№ 182
гр. Варна, 18.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Ерна Якова-Павлова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20253100600013 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:50 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П. Ж. Ж., редовно призован, се явява
лично и с адв. Ж. К. от АК- Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
ПОДСЪДИМАТА Т. С. К., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.
М. П. от АК- Шумен, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Атанасов.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
АДВ. П.: Няма да соча доказателства. Представям договор за безплатна правна
помощ.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по доказателствата,
дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. К.: Уважаеми съдии, от името на частния тъжител, който не е доволен от
обжалваната присъда, постановена от първоинстанционния съд, поддържам въззивната
1
жалба.
Считам, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция се събраха
безспорни писмени и гласни доказателства, от които следва да се изведе обоснован извод за
извършено от подсъдимата К. престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК. В мотивите
си първоинстанционният съд считам, че е направил неправилен анализ на фактите и
обстоятелствата, събрани по делото и именно въз основа на този неправилен анализ са
формирани необоснованите и неправилни изводи при решаване на делото, които са
обективирани в първоинстанционната присъда.
Относно датата 05.09.2021г., когато тъжителят е отишъл пред дома на подсъдимата в
гр. Аксаково, с намерение да осъществи определения съгласно съдебното решение личен
контакт със сина си, считам, че неправилно първоинстанционният съд приема, че
подсъдимата изрично е следвало да бъде уведомена за датата, на която следва да бъде
осъществен контакт било чрез съдебен изпълнител, било по друг начин. Подсъдимата К. е
получила решението, в което е определен личния контакт между бащата и детето. Тя е добре
запозната с датите и с времето, през което следва да бъде осъществен този личен контакт.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че на процесната дата
05.09.2021г. подсъдимата не е осигурила детето на адреса, където е нямало никого, така че да
бъде осъществен контакт.
Неправилно първоинстанционният съд възприема и анализира обстоятелството, че на
процесната дата, която съвпада с част от ваканцията на детето, майката е трябвало да бъде в
платен годишен отпуск, за да може тъжителят да има право на контакт от двадесет дни.
Безспорно по делото се събраха доказателства, установи се както от самите обяснения на
подсъдимата, така и от свидетелските показания, така и от документите, писмените
доказателства по изпълнителното дело, което също е приобщено като доказателство към
настоящото производство, че подсъдимата е била в майчинство с малко дете, че няма
сключен граждански и трудов договор и не е полагала труд. Тоест, в конкретния случай не
бихме могли да коментираме и да обсъждаме въобще хипотезата на платен годишен отпуск в
този период.
Относно датите 06.11.2021г. и 30.12.2021г., когато тъжителят отново е посетил адреса
в Аксаково, отново с намерение да осъществи личен контакт със сина си, съгласно съдебното
решение, се установява, че детето не е било установено на адрес, не е било намерено на
адрес. Това се установява както от докладните записки на полицейските служители,
приложени по делото, така и от обясненията на самите полицейски служители, изслушани
пред първоинстанционния съд, от свидетелските показания на П. Ж.а и на Н. М., които са
били заедно с тъжителя на процесните дати пред дома на подсъдимата. По несъмнен начин
от една страна се установява, че подсъдимата не е предоставила детето за осъществяване на
личен контакт с баща му, а от друга страна се установява, че достъпът на бащата до
телефонния номер на сина е бил ограничен и той не може свободно да се свързва и да
разговаря с детето. Самият Б., когато е изслушван в съдебно заседание, проведено на
19.06.2023г. казва: Ако имам пропуснато обаждане от баща ми, не му връщам обаждане“. В
2
този смисъл са и показанията на свидетелите П. Ж.а и Н. М.. Свидетелката М. в открито
заседание на 07.11.2022г. казва: „П. звъня на бившата си жена и тя не му вдигна. Звъняхме
по телефона и на Т., и на детето, нямаше никакъв отговор. П. в повечето случаи звъни на
детето, но то не си вдига телефона. После на Т. звъни и пак не вдига. Тя въобще не вдига,
никога не вдига на П.“. А свидетелката Ж.а казва: „П. почти никога няма контакт с Б.. Той
нито отговаря на телефона, нито на съобщения“. Тези обяснения на свидетелите, както и
обясненията на самия Б. безспорно и категорично доказват твърденията на тъжителя, че
контактът между него и детето е нарушен. Нарушен е и между подсъдимата и тъжителя и тя
не откликва на молбите му и на постоянните му опити да осъществи режима си,
предоставен му от съда по решението.
От своя страна подсъдимата също не отрича, че не предоставя детето, но изтъква
като защитна версия това, че Б. не желае да се вижда с баща си. В приетата по делото
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза вещите лица сочат, че „Б. е в състояние да
бъде манипулиран по отношение на факти, имащи значение за делото, свързани със
семейните отношения и контакта с родителите“. Самият Б., изслушан в открито съдебно
заседание, също дава обяснения, че не знае кога трябва да се вижда с баща си, че с майка си
не говори по този повод, не знае кога баща му трябва да го взема. Тоест, поведението на К.
се явява пречка и не дава възможност на бащата да осъществява контакта със сина си, като
по този начин, с това си поведение подсъдимата „е държала“ детето в една неяснота, без да е
разговаряла с него, да го е мотивирала или насърчавала да се среща с баща си и да поддържа
нормалните отношения между родител и дете. Доказателствата по делото сочат за усилията
на бащата и многократните му опити, отивайки пред дома на подсъдимата, да вземе детето и
да се види с него, но подсъдимата К. не е отговаряла на обажданията и не е била в дома си
или ако е била в дома си тя не е отваряла вратата, не е осигурява достъп и не е осигурявала
детето, с което е пречила да бъдат осъществени контактите. Събраните и писмени, и гласни
доказателства дават картина за цялостното поведение в този смисъл на подсъдимата К.,
което представлява отношението й към правилата, с които не е спазвала решението и
доказва престъплението по делото.
Фактът, че тъжителят не може да осъществи комуникация с подсъдимата, поради
нейното поведение, се установява и от свидетелските показания на свидетеля П., с когото
подсъдимата съжителства на семейни начала, който също казва: „Като цяло комуникацията
между П. и Т. е ограничена. Т. и П. не говорят“. Считам, че именно тази липса на
комуникация, която е насложена във времето от страна на подсъдимата К., води до
ограничаване на контактите между бащата и детето. Нежеланието й да съдейства на
тъжителя, респ. и на детето, като ограничава срещите между тях, води до неизпълнение на
постановеното решение.
По делото са приети множество социални доклади и становища по всички сигнали, за
които е сезиран Отдел „Закрила на детето“ при ДСП, видно от които е, че и самите социални
работници, които са правили анализ на отношенията между бащата, майката и детето, също
достигат до извода, че именно нарушената комуникация на родителите става причина
3
пренасянето на влошените отношения между тях стават причина за неспазването на
съдебното решение. В случая в конкретния казус са засегнати обществени отношения, които
са много съществени, доколкото касаят пряко интересите на детето, интересите в смисъл на
възможността, която следва има детето за да изгради пълноценна връзка, с оглед на
възрастта му, пълноценна връзка с баща си. Безспорно е, че трябва да бъде предоставена
възможност на детето да контактува и с двамата си родители, без значение какви са техните
отношения, без значение това, че не съжителстват заедно. Считам, че подсъдимата следва да
приеме, че отношенията спрямо тъжителя не следва да бъдат пренасяни върху детето и не
следва да пречат на контакта между родителя и детето.
Предвид изложеното, при така установената фактическа обстановка намирам, че
подсъдимата съзнателно не е изпълнявала съдебното решение, от субективна страна същата
е действала умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като същата е съзнавала, че има
издадено съдебно решение, регламентиращо нейните задължения спрямо тъжителя и не го е
изпълнявала, не го е спазвала.
При определяне на наказанието считам, че в конкретния случай следва да бъдат
приложени предпоставките на чл.78а НК. Видно от справката за съдимост е, че подсъдимата
не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност, поради което ви моля за
налагане на справедливо наказание.
Моля да отмените обжалваната присъда и да постановите нова, с която да признаете
за виновна подсъдимата Т. К. за извършено престъпление по чл. 182, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 НК.
Претендирам присъждане на частния тъжител на сторените разноски за въззивната
инстанция.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с казаното от адвоката
ми и потвърждавам думите му.
От 2019г. нямам осъществен контакт със сина ми. От следващата ми съпруга имам
три деца- две момчета и едно момиче и цялата ми борба е Б. да познава братята си и
сестрите си, не само да има контакти с мен. Работя като супервайзър в чешка фирма. Всяко
едно осъществяване на контакти с детето е свързано с разходи и пътуване. Гледам
абсолютно всеки месец за режима аз да съм си в България. До ден- днешен нямам
осъществен контакт. За Коледа се прибрах отново, спрях да търся съдействие и от полицията
по причина, че Т. К. и лицето П. съжителстват заедно, той е полицай в аксаковската полиция
и всеки път, когато аз звъня на органите на реда по съвет на адвокатите, винаги има
свидетели, идват или дежурните свидетели по нашите дела, приятели на лицето П. и Т., или
в два от случаите лично г-н П., при което искам да се състави някакъв протокол, че съм
пристигнал на адреса, че е извършена проверка, да се упомене. Всеки път подавам жалби,
многократно съм искал отвод на полицията в Аксаково, многократно сме търсили
съдействие от съдебен изпълнител. До ден- днешен аз не мога да постигна един осъществен
контакт със сина си. Многократно от 2020г. информирам за родителско отчуждение,
информирал съм социалните служби, подавали сме жалби в съда, искал съм експертизи.
4
Съдът е постановявал някакви мерки, които бившата ми съпруга е отказвала да изпълнява.
Не зная вече какъв е начинът да осъществя този контакт. Въпреки всичко аз няма да се
откажа.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите първоинстанционната
присъда, която е правилна, обоснована, мотивите са задълбочени и са обсъдени абсолютно
всички доказателства, които са събрани в над дванадесет или тринадесет съдебни заседания.
Стигна се и дотам да разпитваме детето, което в съдебно заседание каза, че бащата
постоянно го обижда. Дори самото дете се разплаща. Доколкото се сещам, бащата му е казал
„малко дебело човече“ и детето е просто травмирано от това. Причината да не се
осъществява контакт с бащата не е поведението на майката. Не може самото дете да иска да
се види с един родител и той да се държи по някакъв начин с него. Това държане самò по
себе си ще предизвика нежелание у детето. Твърденията ми не са голословни. В
постановление № 2099/2021г. на ВРП, приложено в производството пише „снето е сведение
от Б. Ж., в което той заявява, че не иска да се вижда с баща си, тъй като той се държал зле с
майка му, като я е обиждал и заплашвал в негово присъствие. Категоричен е, че майка му не
го спира от тези срещи, а това е негово решение“. Също така в съдебното производство е
приложено изпълнителното дело за лични контакти. В самото изпълнително дело на лист 19
се намира социален доклад, в който отново е записано „при проведените разговори с детето,
то споделя, че провежда разговори с баща си и роднини по бащина линия за по- малко от
двадесет минути“. На следваща страница „във връзка с постъпило Ваше писмо от проведено
среща с Б., който споделя, че в дните на режима очаква баща си, но същият се държи
неприемливо, като обижда него и майка му въобще отказва да тръгне с него. По данни на
детето баща му веднага сигнализирал спешния номер 112 и полицейските служители се
явяват на адреса. И не само това, а и по доказателства, които отвсякъде изключват вината на
майката и умишлени действия от нейна страна. В производството съм приложил
обвинителен акт от наказателно дело от общ характер, което в момента е висящо. Не мога да
си спомня периода, но мисля че или в същия период, или малко преди него, по чл. 144, ал.3.
Моля да се запознаете със съдържанието на този обвинителен акт, с обвинението и не мисля,
че при това положение майката съзнателно е извършвала някакви действия, които така и
останаха недоказани. Също така, на 05.09. е нямало предварителна уговорка, както казва
колегата, но такава предварителна уговорка е постановено да има. Тоест, тя не е съзнавала,
че бащата на тази дата следва да вземе детето. Нямало е такава уговорка. А на 06.01.2022г.
се споделя, че майката възпрепятствала срещата и детето не било на адреса, а точно на тази
дата са тези полицейски служители на адреса и са установили детето, което е било болно и
то не е пожелало да тръгне.
Моля да потвърдите присъдата, тъй като считам, че не е осъществен състава на това
деяние, няма как да се вменят действия във вина на майката, действия, бездействия, на
конкретна дата, с какви точно действия или бездействия тя е попречила или е осуетила
срещите. Напротив, според мен има такива действия от страна на тъжителя, защото той с
поведението си е предизвикал нежеланието на детето и то самò го заяви. Това не са мои
5
думи, а са думи на самото дете. Дори в СППЕ се принудихме да освидетелстваме детето
заради това ЧНД, отново детето е споделило, че това е негово лично желание, тъй като е
обиждано. Няма как да разкъсаме детето и принудително да го дадем или то да направи
някаква среща когато то не иска, въпреки че има съдебно решение. Бащата е дошъл, но
детето не желае, няма как това да се вмени във вина на майката.
Моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд и да признаете Т. К. за
невиновна и съответно ако възникнат предпоставките на чл. 190, ал.1 НПК, да ми бъдат
присъдени разноските за оказаната безплатна правна помощ.
СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6