Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,19.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в
открито заседание на двадесет и осми ноември
2017год.,в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при секретаря П.Славова ,като разгледа докладваното от
съдията търг.дело№ 1509 по описа за 2015год,за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявен
e иск с правно основание чл. 193 КЗ/отм./ от „О.б.б.”
АД срещу З. „Б.И.“ АД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е предоставил по силата на договор за банков кредит на „У.“ АД сумата от 1 000 000 евро, с които парични средства да се финансира покупката и отдаването на МПС и друго оборудване на лизинг. Твърди, че вземанията му са обезпечени с Договор за особен залог върху съвкупности от вземания и движими вещи, вписан в ЦРОЗ. Твърди, че „У.“ АД е сключил договори с ответника на 19.04.2004 г., по силата на които са застраховани финансовите загуби на първия по договорите за лизинг на МПС, оборудване и съоръжения, отдадени на физически и юридически лица. Твърди, че след сключване на индивидуалните договори за лизинг за отделните вещи са издадени нарочни добавъци към застрахователната полица, като срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на всеки отделен договор за лизинг. Твърди, че „У.“ АД в качеството му на застраховано лице е внасяло всички дължими застрахователни премии. Твърди, че по четири договора за лизинг на МПС-та лизингополучателите са спряли да изплащат вноските си на „У.“ АД, без да върнат лизинговото имущество. Твърди, че лизингодателят е завел претенции пред ответника срещу „Е.- ПМ“ ЕООД, „Т.“ ЕООД и „К.“ ЕООД съответно за сумите 36 397.47 лв., от които му е заплатено обезщетение в размер на 21 938.04 лв., за 8 419.61 лв., за 54 628.83 лв. и за 22 140.49 лв. Твърди, че лизиноговото имущество е предадено на застрахователя. Твърди, че предявените застрахователни претенции са потвърдени от ответника и са извършени частични плащания по тях. Твърди, че на 31.07.2013 г. с нотариална покана е предоставил 7-дневен срок на ответника да изпълни изцяло задълженията си за плащане на обезщетения. Твърди също, че е вписал в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение спрямо заложеното в негова полза имущество, за което е уведомил залогодателя. Твърди, че общият размер на задълженията на „У.“ АД към него е 626 884.97 лв., като за част от сумите – 52 000 евро – дължима главница, законната лихва върху нея от 18.04.2013 г. до изплащането ѝ, 2 034.06 лв. – присъдена държавна такса и 1 467.03 лв. юрисконсултско възнаграждение, се е снабдил със заповед за изпълнение. Твърди, че заложеното имущество не е налично, за да послужи за удовлетворяване по реда на ЗОЗ. Твърди, че съгласно договора за кредит в случай на неизпълнението му кредитополучателят може да избере да се удовлетвори от процесните застрахователни обезщетения в качеството на трето ползващо се лице. Моли съда, да осъди ответника да му заплати 121 586.40 лв. – неизплатени застрахователни обезщетения, ведно с дължимите от датата на решението законови лихви, както и юрисконсултско възнаграждение и направените деловодни разноски.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, с когото изразява становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не е надлежна страна, тъй като не е направил твърдения да е застрахован по процесния договор, нито пък че е трето ползващо се лице. Счита, че четирите броя добавъци към застрахователната полица не легитимират ищеца като трето ползващо се лице, а освен това не е спазена нито формата, нито задължителни по закон реквизити. Оспорва авторството и инстинността на добавъците, като твърди, че не са подписвани от лица, които го представляват, и не е изразявал воля за предоставяне на застрахователно покритие, нито е давал съгласие за цесия на правата по добавъците на трето лице. При условието на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца. Твърди, че никога не е уведомяван в срок за настъпили застрахователни събития по договорите за финансов лизинг и не са представени изискуемите по полицата документи. Оспорва истинността на писмо с изх. № 1279 от 04.04.2013 г., като твърди че документът не е подписан от надлежен представител на дружеството. Моли съда, да отхвърли исковите претенции и да му присъди направените по делото разноски, включително и за адвокатска защита.
Съдът
като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема за
установена следната фактическа обстановка :
По делото не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за банков кредит № 88/21.04.2008год., изменен с и допълнен с три броя допълнителни споразумения, ОББ е предоставила на „У.“АД, ползването на кредит в размер на 1 000 000 евро със срок за иЗ.ължаване на сумите по договора не по-късно от 30.10.2013год. Целта на кредита е за финансиране на покупка и отдаване на МПС и друго оборудване на лизинг по договори- до 80% от покупната стойност на всяко МПС или друго оборудване.
Не се спори, а и се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит, кредитополучателят „У.“АД, е сключил Договори за застраховка със застрахователното дружество „Б.И.“АД, за което са иЗ.адени :
1/. Полица № 042207760827/19.04.2004год. за застраховане на финансови загуби по договори за лизинг на МПС, конкретизирани посредством отделни добавъци, иЗ.авани на основание полицата/ и
2/. Полица № 042207760814/19.04.2004год. за застраховане на финансови загуби по договори за лизинг/ в случаите, когато лизингов обект са машини, оборудване и съоръжения, самопродаващи автомати за топли и студени напитки и пакетирани стоки, оборудване за бензиностанции, отдадени от застрахования „У.“АД за ползване на физически и юридически лица по договори за лизинг, които вещи са конкретизирани посредством отделни добавъци, иЗ.авани на основание полицата/.
Покрити рискове по смисъла на чл.4 от застрахователните полици са неплащане на дължими вноски от страна на лизингополучателя; неиздължени вноски от страна на наследниците в случай на смърт на лизингополучателя/за ФЛ/ или правоприемниците/за ЮЛ/.; обявяване от съда на неплатежоспособност на лизингополучателя и/или ликвидация.
Отговорността на застрахователя за щетите, настъпили в срока на застраховката съгласно чл.10.1 и чл.10.2 от застрахователните полици е равна на пълния размер на неизплатените дължими лизингови вноски, до размера на застрахователната сума в съответния добавък, но не включва дължимите от лизингополучателя наказетелни лихви и пропуснати ползи.
Съгласно чл.10.4 от застрахователната полица е уговорено, че при настъпване на застрахователно събитие обезщетението се изплаща от застрахователя по следния начин : изцяло за дължимите до момента на настъпване на застрахователното събитие за лизингови вноски, а останалата сума/до пълното изплащане/-съгласно графика за изплащане на лизинговите вноски. Обезщетението следва да се изплати в срок от 5 дни след писменото уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и за размера на дължимото обезщетение, като следва да се представят документи по списък на застрахователя.
По делото са представени от ищеца и са приети като доказателства 4 броя Добавъци към застрахователните полици под номера №№ 184/09.05.2008год.; 206/20.06.2008год.; 247/25.09.2008год. и 248/25.09.2008год., с които добавъци са уговорени както размера на застрахователните суми върху описаните в обстоятелствената част на исковата молба лизингови обекти, така и че правата по добавъците са прехвърлени в полза на ОББ и чрез тях ищецът обоснована активната си легитимация срещу иска, претендирайки самостоятелни права на основание чл. 183 от Кодекса за застраховането/отм./.
Истинността на тези добавъци беше оспорена от страна на ответника по отношение на тяхната автентичност и съдът със свое нарочно определение е открил производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК по отношение на тях.
От допуснатата на осн. чл.195, вр. с чл.194, ал.1 от ГПК съдебно-графологична експертиза, приета като неоспорена от страните, се установява, че подписите за застраховател в оспорените от ответника добавък № 184/09.05.2008год.; добавък № 206/20.06.2008год.; добавък № 247/25.09.2008год. и добавък № 248/25.09.2008год. не са положени от законните представители на „Б.И.“АД – С.С.П., П.Н.П., Й.Р.К.и В.Р.Р..
Във връзка с оспорената от ответника автентичност на добавъците, а и представителната власт на лицата, които са ги подписали за ответника, ищецът е представил по следните документи, които са приети като доказателства по делото:
Приемо-предавателен протокол от 06.11.2009год., подписан между „Б.И.“АД и „У.“АД, с който на ответника е предаден Добавък № 184/09.05.2008год.;
Приемо-предавателен протокол от 09.04.2010год., подписан между „Б.И.“АД и „У.“АД, с който на ответника е предаден Добавък № 206/20.06.2008год.;
Приемо-предавателен протокол от 21.09.2010год., подписан между „Б.И.“АД и „У.“АД, с който на ответника е предаден Добавък № 247/25.09.2008год. и Добавък № 248/25.09.2008.
Представените приемо-предавателни протоколи първоначално бяха оспорени от процесуалния представител на „Б.И.“АД по отношение на тяхната автентичност и съдът откри производство по чл.193, ал.1 от ГПК за тях, но в съдебното заседание от 04.10.2016год. е заявил, че не поддържа искането си за откриване на производство за проверка на истинността им.
Независимо от горното съдът по искане на ищеца е допуснал изслушване на допълнителна съдебно-графологична експертиза, приета като неоспорена от страните, че подписите в графите за „Б.И.“АД положени всички приемо-предавателни протоколи, с които са предадени оспорените добавъци са положени от служителката на ответника А.О.М..
От свидетелските показания на М.Х.Б.се установява, че е била служител на лизинговата компания „У.“АД през периода от 2008г. до 2013г. като е изпълнявала длъжността „технически секретар“. Занимавала се е със застраховането и завеждане на щети по финансов риск. Уведомленията за щети били изготвяни от свидетелката, на всеки 5 дни се носили щети на „Б.И.“АД. При настъпване на застрахователно събитие оригиналните приемо-предавателни протоколи при предаване на претенциите били изготвяни от „У.“АД в два екземпляра към които били приложени всички изисквани от застрохавателя документи за образуване на щета. В повечето случаи служителят на ответника на който били предавани документите била А.М.. На нея свидетелката предавала оригиналите на добавъците, щетите, уведомленията и изобщо абсолютно всичко, което е необходимо за образуването на щета. При извършеното от съда предявяване на оспорените протоколи за предаване на добавъци към застрахователните полици свидетелката изрично потвърди пред съда, че това са изготвените от нея документи предадени на служителката на ответника А.М..
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и професионално изготвена, се установява, че по Договор за лизинг № 213/25.04.2008год. сключен с „Е.-ПМ“ЕООД е налице просрочие на лизингополучателя в размер на 36 397,47 лева. Образувана е била щета при „Б.И.“АД под номер 168/02.06.2009год. по която е налице частично плащане на застрахователя в размер на 21 938,04 лева;по Договор за лизинг № 280/19.09.2008год. е налице просрочие на лизингополучателя в размер на 54 628,83 лева. Образувана е била щета при „Б.И.“АД под номер 280/19.09.2010год. за сумата от 54 628,83 лева; по Договор за лизинг № 281/19.09.2008год. е налице просрочие на лизингополучателя в размер на 22 140,48 лева. Образувана е била щета при „Б.И.“АД под номер 110/20.09.2010год. за сумата от 22 140,48 лева и по Договор за лизинг № 232/09.06.2008год. е образувана щета при „Б.И.“АД за сумата от 8 419,61 лева.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява,че между страните е
възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на договор за
застраховка по смисъла на Чл.183,ал.1 от Кодекса за застраховането по силата на
който застрахователят се е задължил да поеме определен риск, определен в
договора като спиране на дължимите плащания от страна на лизингопочутеля
по договора за финансов лизинг по който кредитополучателят „У.“АД е страна ,срещу
плащане на премия и при настъпването на посоченото в договора застрахователно
събитие да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение.Този
вид застрахователен договор не противоречи на законодателството към момента на
сключването му и е изрично уреден впоследствие от законодателя с разпоредбата
на Чл.199а от Кодекса за застраховането,която според §142 от Преходните и
заключителните разпоредби на този нормативен акт следва да се прилага и към
заварените застрахователни правоотношения,следователно и за настоящия случай.При
този застрахователен договор застрахователят отговаря пред кредитора до размера
на непогасената част от задължението за обезпечение на което е бил сключен и
самият застрахователен договор. Съобразно клаузите на рамковата полица страните
са се споразумели именно в този смисъл-за заплащане на застрахователно
обезщетение за всички случаи на спиране на дължимите плащания/пълно или
частично/ от страна на лизингополучателите по
договорите за финансов лизинг по който „У.“АД е страна.
От
своя страна ищецът ОББ заявява самостоятелни права по иска произтичащи от
сключените добавъци към застрахователните полици по
силата на които правата на лизингодателя „У.“АД са
прехвърлени в полза на ОББ. Причината за това прехвърляне се дължи на
вътрешните отношения отношения между кредитополучател
и длъжник по договора за банков кредит и неотносима
към предмета на спора доколкото чрез добавъците се
прехвърлят права върху застрахователно обезщетение след възникване на
застрахователно събитие. В този смисъл добавъците към
полиците обосновават активната процесуална легитимация на ищеца ОББ, който с
исковата молба претендира самостоятелни права на основание чл. 183 от КЗ.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че представените добавъци
не съдържат законоустановените реквизити. Напротив,
от съдържанието на същите безспорно може да се установи кое е третото лице, в
чиято полза са прехвърлени правата върху същите. Съдът намира, че няма неясноти
или пречки за точната индивидуализация на ползващото се от застрахователното обезщетение
лице доколкото посоченото лице – ОББ е достатъчно общоизвестно, за да има
съмнение или спор за идентичността. Съгласно
разпоредбата на чл.184, ал.4 от КЗ е достатъчно да се посочи наименованието на третото лице или само начина, по
който същото може да бъде определено, като в настоящия случай това изискване е
спазено.
По
отношение оспорената от ответника
автентичност на подписите за „Б.И.“АД в добавъците
и въпреки че кредитира изцяло заключението
на вещото лице СГЕ, че никой от положените оспорени подписи не е на законен
представител на застрахователя, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
е узнал за тях при предаването им при образуването на щетата, като тогава е
имал възможност да възрази срещу тях, вкл. и че са подписани от лице, което
няма надлежна представителна власт по отношение на него. Тоест налице е
хипотезата на чл.301 от ТЗ, при която при действие на търговец без
представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Следователно с подписването на приемо-предавателните протоколи и предаването на процесните добавъци, ответникът е
узнал за сключването им и се счита, че ги е одобрил след като не се е
противопоставил на сключването им.
По
отношение на лицето на което са предадени добавъците
заедно с приемо-предавателните протоколи съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката М.Х.Б., която при разпита заявява,
че това е била служителката на ответника А.М.. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката отчитайки нейната незаинтересованост към крайния
изход на делото поради това, че тя е вече бивш служител на кредитополучателя У.“АД,
както и това, че показанията й не противоречат на съдебно-графологичната
експертиза, която заключава, че подписът в приемо-предавателните
протоколи действително е на А.М.. Освен това по делото никога не е имало спор,
че това лице действително е било служител на „Б.И.“АД.
След като с факта на получаване на добавъците, ответникът не се е противопоставил незабавно на
тях, а напротив образувал е щета, то следва да се счита, че „Б.И.“АД е
потвърдило действията на лицето, подписало оспорените добавъци
от името на дружеството без надлежна представителна власт, което и да е всъщност това лице.
Ето
защо, следва на основание чл.301 от Търговския закон да се приеме, че „Б.И.“АД е обвързан от процесните добавъци и дължи
плащане на ОББ като трето ползващо се лице при настъпване на предвиденото в
договора за застраховка застрахователно събитие.
Настоящият съдебен състав намира,че по делото
безспорно се установява настъпването на предвиденото в договора застрахователно
събитие-пълно или частично неизпълнение на задължение на лизингополучатели
по договори за финансов лизинг по които „У.“АД като длъжник по договорът за
банков кредит е страна. Видно от приетата и неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза размерът на просрочените лизингови вноски по
четирите договора за финансов лизинг възлиза на сумата от 121 586,39 лева
и съгласно чл.10.1 и чл.10.2 от застрахователния договор представлява
стойността на дължимото застрахователно обезщетение. От тази сума обаче следва
да бъде приспаднато платеното от застрахователя обезщетение за 12 просрочени лизингови вноски
по Договор № 213/25.04.2008год., което както се установява от заключението на
вещото лице е станало по банков път на 08.06.2009год. и е в размер на сумата от
21 938,04 лева. Предвид изложеното размерът на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 99 648,35 лева и за този размер съдът
приема иска за основателен.
По отношение възражението на ответника за изтекла
погасителна давност съдът счита същото за недоказано. Видно от представеното по
делото и прието като доказателство Потвърдително писмо
с изх.№ 945/15.03.2012год. и 4 броя приложения ответникът изрично е признал
пред частния праводател на ищеца приетите и признати
от него претенции за застрахователни обезщетения, вкл. и по процесните
договори за финансов лизинг. Независимо от конкретния повод по който е
направено изявлението, то е направено пред кредитора, съдържа изрично признание
на вземането от длъжника и в този смисъл представлява основание за прекъсване
на давността по см. на чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск се явява
основателен за сумата от 99 648,35 лева, представляваща неизплатени
застрахователни обезщетения в полза на ОББ, в качеството му на трето ползващо
се лице по Застрахователна полица № 827/19.04.2004год. и Добавък
№ 184/09.05.2008год. ; Добавък № 206/20.06.2008год.; Добавък № 247/25.09.2008год. и Добавък
№ 248/25.09.2008год., като за разликата до пълния предявен размер искът следва
да бъде отхвърлен. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от
предявяването на исковата молба- 12.03.2015год. до окончателното изплащане на
сумата.
На осн. Чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сумата 5235
лева,представляваща съдебно-деловодни разноски по делото,съобразно уважената
част от предявените искове.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД”Б.И.”АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.б.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.193 от Кодекса за застраховането/отм./ сумата 99 648,35 лева, представляваща неизплатени застрахователни обезщетения в полза на ОББ, в качеството му на трето ползващо се лице по Застрахователна полица № 827/19.04.2004год. и Добавък № 184/09.05.2008год. ; Добавък № 206/20.06.2008год.; Добавък № 247/25.09.2008год. и Добавък № 248/25.09.2008год., ведно със законната лихва от 12.03.2015год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА ЗД”Б.И.”АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.б.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 5235 лева,представляваща съдебно-деловодни разноски по делото,съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :