Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч , 04.10.2019г.
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия ,
четвърти състав в публично заседание на осемнадесети септември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 843 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, съобрази:
Бързо
производство по реда на чл. 310 , ал.1 т.1 ,предложение второ във връзка с
чл.316 от ГПК:
Обективно съединени искове по
чл.344,ал.1, т.1 от КТ:
Постъпила е
искова молба от И.А.Г., ЕГН **********
адрес: ***, п.к. 5500, ул. „Княз Имеретински" № 71, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
чрез адв. С.Т.Т., адвокат при адвокатска колегия гр. Ловеч адрес за
кореспонденция: гр. Ловеч, ул. "Търговска" № 22, етаж 4, кантора №
403-404, сл. тел. 08-88-41-85-95, идент. № ********** от Единния регистър на
адвокатите в страната, против "БОЛАН БЪЛГАРИЯ" ЕООД - гр. София, ЕИК
********* представлявано от Юлиан Бориславов Беджев - управител адрес на
управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Лозенец, бул. „Симеоновско шосе" №
110, вх. Б, ет. 1, офис № 6, с петитум:
да се
признае уволнението на И.А.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, п.к. 5500, ул. „Княз Имеретински" № 71, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
обективирано в заповед № 97 от 25.03.2019 г., за незаконно и да се отмени; да
се осъди ответника „Болан България"
ЕООД гр. София, ЕИК *********, да й заплати направените съдебно-деловодни
разноски в този процес.
Ищецът излага
,че с трудов договор от 22.05.2017 г., е назначена на длъжност „пълнач",
като работното й място било определено с чл. 2 от трудовия договор - „работните
помещения на работодателя в гр. Ловеч". Местоработата й била първоначално
в гр. Ловеч, ул. „Троянско шосе" № 1, бившите производствени помещения на
„СЕРДИКА", а след това за определено време :1-2 месеца и в производствени помещения на работодателя,
находящи се в гр. Ловеч, ул. „Баховско шосе". Трудовите задължения
започнала да изпълнявам от същата дата. Трудовите й функции включвали напълване
на готови ушити калъфи за матраци с предварително нарязан дунапрен. С чл. 9 от
трудовия договор е уговорено същия да бъде със срок за изпитване като правното
основание е посочено и в самия договор - чл. 70 КТ. Срокът за изпитване е
договорен да бъде с продължителност от шест месеца в полза на работодателя.
Ищцата твърди, че след промяната на работното й място от производственото
помещение на ул. „Троянско шосе" № 1 на цеха, находящ се на ул. „Баховско
шосе" - за 1-2 месеца, която промяна се случила 2-3 месеца след като
започнала работа в ответното дружество, й било разпоредено да се върне обратно
в цеха на „Троянско шосе" № 1, където й били възложени и други трудови
задължения - приемане и подреждане на готова продукция, приемане на контейнери
с платове и калъфи за матраци, натоварване на камиони с готова продукция. Около
ноември-декември
На 01.12.2018
г. поискала от Ц.Тда ползва отпуск, но той твърдял, че е на позиция, на
която трябва да каже кой ще я замества. Трудовият й договор по това време бил
за длъжност „пълнач". Отговорила му, че всеки пълнач може да я замести.
След минути й било донесено за подпис допълнително споразумение № 4/01.12.2018
г. към трудовия й договор, с което била
назначена на длъжност „началник цех", считано от 01.12.2018 г. Връчена й
била срещу подпис длъжностна характеристика на длъжността „началник цех",
като всички функции и задължения по длъжностна характеристика отговаряли
напълно на реално осъществяваните от нея трудови функции в предприятието на
ответното дружество от края на
-посоченото в
заповедта за прекратяване правно основание е формално и към момента на
упражняването на правото по чл. 71, ал. 1 КТ от страна на работодателя такова
право той не е притежавал. Основанията за това са, че реално осъществяваните от
нея трудови функции от края на
Твърди, че
уволнението й представлява и злоупотреба с правото на уволнение по реда на чл.
71, ал. 1 КТ от страна на работодателя й, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 КТ - „Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите."
Счита ,че на
основание чл. 346 КТ, в случай, че
уволнението й бъде признато за незаконно и отменено, настъпилата промяна следва
да се впише в трудовата й книжка от ответното дружество, а при отказ - от
инспекцията по труда.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „Болан България" ЕООД, ЕИК: *********,
чрез процесуални пълномощници: адвокат В.К.Д., личен номер ********** и адвокат
Г.М., личен номер **********, адрес за призоваване и съобщения: АД
„Максимова и Д."***; като моли да
се отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения иск като им се присъдят сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. Основни възражения които се сочат са :
- на първо
място, ищцата не конкретизира точно периода, от който е започнала да изпълнява
трудова функция различна от работата, за която е била назначена и съвместно със
същата. В абзац I, т. 3 и 4 от исковата молба, се споменават различни периоди
за начало, в което ищцата е започнала да изпълнява друга работа, без това
фактическо положение да е обективирано в договор: ноември-декември
- На второ
място, ищцата не конкретизира в какво се изразява трудовата функция на
длъжността началник цех, какви дейности е извършвала и какви отговорности е
поемала преди сключването на анекс към трудовия договор, с който е променена
длъжността й. Позоваването на факта, че е била натоварена с „всички
отговорности и функции на длъжността „Началник цех" е твърдение, което се
базира единствено на субективната преценка на ищцата.
Следва да се
отбележи, че както при сключването на трудовия договор за дейността
„Пълнач", така и при изменението му с допълнително споразумение, с което
страните постигат съгласие за промяна на длъжността, ищцата се е запознавала и
подписвала длъжностна характеристика, в която конкретно и подробно са описани
функциите и отговорностите на двете длъжности, заемани от ищцата при работата й
в ответното предприятие. От характеристиките е видно, че длъжностите включват
различни трудови функции. Длъжността „Пълнач" е свързана единствено с
полагане на физически труд и изпълнение на дневна трудова норма, докато
длъжността „Началник цех" включва управленски функции за цяло
производствено звено, каквото е цехът, логистични умения и задължения и
отговорности за работата на пялото производствено звено.
В заключение,
описаната от ищцата фактическа обстановка съдържа твърдения, целящи
обосноваването на благоприятни за ищцата правни последици, които обаче не са
конкретизирани, съдържат несъответствия и не са подкрепени от доказателства.
Итъква ,че съгласно
общия принцип за изменяемост на трудовото правоотношение, формулиран в чл. 119
от КТ, както и трайната съдебна практика, няма пречка да се сключи договор за
изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия работодател
по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова
функция, т.е.- за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер
трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителят не е
изпълнявал. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ е постигнато между
страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция - не
е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател,
между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност.
За новата трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за
изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение
да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния
окончателен договор, тъй като той не запазва действието си.
Изпълнена е
процедурата по 312 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца , редовно
призован , не се явява лично и се представлява
от адв. Ст. Т. , който в ход по същество поддържа исковата молба и моли да да бъде уважена ведно със законните
последици и им се присъди претендираното
адв. възнаграждение: 500,00 лева като
изтъква , че според него спора е изяснен и свидетелите доказват претенциите им
в това число и ответниковия свидетел и,
че се касае за злоупотреба с правото на уволнение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответника,
редовно призован, се представлява в
производството чрез адв. Максимова, която моли да се отхвърли иска и счита ,че
ищеца не е доказал фактите , от които извлича изгодни за себе си правни
последици при условията на пълно и главно доказване и не е достатъчно да се
внесе съмнение. Представя и писмена защита по имейл ,но извън срока.
От събраните по делото писмени доказателства: трудов договор от 22.05.2017 г.;допълнително
споразумение № 4/01.12.2018 г.; длъжностна характеристика на длъжността
„началник цех"; заповед №97 от 25.03.2019 г.; Длъжностна характеристика за
длъжността „Пълнач";Правилник за вътрешния трудов ред на „Болан
България" ЕООД, заедно със заповед за неговото утвърждаване и списък на
служителите, които са се запознали с него; Адвокатско пълномощно; Фактура за
адвокатски хонорар и доказателства за плащането му; от показанията на
разпитаните свидетели: Й.Т.Р Ант. Н., Цв. Н., Цв.Т., становищата на страните и писмената защита на
ответника, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът прие за установено следното:
Между страните са
съществували трудово - правни отношения от 22.05. 2017г. като според ТД , срочен със срок на изпитване в полза на
работодателя , ищеца е заемал длъжността „пълнач“, при 8 часов работен ден /
член 7/ като разпределението на раб. време се установява във вътрешните правила
на р-ля, основно трудово в-е – 620,00 лева. Договора е сключен с 6 – месечен
срок на изпитване , който е уговорен в полза на работодателя . Същият се е
превърнал в безсрочен съгласно чл.9.3 , тъй като срока на изпитване по него е
изтекъл , договора не е бил прекратен и по чл.10 или след 22.11.2017г. , Г. е
работила на безсрочен трудов договор при ответника.
С ДС
№4/01.12.2018г. , на осн. чл.119 от КТ във вр. с чл.67,ал.1 , т.1 и чл.70 от КТ
, служителя е преминал от длъжността пълнач в длъжността „началник цех“ ,
считано от 01.12.2018г. с ОТВ в размер на 1030,95 лева.
Със заповед №97
от 25.03.2019 г., на осн. чл.71 , ал.1 от КТ , ТПО е прекратено, считано от
25.03.2019 г. като е отбелязано в същата, че до изтичане на срока на изпитване
страната , в чиято полза е уговорен , може да прекрати договора без
предизвестие.
Г. е подписала
заповедта ,но не е посочила дата на връчване, но като се има предвид датата на
издаването й съдът приема иска за допустим – предявен в срока по
чл.358,ал.1,т.2 във вр. с ал.2,т.1 от КТ.
По същество:
Според съда в
ДС №4/01.12.2018г. , не е посочено изрично в чия полза е уговорен срока за
изпитване и по този начин не е спазена разпоредбата на чл.70, ал.2 от КТ ,
установяваща, че в договора по чл.70 от КТ се посочва в чия полза е уговорен
срока за изпитване. Или следва да се
прилага второто изречение на разпоредбата – срока за изпитване е уговорен в
полза и на двете страни.И въпреки, че в своето съдържание, ДС препраща към КТ , нормативните актове по
прилагането му , действащия Правилник за вътрешния трудов ред, всички останали
правила, длъжностна характеристика и заповедите на работодателя където в
Правилника за вътрешния трудов ред , утвърден със Заповед №8/29.11.2017г., е
прието от работодателя, че „ ТД със срок за изпитване се сключва за 6 месечен
период, който се уговаря в полза на работодателя. До изтичането на 6 мес. срок,
работодателя има право да прекрати договора едностранно и без предизвестие“. Клаузите
на КТ ,според съда не могат да се дерогират чрез ПВТР.
По делото липсват и доказателства в кой момент като дата, ищцата е подписала ,
че е запозната с действието на този
правилник.
В тежест на
ответника бе да докаже в хода на производството законосъобразността на
извършеното от него уволнение на посоченото основание. Последният поддържа тезата
си, че е имал право да се възползва от възможността по КТ и да прекрати
трудовия договор на осн. чл.71 от КТ без предизвестие в срока за изпитване в
негова полза, но дали е упражнено то законосъобразно и налице ли е злоупотреба от
негова страна с правото на уволнение по реда на чл.71,ал.1 от КТ както твърди
ищеца по исковата молба и довело го в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ съдът
преценява с оглед събрания доказателствен материал.
В подкрепа на твърденията за законосъобразност
на уволнението , освен изложенията по писмения отговор се ангажираха и гласни
доказателства , които обаче потвърждават в своята съвкупност, твърденията на ищцата по исковата молба, че е изпълнявала голяма част от същинските
трудовите функции на длъжността „началник цех“ и в по – ранен
период от сключването на ДС за последната длъжност. Без значение според съда в какъв обем е
станало това след като и други работници са я възприемали като изпълняваща
длъжността „началник цех“ – показанията на свидетелката Т. и Н. в този смисъл.
Безспорно начина на организацията на дейността и управлението на фирмата от работодателя е позволил и възложил тя да изпълняват различни трудови функции от тази
„пълнач“ , които са му дали представа за индивидуалните й възможности и годност
за назначаване на длъжност „началник цех“.
