Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 17.12.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 2993 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.
410, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №59,чрез
процесуалния представител адвокат Г.Б.М., САК срещу Р.И.И. ЕГН: **********
адрес за призоваване:гр. ***, ул. "**", №**.
Ищецът
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД твърди, че на 14.04.2016 год., на път 1-1
(Е-79), км. 44+600 /в района на община Димово/, е настъпило Пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между автомобил "Пежо”, per. №***** и автомобил
"Шкода", рег.№ *****.Видно от Протокол за ПТП №***** от 14.04.2016
год., виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на автомобил
"Пежо", рег. №*****. От текста на протокола ставало ясно, че по време
на процесното ПТП водач на автомобила е бил г-н Р.И.И..В Протокола за ПТП е
посочено, че към датата на ПТП виновният водач не е застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същото
обстоятелство се установявало и от приложената, към настоящата искова молба,
разпечатка от системата на Гаранционен фонд /проверка, извършена по номер на
рама/.От своя страна, автомобил "Шкода", рег.№ ***** бил застрахован
по застраховка "Каско" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД по полица №
**-****/***/****.В тази връзка ищцовото дружество било сезирано с уведомление
за щети. Образувана е щета № **-****/***/****по описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД. Направен е съответния
опис на щетите по автомобила. Констатираните щети са оценени от експертите на
ищеца на 1 133,97 лв., като съответно застрахователят е изплатил обезщетение в
този размер на застрахованото лице.
Предвид
гореизложеното и на основание разпоредбите на Кодекса за застраховането, с
писмо изх.№310-03-3745/23.06.2016 г. ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е предявило
съответната регресна претенция към ответника г-н Р.И.И., тъй като в качеството
му на причинител на вредата, към датата на ПТП неговата отговорност не е била
покрита по действаща полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Към
момента на подаване на исковата молба ответникът не е извършил плащане
по предявената регресна претенция, поради което за ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД
възниква правния интерес от подаване на настоящата искова молба.
Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1133,97 лв. главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от депозирането на исковата молба до
окончателното ѝ погасяване, както и сумата от 345,54 лв. мораторна лихва
за периода от 11.11.2017 г. до подаването на исковата молба. Претендира
разноски.
В срочно
подаден отговор по чл.131 ГПК, особения представител на ответника оспорва
исковете.Посочва, че приложените към исковата молба доказателства не доказват
по категоричен и безспорен начин фактът на произшествието, от една страна, а от
друга, че повредите по процесния автомобил, за чието отстраняване ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение, са действително претърпени в следствие
на това произшествие.Поради това приложените доказателства не доказват по
безспорен и категоричен начин и причинната връзка между действията на
подзащитния му и настъпилите увреждания, които ищецът е обезщетил.Твърди се на
следващо място, че към исковата молба не е приложен документ (огледен протокол,
или двустранно подписан от участниците в ПТП протокол), от който да е видно, че
щетите, за които се твърди, че са обезщетени от ищеца са действително настъпли,
а така също и че същите са причинени от Р.И.И. по механизма и начина, както се
твърди в представения протокол от ПТП.
Що се отнася
до представения по Протокол за ПТП № ***** от 14.04.2016 г. се твърди, че
същия, въпреки че носи подписа на ответника, не може сам по себе си да се
разглежда като достатъчно доказателство за факта на настъпването на ПТП, за
причините и механизма за възникването на ПТП, за вида и размера на причинените
щети, за вината на водача и за причинната връзка между неговите действия и
настъпилите щети.От самото съдържание на протокола за ПТП ставало ясно, че тези
обстоятелства не са констатирани лично и на мястото на произшествието от
органите на МВР. В същият е отразено с отметка, че местопроизшествието не е
посетено. Видно от дата и часа на съставянето му - 01.06.2009 г., 13.00 ч.,
протоколът за ПТП е съставен повече от два часа след настъпване на
произшествието - в 18:35 часа.Липсват каквито и да било доказателства за
употребата на алкохол от ответника.Липсват и всякакви доказателства за
твърдяното движение с несъобразена скорост.Твърди се, че искът за мораторна
лихва е неоснователен за периода от 11.11.2017 г. до 18.10.2019 г.Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
В хода на производството
не е оборено записването в протокола за ПТП, че ответника е управлявал лек
автомобил, с който е причинено ПТП-то без за него да има сключена застраховка
ГО, поради което отговорността на последния следва да се търси по реда на чл. 410 от КЗ, а не по чл. 411 от същия закон.
В чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, е предвидено встъпване на застрахователя в
правата на застрахования при заплащане на вредите по договора за застраховка
/суброгация/, а именно: "с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:1.
причинителя на вредата.
За основателността на
иска по чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ ,във вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът носи тежестта до
докаже следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение за
причинените щети в претендирания размер.
При доказване на
горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението
От представената по
делото полица № **-****/***/****, със срок на валидност от 15.11.2015 г. до
14.11.2016 г. / л.11-13/ се установява, че автомобил
"Шкода", рег.№ ***** е бил застрахован по застраховка
"Каско" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД.Застрахователното събитие е
настъпило на 14.04.2016 год., тоест в срока на покритие на застрахователната
полица, поради което съдът приема за доказани първите две материални
предпоставки за уважаване на предявения иск.
Не е налице спор между
страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства, че на
14.04.2016 год., на път 1-1 (Е-79), км. 44+600 /в района на община Димово/, е
настъпило Пътно-транспортно произшествие (ПТП) между автомобил "Пежо”,
per. №***** и автомобил "Шкода", рег.№ *****.Видно от Протокол за ПТП
№***** от 14.04.2016 год., виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на
автомобил "Пежо", рег. №*****.
Не е налице спор между
страните, а и от представения по делото протокол за ПТП се установява, че
ответникът Р.И.И. е управлявал автомобил "Пежо”, рег. №***** при настъпване на
процесното ПТП.
Процесуалния
представител на ответника е оспорил размера на причинените щети на автомобил "Шкода",
рег.№ *****, вследствие на ПТП, както и че е заплатена сумата по щетата от
ищеца на собственика на увреденото МПС - "Шкода", рег.№ *****.
По делото е назначена и
изслушана Съдебно – автотехническа експертиза.В заключението си вещото лице
посочва, че от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на
застрахования лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ВН0323СВ се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и
механизма, посочени в приложените по делото доказателства. Отразено е също
така, че действителната стойност на щетата се определя от: стойност за нови
части - 302,77
лева, стойност за боя и допълнителни материали – 303.40 лева, стойност на труда
за демонтажно-монтажни работи – 101.40 лева, стойност на труда за автотенекеджийски
работи - 248,30
лева, както стойност на труда за бояджийски работи - 178,10 лева. Изчислено е, че общият размер на
щетата, така изчислен, възлиза на 1133,97 лева.
Съдът кредитира
експертното заключение като компетентно и добросъвестно изготвено, обосновано и ясно, като
приема, че действителната стойност на щетата възлиза на исковата сума в размер
на 1133,97 лева.Следователно, от изготвената по делото САТЕ, се установява
механизма на настъпване на ПТП, съответно на вредите.
По делото е назначена и
изслушана съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице е посочило, че застрахователните премии по застрахователна полица № ***-
****/**/**** от 03.11.2015 г по застраховка „ Каско” на МПС, състоящи
се от Застрахователна премия в размер на 245.00 евро и Данък по ЗДЗП в размер
на 4.90 евро са заплатени на една вноска на 03.11.2015 г от Застраховащия/
Собственик - АПДП-ГП - д-р М. и д-р Стефанов ООД. Отразено е също така, че на
04.05.2016 г. в изпълнение на Преводно нареждане от 03.05.2016 г., издадено от
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ в банковата сметка BG*************** с титуляр АПДП-ГП -
„ д-р М. и д-р Стефанов” ООД е постъпила сума в размер на 1 133.97 лева,
преведена от ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ с основание Щета № № **-****/***/***********”.
Съдът кредитира
експертното заключение като компетентно и добросъвестно изготвено, обосновано и
ясно, поради което приема за доказано, че ищцовото дружество е превело на
застрахования процесната сума от 1 133.97 лева.
По вината на ответника:
Механизмът, по който
настъпва ПТП, се установява и от събраните в хода на производството гласни
доказателства, посредством разпита на св. Р.Р.М. – С., без дела и родствени
връзки със страните, който е участник в процесното ПТП.Свидетеля пояснява, че притежава
шофьорска книжка от около 20 години. Имала е ПТП-та, като едното от тях е
по-сериозно. Не си спомня годината, било преди 6-7 години имала по-сериозно
ПТП. Тогава управлявал автомобил „Шкода Октавия“, този автомобил бил собственост
на фирмата, в която работел. Фирмата се казва: АПДП-ПП Д-р М. и д-р Стефанов
ООД. Спомня си всичко от въпросното ПТП. Прибирал се от работа, вечерта от
Белоградчик към Видин и малко преди Димово има остър ляв завой, точно на завоя
кола, която се движела от Димово към Белоградчик и се ударила в шофираното от
свидетеля МПС. Тази кола излязла от нейното платно, навлязло в платното за
движение на свидетеля и се ударил в неговия автомобил. Няма спомен какво било
другото МПС, знае, че нямало Български регистрационни номера, имало табели, но
чуждестранни. Не си спомня марката и модела на автомобила, с което се реализира
ПТП-то, но нямало български регистрационни табели. Доколкото си спомня, била
огъната шофьорската врата, повредите били отляво на автомобила. Колата била
увредена от ляво. Не си спомня какви били точно щетите. Не си спомня
уврежданията на другия автомобил.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.
