О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 21.11.2019г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 5228 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на Национален
Осигурителен Институт (НОИ) – София, с управителя – Ивайло Иванов, чрез
пълномощник – Катя Вълкова – гл. юрисконсулт в ТП на НОИ-Бургас, против
постановление на прокурор от РП-Бургас от 30.10.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 238/2018г. по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пор.
2884/2018г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 212, ал.2, вр. с ал.1 НК.
В
жалбата се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на престъпление. Не се
посочват конкретни доводи, а се преповтаря информацията, изнесена в сигнала до
РП-Бургас, послужил за образуване на ДП. В няколко пукна се описват
правоотношенията между „Венкър Крю“
ЕООД и двадесет и четири лица, като по отношение на всяко едно от лицата се
заключава, че е налице сключен трудов договор по реда на чл. 68, ал.1, т. 2 КТ
- до завършване на определена работа, начислено и изплатено е трудово
възнаграждение, а осигурителят е начислил дължимите осигуровки (сред които и за
фонд „Безработица“) и е подал данни с декларация Образец 1, които данни напълно
съвпадат с начисленията по разчетно-платежните ведомости.
Посочено е също така, че проверката на контролните органи не е установила нередовности
в документооборота, но въпреки това се заявява съмнение за фиктивни трудови
договори. Счита се, че понеже част от лицата не са познавали собственика на
дружеството – работодател, а друга част не могат да обяснят в детайли къде се е
намирало работното им място или че „не познават Айтос“ – то трудовите договори
са фиктивни и реално не се е полагал труд, а със сключването им се е целяло
единствени изплащане в последствие на обезщетение за безработица. Изказват се
подозрения за това, че останалата част от работниците /по-голяма/, които са
отговорили правилно на анкетата на проверяващите – са били подготвени
предварително и за това са отговорили така. В тази връзка се поддържа
твърдението за извършено престъпление, а изводите на БРП се окачествяват като
неправилни. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне
делото на БРП със задължителни указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимирано лице. Въпреки че
в постановлението за образуване не е изрично посочено, видно от целия
доказателствен материал – разследването е водено с оглед евентуално ощетяване/измама
на Държавното обществено осигуряване. От своя страна НОИ е публичната
институция, която управлява Държавното обществено осигуряване и е със статут на
юридическо лице, което се състои от Централно управление със седалище в град
София и териториални поделения във всеки от 28-те областни центрове на страна.
Поради тази причина на НОИ следва да се признае качеството на „ощетено
юридическо лице“ от престъплението, предмет на разследването, което пък с оглед
разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК го поставя в кръга на лица, които премижават
активна процесуална легитимация в настоящето производство. Жалбата е насочена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния
седемдневен срок (постановлението за прекратяване е получено на 07.11.2019г., а
жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо - 12.11.2019г.).
Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 17.10.2018г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление
на РП-Бургас и е водено за извършено престъпление по чл. 212, ал.2 НК, а именно
за това, че в периода от м. януари 2017г. до м. април 2018г., включително, в
гр. Бургас, чрез съставяне на документ с невярно съдържание съзнателно е дадена
възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо
имущество.
С
атакуваното постановление на БРП от 30.10.2019г. наблюдаващият прокурор приел,
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 212, ал.2 НК или друго
престъпление от общ характер. За да стигне до този извод представителят на
държавното обвинение е направил детайлен анализ на приобщените множество
доказателства и доказателствени средства, очертал е приетата от него фактическа обстановка и е
приел, че фактите по делото не консумират престъпен състав по НК. На база
горните правни изводи и на основание чл. 24, ал.1, т. 1 НПК прокурорът е
прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че крайните изводи
на прокурора са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят.
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по
случая, която е установена на база на събрания в хода на производството
доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на
обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на проверка,
анализ и оценка със средствата и способите на НПК. Доколкото фактическата
обстановка е изведена на база събраните доказателства и до колкото в нейната
цялост тя не се оспорва от жалбоподателя, съдът счита, че не е необходимо да я
преповтаря, а се присъединява към възприетото от РП-Бургас, като във връзка с
направените възражения следва да посочи и следното:
Подозрения на НОИ, че в случая са
били сключени 24 фиктивни трудови договори, по които реално не е престиран труд, а са използвани само с цел получаване в
последствие на обезщетение за безработица – не са подкрепени с конкретни
доказателства. Видно от целия доказателствен материал – всяко едно от лица, с
което е бил сключен трудов договор, е потвърдило пред разследващите, че
действително е работило в процесното дружество за кратък период от време и за
изпълнени на конкретна задача. Потвърдило е, че е имало сключен писмен договор,
че му е била начислена заплата, която то е получило, както и че в последствие
трудовият договор е бил прекратен. В подкрепа на тези твърдения са приложени и
въпросните трудови договори – за които СГрфЕ е
категорична, че действително са подписани от работниците. Поради това съдът
счита, че изводите на РП-Бургас относно истинността на процесните документи, са
правилни и почиващи на коректното тълкуване на доказателствените материали.
Самите трудови правоотношения са
били надлежно декларирани пред НОИ, като работодателят, в качеството му на
осигурител – коректно е начислил и дължимите осигурителни вноски, посредством
подаване на декларация Образец 1. При това положение няма никакво значение дали
част от работниците – и то много малка част от общо 24-рите, са заявили пред
инспекторите на НОИ, че са от други населени места, че не си спомнят името на
управителя или че не могат да посочат точно къде е намирал въпросният обект.
Следва да се има предвид, че се касае преимуществено за лица с нисък
образователен ценз, които са работили само в рамките на няколко дни (около
7-10) и то около година преди въпросната анкета. При това положение е напълно
нормално част от тях да не могат да възпроизведат всички детайли. Важното е
обаче – че всички до един заявяват в разпитите си на свидетел, че действително
са полагали труд за дружеството, като обясняват и какво точно са вършили, което
съвпада с длъжността „общ работник“. Съдът също счита, че начинът на извършване
на дейността от страна на „Венчър Крю“
ЕООД – наемане на множество работници за по 7-10 дни е необичаен, но както и
самите контролни органи са заключили в Констативния си протокол – този начин не
противоречи на закона, поради което и няма забрана дружеството да организира
дейността си така.
Следва да се подчертае и друго правнорелевантно обстоятелство. В случая основните притеснения
на НОИ се коренят около евентуалното неправомерно изплащане на обезщетение за
безработица. Самото правно основание за изплащане на това обезщетение обаче,
съгласно чл. 54а КСО - е внасянето
или поне начисляването на дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването (в този смисъл е и чл.
10 КСО, на който некоректно се позовава жалбоподателя и които предписва, че
освен започване на трудова дейност следва да има и внасяне или начисляване на
осигурителни вноски – т.е. преди всичко основанието за изплащане на това
обезщетение не е дали лицето фактически е работило или не, а дали е било
осигурявано за този риск или не). В конкретния случай за всяко едно лице
осигурителят е начислил и декларирал пред НОИ дължимите осигурителни вноски.
Дали те реално са внесени в бюджетна на Осигурителния институт от осигурителя-работодател или не - е без
значение съгласно чл. 54а КСО, най-малкото доколкото НОИ разполага с широка
гама инструменти за принудително събиране на тези декларирани, безспорни и
ликвидни вземания. Щом лицето реално е било осигурявано и реално за него са
внесени/начислявани осигурителни вноски, то – съгласно разпоредбите на КСО
същото съвсем законосъобразно/правомерно може да получи дължимото обезщетение
(разбира се, ако са налице и останалите предпоставки). При това положение
изначално необоснована е тезата, че лице, което е внесло (или за което са
начислени) дължимите осигурителни вноски – „източва“ ДОО, получавайки
неправомерно обезщетение за безработица.
Тезата на НОИ е необоснована и на
друго основание. В случая обезщетение са заплаща само ако осигуровки са били
внасяни/начислявани за поне 12 месеца в последните 18 месеца. Видно от
материалите по делото всяко едно лице е било осигурявано във „Венчър Крю“ ЕООД за кратък период
от общо необходимия за получаване на обезщетение – средно около 7-10 дни в
рамките на един месец – т.е. в преимуществената си част обезщетението е
получено не на база осигуряването в процесното дружество, а на база внесени
осигурителни вноски от други осигурители. Евентуалните подозрения, че може би
не се касае за опит за изцяло неправомерно получаване на обезщетение, а за
получаване на такова в по-дълъг срок (разпит на св. Сивенов
л.21-22 от Том 5 на ДП) също не се подкрепят с конкретни доказателства. Нещо
повече – няколко от лица, работили по този начин при „Венчър
Крю“ ЕООД – изобщо не са поискали да им се изплати
обезщетение за безработица, а са почнали работа при друг работодател – т.е.
работата им при „Венчър Крю“
ЕООД очевидно не е била с цел „източване“ на ДОО, но въпреки това договорите и
с тях са били сключени по този начин. Самият факт че работодателят и работникът
са се договорили трудовият договор да е за извършване на определена работа (чл.
68, ал.1, т. 2 КТ) и да бъде прекратен по реда на чл. 325, ал.1, т. 4 КТ – не е
нито неправомерен, нито сочи на престъпни действия от която и да е страна по
правоотношението. Самите контролни органи – св. С. и св. И., извършили проверката, заявяват,
че не могат да посочат нито едно конкретно доказателство, че лицата в
действителност не са полагали труд, както и че документално дружеството е
изрядно. Потвърждават и че нямат никакви доказателства в подкрепа на
подозренията си, а боравят само с предположения. Не може да не направи
впечатление, че и двамата омаловажават фактите, които оборват тези им догадки (заявяват,
че голямата част от работниците, които са отговорили правилно на анкетата им са
били „наговорени“; работникът М. си е сменил версията и т.н.), а отдават голямо значение на факти, които
сами по себе си не са толкова значими (дали един от работниците е почиствал не офис
на дружеството, а на счетоводителя му; дали някои от работниците живеят извън
гр. Айтос и т.н.). Както стана вече дума – неподкрепените с конкретни
доказателства подозрения на двамата инспектори категорично се оборват от всички
останали доказателствени материали, поради което и съдът напълно се присъединява
към становището на прокурора, че тези подозрения са останали изолирани и
опровергани.
При това положение съдът намира,
че правните изводи на РП-Бургас за липса на осъществен състав на престъпление
от общ характер са правилни и законосъобразни и без да ги преповтаря напълно се
солидаризира с тях. На база подозренията на служителите от НОИ е било проведено
мащабно разследване, в рамките на които са разпитани над 30 свидетеля,
приобщена е СГрфЕ и множество документи, но нито едно
доказателство не сочи в подкрепа на така изразените подозрения. Тъкмо напротив
– всички работници заявяват, че действително са полагали труд, действително са
получили възнаграждение и реално са били осигурявани по предвидения в закона
начин, поради което и не се откриват признаци на извършено престъпление.
С оглед пълнота следва да се
посочи и че настоящият състав напълно споделя и правните доводи на РП-Бургас,
относно правната същност на процесните документи и изводите за това, че същите
не са инкриминирани, като намира правният анализ за задълбочен и коректен,
поради което и не намира за нужно да го преповтаря.
Всичко горепосочено
дава основание на БРС да приеме, че в случая правилно РП-Бургас е преценила, че
не се касае за извършено престъпление от общ характер, поради което и правилно
на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК е прекратила наказателното производство по
делото. С оглед горното обжалваното постановление следва да се потвърди изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 30.10.2019г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е било прекратено
наказателното производство по ДП № 238/2018г. по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пор.
2884/2018г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 212, ал.2, вр. с ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП и на жалбоподателя на посочения в делото адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: