№ 57
гр. Разград , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 119 от 19.03.2021г. постановено по гр.д №
20213330100291/2021г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил
следното:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. С. К., ЕГН ********** за
налагане на мерки по чл.5 от Закона за защита от домашно насилие срещу
Й. И. К., ЕГН ********** като неоснователно.
Недоволна от това решение, е останала жалбоподателката Р. С. К.,
която го обжалва. Намира решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Ето защо, се моли решението да бъде отменено и да се
постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Й. И. К., чрез процесуалния му представител адвокат
И.Г. И. от АК – Разград, с който оспорва въззивната жалба. Иска да бъде
оставено в сила обжалваното решение. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивницата се явява лично и с пълномощника си адвокат Антон Руменов М.
от АК – Разград. Поддържат въззивната жалба и излагат подробни
1
съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна се явява лично и с процесуалния си представител адвокат
И.Г. И. от АК – Разград. Поддържат отговора на въззивната жалба. Пледират
за оставяне в сила на решението на районния съд.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването на решението, с което е оставена без уважение молбата за
защита по ЗЗДН, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба
е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по силата на препращащата разпоредба на § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
молба на въззивницата срещу въззиваемата страна – за защита от домашно
насилие, извършено 04.02.2021 г. в гр.Разград на адрес – бул. “Бели лом“, №
60, вх.В, ет. 6, ап.61, подробно описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено
домашно насилие.
С обжалваното решение, съдът е оставил без уважение молбата по чл.
8, т. 1 от ЗЗДН, като неоснователна и не е издал заповед за защита.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
прие за установено следното:
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите: Илка Илиева, приятелка на
2
ищцата, Севдалина Мянкова, нейна сестра, Петя Ганчева, съседка и Кънчо К.,
брат на ответника, както и полицейските служители Николай Наков и
Цветомир Цонев, които са се отзовали на сигнала подаден на тел. 112. От
показанията на тези свидетели не се установява да е осъществен акт на
насилие на процесната дата от страна на въззиваемия спрямо въззивницата.
От показанията им се установяват влошените отношения на страните, както и
липсата на взаимно уважение, но не и конкретен акт на твърдяното домашно
насилие.
Приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства също не установяват осъществен акт на домашно насилие
спрямо молителката на релевантната за спора дата.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Възраженията във въззивната жалба касаят необоснованост на
решението, поради неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите
на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Верни са изводите на райония съд, че в случая се касае за влошаване
на отношенията между страните с оглед неразбирателството им.
Настоящият въззивен съдебен състав изложи мотиви за събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства, които не могат да
обосноват извод за основателност на молбата за защита по отношение на
процесната датата.
Подаването на сигнали до компетентните органи, не обосновава извод
за осъществено пълно доказване на тяхната достоверност. Молителката и
въззивница по настоящото производство, не е доказала твърдението си с
доказателствените средства по чл. 13 от ЗЗДН. Видно от обжалвания съдебен
акт, районният съд е изложил мотивите си, като е обсъдил доказателствата,
които е счел за относими към спора.
Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в
3
доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да
установи твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на
доказателства по делото не може да се обоснове извод, че на сочената дата
въззиваемия е осъществил акт на насилие спрямо въззивницата. Недоказаните
факти са неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди
фактите следва да понесе неблагоприятните последици – оставяне без
уважение на молбата за защита по ЗЗДН.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани
доказателства. Въззивницата не е доказала по безспорен начин твърденията си
за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемия на процесната
дата.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и
относими към спора доказателства.
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към
разглеждания спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не
установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма
при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции правни изводи, решението следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Относно заповедта за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била
издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед
обаче се издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само
въз основа на твърденията в подадената молба, преценени от съда като
съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да
предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните
опасности за молителите през времетраенето на делото до окончателното му
решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие
за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се
състезателен процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят
твърденията в подадената молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя
действието й до издаването на заповедта за защита или до отказа за такава.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно
и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила
заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа
(арг. от чл. 19 от ЗЗДН). Така и Решение № 261754 от 16.03.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 5763/2020г. и Решение № 260777 от 8.02.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 6899/2020г.
По разноските във въззивното производство съдът приема
следното:
4
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззивницата не
следва да бъдат присъждани разноски.
По държавната такса.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал. 1 във вр. с чл.
16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 ЗЗДН въззивницата следва да се осъди
за дължимата по делото държавна такса в размер на 12. 50 лева.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване
на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на
такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати и сумата
от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 19.03.2021г. постановено по
гр.д № 20213330100291/2021 г. по описа на РС – Разград.
ОСТАВЯ без уважение искането на Р. С. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Разград, бул. “Бели лом“, № 60, вх.В, ет. 6, ап.61за присъждане на
разноски за въззивното производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, бул. “Бели
лом“, № 60, вх.В, ет. 6, ап.61, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:
12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ представляваща
дължима държавна такса за възиввната жалба, на осн. чл. 18, ал. 1 във
вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 ЗЗДН,
5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл.
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодек.
5
УКАЗВА на Районното управление на Министерството на
вътрешните работи – гр. Разград, че Заповед за незабавна защита № 5 от
10.02.2021г. и допълнителна Заповед за незабавна защита № 6 от
10.02.2021г., и двете издадени на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН по
Гражданско дело № 20213330100291/2021г. по описа на Районен съд –
Разград, въз основа на Определение № 109/10.02.2021г. по Гражданско дело
№ 20213330100291/2021г. по описа на Районен съд – Разград, ПРЕСТАВАТ
ДА ДЕЙСТВАТ с влизането в сила на настоящото решение, по арг. от чл.
19 от ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи незабавно за сведение на РУ на
МВР – Разград, включително и по факс/електронна поща.
Решението е окончателно, на осн. 17, ал.6 от Закона за защита от
домашното насилие.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6