РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. В., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №272/15.12.2021г., постановено по гр. д. № 1583/2020г. на
Районен съд-В. е отхвърлен предявеният от Г. Н. Х. с ЕГН: .. и адрес в гр.В.
против М. А. А. с ЕГН: ********** и адрес в гр.В. и срещу „У. Б.“ АД, ЕИК:.
и седалище в гр.С. иск за прогласяване нищожността на учредена върху
недвижим имот : Дворно място от около 500 кв.м., представляващо парцел
XIII-484 в кв. 263 по плана на гр.В. с идентификатор 10971.505.640, ведно с
построените в него масивна жилищно сграда със застроена площ от 74.50
кв.м. с идентификатор 10971.505.640.1, второстепенна масивна постройка с
площ от 17.78 кв.м. с идентификатор 10971.505.640.2 и масивна сграда
/недовършена/ с площ от 104.16 кв.м. с идентификатор 10971.505.640.3 с
административен адрес гр.В. договорна ипотека с нотариален акт №139,
нот.д.№ 107/2009г. на Нотариус с район на действие ВРС- Л. Ц. поради
невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави като
неоснователен и недоказан. С решението е оставено без разглеждане искането
1
за разваляне на договорна ипотека с нотариален акт №139, нот.д.№ 107/2009г.
на Нотариус с район на действие ВРС - Л. Ц.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ищцата Г. Н. Х..
Твърди се във въззивната жалба, че същото е неправилно и
необосновано. Излага се, че действително учредената ипотека е валидно
правно действие, което е извършено съгласно нормативната уредба, но това
действие е извършено при наличието на валиден и действащ предварителен
договор за покупко-продажба, задълженията по който са спазвани стриктно от
купувача, а последният не е уведомен за извършеното валидно правно
действие. Тъй като ответницата получила парични средства веднъж по
предварителния договор за покупко-продажба и втори път от ответника У. К.
Б. АД от учредената ипотека, се поддържа, че е налице нарушаване на
добрите нрави, като основание за нищожност на договора за учредяване на
ипотека.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение и да се уважи предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна „У. Б.“ АД.
Сочи се, че изложените в жалбата обстоятелства за ирелевантни и не са
основание за нищожност. Предварителният договор няма вещноправен ефект,
създава само облигационно отношение, не подлежи на вписване и не е
противопоставим по отношение на трети лица. На вписване подлежи
окончателния договор, а в случай на липса на съгласие за сключване на такъв,
на вписване подлежи исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Договорът за ипотека
е сключен и вписан преди вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД,
поради което ипотечното право може да бъде противопоставено на ищеца.
При конкуренция на правата на ипотекарния кредитор с вписана ипотека и на
ищеца по иск предявен срещу ипотекарния длъжник и вписана искова молба
след вписване на ипотеката, на ипотекарния кредитор не могат да се
противопоставят правата на ищеца. Към датата на учредяване на ипотеката
ответникът А. е била собственик на ипотекирания имот, поради което и
договорът не е нищожен на основание чл.167 ЗЗД. Сочи се, че в случая
приложение намира чл.173 ЗЗД. Основанието накърняване на добрите нрави
2
се излага, че е относимо само и единствено по отношение задълженията на
продавача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, не и към тези на ипотекарния кредитор и собственика на ипотекирания
имот. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските.
От въззиваемата М. А. А. не е постъпил отговор на жалбата в срок.
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба на Г. Н. Х. с ЕГН: . и адрес в гр.В.
против М. А. А. с ЕГН: ********** и адрес в гр.В. и срещу „У. Б. АД, ЕИК:. и
седалище в гр.С., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на
учредена договорна ипотека с нотариален акт №139, нот.д.№ 107/2009г. на
Нотариус с район на действие ВРС- Л. Ц. поради невъзможен предмет и
поради накърняване на добрите нрави, върху недвижим имот, представляващ
дворно място от около 500 кв.м., урегулирано в парцел XIII-484 в кв. 263 по
плана на гр.В. с идентификатор 10971.505.640, ведно с построените в него
масивна жилищно сграда със застроена площ от 74.50 кв.м. с идентификатор
10971.505.640.1, второстепенна масивна постройка с площ от 17.78 кв.м. с
идентификатор 10971.505.640.2 и масивна сграда /недовършена/ с площ от
104.16 кв.м. с идентификатор 10971.505.640.3 с административен адрес
гр.В..Излага се, че на 17.05.2005г. страните Г. Н. Х. и М. А. А. са сключили
предварителен договор за покупко –продажба на процесния имот, с
разсрочено плащане на цената за 15 години. На 05.08.2019г. цената била
напълно изплатена. С влязло в сила решение №2/06.03.2020г. по гр.д.№
291/2019г. по описа на ВОС е уважен предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от
ищцата. С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №139, том I, рег.№ 1551, нот.д.№ 107/2009г. на Нотариус
Л.Ц., район на действие ВРС върху същия имот от М.А. в полза на У. К. Б.
АД е учредена договорна ипотека, за обезпечение на задълженията на
кредитополучателя по сключен между страните договор за кредит.Сочи се, че
тези действия представляват нарушаване на добрите нрави , което прави
договорът за ипотека нищожен.
