О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №69

 

ВОС         гражданско                          отделение

 В закрито    заседание   на шести октомври

 Две хиляди двадесет и първа  година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                          2.

 

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От   съдия  С.С.    гр .  дело № 282 по описа

За  2019  година,за да се произнесе съобрази следното:

 

С Определение от 03.06.21г. по в.гр.д. №1176/21г. на САС делото е върнато на ВОС за произнасяне по „въззивна жалба „ вх. №260912/09.03.21г.,имаща характер на искане по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за обжалване на определение от 21.10.2019г. по гр.д. №282/19г. на ВОС.

С цитираното определение от 21.10.19г. ВОС е прекратил производството по делото по отношение на предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата по иска поради неотстраняване в срок на констатирани от съда нередовности на ИМ-не е посочен период на претенцията за мораторни лихви и размер на иска за претендираното обезщетение.

С „въззивна жалба“ против Определение от 21.10.2019г. по гр.д. №282/19г. на ВОС ищецът иска възстановяване на срок  за отстраняване на указани от съда нередовности като се позовава на заболяване на назначеният му служебен защитник адв. Е.Г..Твърди,че адв. Г. не е получавал съобщението от съда на 04.1019г.,а е връчено на 28.10.19г.,когато адв. Г. е бил в болница и повече от месец не е имал възможност да извършва професионалната си дейност.Към „въззивната жалба“ са приложени Декларация от адв. Е.Г.,с която декларира,че за периода от 01.10.19г. и до края на месеца не е бил в състояние да се явява като служебен защитник на В.Н.Ц.,както и да изпълнява разпорежданията на съда,поради гангрена на петата на дясно стъпало.Приложена е Епикриза на отделение „Х.“ при МБАЛ „С.П.“-В.,удостоверяваща  оперативни интервенции при диабетно стъпало,без съдово –реконструктивни операции за Е.Г.,постъпил на 21.10.19г. и изписан на 24.10.19г.

Иска от съда да приеме,че срокът за определението с искане за стойностите на мораторните лихви не е започнал да тече,защото не е предадено на адвоката му или на него.

В законния едноседмичен срок по чл.66,ал.1 ГПК  ответникът И.Г.М. не е подал отговор на молбата.В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. М. я оспорва  и моли съдът да я отхвърли като неоснователна.Твърди,че ищецът е бил уведомен за определението на съда и няма основания за възстановяване или удължаване на срока.

От данните по делото съдът констатира следното:

С Определение от 01.10.19г. съдът е указал на  ищеца да отстрани нередовности на ИМ относно претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата по иска като посочи периода ,за който се претендира лихвата и размера на исковата претенция в тази част в едноседмичен срок от съобщението до ищеца и неговият процесуален представител.Със същото определение адв. Е.Г. е назначен за процесуален представител на ищеца В.Н.Ц. по негово искане за предоставяне на правна помощ.Съобщението е получено от  ищеца лично на 04.10.19г.,а от процесуалният му представител адв. Е.Г. на 09.10.19г.-лично.

Поради неизпълнение на дадените указания съдът с Определение от 21.1019г. е прекратил производството по делото по отношение на предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата по иска.Съобщението за това определение е получено от адв. Е.Г. на 28.10.19г.

При тези данни съдът намира молбата по чл.64,ал.2 ГПК за неоснователна по следните съображения:

Страната по делото В.Н.Ц. е бил редовно уведомен за разпореждането от 01.10.19г.,както лично,така и чрез процесуалният си представител адв. Е.Г..Ищецът е редовно уведомен и за определение от 21.10.19г. чрез процесуалният си представител.В този смисъл невярно е твърдението на В.Н.Ц., че не е уведомен за определението от 21.10.19г.

Условие за възстановяване на срок според чл.64,ал.2 ГПК е страната да докаже,че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее. От представените по делото  доказателства не може да се направи такъв извод. Твърдението,че процесуалният представител на ищеца-адв. Е.Г. е бил възпрепятстван през целият месец октомври да изпълнява професионалните си задължения не са подкрепени с доказателства.Установява се единствено,че за периода 21-24.10.19г. той е претърпял оперативна интервенция в МБАЛ „С.П.“-В.,а не в болница в гр. С.,както твърди В.Н.Ц..Съобщението за определението от 01.10.19г.е получено лично от адв. Г. на 09.10.19г. и той е имал възможност в определеният от съда едноседмичен срок да изпълни указанията на съда като отстрани посочените нередовности на ИМ.Такава възможност е имал и самият ищец,който е получил лично съобщението за това на 04.10.19г. и в последвалите молби,включително и във „въззивната жалба“ от 09.03.21г. сам е направил изчисления за размера на претендираната мораторна лихва.В случая и страната и процесуалният й представител са редовно уведомени и не са посочени никакви непреодолими обстоятелства,които да доведат до възстановяване на срока за изпълнение указанията на съда.

Определението от 01.10.19г. е връчено редовно и лично на ищеца и на процесуалният му представител и не е последвало нито изпълнение на указанията на съда,нито искане за удължаване на срока.

Определението от 21.10.19г. е връчено лично на процесуалният представител на ищеца-адв. Е.Г. на 28.10.19г.,когато той вече не е бил в болнично заведение.

В чл.64,ал.3,изр.2 ГПК изрично е постановено,че не се допуска възстановяване на срока,ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.В случая не е поискано удължаване на срока и не се сочат никакви причини ,поради което това не е сторено.

Освен изложеното „въззивната жалба“ от 09.03.21г. е против Определение от 21.10.19г. по гр.д. №282/19г. на ВОС ,с което производството по делото е прекратено досежно  предявеният иск за мораторни лихви. САС се е произнесъл вече по този въпрос с Определение №481 от 13.02.2020г. по ч.гр.д. №616/20г. във връзка с подадена от В.Н.Ц. частна жалба против цитираното определение от 21.10.19г. и в този смисъл е недопустимо повторно разглеждане и произнасяне по този въпрос.

С оглед на изложеното съдът намира молбата по чл.64,ал.2 ГПК за неоснователна,поради което следва да я остави без уважение.

Молителят е освободен от заплащане на такси и разноски по делото,а и  насрещната страна не е представила доказателства за направени от нея разноски,поради което такива не следва да се присъждат.

 По изложените съображения съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

Оставя без уважение „въззивна жалба“ вх. №260912/09.03.21г.,подадена от В.Н.Ц., имаща характер на искане по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за обжалване на определение от 21.10.2019г. по гр.д. №282/19г. на ВОС,с което производството по делото е било прекратено.

Определението може да бъде обжалвано пред АС -С. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    Окръжен съдия: