Присъда по дело №10208/2009 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ по Наказателно общ характер дело №208/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково

Против подсъдимия М.Д.М. - роден на 24.01.1976г. в гр.Асеновград, живущ ***, турчин, български гражданин, грамотен, неженен, шофьор, неосъждан със средно образование, ЕГН: ********** е предявено обвинение за това, че на 06.03.2009г. на ГКПП „Капитан Андреево" пренесъл през границата на страната ни без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери (златни изделия с общо нето тегло 1916,40 гр., от по 14 карата, на стойност 72 823,20 лв.) - престъпление по чл.242, ал.1 б. „д"отНК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението така както е внесено с обвинителния акт. Счита, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства се доказва извършеното от подсъдимия М. престъпление, като изцяло се признава от него фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. С оглед прилагане процедурата на съкратеното съдебно следствие по глава XXVII от НПК предлага приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и налагане на наказание „пробация", като се отнеме предмета и средството на престъплението съгласно ал.8 и ал.7 на чл.242 НК. Стойността на предмета на престъплението съответствала на понятието „особено големи размери", но това обстоятелство следвало да се вземе предвид при определяне тежестта на престъплението. Предлага налагане на наказание „пробация" с постановяване на задължителните пробационни мерки по чл.42а, т.1 и т.2 НК в максимален размер, както и поправителен труд по т.5 на чл.42а НК в максимален размер. Счита също, че са налице предпоставките за групиране на наказанията по настоящата присъда и наказанията, наложени с присъда на 29.04.2009г. чрез налагане на най-тежкото.

Подсъдимият М.М. разбира в какво е обвинен, като по реда на чл.371 НПК се признава за виновен за извършеното престъпление, изцяло признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимия адв.Стоянов пледира за признаването му за виновен, определяне на наказание при условията на чл.55 НК - пробационни мерки и глоба, като счита, че превозното средство не следвало да се отнема, тъй като стойността му надвишавала стойността на предмета на престъплението, автомобилът не бил собственост на подсъдимия и не бил послужил за извършване на престъплението. Счита, че не се налага определяне на наказанията в максималните им размери.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Д.М. *** и работи в автобусна компания като шофьор, като по повод на работата си често пътувал до РТурция и обратно. Знаел, че златото там било по евтино отколкото на българския пазар, поради което решил да закупи по-голямо количество от РТурция и да го продаде в РБългария. По тези съображения подсъдимият М. рано сутринта на 06.03.2009г., придружаван от А.Р.Р. и Т.П.Ч.,*** в РТурция с

автомобил, марка „БМВ" с рег.№ РВ 7007 ВТ. След като пристигнали в Инстанбул тримата се раздели, като подсъдимият М.М. закупил от златарско ателие близо 2 кг златни изделия от по 14 карата. Изчаквайки приятелите си да се върнат, прикрепил златото с тиксо в долната част на краката си. Впоследствие потеглили обратно към РБългария и около 22.00 часа на 06.03.2009г. преминали границата на страната ни и се установили на ГКПП „Капитан Андреево". След като декларирали, че не носят вещи, забранени от закона, били освободени от митническите служители, но скоро след тръгването им били спрени от полицейски служители в района на Трета бариера на ГКПП. При личен преглед на подсъдимия М. митническите служители открили 5 полиетиленови пакета с различна форма и големина, закрепени с тиксо към краката му. Съгласно назначената оценителна експертиза пакетите съдържали 88 броя златни пръстени, 93 броя златни медальона, 56 чифта златни обеци, 20 броя златни копчета, 144 златни синджири и 115 златни гривни, всички от по 14 карата, с общо н.т. 1916,40 гр., на обща стойност 72 823,20 лв. Установено е, че превозното средство лек автомобил „БМВ Х 5" с рег.№ РВ 7007 ВТ е ползвано на лизинг и е собственост на „Интер Лийз Ауто"ЕАД, клон Пловдив. Същото е на стойност 97 140 лв. съгласно заключението по назначената оценителна експертиза.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият М.М. не е бил осъждан с влязла в сила присъда видно от Справка за съдимост № 268/19.03.2009г. на Р С-Асенов град. Със споразумение от 29.04.2009г. по НОХД №121/2009г. по описа на ХОС, на основание чл.381 и сл. НПК, подсъдимият М. е бил признат за виновен за извършено на 20.12.2008г. на ГКПП „Капитан Андреево" престъпление по чл.242, ал.1, б. „д" вр. чл.18} ал.1 НК, а именно за това, че направил опит да пренесе през границата на страната ни стоки за търговски цели в големи размери - злато 1022 ф., 14 карата на стойност 21 462 лв., поради което и на основание чл.242, ал.1, б. „д" вр. чл.18, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК му е било наложено наказание „пробация" със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца и глоба в размер на 10 000лв. На основание чл.242, ал.7 НК в полза на държавата е бил отнет предметът на контрабандата.

На основание чл.373, ал.З вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371 НПК, въз основа на направеното от подсъдимия М.М. самопризнание и съобразно доказателствата, събрани в досъдебното производство №43/2009г. по описа на ОД-МВР гр.Хасково, така изложената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена. Извършеното на 06.03.2009г. деяние от подсъдимия М. се установява по несъмнен начин от следните писмени доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие от 07.03.2009г., протокол за претърсване и изземване от 07.03.2009г. на лек автомобил „БМВ Х 5" с рег.№ РВ 7007 ВТ, одобрен от ОС-Хасково в срок, протокол за обиск и изземване на подсъдимия М.М. от 07.03.2009г., одобрен от ОС-Хасково в срок, в който е удостоверено изземването на намерените, прикрепени с тиксо към краката му, пет броя пакети с различна форма и големина, съдържащи накити от жълт метал, протокол за разпит на обвиняем от 29.04.09г, 2 броя протоколи за разпит от 23.03.2009г. на свидетелите Д.Й.Г., С.Ф.

Т., 2 броя протоколи за разпит на свидетелите А.Р.Р., Т.П.Ч. от 23.04.09г., протокол за разпит на свидетеля П.Д.Щ. от 31.03.2009г., административно-наказателна преписка №499/2009г. при Митница Свиленград. Действията по разследване са извършени по реда и условията на НПК, като събраните доказателства се подкрепят и са в съответствие с направените признания от подсъдимия М.М.. От така събраните гласни доказателства - свидетелите Д.Й.Г., С.Ф.Т., А.Р.Р., Т.П.Ч., П.Д.Щ. се установява по несъмнен начин, че подсъдимият М., заедно с А.Р.Р. и Т.П.Ч., на Об.03.2009г. пътувал обратно от РТурция за РБългария с лек автомобил „БМВ Х 5" с рег.№ РВ 7007 ВТ, като около 22.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево" след проверка било установено, че е пренесъл през границата на страната ни, без да ги декларира пред съответните митнически органи, златни изделия, прикрепени с тиксо към краката му. Така събраните гласни доказателства съдът кредитира с доверие, като вътрешно убедителни, непротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, логични и последователни, отразяващи действителното фактическо положение. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от обясненията на подсъдимия М., дадени в качеството му на обвиняем пред органа на досъдебното производство. Съгласно заключението на вещото лице И.И. по назначената в досъдебното производство оценителна експертиза, което е изгответното от компетентно вещо лице, съвестно и безпристрастно съобразно възложената задача, предметът на контрабандата -златни изделия от по 14 карата, е с общо нето тегло I 916,40 гр, възлизащ на обща стойност 72 823,20 лв. Стойността на лекия автомобил марка „БМВ Х 5" с рег.№ РВ 7007 ВТ, собственост на „Интер Лийз Ауто" ЕАД, клон Пловдив (Свидетелство за регистрация №*********) се равнява на 97 140 лв. и се установява от заключението на вещото лице М.К. по назначената в досъдебното производство оценителна експертиза, което се възприема като съвестно и изготвено от компетентно вещо лице.

С   оглед   на   така   установената   фактическа   обстановка   съдът достигна до следните правни изводи:

При така установените факти съобразно доказателствения материал по делото, съдът намира, че подсъдимият М.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.242 ал.1, б. „д" от НК, а именно на 06.03.2009г. на ГКПП „Капитан Андреево" пренесъл през границата на страната ни без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с общо нето тегло 1916,40 гр., от по 14 карата, на стойност 72 823,20 лв.

Осъществен е от обективна страна съставът на престъплението по чл.242, ал.1, б, „д" от НК чрез осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението от страна на подсъдимия М.. По несъмнен начин се установи, че подсъдимият М. е пресякъл държавната граница на страната ни, след което при митническа проверка на ГКПП „Капитан Андреево" е бил заловен с контрабандната стока. Пренасянето е било извършено без знанието и разрешението на митническите органи, тъй като е било осъществено тайно - стоките (златнитеизделия) не са били отчетени от митническите служители, тъй като не са били декларирани по реда на Валутния закон, както се установи от доказателствата по делото, подкрепени от самопризнанието на подсъдимия М.. Деклариране чрез попълване на валутна митническа декларация е било нужно, тъй като се касае за внос на благородни метали по смисъла на паргр.1, т.1 от ДР на ВЗ в размери, изискващи декларирането им съгласно чл.5 вр. чл. 4 от Наредба №10/16.12.2003г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.Юа от ВЗ. Съгласно чл.4, т.1 от цитираната наредба местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят свободно, без писмено деклариране, епизодично за лично и семейно ползване благородни метали - злато в необработен и полуобработен вид общо до 37 г без оглед на съдържанието, а видно от експертното заключение общото пренесено количество е над този размер - 1916,40 гр., поради което и съгласно чл.5 от Наредба №10/16.12.2003г. е следвало да бъде извършено деклариране по установения ред. Пренесеното количество златни изделия определено не е било за лично или семейно ползване, а за търговски цели по смисъла на чл.242, ал.1, б. „д" НК. Дали внасянето на стоките е с търговски цели е фактически въпрос, като критерият за определянето му е количествен. Подсъдимият М. е внесъл по контрабанден начин не единични стоки, а стоки в голям брой и количество, които представляват обект за търговски цели и дейности. В случая съгласно експертното заключение по оценителната експертиза количеството на златните изделия е 1916,40 гр., а тяхната оценка - 72823,20 лв. Именно това количество и тази стойност предопределя тяхното предназначение за търговски цели, а не за лично ползване. Самият подсъдим М., признавайки изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, признава и обстоятелството, че след като проучил цената на златото в РТурция и в РБългария, решил да отиде на 06.03.09г. в Инстанбул, именно за да закупи по евтино злато, което да продаде на по-висока цена в страната ни и да реализира доходи от това. Следователно изпълнителното деяние е било осъществено с търговска цел от страна на подсъдимия. От друга страна налице е и другият признак от състава на престъплението — „големи размери", определящ се от стойността на предмета на престъплението (ТР №1/1998г. на ВКС). Паричната стойност на предмета на контрабандата - 72823,20 лв. многократно надхвърля стойността на седемдесет минимални за страната работни заплати - 16800 лв., поради което следва да се приеме, че стоките, предмет на контрабандата, са в големи размери по смисъла на чл.242, ал.1, б. „д" НК и съгласно посоченото ТР.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл - подсъдимият М. е съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на общественоопасните последици. Знаел е, че пренасяните стоки съставляват златни изделия - благородни метали, както и че са в големи количества - приблизително два килограма и именно защото е съзнавал задължението си да декларира пренасяните стоки, е укрил същите, прикрепвайки ги с тиксо към краката си под дрехите, които носи. В противен случай би пренесъл златните изделия без да ги опакова предварително и скрива по този начин. Субективната страна на престъплението се установява, както от самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 НПК, така и от действията, извършени от него по повод на внасянето на златото в РБългария. Чрез обективните му действия по укриване на златните изделия се установява психичното му отношение към деянието и общественоопасните му последици, а именно установява се, че подсъдимият М. е съзнавал, че пренася през границата на страната ни стоки без да спази задължението да ги декларира пред митниците и да получи разрешението им. Пряко е искал и целял настъпването на престъпния резултат - озоваване на пренасяната стока зад фаницата на страната с търговска цел - да продаде златните изделия на по-висока цена. Всеки един от признаците от престъпния състав на това престъпление е обхванат от умисъла на дееца. От всичко гореизложено съдът счита, че е осъществен състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението не само от обективна, но и от субективна страна.

Подбудите за извършеното престъпление са целеното от подсъдимия М. лично облагодетелстване, а причините - незачитането на установения в страната митнически режим.

Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимият М.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.242 ал.1, б. „д" от НК. При определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият има добро материално и социално положение, а мотивът за извършеното е бил набавяне на доходи по неправомерен начин. Извършеното деяние значително засяга обществените отношения свързани с реда за пренасяне на стоки през държавната ни фаница и установения митнически режим. Голямото количеството и изключително високата стойност на контрабандната стока, надхвърляща многократно стойността на седемдесет минимални за страната работни заплати и дори съответстваща на понятието „особено големи размери" обуславя особената тежест на престъплението и се възприема и като отегчаващо вината обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство се отчита и предварителната подготовка за осъществяване на изпълнителното деяние, укриването на пренасяната стока, мотивът за извършването му. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на подс.М., който към момента на извършване на деянието - 06.03.2009г. не е бил осъждан с влязла в сила присъда, добрите му характеристични данни, както и направеното от него самопризнание по реда на чл.370 НПК, съдействието за разкриване на обективната истина по делото. С оглед осъществяване на производството по реда на глава двадесет и седем от НПК и съобразно чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието по реда на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Имайки предвид тези обстоятелства, както и че предвиденото за престъплението наказание „лишаване от свобода" е без определен от закона минимум, съдът замени същото с накзанието „пробация", а глобата определи под най-ниския й предел. Така наложи на подсъдимия М. за престъплението по чл.242 ал.1, б. „д" вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б" от НК наказание "пробация" и "глоба в размер на 15 000 лв.", като на основание чл,42а, ал.2, т. 1,2,5 НК определи следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящия му адрес в гр.Асеновград, ул. „Конушка"4 за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд за срок от една година, включващ удръжки в размер на 20 % в полза на държавата върху възнаграждението му по месторабота, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като по споразумение от 29.04.2009г. по НОХД №121/2009г. по описа на ХОС на подсъдимия М. е наложено наказание „пробация" със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца и глоба в размер на 10 000лв. и съобразно наказанията по настоящата присъда, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК на подсъдимия М. се наложи едно общо наказание, явяващо се най-тежкото, а именно „пробация" и „глоба" в размер на 15000 лв., като на основание чл.42а, ал.2, т. 1,2,5 НК се определиха следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящия му адрес в гр.Асеновград, ул. „Конушка"4 за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд за срок от една година, включващ удръжки в размер на 20 % в полза на държавата върху възнаграждението му по месторабота, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.242, ал.7 НК в полза на държавата е бил отнет предметът на контрабандата. Въз основа на данните по делото съдът намира, че моторното превозно средство марка „БМВ Х 5" с рег.№ РВ 7007 ВТ, собственост на „Интер Лийз Ауто" ЕАД, клон Пловдив е послужило за превозване и пренасяне предмета на контрабандата. Предназначението на превозното средство е променено от обичайното такова в средство за превоз и пренасяне на предмета на престъплението, като такова е било и намерението на подсъдимия, управляващ автомобила, поради което са налице основанията на чл. 242, ал. 8 НК. Не е налице явно несъответствие между неговата стойност - 97 140 лв. и тежестта на престъплението, което да е пречка за отнемането му в полза на държавата по реда на чл.242, ал.8 НК, предвид това че автомобилът не е собственост на подсъдимия. Отчитайки високата стойност на предмета на контрабандата - 72 823,20лв., голямото пренесено количество златни изделия - 1916,40 гр., съдът счита, че е налице особена тежест на престъплението, която не е в несъответствие, още по-малко в явно такова със стойността на лекия автомобил.

Съдът счита, че с така определените наказания ще бъдат постигнати целените от закона превантивни резултати по отношение на осъдения и по отношение на всички останали членове на обществото. Така отмерени, наказанията са съобразени с реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствието им с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. З НК.

На основание чл.189 ал.З от НПК, предвид постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати по сметката на Окръжен съд-Хасково направените по делото разноски в размер на 110 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.