3
Ответникът У. К. Б. АД в отговор е оспорил претенцията, като излага, че
ипотечното право е вписано преди исковата молба, поради което може да
бъде противопоставено на ищеца. Посочените обстоятелства не биха могли
да бъдат основание за нищожност на договора за учредяване на ипотека.
Предварителният договор няма вещноправен ефект, създава само
облигационни права и задължения за страните, не подлежи на вписване и не е
противопоставим по отношение на трети лица. Договор с вещно правен ефект
би бил окончателния договор, който и се вписва, а в случай на липса на
съгласие за сключване на такъв, на вписване подлежи исковата молба по
чл.19, ал.3 ЗЗД. Договорът за ипотека е сключен и вписан преди вписването
на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което ипотечното право може да
бъде противопоставено на ищеца. Сочи се, че предварителния договор има
действие само между страните, които са го сключили, не и по отношение на
трети лица, каквото е У.К. Б. АД. Предварителния договор е и незаверени
подписи, няма достоверна дата и не се установява безспорно, че тези факти и
обстоятелства са се осъществили преди вписване на ипотеката. Към датата
на учредяване на ипотеката М.А. е била собственик на ипотекирания имот и е
можела да се разпорежда с правото.
По делото не се спори между страните, че ответникът М. А. А. е
притежавала правото на собственост върху процесния имот. С
предварителния договор за покупко продажба на същия от 12.05.2005г. се е
задължила да прехвърли собствеността върху имота на ищцата Г. Н. Х. срещу
цена от 42 000.00 лева, 7000.00 лева от които платени при подписване на
договора и остатъка -на разсрочено плащане за срока на предварителния
договор – 15 години. В този срок страните са уговорили и задължението за
сключване на окончателен договор. В чл.4, т.3 от договора продавачът се е
задължил да прехвърли имота без никакви тежести при изповядване на
сделката нотариално.
Не се спори, че цената е платена от купувача, и че е предявен иск по чл.19,
ал.3 ЗЗД , който е уважен, като предварителния договор е обявен за
окончателен.
Не се спори, и че на 26.03.2009г. ответницата и собственик на имота е
учредила в полза на втория ответник У.К. Б. АД договорна ипотека за
обезпечение на задълженията по договор за кредит. Безспорно е , и че преди
4
вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД ищцата е узнала за учредената
ипотека от ответницата А..
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
5
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 26, ал.2,
предложение първо и чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-В., а по конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Самият въззивник в жалбата сочи, че учредената ипотека е валидно
правно действие, което изключва твърденията за нищожност. Безспорно е
установено и се твърди от същата, че е узнала за учредената ипотека преди
предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Не е предявяван иск за разваляне на
предварителния договор, в чл.3 от който е уговорено задължение за
продавача да прехвърли имота без никакви тежести при изповядване на
сделката нотариално.
Въведените оплаквания в жалбата могат да обосноват неизпълнение на
задължения по предварителния договор, но не и нищожност на договора за
ипотека. Оплакването за наличие на основание невъзможен предмет,
обосноваващо нищожност е неоснователно. Под предмет на сделката се
разбира съдържанието на престацията – онова, към което е насочено
поведението на страните, докато с понятието обект означаваме онова
(не)материално благо, по повод и във връзка с което се формират правата и
задълженията на страните. Към момента на сключване на сделката обектът е
съществувал фактически, бил е обособен като самостоятелен такъв и може да
бъде обект, върху който да възникне вещно право, което и да бъде
прехвърлено. Сделката би била нищожна, когато волята на договарящите е
определила прехвърлянето на права да стане по отношение на негоден за
правото обект – който не притежава юридическа обособеност, което не е
вярно в настоящия случай.
Неоснователно е и оплакването за наличие на основание накърняване на
добрите нрави, тъй като в този случай е необходимо да е налице „явна” и
6
„значителна” нееквивалентност на престациите. Като критерий следва да се
преценява действителната воля на страните – преследваната от тях цел и това
дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес
и засяга правата на страните по договора, а не трети лица. Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK , добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Съдържанието на понятието "добри нрави"
следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в
обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със
закон. В конкретния случай, по делото не са представени доказателства от
жалбоподателя за накърняване на добрите нрави поради това, че е учредена
договорна ипотека преди уведомяване на купувача по предварителния
договор за това правно действие. Както бе отбелязано, уведомяването му за
наличието на ипотека не е възпряло купувача да предяви иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Изложеното е в съответствие и с постановените Решение № 906 от 30.12.2004
г. по гр.д. № 1106/2003 г., ВКС, II г. о., в което се сочи, че за противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства за облагодетелстване на друг, както и Решение № 615
от 15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1208/2009 г., ГК, III ГО на ВКС, в
което съдът дава конкретна граница за висока степен на накърняване на
добрите нрави, като преценява, че е налице пълна нееквивалентност на
престациите, което сочи тежко пренебрегване на добрите нрави и води до
нищожност на договора.
С оглед горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за присъждане
7
на разноски пред въззивната инстанция, но не е представила списък на
разноски по чл.80 от ГПК, нито е представила доказателства за направени
такива, поради което не се следва присъждането им.
Воден от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №272/15.12.2021г., постановено по гр. д. №
1583/2020г. на Районен съд-В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8