Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
град Горна Оряховица, 03.02.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти
състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………………….,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 69 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е.Д.Д. е останал
недоволен и обжалва електронен фиш серия К № 2146084, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Отрича да е управлявал посочения във фиша автомобил. Посочва, че няма никакви
отношения с дружеството собственик на автомобила. Поддържа, че фишът е издаден
след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и моли съда да го отмени.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Б.К. от АК – С.
поддържа жалбата.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 20.04.2018 г. в 15:01 часа при
км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с № *** автомобил „М.” с рег. № ***, движещ се в посока към
град В. със скорост 116 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч. За така установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение против К.И.Д. в качеството ѝ на законен
представител на дружеството собственик на заснетия автомобил „А.“ ЕООД, ЕИК ***,
бил издаден електронен фиш серия К № 2068829, в който било прието, че в момента
на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 113 км/ч.
На 18.06.2018 г. така издаденият
електронен фиш бил връчен на пълномощник на К.И.Д.. На 25.06.2018 г. Д.
изпратила по пощата до ОД на МВР – Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, в която посочила, че на посочените във фиша дата, час и място
заснетият автомобил е бил управляван от жалбоподателя Е.Д.Д.. Към декларацията Д.
приложила фотокопие от свидетелството за управление на жалбоподателя.
Въз основа на подадената от Д.
декларация и приложените към нея фотокопия първоначално издаденият електронен
фиш бил анулиран, а на 03.07.2018 г. бил издаден обжалваният електронен фиш № 2146084, с който за заснетото нарушение
по чл. 182, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП било
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. на жалбоподателя Е.Д.Д..
Обжалваният фиш бил връчен на Д.
на 30.12.2019 г. (справката на л. 22 и разписката на л. 23). На 09.01.2020 г. защитникът
на жалбоподателя адв. Б.К. подал по пощата жалбата против фиша (пощенското
клеймо върху плика на л. 8).
В обясненията, дадени в съдебното
заседание на 05.03.2020 г., жалбоподателят Е.Д.Д. посочва, че живее и работи в
гр. Б. и че през последните две години не е пътувал извън този град. На
посочената във фиша дата 20.04.2018 г. бил в Б. и не е управлявал процесния автомобил
на посоченото във фиша място на територията на община Л.. Посочва също така, че
към 20.04.2018 г. работел за „Г.“ ЕООД и че във връзка с работата си представил
на този работодател свидетелството си за управление. Твърди, че не му известно
дали има отношения между „Г.“ ЕООД и дружеството собственик на заснетия
автомобил „А.“ ЕООД.
Разпитан в същото съдебно
заседание, свидетелят Ж.К.Д. посочва, че от 7-8 години е съсед и приятел с
жалбоподателя, с когото се виждат всеки ден. Посочва, че не забелязал през
последните две години жалбоподателят да е отсъствал от град Б..
От справката за историята на
вписванията по партидата на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, в Търговския регистър (л. 35)
се установява, че считано от 14.08.2019 г. К.И.Д. е заличена в регистъра като
управител на „А.“ ЕООД.
В писмена молба, депозирана в
съда на 04.06.2020 г. (л. 69), „А.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П.Л.,
посочва, че на дружеството не е известно основанието, на което процесният
автомобил „М.” с рег. № *** е бил предоставен на Е.Д.Д. към 20.04.2018 г.
В писмена молба, депозирана в
съда на 09.06.2020 г. (л. 75), К.И.Д. твърди, данните, които посочила в
цитираната по-горе декларация по чл. 189, от. 5 от ЗДвП, ѝ били
предоставени от управителя на дружеството, което било наело процесния автомобил
към датата на нарушението. Към молбата Д. прилага копие от договор за наем на
МПС от 02.04.2018 г. (л. 78 – 81) и приемо-предавателен протокол от 18.04.2018
г. (л. 77), от които се установява, че в изпълнение на договора на 18.04.2018
г. в 9:00 часа наемодателят „А.“ ЕООД, представляван от управителя К.И.Д.,
предал на наемателя „Н.“ ЕООД, представляван от управителя Р.Д.Б., процесния
автомобил „М.” с рег. № ***. В цитирания протокол е удостоверено и
обстоятелството, че наемателят върнал наетия автомобил на наемодателя на
23.04.2018 г. в 18:00 часа.