В подкрепа на
този извод на съда се явява и обстоятелствата около разкриването на дейността
на фирмата и първоначалната й организация и начин на работа. Свидетелят на
ответника Тасев заяви , че производството на фирмата е от 2017г. –„.... Започнахме да изграждаме
производството цех по цех и от там сме
наемали жените като пълначки. Според възможностите на хората започнахме да ги
абгрейтваме към определени длъжности. Първоначално бяха назначени като
„пълначи”. Първите които наехме и от които имахме нужда бяха „пълначки”. И. е
показвала по - добри и организационни качества. Обучавал съм я. Имали сме общи
виждания по много въпроси. Инвестирал съм в нея внимание и възможности за да
постигне нещо повече от „пълнач”. „Към
края на службата си при нас сме водели разговори да поеме, управлението на цеха
като организира и разпределя материалите на жените – да на „Троянско шосе”, да
обслужва цеха на матраци като организатор на склад“ – заяви свидетеля Тасев .
Тези показания поставят
съда пред въпроса какво е възприемала
всяка една от страните по трудовото правоотношение за съдържанието и
функциите му като конкретна длъжност , тъй като съгласно практиката –
„Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството
на възложената работа - трудовата функция в съществените й права и задължения.
Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна
характеристика. Простото сравнение на двете длъжностни характеристики показва
разлики по – голям обем задължения при втората, но съгласно практиката, в
случаите, когато първоначално изпълняваната от работника/служителя длъжност включва
в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е
преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на
трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване
при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна - чл.
74, ал.4 от КТ(решение № 369 от 03.02.2014 г. по гр.дело № 3037/
Според съда се
потвърди категорично от ищцовите свидетели, че най –
късно - в средата на 2018г. , след май –
юни , Г. е изпълнявала голяма част от трудовите функциите, които е продължила
да изпълнява и след 01.12.2018г., когато е назначена на длъжност „началник
цех“. От пролетта на 2018г. свидетелката Т. потвърди ,че тя отговаряла за други
неща , не е пълнила матраци, а правила каквото й наредят шефовете, например
подреждане , зареждаше с материали хората, които функции влизат в длъжностната
характеристика на новата длъжност – 5 и 6. Свидетеля Тасев потвърди ,че когато
й е възлагал задачи , тя не е работила като пълнач.
Установи се , че
длъжността „пълнач“ е била свързана с точна
и ясна физическа дейност и вид на
работа – поставяне на текстил в калъф – според св. Тасев , докато втората
длъжност е изисквала повече комуникация и контрол и умения за работа в екип,
които и в двете функции е бил един и същ
като щатно разписание, още повече ,че свидетеля Тасев заяви ,че е ръководил
цеха и й възлагал задачите, като работата е възлагана ежедневно на всички служители
индивидуално в цеха , дори на хигиенистките и задачите не са били еднотипни и
се е целяло и уплътняването на работното време.
Т.е съдът прави
извода, от така събраните гласни доказателства, че още преди сключеното ДС,
работодателя, чрез „мениджъра производство“ Тасев , доколкото не се представи
пред съда друга утвърдена щатна структура на ръководство и контрол , вече е
имал впечатлението от годността и качествата на Г. да изпълнява длъжността
„началник цех“.
Ищецът следваше
да установи по делото наличното щатно
разписание при него, съществуващите длъжности и по конкретно от кога съществува
длъжността „началник цех“ , кой и кога е заемал тази длъжност. От кога е била
приета длъжностната характеристика за тази длъжност – „началник цех“. Представените
длъжностни характеристики са подписани , но само първата за длъжността
„пълнач“ е датирана – 22.05.2017 г.,
поради което не може да се установи и дали втората е действала в периодите, в
които ищцата е работила при ответника или през кой точно период. И макар да са
налице разлики в двете представени
длъжностни характеристики според съда
ищцовата страна доказа в хода на делото с гласни доказателства, че е
изпълнявала в своето съдържание и трудовата функция на „началник цех“ и преди
01.12.2018г. .
От там следва
извода че с възможността й и годността й тя да изпълнява същинските функции ,
изпълващи съдържанието на новата длъжност , ответника е бил запознат , чрез
своя мениджър производство, поради което
за работодателя не е била налице необходимост и съответно право да въвежда
изпитателен срок за ищцата за тази длъжност. Самият свидетел Тасев заяви, „че възлагането
на тези функции за което говорих, аз съм го възприемал като нейно обучение. …Продължи
да пълни матраци. Помагала ми е за организирането и почистване на цеха,
подреждане на цеха и др., когато ми е отказвала аз съм ангажирал друг човек.
Има припокриване на функциите частично, но не и напълно припокриване на
задачите и отговорностите които и бяха възлагани и не са на 100% изпълнявани
има частично припокриване.“
Клаузата със
срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква
да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за
изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща
работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при
първоначалното приемане на работа - чл. 70, ал.5 от КТ, (която норма е
императивна). Т.е. при идентичност на работата, повторна проверка на годността
на работника с договор по чл. 70 от КТ е ненужна и затова законът не я
позволява. Съдът приема, че договорът за изпитване се сключва, когато
работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния
работодател,при максимална продължителност на изпитването до 6 месеца.
Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един
трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която
се ползва от него не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор
се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал.2 от КТ. По изключение трудов
договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово
правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена
трудовата функция на работника или служителя.(в този смисъл решение № 366 от
28.04.2010 г. по гр.дело № 1023/
Единственото , което ищцовия свидетел изтъкна
като несправяне с работата от страна на Г. е било работата с документите по
отчитане на продукцията , които тя не е изкала да изпълнява или както той
посочи – „След като получи длъжностната си характеристика бягаше, като дявол от
тамян от документи, не искаше да работи с документи със стокови разписки. За
конкретни поставени й задачи се пазареше с мен, а аз съм ангажирал не само нея,
а и други жени да го правят. Аз съм работил по отстраняване на тези недостатъци
в нейната работа“.
Ограничението
по чл. 70, ал.5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се
уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след
прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се
сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като
годността на работника да изпълнява работата вече е проверена - в какъвто
смисъл е решение № 261 от 07.11.2014 г. по гр.дело № 1477/
Какви отделни
правомощия е имал „мениджър производство“ във връзка с обучението на персонала
– „пълначките“ през този период и т.нар. „обучение“ на Г., със възлагане на различни задачи за
заемането на длъжността „началник цех“ ,
за какъв период от време е станало това , кой е бил информиран за това , какви
са били отношенията на останалите пълначки към натоварването й с тези
функции като се има предвид ,че те са
били по големи по обем и с повече отговорности, не се установи конкретно в хода
на производството дали е станало това по инициатива на мениджъра производство или
конкретно - в изпълнение на неговите трудови функции. Защото ищцата и
посочените от нея свидетели са възприемали , че изпълнява съществена част от
фунциите на длъжността „началник цех“ и преди подписването на ДС от нейна
страна и след това.
Периодът на
първоначалната организация на дейността
в предприятието също е от съществено значение – свидетелката Т. заяви , че
преди нея да я назначат не е имало
началник цех..... .Свидетелят Тасев потвърди ,че са „водили разговори и започнахме да говорим да започне
да отчита, за да взима по-голяма заплата“. Поясни ,че въпроса с отчитането на
производството бил голям проблем , но не поясни кога точно – дали преди
назначаването й когато нямало началник цех или след това когато „не се получиха
нещата .Не се отчетоха както трябва като готова продукция“.
За
законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да
прекрати трудовия договор с работник на основание чл. 71, ал.1 от КТ е
необходимо кумулативното наличие на следните елемента:
- действителен
трудов договор със срок на изпитване, и
-
прекратяването да е извършено до изтичане срока на изпитване, от страната в
чиято полза последният е уговорен;
Както съдът
акцентира по - горе в практиката, договорът със срок за изпитване се сключва,
когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява или
когато той желае да провери дали работата е подходяща за него. В чл. 70, ал. 5
е установена еднократност и изключителност на този договор, като е предвидено
сключването само веднъж с един работник за една и съща работа в едно
предприятие. Тази забрана обхваща и трудова функция, която работникът вече е
изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Няма пречка обаче да
се сключи договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил
при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва
за нова трудова функция, т. е. - за друга длъжност, при която се изпълнява
различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът
или служителя не е изпълнявал. В
конкретния случай безспорно е установено, че ищецът е работил по безсрочен
договор на длъжността „пълнач“ . Предвид въведеното възражение от ищеца за
недействителност на клаузата за изпитване следва да се извърши преценка дали
предходно заеманата от него длъжност е включвала в обема си и трудови функции
на последната му длъжност. При съпоставка на длъжностните характеристики на
двете длъжности се установяват различия безспорно – т.7, но се доказа ,че ищцата след
юни – юли 2018г. е изпълнявала
много други функции над частта от
съществените задължения за длъжността "пълнач " и те именно са се припокривали с трудовите функции ,
които е продължила да изпълнява като „началник цех“ – по т.2 , 5 , 6, 8, 9, и
др. като и двете длъжности е изпълнявала под ръководството на свидетеля Тасев.
Съдът приема за
доказано, че около пет месеца Г. е
изпълнявала и длъжността, чиято основна трудова функция е съставлявала
съдържанието „началник цех“, на която е преназначена с допълнително споразумение
от 01.12.2018 г. . За отбелязване е ,че в същото е вписано ,че „останалите условия по ТД № /
22.05.2017г. остават непроменени и в сила“. Горното обуславя извод за
недействителност на клаузата за срок за изпитване, включена в последното
споразумение между страните, тъй като не е била необходимост за работодателят
да проверява качествата на ищеца, за трудова функция, за която е бил проверен и
е изпълнявал и по окончателен трудов договор. Установената недействителност на
клаузата за изпитване налага извод за незаконосъобразност на обжалваното
уволнение, поради което същото следва да бъде отменено, на основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ.
Оттам съдът
приема за доказан и ищцовия довод ,че прекратявайки трудовото правоотношение с
ищцата по посочения начин , работотодателя
е злоупотребил и с правото си на уволнение по реда на чл.71 , ал.1 от КТ в
нарушение на чл.8, ал.1 от КТ.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са
в размер на 500,00 лева , които видно от пълн. са платени в брой и следва да се
уважи тази претенция.
Ответникът
дължи заплащане и на съответните ДТ за производството, които са в размер
на 30,00 лв. за предявения неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ .
Или следва да
се уважи иска за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна, а по отношение на искането да се впише
промяната в ТК на ищцата по чл.346 от КТ – това е задължение на работодателя,
за което съда не следи. Отмяната на уволнението следва да се впише в трудовата
книжка на работника. При отказ на работодателя вписването се извършва от
инспекцията по труда. Или съдът следва да постанови, след влизане в сила на съдебното решение
и на основание чл. 346, ал. 2 от КТ, вписването в трудовата книжка да се
извърши от ответника по делото.
Водим от
гореизложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, уволнението , извършено
по Заповед № 97 от 25.03.2019 г. на Управителя на "БОЛАН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД - гр. София, ЕИК ********* ,представлявано от Юлиан
Бориславов Беджев - управител с адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Лозенец, бул. „Симеоновско шосе" № 110, вх. Б, ет. 1, офис № 6, с която,
на основание чл.71, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с И.А.Г.,
ЕГН ********** адрес: ***, п.к. 5500, ул. „Княз Имеретински" № 71, вх. Б,
ет. 3, ап. 9 , и
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №97
от 25.03.2019 г. на Управителя на "БОЛАН БЪЛГАРИЯ" ЕООД - гр. София като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА "БОЛАН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД - гр. София , ЕИК *********
, представлявано от Юлиан Бориславов Беджев - управител с адрес на управление:
гр. София, п.к. 1700, р-н Лозенец, бул. „Симеоновско шосе" № 110, вх. Б,
ет. 1, офис № 6, да заплати по
сметка на РС – ЛОВЕЧ , сумата от 30,00
лева - държавни такси върху уважения от съда неоценяем
иск
по чл.344, ал.1 , т.1 от КТ.
ОСЪЖДА "БОЛАН БЪЛГАРИЯ" ЕООД - гр. София, с горните
дани, да заплати на И.А.Г., с горните данни, сумата
500,00 лева - разноски по делото
пред настоящата инстанция – адв.в-е.
След влизане в сила на съдебното
решение и на основание чл. 346, ал. 2 от КТ, вписването в трудовата книжка на И.А.Г., с горните данни, да се
извърши от "БОЛАН БЪЛГАРИЯ"
ЕООД - гр. София, с горните дани.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяване на решението на 04.10.2019г.
Копие
да се връчи на страните за информация.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: