Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,23.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІI ри гр.състав, в публичното заседание петнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 1909 по описа за 2019год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувана по искова молба
подадена от *** *** против ОД на МВР, в която се твърди, че е за периода
27.03.2016г.- 03.06.2017г., е работил на длъжност „оперативен дежурен“ в ОДЧ на
ОД на МВР Плевен, като до 2017г. е бил на длъжност „инспектор“, след което до
прекратяване на служебното му правоотношение „старши инспектор“. Твърди се,
че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и
графици, при режим на 24 часови смени, при сумарно изчисляване на работното
време съгласно разпоредбите на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че
нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично.От м.02.2016год.до настоящия момент са издавани протоколи и графици от
Директора на ОДМВР-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите на ОДЧ-ОДМВР, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Твърди се, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период от 01.03.2016г.до
01.02.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.В съответствие с чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ -
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Или за процесния
период за 1584 часа нощен труд
преизчислени с коефициент 1.143 възлиза на 1811 часа или извънреден труд 227часа.Твърди се, че сумата
, която се дължи е 1589лв. Твърди се, че работодателят не му е изплащал никаква
сума във връзка със специфични служебни дейности или за допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като държавен служител в
МВР в процесния период като главница се дължи сумата 2179 лв главница и 374,52
лв мораторна лихва. Твърди, че на
основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР ответникът в лицето на ОДМВР
гр.Плевен е пасивно процесуално легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно
юридическо лице.Предвид изложеното по-горе моли да се постанови решение, с
което да осъди ответника ОДМВР-Плевен да му заплати, както следва: на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179,
ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 1589лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 27.03.2016-03.06.2018год., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 28.03.2019г.до
окончателното изплащане на вземането;на основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с
чл.179, ал.2 от ЗМВР във връзка със Заповед № 8121 з -671/09.06.2015г. и
Заповед № 8121 зз-552/03.04.2017г. всички на Министъра на ВР за определяне
размерите на допълнителните възнаграждения и изпълнение на специфични служебни дейности,
условията и реда за тяхното изплащане на ДС в МВР да му заплати сумата 2098,28
лв представляваща възнаграждение за допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични дейности като държавен
служител в МВР за периода 27.03.2016г.- 03.06.3028г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба., на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 374,52лв.представляваща
мораторна лихва, за периода от 01.04.2016год.до 31.03.2019г. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове. Представени са
доказателства.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
доводите и възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са обективно
съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че
между страните ищецът е работил при ответника
за процесния период 27.03.2016г.- 03.06.2018г., на длъжност „Оперативен дежурен“
в ОДЧ в ОДМВР Плевен, като до 2017г. е бил инспектор, след което до
прекратяване на служебното му правоотношение по негово желание „старши
инспектор“ . Не се спори между страните, че ищецът е осъществявал трудовата си
дейност по утвърдени графици при режим на труд- дневни и нощни смени при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от ЗВМР и
за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията
и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с
наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков
период, обхващащ времето от 01.04.2016 -31.03.2019г. са издадени Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба №
8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов
период. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014
г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано
отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове
положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период. След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г. В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-не-благоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа
или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване
на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните
им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат
от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена
пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше
посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки
отработен нощен час за исковия период.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд
в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът
намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки
отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 27.03.2016г.- 03.06.2018г вкл. ищецът е работил на 12 часови смени, като
за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за
целия процесен период от 1616 часа. При превръщане на часовете нощен труд в
дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1847,08 часа, от които вещото лице е посочило,
че 231,08 часа не са платени, като
същите възлизат в размер на сумата от 2 098,28 лв.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 27.03.2016г.-
03.06.2018г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2098,28
лв.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода възлиза общо на сумата от 382,90лв. В този
размер предявеният иск следва да се уважи.
По иска с правно основание
чл. 178 ал.1 т.2, вр. чл. 179 ал.2 от ЗМВР
В тежест на ищеца е да
докаже, че се е намирал в служебно правоотношение с ответника, по силата на
което е изпълнявал специфични служебни дейности по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за което
ответникът му дължи изплащането на допълнително трудово възнаграждение, както и
конкретният размер на същото.Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители, съгласно чл. 178 от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения за:
прослужено време; изпълнение на специфични служебни дейности; извънреден труд;
работа при специфични условия и постигнати резултати в служебната дейност. В
§1, т.2ба. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) на ДР на ЗМВР е дадена легална
дефиниция на понятието "специфични служебни дейности", а именно това
са тези, които са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон
дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,
патрулно постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна
аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен или превантивен
контрол, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали,
летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.
Ищецът твърди, че по силата на
издадени вътрешни нормативни и общи ведомствено административни актове макар
формално да не е вписано изрично, като „оперативен дежурен“ не следва да
охранява взривоопасни вещества, но такива са боеприпасите в шкаф № 1 /оръжия и
боеприпаси за тях/ с оглед вмененото задължение на всички служители в ОДЧ да
охраняват оръжието и боеприпасите и да го раздадат при тревога.Ищецът твърди,
че своето химико-физическо естество боеприпасите са взривоопасни вещества,
предвид влагане в производството на такива вещества- барут. Твърди, че във
връзка с горното не му е изплащано никаква сума във връзка с изпълнение на
специфичните служебни задължения.
В чл. 3. ал.1 от ЗОБВВПИ е дадено определение на взривни вещества- това
са химични вещества или смеси, които преминават при определени условия в процес
на бързо саморазпространяващо се химично превръщане с отделяне на голямо
количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително
или метателно действие. Взривни вещества са и изделията, с помощта на които се
осъществява процесът на химичните вещества или смесите по ал. 1. В чл. 7 от закона е дадено определение на
боеприпаси -боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са
патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или
снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие. Видно от представената по
делото длъжностна характеристика на ищеца е, че в нея няма посочена никоя от
посочените в закона „специфични служебни дейности“. По делото не са ангажирани
доказателства, че ищецът е охранявал взривоопасни вещества. От показанията на
св. В. Георгиев се установява, че ищецът
е работил в дежурната част в ОДЧ на МВР като началник група. Свидетеля
твърди, че в дежурната част има каса с оръжия – боеприпасите за съответното
дежурство и автомат „Калашников“. По
делото не са представени доказателства, че конкретно на ищеца е възложено със
заповед или с длъжностна характеристика охрана на намиращата се в помещението
на ОДЧ каса. По делото не са представени доказателства, че мястото на работа на
ищеца е в помещението, в което се намира касата с оръжието. Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца за заплащане на
сумата 2170 лв представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като
държавен служител да процесния период е недоказан и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо 294лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавната такса в размер на 133,93лв. върху уважените претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен ***представлявана от Директора ***ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕГН **********
***, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
сумата от 2098,28 лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 27.03.2016-03.06.2018г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата,
считано от датата на подаване на
исковата молба 28.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора ***ДА
ЗАПЛАТИ на *** ЕГН ********** ***, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 392,97лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за периода 01.04.2016-31.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***
ЕГН ********** *** ПРОТИВ Областна Дирекция на МВР- Плевен представлявана от
Директора ***иск с правно основание чл. 178 ал.1 т.2, вр. чл. 179 ал.2 от ЗМВР за сумата 2170 представляваща възнаграждение
за изпълнение на специфични дейности като държавен служител в МВР за периода
27.03.2016г.- 03.06.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР- Плевен представлявана от Директора ***ДА
ЗАПЛАТИ на *** ЕГН ********** ***, сумата общо 294лв. направените по делото
разноски за ВЛ и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора ***ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 133,93лв., дължимата
държавна такса върху уважените претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: