№ 19
гр. Добрич, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20213230200589 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПОЛИ-КА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна, ж.к.
„Химик“, ул. „Хемус“ № 15, представлявано от управителя К. В. Б., с адрес за
кореспонденция: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Проф. Александър Танев“
№ 11, офис 29, срещу наказателно постановление № 08-002079/032 от
22.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ПОЛИ-КА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна, ж.к.
„Химик“, ул. „Хемус“ № 15, в качеството на работодател, за нарушение по чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
1
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 21.10.2020 г. ЕЛ. ИВ. КР. - инспектор и Т. Н. АК. - главен инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич, започнали проверка
на „Поли-ка“ ЕООД чрез връчване на призовка по електронната поща,
обявена в Търговския регистър. Проверката е била по повод постъпил в
Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич сигнал, съдържащ данни за
нарушения на трудовото законодателство. От представеното на 13.11.2020 г.
трудово досие на М. АТ. Д., ЕГН **********, в което се съдържали трудов
договор № 18/25.09.2020 г., справка за регистриране на трудовия договор в
ТД на НАП с № 03388203121950/28.09.2020 г., длъжностна характеристика за
длъжността ****** командировъчни заповеди от 30.09.2020г., 04.10.2020 г.,
06.10.2020 г. и 09.10.2020 г., и болничен лист от 19.10.2020 г., както и от
ведомости за заплати за м. септември и м. октомври 2020 г., преводно
нареждане от 09.10.2020 г. за изплащане на работна заплата за м. септември
2020 г. и командировъчни, преводно нареждане от 16.11.2020 г. за изплащане
на работна заплата за м. октомври 2020 г., присъствена форма за м. октомври
2020 г. и от писмено обяснение от К.Б. - управител на дружеството,
проверяващите констатирали, че М.Д. е постъпил на работа в „Поли-ка“
ЕООД на 28.09.2020 г. и е полагал труд на длъжност „******“. Със заповед №
19/30.10.2020 г. трудовото правоотношение с М.Д. било прекратено, считано
от 01.11.2020 г. От прегледа на трудовия договор, сключен с лицето се
установило, че договорът не е двустранно подписан - има положен подпис и
печат на работодателя, но няма подпис на служителя, което води до извода, че
липсва сключен трудов договор между двете страни.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите ЕЛ. ИВ. КР., Т. Н. АК. и М. АТ. Д., чийто показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото – призовка от 21.10.2020 г., сигнал с вх. №
20091000/16.10.2020 г., протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2030741/20.11.2020 г., трудов договор № 18/25.09.2020 г., длъжностна
2
характеристика, справка от ТД на НАП № 03388203121950/28.09.2020 г.,
книга за начален инструктаж, писмено обяснение от К.Б. по ел. поща,
ведомост за заплати за м. септември 2020 г. ведно с преводно нареждане от
09.10.2020 г., присъствена форма за м. октомври 2020 г., ведомост за заплати
за м. октомври 2020 г. ведно с преводно нареждане от 16.11.2020 г., 4 броя
командировъчни заповеди и заповед № 19/30.10.2020 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с М.Д..
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва,
наказващият орган е приел, че „Поли-ка“ ЕООД в качеството си на
работодател, е приел на работа М. АТ. Д., ЕГН **********, на длъжност
„******“, с определена трудова функция и трудово възнаграждение, без да е
изпълнил задължението си да сключи с него писмен трудов договор преди
постъпването му на работа – нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
На основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, от Кодекса на труда,
на „Поли-ка“ ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв.
Издаденото наказателно постановление обаче се явява
незаконосъобразно, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на наказаното лице е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:
С обжалваното наказателно постановление /НП/, търговецът е
санкциониран за това, че в качеството си на работодател е приел на работа М.
АТ. Д., ЕГН **********, на длъжност „******“, с определена трудова
функция и трудово възнаграждение, без да е изпълнил задължението си да
сключи с него писмен трудов договор преди постъпването му на работа –
нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Направеното описание в издаденото наказателно постановление не
съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което
следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени,
както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени – чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа.
3
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че
„Поли-ка“ ЕООД, в качеството си на работодател е приел на работа М. АТ. Д.,
ЕГН **********, на длъжност „******“, с определена трудова функция и
трудово възнаграждение, без да е изпълнил задължението си да сключи с него
писмен трудов договор преди постъпването му на работа.
Това е така по следните съображения:
С решение № 21 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 595/2011 г., III г. о.,
ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер за
съдилищата, върховната инстанция е приела следното: Сключването на
трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за
цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за
необходимото му минимално съдържание - място, характер на работата и
трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и
факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди
изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят
има задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно
действащата сега редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ и след отмяната на ал. 2 от
текста /ДВ, бр. 120/2002 г./ съвпадащите насрещни волеизявления на
договарящите трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е
изрично записано /както беше в изменената редакция ДВ, бр. 100/1992 г./
няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и
те са съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да
се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да
се материализират и поотделно. Ако те се съдържат в два отделни акта,
необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна – чл.
14, ал. 1 от ЗЗД. Въведената от закона писмена форма за действителност на
трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по
друг начин, например с конклудентни действия. В този смисъл за
съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани с
изпълнението на договора - регистрацията в ТД на НАП, допускането до
възложената работа и др. /Решение № 1393/11.07.1994 г. по гр. д. № 1393/93 г.
на III г. о./.
В действителност, управителят на „Поли-ка“ ЕООД е представил трудов
договор с необходимото договорно съдържание, който договор обаче е
4
подписан само от работодателя. Липсва подпис на служителя – М. АТ. Д.,
както и твърдение, че съществува екземпляр с такъв подпис, или че той е
загубен. При това положение, независимо, че договорът е бил регистриран в
ТД на НАП и М.Д. е бил допуснат на работа, следва да се приеме, че е
липсвал валиден трудов договор, сключен между „Поли-ка“ ЕООД и М. АТ.
Д..
В НП обаче не е посочена датата на извършване на нарушението.
Безспорно, в случая е посочено, че нарушението е установено при извършена
проверка на 13.11.2020 г., но датата на установяване на административното
нарушение не може да бъде безусловно отнесена към датата на извършването
му.
В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да
съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в
наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите - фактическите и правните основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се
отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед
разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установеното нормативно изискване, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН. Разпоредбите на
закона са ясни, категорични и точни. Както АУАН, така и НП трябва да
съдържат датата на извършване на нарушението. Това посочване трябва да е
конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от
съдържанието на други документи по административнонаказателната
преписка.
Все в обсъжданата посока, следва още да се посочи, че датата на
5
извършване на административното нарушение, без всякакво съмнение има
съществено значение, както за индивидуализацията на нарушението, така и с
оглед преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване
на административнонаказателното производство, и при липса на посочена
дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с
оглед спазване на тези срокове.
В случая допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство е съществено, тъй като от една
страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е
препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, респективно, коя е точната дата на
извършване на нарушението, което е негов индивидуализиращ признак, за да
организира адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало
възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу
наказателното постановление. То съставлява абсолютно основание,
обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното
постановление, само на това процесуално нарушение. В тази насока е и
константната съдебна практика.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено,
тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не
може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да
бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Същото е довело до
грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо
основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено
съществено нарушение, довело до нарушения на императивни разпоредби на
ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяна на атакуваното
постановление.
Страните не претендират сторени по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-002079/032 от 22.03.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
6
Добрич, с което на „ПОЛИ-КА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна, ж.к. „Химик“, ул. „Хемус“
№ 15, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса
на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7