Изпратеното на адреса на управление
на „Н.“ ЕООД съобщение за определението на съда, с което дружеството е
задължено да представи справка за основанието, на което процесният автомобил е
бил предоставен на жалбоподателя към 20.04.2018 г., е върнато невръчено с
отбелязване от връчителя, че на адреса няма фирмено лого и че по данни на
съседа адв. А.Ж. на този адрес никога не е имало такава фирма (л. 96).
В качеството на свидетел по
делото е допуснат Р.Д.Б. – управител на „Н.“ ЕООД. От справката в Търговския
регистър се установява, че в регистъра има над 200 вписвания на Р.Д.Б. в
качеството му на управител, едноличен собственик на капитала или съдружник в повече
от 100 различни дружества с ограничена отговорност (л. 120 – 124). Видно от
изготвената за целите на призоваването справка за постоянен и настоящ адрес (с.
118), Р.Д.Б. е починал на *** г., за което е съставен акт за смърт № *** г. на
район „М.“ при община В..
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията
на жалбоподателя Е.Д.Д., показанията на свидетеля Ж.К.Д. и приетите писмени
доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да
обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Спазени са процесуалните правила
за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец
и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното ѝ заплащане.
От приетото като писмено
доказателство удостоверение ***, издадено от Българския институт по метрология
(л. 26), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта
му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за
измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № ***
г. (л. 24), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с изискванията за това средство за измерване.
Неоснователен е развитият в
жалбата довод за изтекла преследвателна давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Процесното
административно нарушение е установено в момента на извършването му – чрез
заснемане на автомобила, с който е извършено, и чрез записване на стойността на
фиксираната с радарния скоростомер скорост на автомобила в паметта на
техническото средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушението поставя началото на особеното
административнонаказателно производство за налагане на административно
наказание с електронен фиш. За това особено производство разпоредбата на чл.
36, ал. 1 от ЗАНН не се прилага, тъй като за нарушението не се съставя акт за
установяване на административно нарушение. С оглед съвпадането на момента на
образуване на административнонаказателното производство с момента на извършване
на нарушението и с момента на неговото установяване и заснемане сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН нямат практическо значение. На практика образуването на
административнонаказателното производство съвпада с най-ранния възможен момент,
от който тези срокове започват да текат – момента на извършване на нарушението
– поради което не е възможно административнонаказателното производство да бъде
образувано след изтичане на тези срокове.
Развитото в жалбата оплакване, че
обжалваният фиш е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, се опровергава от приетите писмени доказателства. Процесното
нарушение е установено и заснето в момента на извършването му на 20.04.2018 г.,
а видно от справките на л. 21 и 22, фишът срещу жалбоподателя за това нарушение
е издаден на 03.07.2018 г., т.е. преди изтичане на посочения шестмесечен срок.
Към настоящия момент не е изтекла
и предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност за
административнонаказателно преследване на жалбоподателя, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този
смисъл – задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. №
1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 20.04.2018 г., когато нарушението
е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е
прекъсната на 03.07.2018 г., когато против жалбоподателя е издаден обжалваният
електронен фиш (справките л. 21 и 22). От това прекъсване е започнала да тече
нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 30.12.2019 г. с
връчването на фиша на наказаното лице. Започналата да тече на 30.12.2019 г.
нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото
произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала
да тече на датата на извършване на нарушението 20.04.2018 г.
Предвид изложеното съдът приема,
че при издаване на обжалвания електронен фиш не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
От приетата като доказателство
снимка № 019, изготвена с автоматизирано техническо средство MultaRadar с № ***
(л. 19) и представляваща веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен
носител, се установява, че на 20.04.2018 г. в 15:01 часа при км 153+343 на път
I-4, на територията на община Л., автомобил с рег. № *** се е движел със
скорост 116 км/ч. Видно от схемата на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в
сила към 20.04.2018 г. (л. 42 – 43), посоченото във фиша място на нарушението
при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната на действие на пътен знак
В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч. От посочената схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка се установява също така, че посоченото във фиша място на нарушението
при км 153+343 се намира по посоката на движение на процесния автомобил след
мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху
снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената
върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т.
1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar
SD 580 (л. 27 – 29 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на
тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на
заснемане на нарушението автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал
в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система,
разположена при км 153+337.
Предвид изложеното съдът приема,
че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Независимо от изложеното по-горе
обаче обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
тъй като авторството на нарушението не е установено по несъмнен начин.
Обжалваният електронен фиш е
издаден въз основа на подадена декларация от управителя на дружеството
собственик на заснетия автомобил К.И.Д., в която за водач на автомобила по
времето и на мястото на нарушението е посочен жалбоподателят. В цитираната
по-горе писмена молба, постъпила в съда на 09.06.2020 г. (л. 75), Д. посочва,
че данните, които вписала в декларация по чл. 189, от. 5 от ЗДвП, ѝ били
предоставени от управителя на дружеството наемател на автомобила по договор за
наем от 02.04.2018 г. Това твърдение на Д. кореспондира с представените договор
за наем и приемо-предавателен протокол, от които е видно, че процесният
автомобил е предаден на наемателя „Н.“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Д.Б.,
на 18.04.2018 г. в 9:00 часа и е върнат от наемателя на наемодателя „А.“ ЕООД
на 23.04.2018 г. в 18:00 часа. От тези твърдения на Д. се установява, че нейното
изявление в подадената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възпроизвежда не
лично възприети от нея факти и обстоятелства, а твърдения на трето лице –
управителя на „Н.“ ЕООД, че предоставил на жалбоподателя автомобила, който бил наел
преди това от управляваното от Д. дружество. По аргумент от разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП в декларацията по чл. 189, ал. 5 от същия закон законният
представител на юридическото лице собственик на автомобила следва да посочи
лицето, на което непосредствено и лично е предоставил автомобила, а не посочен
от това лице друг водач. Само при изпълнение на това изискване декларацията по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП би се ползвала с предвидената в чл. 313, ал. 1 от НК
наказателноправна гаранция за вярност на декларираните обстоятелства и
съответно би представлявала годно доказателствено средство за установяване на
авторството на заснетото с техническото средство нарушение. Доколкото в
процесния случай посоченото изискване не е изпълнено, подадената от Д. декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва да бъде изключена от доказателствения материал
по делото.
От останалите събрани
доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че процесното нарушение е
извършено от жалбоподателя. В събраните писмени и гласни доказателства няма
данни за каквато и да е връзка между жалбоподателя Д. с постоянен адрес ***, и
с местоживеене ***, и дружеството „Н.“ ЕООД със седалище в гр. С., което е
ползвало автомобила към датата на нарушението по силата на цитирания по-горе
договор за наем, сключен със собственика на автомобила. Деклараторът Д. не
посочва името на управителя на „Н.“ ЕООД, за когото твърди, че ѝ
предоставил личните данни на жалбоподателя за вписване в декларацията по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, нито кога и по какъв начин тези данни са ѝ предоставени.
От друга страна, установеното в хода на съдебното следствие обстоятелство, че
управителят на „Н.“ ЕООД Р.Д.Б. е вписан в Търговския регистър като управител,
едноличен собственик на капитала и съдружник в повече от 100 различни дружества
с ограничена отговорност, поражда основателно съмнение дали Б. е осъществявал
реален контрол върху дейността на „Н.“ ЕООД и дали е разполагал с информация за
лицата, на които наетите от името на дружеството автомобили са били предоставяни
за управление. Видно от цитирания по-горе акт за смърт, Р.Д.Б. е починал на ***
г., поради което не е възможно същият да бъде разпитан за изясняване на
обстоятелствата предоставял ли е процесния автомобил на жалбоподателя, къде и
кога е станало това и на какво основание.
По горните мотиви обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради
недоказаност на авторството на нарушението.
При този изход на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски в производството пред районния съд в
размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2146084, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Е.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** – адв. Б.К., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв. (шестстотин лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Б.К., сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляващи направените разноски в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….