От изготвената по
делото САТЕ, се установява механизма на настъпване на ПТП, съответно на
вредите. Този механизъм е установен и в представения по делото протокол за ПТП.
Представеният протокол
за ПТП в частта, в която длъжностното лице е възприело лично, и удостоверило
факти и обстоятелства, е официален свидетелстващ документ по отношение на тези
факти, поради което и в тази част, протоколът има обвързваща материална
доказателствена сила. Същата задължава съда да приеме за установени фактите, за
които се отнася. В случая механизма на ПТП, доколкото не е осъществен пред
длъжностното лице в реално време, не може да бъде доказан единствено и само от
протокола за ПТП, с обвързваща съда сила. Но възприетите от длъжностното лице
факти /разположението на автомобилите след сблъсъка, видимите вреди по
автомобила, са факти, които са били възприети лично от длъжностното лице,
отразени са в официалния свидетелстващ документ и същият задължава съда да ги
приеме за истинни, до доказване на противното. Материалната доказателствена
сила може да бъде оборена, но доказателствената тежест за това е на страната,
която я оспорва. Ответната страна не е ангажирала доказателства за осъществен
друг механизъм на ПТП, различен от посочения в протокола за ПТП. Същият
механизъм е възприет и от вещото лице по допуснатата САТЕ, както и от свидетеля
– участник в процесното ПТП, поради което съдът го намира за установен и
доказан по делото.
Вината на ответника
следва от нарушаването на правилата за движение по пътищата.Вината в
гражданското право най-общо се характеризира като неполагане на дължимата грижа
– в случая ответникът не е спазил правилата за движение по пътищата, които
указват задължението на водача да се движи със съобразена с пътните условия
скорост, при нарушение на които, на мокър път, загубил контрол над управляваното
от него МПС, навлязъл в платното за насрещно движение и реализирал ПТП с МПС –
то, намиращо се в това платно, като така му е нанесъл щети. Поради това същият
носи вината за настъпване на ПТП и вредите.
Доколкото към датата и
часа на ПТП, ответникът е нямал валидна застраховка ГО / това обстоятелство се
установява от приложената по делото справка от Гаранционен фонд – л.31/, същият
следва да отговаря лично по реда на чл. 410, ал. 1т. 1 от КЗ. Искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2020 г. - датата на
предявяване на исковата претенция.
По
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
По отношение на вземането
за главницата от 1133.97 лева, ответникът изпада в забава и дължи заплащането
на лихва за забава от настъпване на изискуемостта на вземането, което възниква
без уговорен срок за изпълнение и за изпадането в забава на длъжника, е
необходима покана – чл.69, ал.1 ЗЗД. От получаване на поканата и при липсваща
престация с погасителен ефект, задълженото лице дължи обезщетение за вредите от
неточното си във времево отношение изпълнение.
Следователно, за да е
пасивно материалноправно легитимиран по акцесорния иск, ответникът следва да е
изпаднал в забава, за което е необходима покана, отправена от правоимащия - в случая суброгиралия се в правата на увреденото
лице застраховател - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД .
Такава е изпратена от
последния и е получена от ответника на 24.06.2016 г., като по делото не се
установи неавтентичност на положения в известието за доставяне подпис, като с
поканата е определен двуседмичен срок за
изпълнение на задължението, след изтичането на който, на 12.07.2016 г.
ответникът е изпаднал в забава. Размерът на законната лихва е нормативно
определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта. Законната лихва се претендира в
размер от 345.54 лева и за периода от 11.11.2017 г. до 16.11.2020 г. Лихвата,
изчислена посредством математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага, за посочения
период е в размер на 347.15 лева. Предвид изложеното акцесорният иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 345.54 лева и за периода от 11.11.2017 г. до 16.11.2020 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцовата страна, се следват направените
по делото разноски, които са в размер на 1493, 00 лв., съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК/л. 146/, явяващи се сбор от следните суми: сумата от
333 лв., депозит за особен представител по чл. 47, ал. 1 ГПК, 580.28 лв., адвокатско възнаграждение с ДДС, 30. 00
лв., депозит за призоваване на свидетел, 450.00 лв., депозит за в. л. по САТЕ и
ССч експертизи, 100.00 лв. заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН: ********** ДА ЗАПАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, с
адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №59, сумите, както
следва:
- 1133.97 лева на
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, представляваща
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди на
лек автомобил марка "Шкода", модел „Октавия“, с рег.№ ***** от ПТП
реализирано на 14.04.2016 год. ,
причинено от ответника, като водач на лек автомобил марка "Пежо”, рег. №*****, ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 16.11.2020 г., до
окончателното изаплащане.
- 345.54 лева на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за периода от 11.11.2017 г. до 16.11.2020 г.
- 1493.28 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – направени разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съгласно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: