Мотиви на присъда № 177/29.09.2016 г. по НОХД № 797/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура - гр. Бургас, с който срещу подсъдимия И.Х.Ч., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 14.01.2015г.*** срещу магазин “Билла-1” и
бл. 4 в к/с “Братя Миладинови” на пешеходна пътека тип М8.1, при управление на
моторно превозно средство - л.а. “Шкода Октавия” с peг. № ******, нарушил
правилата за движение, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението,”;
- чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, и към престарелите хора” и
- чл. 119 ал. 1 от ЗДвП - ”При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“,
като управлявайки автомобила със
скорост от 60,8 км/ч, допуснал пътнотранспортно произшествие с пресичащите
пътното платно на пешеходна пътека тип М 8.1, отляво надясно по посоката му на
движение пешеходци К. К. М. ЕГН:********** и Д.А.Р. ЕГН:**********, и по
непредпазливост причинил смъртта на К. К. М. ЕГН ********** /починал на
19.01.2015г./ и средни телесни повреди на Д.А.Р. ЕГН: **********, изразяващи се
в: - счупване на дясната мишнична кост, довело до трайно затруднение на
движението на дясната ръка за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; счупване на дясна подбедрица довело до трайно затруднение
на движението на десния крак за срок от около 5-6 месеца; счупване на кръсцова
кост довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 3-8
месеца; счупване на таза довело до трайно затруднение на движението на левия
крак за срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
контузия на бял дроб довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота и травматичен хемиторакс /кръв в гръдната кухина/ довело до разстройство
на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.3, предл.
последно, б.”Б”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2, чл.116 и
чл.119 ал. 1 от ЗДвП.
На основание
чл. 76 от НПК съдът конституира Д.А.Р. и Г.Н.М. – съпруга на починалия К. К. М.
като частни обвинители по делото.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 29.09.2016 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, изпълнението на
което да се отложи за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Относно
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, прокурорът предлага подс. Ч. да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
Повереникът на частните
обвинители Д.А.Р. и Г.Н.М. – адв. Янко Янев
от САК, поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт, и пледира
за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия се наложи ефективно
наказание лишаване от свобода, в размер определен към средния, предвиден в
закона за престъплението, предмет на обвинението. Относно санкцията по чл. 343г
от НК, адв. Янев моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за максимално възможния срок.
Частните
обвинители Д.Р. и Г.М. се присъединяват изцяло към казаното от повереника им.
Защитникът на подсъдимия И.Ч. –
адвокат Димо Гочев отАК - Бургас, пледира за реализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия при наличието на превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като му се определи справедливо наказание с приложение на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
защитникът заявява, че предоставя на
съда по справедливост да определи размерът на това наказание.
Подсъдимият И.Х.Ч. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, заявява, че се признава за виновен и
изразява съжаление за случилото се, за
вредите и страданията, които е причинил на пострадалите и на техните семейства.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Х.Ч. е роден на ***г.
в гр. Пловдив. Същият живее в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. *, вх. *, ет. *.
Той е ***** ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС от 20.05.1999г., категории „В М АМ” и се води на отчет в сектор ПП КАТ
Бургас. Притежава СУМПС №*****, издадено на 11.12.2009г., валидно до
23.11.2019г. Преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящото
дело, подс. Ч. е бил санкциониран три пъти по административен ред за допуснати нарушения
по ЗДвП, както следва: - през 2007г. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
/свързано с правилата за престой и паркиране/; - през 2011 г. за нарушение по
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП /неизползване на обезопасителен колан/; - през 2013г. за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП /неизпълнение на сигнал на длъжностно лице,
отговарящо за регулиране на движението, несъобразяване с пътни знаци, светлинни
сигнали и пътна маркировка/.
