№ 39
гр. Тополовград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20222320100298 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
“И.Ф.” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“*********, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител,
чрез юрисконсулт А.С.Г.в, против Д. Д. К. с адрес: с.С., общ.Т.,
ул.“**********, с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 354813, сключен на 20.09.2021 г. при условията на
ЗПФУР. Процедурата за сключване на договори от разстояние се твърди, че е
изпълнена от страна на ответника, в резултат на което на последния е
отпуснат кредит с главница в размер на 1000 лева, като сумата е преведена по
банкова сметка с титуляр ответника К. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Твърди се, че съгласно договора за кредит, вземането в размер на 1000 лева е
с дължими двадесет вноски, всяка от които в размер на 50 лева, за периода
20.10.2021 г. – 13.05.2023 г. Няма плащания покриващи главницата по
договора. Изпратен е имейл чрез който на датата на получаването му –
14.07.2022 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост, като възможността
1
за обявяване на такава е предвидена в глава IX, т.5 от Общите условия към
договора. Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от Договора е уточнена договорна лихва с
фиксиран лихвен процент в размер на 40,15%, като тази договорна лихва се
твърди, че също не е заплатена и е в размер на 237,60 лева. Тъй като са
правени опити за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и
тези опити са били неуспешни е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.№ 190/2022
г., и тъй като длъжника не е открит е залепено уведомление и съдът е указал
възможността на ищеца да предяви установителен иск и се предявява такъв.
С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с
което да се признае за установено по отношение на ответника Д. Д. К., че
същия дължи сумата от 1237,60 лева от която: 1000,00 лв./хиляда лева/ -
главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и 237,60 лв.
/двеста тридесет и седем лева и 60 стотинки/ -
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2021 г. до 17.06.2022
г.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски по
настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, но е
постъпило писмено становище, в което изрично последният заявява, че е
съгласен делото да се гледа в негово отсъствие и се претендира в случай, че
са налице условията на чл.238-239 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника, чрез назначения му особен представител на 20.02.2023 г. В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответника и последния не е взел
становище по исковата молба.
В съдебни заседания, редовно призован особения представител на
ответника не се явява, без да е посочил уважителни причини за това, нито пък
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства –
2
Договор за предоставяне на кредит № 354813 от 20.09.2021 г., Общи условия;
кореспонденция във връзка със сключването на договора – 22 листа;
нареждане за превод по сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД от
20.09.2021 г. и 2 бр.дискове със запис на текстовете на Договора и Общите
условия и документите по ч.гр.д.№190/2022 г. по описа на ТгРС и назначената
и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, го намира за
основателно.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при
наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото
производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е
представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размЯ. на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на
страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата
на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от
ГПК, постановен с определение № 90/22.03.2023 г.
По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а
именно – неявяването на особения представител на ответника в първото и
следващото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата
молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени
от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени
доказателства и събраните в хода на съдебното дирене също изложени по-
горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК,
у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявения иск,
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение против ответника, с което да
уважен предявения иск в размера, в който се претендира.
Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, които
3
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК възлизат съответно на: по
заповедното производство общо в размер на 183,58 лева от които 33,58 лв. –
внесена държавна такса и 150 лв. – юрисконсулстко възнаграждение и от
съдебното производство общо в размер на 803,76 лв. от които 50 лв. – внесена
държавна такса, 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 423,76 лв. –
депозит за особен представител и 30 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на
спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.
Решението обаче подлежи на отмЯ. от въззивния съд при условията на чл.
240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено
решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по
чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца “И.Ф.” ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Т., ж.к.“И.В.“,
ул.“*********, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител, чрез юрисконсулт
А.С.Г.в, ПРОТИВ Д. Д. К. с адрес: с.С., общ.Т., ул.“**********, с ЕГН
**********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
последния дължи на ищеца сумата от 1237,60 лева от която: 1000,00
лв./хиляда лева/ - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва
считано от подаване на заявлението 26.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата и 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/ - договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2021 г.
до 17.06.2022 г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото
разноски по заповедното производство общо в размер на 183,58 лв. /сто
осемдесет и три лева и 58 ст./, както и разноски по исковото производство
общо в размер на 803,76 лева/осемстотин и три лева и 76 ст./.
4
Решението не подлежи на обжалване, но подлежи на отмЯ. от въззивния
съд при условията на чл. 240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото
право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5