№ 421
гр. Сливен, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230104584 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124 ал.1 от ГПК за признаване за установено че ответникът дължи сумите, за
които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу
която е подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че на 22.08.2019г. ответникът е сключил със „Сити Кеш“
ООД договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата
от 1000 лв., като се е съгласил да върне 6 бр. вноски по 305 лв. в срок до
24.02.2020 г. Сочат се и клаузите на договора. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, като с договор за
цесия от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания
срещу длъжника на ищцовото дружество. Сочи се, че длъжникът е уведомен
за цесията и до момента задълженията не са изпълнени.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена
заповедта за изпълнение по ЧГД № 4048/2023 на СлРС. Претендират се и
разноските по делото.
1
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, като
предявените искове се оспорват по основание и размер. В осем пункта са
изложени доводи за неоснователност на предявените искове, включително и
за нищожност на клаузи от договора, както и за нищожност на целия договор
за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че предвид
недействителността на договора за паричен заем липсват действителни
облигационни отношения и е налице позоваване на разпоредбата на чл.23 от
ЗПК. Твърди се, че чистата стойност на кредита в размер на 1000 лева е
заплатена от ответника и поради това исковете следва да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се разноските по делото, в това число и направените по
заповедното производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява. В писмена молба се иска даване ход на делото и се поддържа
исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Пълномощникът му е представил писмена молба, с която
иска отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.08.2019г. между ответника И. Б. и „Сити Кеш“ ООД е сключен
договор за паричен заем №351130, като на ответника е предоставена сумата
1000 лева,за срок от шест месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен
процент – 40,05% и ГПР – 47,19%. Общо ищецът заплатил на ответното
дружество сумата 1000 лева, а действителният процент на ГПР надвишава
значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като е
уговорено да се върне общо сумата 1802,50 лева, която включва и неустойка
по чл.6 от договора в размер на 678,440 лева. Последната сума е явно, че не е
включена в ГПР.
На 21.07.20022г. между ищцовото „АПС Бета Бълтария“ ЕООД и „Сити
Кеш“ ООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, но по
делото не са представени доказателства, които да установяват прехвърляне на
процесните вземания.
Ищцовото дружество в качеството му на кредитор е подало на
07.09.2023г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
2
ГПК против ответника Б..
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2176/20.10.2023 г. по ч.гр.д.№4048/2023 г. на СлРС за
процесните суми.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.414
от ГПК, поради което заповедния съд е указал на кредитора да предяви иск за
вземането си.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими, безпротиворечиви и
неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са изцяло неоснователни.
Между страните не е спорно, че срещу ответника е издадена в полза на
ищцовата страна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. Не е спорно и съществуването на договора за паричен заем между
ответника и „Сити Кеш“ ООД. В процесния случай не се установи при
условията на пълно пряко доказване съществуването в полза на ищцовото
дружество на процесните, оспорени от ответника вземания, за които
ищцовото страна се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Не се установява с представения договор за цесия вземанията срещу
ответника да са прехвърлени от първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД на
ищцовото дружество. Самият договор не съдържа такава информация, а по
настоящото дело, както и по заповедното производство не са представени
никакви приложения към него, които да удостоверяват прехвърлянето на
задълженията на ответника в полза на ищцовото дружество. Поради това не
може да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите по
заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли изцяло предявените
положителни установителни искове като неоснователни, без да е необходимо
3
да се обсъждат другите доводи на ответната страна за недължимост на
вземанията.
По правила на процеса на процесуалния представител на ответника
следва да се присъди основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата сумата 862,96 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.“България“ №81В ПРОТИВ И. Х. Б. с ЕГН-********** от
******************************************* положителни
установителни искове за признаване за установено, че ответната страна
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №2176/20.10.2023 г. по ч.гр.д.№4048/2023
г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“ №81В ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 862,96 лева /осемстотин
шестдесет и два лева и 96 стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, платими по
банкова сметка с IBAN: ***********************, с титуляр адв. П. С. П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4