На 14.01.2015г., около 20,20 часа
подсъдимият Ч. управлявал собствения си лек автомобил „Шкода Октавия”, рег.№ А *****
ВК в гр. Бургас, по бул. „Т.Александров”, в посока - МБАЛ Бургас, пред магазин
„Билла”.Движението не било интензивно, осъществявало се през тъмната част на
денонощието, при намалена видимост - улично осветление, фарово осветление на
къси светлини и мокра пътна настилка, със заледен на места асфалт. Пътят в
посочения участък се състоял от две платна с разделителен остров между тях. Всяко
от платната било с по две ленти за еднопосочно движение /всяка с ширина от 5
метра/, разделени с единична прекъсната линия M3. Подсъдимият управлявал лекия
автомобил в средата на дясна лента със скорост от 60,8 км/ч.
По същото време пешеходците – К.
М. и св.Д.Р. - колеги, работещи в „Бургасбус” АД предприели пресичане в посока
- от магазин „Билла” към площад „Трапезица”. Пресекли пътното платно, което
било в посока ж.к. „Меден рудник”, спрели на разделителния остров, и продължили
пресичането на другото платно. Движели се с бавен ход, по пешеходна пътека тип
М8.1, очертана с напречна пътна маркировка, състояща се от широки непрекъснати
линии в жълт цвят. Двамата пресекли едната лента, като св.Р. се движела малко
пред пострадалия К.М., от дясната му страна. Пешеходците пресичали пътя отляво
надясно по посока на движение на автомобила, управляван от подс. Ч..
При пресичане на втората лента, и
след като изминали път приблизително 5,40 метра, последвал удар на пешеходците
с предна дясна част на автомобила, управляван от подсъдимия. Контактът на св.Р.
бил с предна регистрационна табела, предна маска и преден капак, като тя не е
носена от автомобила, тялото й се завъртяло и паднало встрани, на около 16,88 м.
Едновременно последвал и удар на пострадалия К.М., като вследствие на това,
тялото му е било изхвърлено нагоре, завъртяно назад, с последващ удар на
главата в предно обзорно стъкло. Следващ е контакта на тялото му с преден
капак, носен е от автомобила, като в края на спиране на автомобила и предвид
намаляване на инерционните сили, тялото му паднало на пътното платно. След
удара телата на двамата пострадали били на около метър един от друг.
Свидетелите В.К. и Н.К., към
момента на настъпване на произшествието се намирали на около 40-50 метра от
мястото, в същата изходна позиция, която са заемали преди това пострадалите -
пресичане от страната на магазин „Билла” в посока „Трапезица”. Чули звук от
удар, но не видели какво точно се случило. Приближили се към пострадалите и
първо видели св.Р.. Свидетелят К. сигнализирал Спешен телефон 112, а св. К.
заедно със св.Т. оказали помощ на К.М. - извадили му езика. Свидетелят Т. се
движел с управлявания от него автомобил след автомобила на подсъдимия, като в
далечината видял, че „нещо се разпръсна”. Приближил и спрял след автомобила на подс.
Ч., оказал помощ на пострадалите и също сигнализирал телефон 112. Двамата със
св.К. избутали леко претърпелия произшествие автомобил, за да освободят
връхната дреха на св.Р. - якето попаднало под предна дясна гума на автомобила. Свидетелят
Т.Д. по същото време се движел в посока „Меден рудник”, и видял струпването на
хора и спрели автомобили, сигнализирал също телефон 112, без да посещава
местопроизшествието. Пристигналият екип на Спешна помощ транспортирал първо К.М.,
а след това и св.Р. ***, за оказване на медицинска помощ. К.М. бил настанен в
МБАЛ Бургас, с диагноза комбинирана травма, като независимо от извършените
медицински интервенции, в 0:29часа на 19.01.2015г. починал.
