РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№500/16.3.2023г.
гр. Пловдив, 16.03. 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №162 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Й.Б.Б. с ЕГН **********, депозирана чрез
адвокат К. Г., против Решение № 2289 от 07.12.2022г. на Пловдивския районен
съд, постановено по АНД № 5561 по описа на същия съд за 2022г., с което е потвърдено
Наказателно постановление №3 от 09.09.2022г. на И.М.Ч.на длъжност Началник на
Пето РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на основание чл. 25, ал.1 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/ и
чл. 53 от ЗАНН, на Й.Б.Б. ***, с ЕГН **********, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 21, т.9 от ЗООРПСМ.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е постановено в нарушение на
процесуалните правила и при неправилно установена фактическа обстановка.
Изтъква и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в тази
посока. Претендира отмяната на съдебния акт, респективно отмяната на Наказателно
постановление №3 от 09.09.2022г. на И.М.Ч.на длъжност Началник на Пето РУ при
ОДМВР-Пловдив, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг съдебен
състав. Претендира се разноски на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
по касационната жалба в писмено становище излага съображения относно
необоснованост на касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства и е приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на изискванията на чл. 34 от ЗАНН.
Приел е, че АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на административнонаказаното
лице и да препятства правото му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в седемдневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Установил е, че НП
съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на Й.Б..
Касационният
съд намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни, поради
следното:
Извършеното от Й.Б. нарушение е правилно
квалифицирано, като в НП се съдържа подробно описание на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, ясно са посочени място и час на
извършване на нарушението, поради което не може да се приеме, че е налице
ограничаване правото на защита на нарушителя.
Правилни са изводите на районния съд за
материалната законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършеното
от Й.Б. нарушение, за правната му
квалификация и наложеното административно наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон
е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и
е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във:
носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие;
боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества;
сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни
средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и
други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на
околните. Следователно носенето на
пиротехнически изделия е самостоятелно нарушение, независимо от тяхната
категория и степен на опасност. От приобщените към
административно-наказателната преписка доказателства несъмнено се доказва, че Й.Б.
е носил пиротехническо изделие.
Правилно
ПРС, след обсъждане на гласните доказателства, не е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Н.К.М., тъй
като същите са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и е
установено, че свидетелят е в приятелски отношения с административнонаказаното
лице.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на параграф 1, т. 4 от
ПЗР от ЗООРПМС, тъй като тази разпоредба очевидно визира само резултатните
прояви, от които е предвидено настъпването на вредни последици и в случай, че
същите са несъществени е предвидено квалифициране на проявата като
"маловажен случай". По-голямата част от нарушенията, предвидени в
ЗООРПМС обаче са формални или на поставяне в опасност, поради което при
преценката за степента на обществена опасност на тези случай са приложими общите
изисквания за маловажност по чл. 28 ЗАНН, при субсидиарно приложение на по
analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. Настоящият случай не може
да се определи като маловажен по посочените критерии, както правилно е възприел
районният съд, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушения. Правилно
е наложено административно наказание глоба на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ,
като размерът на същата е определен в рамките на минималния, предвиден от
законодателя в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ /от 1000 лева до 2000 лева/
като касационният съд споделя напълно изводите на ПРС относно постигане на
целите, определени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
При това положение, в рамките на
служебна проверка по чл. 218 от АПК, касационният състав установи, че
атакуваното съдебно решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия
материален закон. На това основание касационната жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, двадесет и
втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение
№ 2289 от 07.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5561 по
описа на същия съд за 2022г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.