РЕШЕНИЕ
№ 1534
гр. Пловдив, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502837 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ш. Р. К. и С. А. К. против Решение №
373/15.07.2024г., пост. по гр.д.№ 1739/2021, АсРС, с което са отхвърлени предявените
искове от жалбоподателите за осъждане на М. Д. М. и Д. И. М. да премахнат
незаконно изградената си ограда, както и изпълнения незаконен строеж пристройка и
надстройка на сграда с КИ ***.1, с което е намалено изискващото се три метрово
отстояние от имотната граница с ПИ ***.185.
Жалбоподателите К. поддържат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск
относно премахване на изпълнения незаконен строеж – пристройка и надстройка към
сграда с идентификатор ***.1. Считат, че предявеният иск е за премахване на
незаконно изградена ограда, така и за изпълнения незаконен строеж пристройка и
надстройка към имот с идентификатор ***.1 в частта на изградената тераса, с което е
намалено изискващото се три метрово отстояние от имотната граница с ПИ ***.185.
Считат, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с материалния
закон. Сочат, че според заключението на СТЕ оградата е изградена изцяло в техен
имот, както и че тя не съвпада с границата на имотите по кадастрална карта. Позовават
се на т.3 от ТР№4/2017,т.д.№4/2015, ОСГК, ВКС , според която в някои случаи не е
1
необходимо доказване на неоснователното въздействие, т.к. естеството на извършеното
нарушение обосновава пречката пред упражняване на правото на собственост. Считат,
че процесния случай е именно такъв. Сочат, че съдът не се е произнесъл и по
твърдението за незаконност на изградената от ответниците тераса. В този смисъл
сочат, че дори и тази тераса да е изградена преди извършваното през 2018г.
преустройство, то тя отново е незаконен строеж, т.к. изграждането й нарушава
строителните правила и норми на Наредба №5 за правилата и нормите по
териториално и селищно устройство от 1977г. Посочват, че от събраните по делото
доказателства се установяват непротиворечиво предпоставките за уважаване на иска
по чл.109 от ЗС – принадлежността на правото на собственост, незаконните строителни
дейности – тераса, изградена без строителни книжа, без отстояние, без съгласие на
собственика на съседния имот, като тези нарушения сами по себе си създават пречка
пред спокойното упражняване на правото на собственост върху съседния имот. Считат
и че в случая не може да става въпрос за търпим строеж. Молят за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което предявените от тях
искове бъдат уважени. Претендират разноски.
Ответните страни М. Д. М. и Д. И. М. са подали отговор, с който оспорват
подадената въззивна жалба. Считат, че съдът се е произнесъл именно по предявения
от жалбоподателите иск, т.к. независимо от направеното уточнение на исковата молба,
ищците не са заявили, че оттеглят първоначално формулирания иск за премахване на
незаконен строеж – пристройка и надстройка към сграда. Сочат, че едва с въззивната
жалба се правят за първи път в производството твърдения, че оградата е построена
изцяло в собствения на жалбоподателите недвижим имот. По отношение въпроса за
изграждане на оградата на имота твърдят, че за нея има издадено строително
разрешение, акт за даване на строителна линия и че същата е законно изградена. Освен
това, дори и да се приеме, че е налице отклонение от кадастралните карти на имотите,
то следва да се отчете, че само в една малка част тя навлиза в имота на ищците, а в по-
голямата си част навлиза изцяло в собствения им имот. По отношение на терасата
поддържат, че съдът е обсъдил и се е произнесъл и по отношение на законността на
същата. В същото време едва във въззивната жалба се навеждат твърдения, че същата е
незаконна, т.к. е изградена без строителни книжа, както и без липса на съгласие на
собствениците на съседния имот. Подобни твърдения не са навеждани в
първоинстанционното производство и никоя от страните не е събирала доказателства в
тази насока. Освен това от събраните гласни доказателства, според въззиваемите, се
установява, че терасата е съществувала далеч преди те самите да придобият имота и е
била част от съществуващото жилище. Поддържат и че ищците не са доказали с нещо
да им се пречи на упражняването на правото на собственост върху имота им, а това е
задължително условие за уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Освен това, от събраните
по делото доказателства не се доказвало какво създава „чувство на тревожност“ у
2
ищците и защо те се притесняват от срутване на терасата, още повече, че тяхното
жилище се намира в противоположен край на приземния етаж на сградата в съседния
имот. Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ищци, останали недоволни с атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, наМ. за установено следното :.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно посочената
норма собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви
неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно
правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата
молба, с което се формира и обема и вида на търсената защита./виж Р № 57/30.04.2009
г., гр. д. № 6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгл. което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да
бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с
неоснователно действие или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво
конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на
правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на
пълноценното ползване на вещта, според нейното предназначение; Р№ 57/26.03.2013
г.,гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС, както и др. по чл.290 от ГПК/. В настоящия случай
формирания петитум в исковата молба е за осъждане на ответниците да премахнат
незаконно изградена ограда между двата имота, както и незаконния строеж –
пристройка и надстройка към сграда с идентификатор ***.1 в частта на изградена
тераса, с което е намалено изискващото се триметрово отстояние. По този петитум се е
произнесъл и съда, поради което оплакването във въззивната жалба, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск се явява неоснователно. Развитите в жалбата
оплаквания, че дори и терасата да не е част от пристрояването и надстрояването,
извършено през 2018г. , то процесната тераса отново е незаконен строеж, т.к. не
отговаря на изискванията за отстояния и липсва писмено съгласие на собственика на
съседния имот за отклонение от строителните правила и норми, не следва да бъдат
разглеждани, доколкото този спор не е въвеждан в процеса. Съдът споделя
възраженията на въззиваемите, че тези твърдения се навеждат за пръв път едва с
въззивната жалба и не са били предмет на първоинстанционното производство. Съгл.
изискванията на ГПК предметът на делото се определя от формирания петитум при
съобразяване с фактическите твърдения, изложени в исковата молба. В настоящия
случай ищците са твърдели в исковата молба и в уточнението към нея, че ответниците
М. при изграждане на пристройката и надстройката към собствената си сграда през
2018г. са изградили и процесната тераса, поради което е недопустимо във въззивното
3
производство да се навеждат твърдения за изграждането й в минал период, респ. че
това е станало в отклонение със строителните правила и норми. Твърденията в
исковата молба предопределят защитата на ответника с граждански процес, както и
разпределяне на доказателствената тежест от съда. Те очертават фактите и
обстоятелствата, които подлежат на доказване или оборване.За конкретния спор тези
въпроси имат значение, т.к. следва да се преценяват строителните правила и норми,
както и конфигурацията на имота, респ. регулацията му, към момента на изграждане на
строежа. Ето защо навеждането на нови твърдения, които не са нововъзникнали или
новоузнати факти и обстоятелства, е недопустимо във въззивното производство, т.к.
предопределят една нова защита за другата страна и ново разпределение на
доказателствената тежест от съда.
От фактическа страна по делото се установява от представените нотариални
актове, а и този въпрос не е спорен между страните, че ищците К. и ответниците М. са
собственици на самостоятелни обекти и идеални части от земята в два съседни ПИ -
***.185 и *** .
Представено е разрешение за строеж №***г. на общ. *** и Протокол за
трасиране, означаване и координиране, изготвен от правоспособно лице – *** П. М., с
които на собствениците на имот *** е разрешено изграждането на плътна ограда
между техния и съседните имоти, която да бъде разположена изцяло в техния имот.
Извършено е и трасиране на местоположението на тази ограда.
По делото е приета СТЕ с в.л. М. Г. / л.94-104 от първоинстанционното дело/,
която след извършено заснемане на място и съпоставяне с кадастралната карта и РЗП
констатира, че регулационнната граница между ПИ с идентификатор ***.185 /на
ищците/ и ПИ ***/на ответниците/ не съвпада с имотната граница по кадастрална
карта, като регулационната граница е изцяло в имота на ответниците. Представила е и
цветна комбинирана скица за онагледаване /л.101/. По отношение на оградата,
екстертизата констатира, че същата е изградена в границите на имота на ответниците
М., като само в една малка част / в западната й част/, откъм улицата навлиза с малко в
имота на ищците. Тази ограда се намира в пространството, което се очертава от
регулационната и кадастралната граници.
Тази експертиза не е оспорена от страните и се възприема от съда като
обективна, компетентна и пълна. Като възприема заключенията на същата, съдът
приема, че процесната ограда между двата имота почти изцяло попада в имота на
ответниците М.. По делото не е доказано дворищно-регулационния план да е
приложен и да са уредени сметките във връзка с навлизането на регулацията в имот
***, като са изпълнени изискванията на §6 от ПР на ЗУТ, при което на осн. §8 от ПР на
ЗУТ отчуждителното действие се счита за прекратено. Посочената от вещото лице
регулационна линия не може да бъде приемана за действаща такава и следва да се
4
съобразят само кадастралните граници на имота. В случая извършеното строителство
на ограда е съобразно надлежно издадено строително разрешение и е изпълнено в
съответствие с този административен акт – в границите на собствения на ответниците
недвижим имот и след трасиране от компетентно по кадастър лице. Навлизането с
една малка част в имота на ищците откъм уличната регулация не води само по себе си
до смущаване на правото на собственост на К.. ВКС е дал задължителни указания във
връзка с прилагане на нормата на чл.109 от ЗС в ТР№4/06.11.2017, т.д.№4/2015, ОСГК,
в смисъл, че за уважаване на иска по чл.109 от ЗС е необходимо доказване на
неоснователно действие на ответника, с което смущава правото на собственост.
Посочено е и че в някои случаи естеството на нарушението е такова, че не е
необходимо да се доказва пречене. В случая подобно пречене не се установява,
доколкото навлизането е в много малка част от имота, а в останалата – по-голяма част
оградата е разположена изцяло в имота на ответниците, вместо по имотната граница, с
което би била разположена в двата имота по равно. В същото време навлизането е в
посока на улицата / на запад/, а собствения на ищците К. самостоятелен имот е
разположен в източната част на ПИ. Така не се установява оградата да им създава
някакви пречки пред спокойното ползване на собствеността им. По изложеното съдът
намира, че искът за премахване на изградената ограда между двата ПИ поради
смущаване на правото на собственост на ищците К. се явява неоснователно и
недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на извършеното пристрояване и надстрояване от М. по делото се
установява от представената строителна документация, че същото не засяга фасадата
на жилищната сграда откъм имота на ищците. По делото са приети две СТЕ. Първата
от тях , изготвена от в.л.А.Т., заключава че терасата, находяща се на фасадата на
жилищната сграда на М. съставлява незаконно строителство, извършено при
преустройството през 2018г. Този извод вещото лице прави въз основа на заснемането,
извършено преди издаване на строителното разрешение за надстрояване и
пристрояване, в което заснемане не е отразено съществуването на въпросната тераса.
Това заключение е оспорено от страна на ответниците М.. Тези изводи не се
подкрепят и са в противоречие със събраните гласни доказателства по делото –
показанията на свидетелите Р.М., Ш. М. и М.Ш., които непротиворечиво установяват,
че външното стълбище и терасата са съществували отдавна, преди М. изобщо да
закупят имота. Допусната е и повторна СТЕ, изготвена от в.л. *** И.Х., която също
заключава, че терасата е строена още с построяването на сградата и няма технически
данни да е изграждана в последствие. Изводите си вещото лице прави както от личния
оглед на място и изследване на овехтяването на мазилката и отводнителните тръби,
така и на снимков материал, датиращ от 2012г. при заснемане на уличната мрежа от
Google Maps.
Така с оглед на изложеното, съдът намира за недоказано твърдението на
5
ищците, сега жалбоподатели К., че извършеното пристрояване и надстрояване през
2018г. е незаконно и в частност изграждането на тераса към границата със съседния
имот е незаконно, т.к. са налице надлежни строителни документи, удостоверяващи
законосъобразносттта на извършеното строителство, а и най-вече, защото към този
момент терасата е съществувала и реално тя не е била част от строителните дейности.
С извършеното пристрояване и надстрояване не са нарушени изискванията на чл.31,
ал.1, т.1 от ЗУТ за отстоянията на сградите от страничните гранични линии между
имотите. Видно от скицата, изчертана от в.л. М. Г., пристрояването и надстрояването е
извършено в западната част на имота. В същото заключение е посочено, че най-
близката точка е югоизточния ъгъл на сградата, обозначена като т.7 от скица на л.101,
която е част от старото строителство и че същата точка отстои на 3,10м от
кадастралната граница. Ако бе доказано твърдението, че терасата / която според в.л. Т.
е всъщност балкон/ е построена с надстрояването и пристрояването през 2018г. или
изобщо при действието на ЗУТ и съответните му подзаконови нормативни актове, то
тази част от сградата може да наруши изискванията за отстояние само ако по разМ. е
по-голяма от допустимото – 0,90м. / чл.88, ал.2 ПНУТ/. По делото, обаче, се
опровергава твърдението терасата да е изградена в този период, респ. че по отношение
на нея следва да се прилагат сочените разпоредби. Отделно, ищците, при тяхна
доказателствена тежест, не са ангажирали доказателства за отстоянието на терасата от
граничната линия между двата имота, както и за размерите на същата тераса. Ако пък
в исковата молба се съдържаха твърдения, че ако при изграждането на терасата са
нарушени строителните правила и норми за отстояния, както и кога е станало това
строителство във времето, то в този случай би се наложило да се изследва статута й с
оглед вече отменените устройствени закони и подзаконови нормативни актове – ЗТСУ
и ППЗТСУ, респ. Наредба№5/1977 или ЗПИНМ и ППЗПИНМ, както и с оглед
съответните регулационни планове, действащи към момента на изграждането й.
Твърдения за тези факти по делото не са били въвеждани и не са били предмет на
изследване и доказване, поради което и не могат да бъдат обсъждани, т.к. липсва
съответното им доказване.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че не е налице
незаконно изграждане на терасата с извършването на пристрояване и надстрояване на
съществуващата жилищна сграда. Не са налице предпоставките на чл.109 от ЗС –
противоправно изграждане на тераса при извършено надстрояване и пристрояване
през 2018г. от страна на ответниците М., с което препятстват собствениците на
съседния имот К. за ползват спокойно собствеността си.
Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено
6
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1100лв., заплатено
адвокатско възнаграждение .
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/15.07.2024г., пост. по гр.д.№ 1739/2021, АсРС.
ОСЪЖДА Ш. Р. К., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН **********, да заплатят на
М. Д. М., ЕГН ********** и Д. И. М., ЕГН ********** сумата от общо 1100лв.
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7