От заключението на извършената съдебномедицинска
експертиза на труп № 18/2015 г. /т. І, л. 69 – 72 от ДП/ е видно, че при огледа
и аутопсията на К.М. е установена комбинирана травма. Хеморагичен шок. Кома. Черепно
мозъчна травма с пукнатина на черепа вляво надушно, остра субарахноидна
хеморагия, малък субдурален хематом вдясно, контузия на малкия мозък вдясно. Гръдна
травма със счупване на три ребра, дясна ключица и контузия на десен бял дроб. Кръв
и въздух в дясна гръдна половина, състояние след торакоцинтеза. Коремна травма
с ретроперитониален хематом, състояние след лапаротомия, счупване на
хирургичната шийка на дясна мишнична кост. Счупване на дясна подбедрица. Разкъсно
контузни рани по главата, предна повърхност на дясно рамо и дясна подбедрица. Кръвонасядания
и охлузвания на тялото. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с лекия
автомобил с възкачване върху капака и последващо падане на терена при ПТП. Непосредствената
причина за смъртта на К.М. е тежката черепно мозъчна травма, довела до оток на
мозъка и потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка.
От заключенията на извършените
първоначална съдебномедицинска експертиза №176/2015 г. /т. ІІ, л. 141 – 143 от
ДП/ и допълнителни съдебномедицински експертизи /т.ІІ, л. 145 – 148 от ДП и т.
ІІІ, л. 337 – 339 от ДП/ се установяват получените вследствие произшествието
наранявания на св.Д.Р.:
- счупване на дясна мишнична кост
в областта на хирургичната шийка, съставляващо трайно затруднение движението на
дясна ръка за срок от 2- 2,5месеца;
- открито счупване на дясна
подбедрица, трайно затрудняващо движението на десен крак за срок от 5-6месеца; -
при допълнителното обследване на пострадалата е отразено от вещото лице
псевдоартроза /незараснала фрактура, краен вариант на незарастването. Наличие
на костни откършеци и разминаване на двете срамни кости на таза;
- счупване на сакрума /кръстцова/
кост на нивото на първи прешлен, трайно затрудняващо движението на снагата за
срок от 3-8 месеца;
- счупване на таза - многофрагментно
счупване на дясна срамна кост и дясна ишиадична /седалищна/ кост, трайно
затрудняващо движението на ляв крак за срок от 3-4месеца; - при допълнителното
заключение е отразено, че не е настъпило пълно възстановяване и че затруднението
на движението на долен ляв крайник се е разтеглило във времето поради
псевдоартрозата. Посочено е вид лечение - хирургическо, с опресняване на
краищата на фрактурата с присаждане на кост;
- контузия на гръдния кош, с
контузия на бял дроб, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота;
- коагулиращ хемиторакс,
съставляващ разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Изпълнената химическа експертиза
- протокол №33/15.01.2015г.*** от ДП/ не установява наличие на алкохол в кръвта
на подс. Ч..
От заключенията на извършените по
делото повторна автотехническа експертиза /т. ІІІ, л. 323 – 334 от ДП/ и
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /т. ІV, л. 378 – 384
от ДП/ се изяснява механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Определена
е скоростта, с която подсъдимият е управлявал лекия автомобил - 60,8 км/ч., на
която е съответна опасна зона на спиране – 59 метра, изминаваща се за време от
5,62 сек. Фиксирано е мястото на удара по широчина на пътното платно - върху
пешеходната пътека, в лентата за движение на автомобила, управляван от подс. Ч.
и на 4,60 м. от десния й край. Когато пешеходците са предприели пресичане на
платното за движение към пл. „Трапезица” от разделителния остров, лекият
автомобил, управляван от подсъдимия е отстоял на около 78 метра от мястото на
удара. Тогава, обективно водачът не е имал възможност да ги възприеме. Съобразен
и отчетен е факта, че автомобила се е движел на фарово осветление /къси светлини/,
като левия фар осветява на 48 метра напред и 3,75 м. встрани, а десния - на 75
метра напред и 3,75 м. вдясно. Автотехническият експерт е изчислил разстоянието
от което подс.Ч. е могъл за пръв път да възприеме пресичащите пешеходци, и то е
35 метра. Това отстояние отново е по-малко от опасната му зона за спиране
/59м./, като изрично е отразено, че ударът е бил непредотвратим чрез аварийно
спиране. Могъл е обаче да намали скоростта и да ги пропусне да пресекат,
вървейки по пешеходната пътека. Съобразено със скоростта, с която са се
придвижвали пострадалите е направено изчисление, че им е оставала 1 сек. за
безопасно пресичане. Ако подсъдимият се е движел с разрешената за населено
място скорост от 50км/ч. е могъл да възприеме пресичащите от 35 метра, и да
намали скоростта, за да ги пропусне да преминат. Комплексната експертиза
обследва точното местоположение на двамата пресичащи - успоредно един на друг,
св.Р. малко по-напред и от страната на автомобила, а К.М., от лявата й страна. Изяснено
е безспорно, че получените от нея увреждания съответстват на пораженията по
автомобила - преден капак - побитост върху центъра на височина 70см. от земната
повърхност; счупена предна решетка и деформирана в левия край предна
регистрационна табела. Пешеходката Р. не е била носена от автомобила, а ударена
и изхвърлена напред. Пешеходецът М. е бил изхвърлен нагоре, като главата му е
попаднала и се е ударила в предно обзорно стъкло /удар в дясна половина, на
120см. отляво надясно с две сферични образувания/. Чрез технически изчисления е
достигнато до извода, че водачът е могъл да спре преди мястото на удара, ако
скоростта му на движение е била не по- голяма от 49 км/ч., както и че с оглед
анализ на всички обстоятелства на пътя и създалата се ситуация, скоростта с
която се е придвижвал е била несъобразена.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, инкорпорирани
в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Р., В.К., Н.К.,
Т.Д., К.Т.; в писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.01.2015 г.; в писмените доказателства – справка за
съдимост на подсъдимия, препис извлечение на акт за смърт, удостоверение за
наследници, справка от сектор ПП КАТ, медицински документи, предоставени от
МБАЛ Бургас и отделение по ортопедия и Физикална и рехабилитационна медицина
МБАЛ „Проф.д-р И.Киркович” Стара Загора; в експертните заключения на
извършените по делото съдебно медицински експертизи, автотехнически експертизи
и химическа експертиза; както и във веществените доказателствени средства –
фотоалбум със снимки, направени при извършения оглед на местопроизшествието.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и
посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, посока на движение
на пострадалите пешеходци, мястото на удара, механизмът на пътно-транспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характера на нараняванията
на пострадалите/ са установени в хода на разследването чрез способите и по реда
на НПК. Съдът изцяло възприема изготвените в хода на досъдебното производство
експертни заключения на повторната автотехническа експертиза и на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като пълни, ясни, точни и
обосновани.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, вр. ал.
4, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 14.01.2015 г.*** срещу магазин „Билла-1” и бл. 4 в ж.к. „Братя
Миладинови” на пешеходна пътека тип М8.1, при управление на моторно превозно
средство - л.а. „Шкода Октавия” с peг. № А **** ВК, нарушил правилата за
движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, … , със
състоянието на пътя …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”, в чл. 116 от ЗДвП -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора” и в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.”, като управлявайки автомобила със скорост от 60,8 км/ч, допуснал
пътно транспортно произшествие с пресичащите пътното платно на пешеходна пътека
тип М8.1 пешеходци К.К. М., ЕГН ********** и Д.А.Р., ЕГН **********, и по
непредпазливост причинил смъртта на К. К. М., ЕГН ********** /починал на
19.01.2015г./ и средни телесни повреди на Д.А.Р., ЕГН **********, изразяващи се
в: счупване на дясната мишнична кост, довело до трайно затруднение на
движението на дясната ръка за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; счупване на дясна подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на десния крак за срок от около 5-6 месеца; счупване
на кръсцова кост, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от
около 3-8 месеца; счупване на таза, довело до трайно затруднение на движението
на левия крак за срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; контузия на бял дроб, довело до разстройство на здравето временно
опасно за живота и травматичен хемиторакс /кръв в гръдната кухина/, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Установените по делото факти
несъмнено указват на допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 20,
ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „Шкода
Октавия” с peг. № А **** ВК – подс. Ч.. Съгласно константната съдебна практика на ВС и ВКС на РБ по
правоприлагането на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство
трябва да избира такава величина на скоростта, която да е съобразена с
разстоянието на видимост, в границите на която той своевременно да възприеме
появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи
като намаляване на скоростта или спиране. Когато разстоянието на видимост е
по-малко от възможностите за спиране на автомобила при критична ситуация,
скоростта е несъответстваща на пътните условия, което съставлява несъмнено
нарушение на правилата за движение. Наред с това в конкретната ситуация,
подсъдимият е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, както
и е бил длъжен, приближавайки към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре, което той не е сторил, и с което е нарушил и разпоредбите на чл. 116
и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Допуснатите от подсъдимия нарушения на чл. 20, ал. 2,
чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат
на което ще настъпи смъртта на К.М. и средни телесни повреди на Д.Р..
Подсъдимият обаче е бил длъжен /съгласно чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал.
1 от ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените
по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая са налице и
двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като
подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно,
б. „б“, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, към датата на извършване на
деянието – 14.01.2015 г., предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода
от три до десет години.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че степента на обществена
опасност на подсъдимия е ниска - той е неосъждан, пенсионер, женен, с
положителни характеристични данни, оказано съдействие за разкриване на
обективната истина, които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината. Като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство съдът оцени изразеното от
подсъдимия в съдебното производство искрено разкаяние и критичност.
Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете нарушаването на повече от една от разпоредбите на ЗДвП, както и
предходните три наказания, наложени на подсъдимия по административен ред за
нарушения на ЗДвП.
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и при наличието на
отегчаващи такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимия, за извършеното от него престъпление, следва да се определи при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от
четири години. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК,
следва да бъде намалено с една трета (в случая с шестнадесет месеца), при което
окончателният размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок
от две години и осем месеца.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
като съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, не е наложително той ефективно
да изтърпи наложеното му наказание. Подсъдимият е на 62 години, като до момента
не е имал противообществени прояви. По мнение на настоящия съдебен състав
воденото наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало
да оказва върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие. Наред с това
установените по делото положителни характеристични данни за личността на
подсъдимия, налагат извод за постижимост на основната цел на наказанието
лишаване от свобода - поправянето на дееца, без да се налага подсъдимият да
бъде изолиран от обществото, като чрез подходящ /максимален/ изпитателен срок
ще се реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане. При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен превеса на
специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за
превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от подобни
посегателства. По делото не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на
подс. Ч. е необходимо той да бъде изолиран от обществото, която е целта на
ефективното наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на
изпълнението му той да извърши ново престъпление. В подкрепа на извода за
прилагане на института на условното осъждане е и задължителната практика на
касационната инстанция, отразена в Решение по н.д. №80/1983г. на ОСНК, в която
ВКС е приел, че при преценката на обществената опасност на дееца при
автотранспортните произшествия трябва да бъдат отчитани освен съдебното му
минало и трудовата и обществената му характеристика, предходното му поведение
като водач на моторно превозно средство, неговото семейно положение и всички
други обстоятелства, относими към личността му. В настоящото производство тези
обстоятелства характеризират подс. Ч. като личност с много ниска степен на
обществена опасност и постановяването на изтърпяването на наложеното наказание
ефективно в затворническо общежитие би било неоправдано с оглед постигане на
целите по чл. 36 НК. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост на
наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието две години и осем
месеца лишаване от свобода следва да се отложи за срок от пет години.
Съдът, като съобрази, че
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
като счете, че справедлив размер за това наказание е за срок от пет години. С
отнемането на възможността на подсъдимия да управлява МПС за продължителен
период от време, какъвто е срокът от пет години, ще се отнеме възможността той
да извърши ново нарушение на правилата за движение.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди подсъдимия Ч. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на
МВР – гр. Бургас сума в размер на 1002.70 (хиляда и два лева и седемдесет стотинки)
лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.
Бургас сума в размер на 45 (четиридесет и пет) лева, представляваща направени
по делото разноски в съдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: