Решение по дело №3819/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7720
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100503819
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                  

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 14.11.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                  МЛ.СЪДИЯ:   КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело 3819 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С Решение № 5483/18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 3819/2019 г. по описа на СГС, е отменено Решение № 531955/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28041/2018 г. по описа на СРС, 42 състав в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че съществува вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 588.94 лева - главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав, както и в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН *********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че съществува парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу П.А.А. за сумата 196.32 лева - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав, като вместо него е постановено, че се отхвърлят като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, за признаване съществуване на парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 588.94 лева - главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав, както и че се отхвърлят като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН *********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за признаване съществуване на парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу П.А.А. за сумата 196.32 лева - главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав и е потвърдено в останалата част постановеното решение, като правилно и законосъобразно.

С молба от 09.08.2019 г. ищците са поискали да бъде допълнено постановеното решение с произнасяне по претенциите за начислената мораторна лихва при съобразяване изложените мотиви в постановеното решение, че част от главните вземания са погасени по давност.

Съдът, след като съобрази становището на молителя и предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Хипотезата на чл. 250 ГПК е налице при липса на формирана от съда воля относно част от претенциите на молителя.

Със съдебното решение съдът е отменил в една част постановеното от СРС решение, в частта, в която са уважени претенциите за присъждане на главница срещу всеки от двамата ответници.

При съобразяване изложените мотиви, че основателността на претенцията за част от главницата, води до основателност и на част от тази за присъждане на законна лихва за забава за посочения период 16.09.2015 г.-21.11.2017 г., съдът намира че следва да постанови допълнително решение, с което да отхвърли част от претенциите за законна лихва за забава за посочения период, както следва: по исковете предявени срещу Н.А.А. за сумата 67.36 лв. /90.00 лв.-22.64 лв./ - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав и по исковете срещу П.А.А. за сумата 22.46 лв. /30.00 лв.-7.54 лв./ - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав. Така посочените суми са определени по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.

Видно от мотивите на решението съдът е пропуснал да формира волята си по тези претенции, поради което пропускът следва да се поправи по реда на чл. 250 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за производството пред СРС по гр.д.№ 28041/2028 г. в размер на 50.00 лв. и разноски за производството по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав /заповедно производство/ в размер на 50.00 лв. Поради това постановеното решение в частта над посочените размери до размера на сумата 590.38 лв.-разноски за исковото производство и до размера на сумата 75.00 лв.-разноски по заповедното производство следва да бъде отменено.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

     ДОПЪЛВА Решение № 5483/18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 3819/2019 г. по описа на СГС със следното съдържание:

ОТМЕНЯ Решение № 531955/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28041/2018 г. по описа на СРС, 42 състав в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че съществува вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 67.36 лева – /90.00 лв.-22.64 лв./ - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав, както и в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН *********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че съществува парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу П.А.А. за сумата 22.46 лв. /30.00 лв.-7.54 лв./ - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав, както и в ЧАСТТА в която Н.А.А., ЕГН ********** и П.А.А., ЕГН *********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК над сумата 50.00 лв.-разноски по исковото производство пред СРС до присъдения размер 590.38 лв. и над сумата 50.00 лв. –разноски за заповедното производство до присъдения размер 75.00 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, за признаване съществуване на парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 67.36 лева – /90.00 лв.-22.64 лв./ - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав,

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН *********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за признаване съществуване на парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу П.А.А. за сумата 22.46 лв. /30.00 лв.-7.54 лв./ - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав и

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 531955/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28041/2018 г. по описа на СРС, 42 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

      

                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.