№ 2789
гр. Варна, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501570 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, и
е образувано по въззивна частна жалба вх. № 37938/07.06.2022 г. от "ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Димитър Хаджикоцев", № 52-54 срещу Разпореждане №
16172/11.05.2022 г., по ч.гр.д. № 575/2022 г., на ВРС, XX с. в частта, с която е
отхвърлено заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу ОСМ. М. М., ЕГН **********, с
местожителство в ****, за сумата 336.30 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 25.01.2021 г. – 06.01.2022 г., дължима по
Договор за потребителски кредит № **** г.
Частният въззивник твърди, че Разпореждането в атакуваната му част е
незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи за характера на
възнаградителната лихва, респективно на обезщетението за забава, в
контекста на процесният договор като сочи съдебна практика. Излага, че
съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от Договора за кредит, при просрочие
потребителят дължи и "лихва за просрочие" в размера на законната лихва,
върху размера на просрочената сума. Още твърди, че към момента на
сключване на договора, законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта
надбавка като ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се
определя с Постановление на МС. Сочи се още, че ако кредитополучателят е
допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора
и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието - от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата. По същество отправя искане за отмяна на разпореждането в
атакуваната му част и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за процесната сума.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
1
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в
настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 575/2022 г., на ВРС, XX с., е образувано по
заявление на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК ********* да издаване на Заповед
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника ОСМ. М. М., ЕГН
**********, за сумата 2256.34 лв., главница; сумата 270.86 лв.,
възнаградителна лихва за периода 25.01.2021 - 25.12.2021 г.; сумата 336.30
лв., обезщетение за забава за периода 25.01.2021 - 06.01.2022 г., всички
дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление № **** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 20.01.2022 г. до изплащането.
В т. 12 и 14 молителят е обосновал обстоятелствата, от които произтича
вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417
ГПК.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК,
първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 2241/21.01.2022 г., с
което са дадени указания за отстраняване нередовности на сезиращото
заявление за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК, а именно заявителя да
наведе твърдения за приложения лихвен процент при формирането на
обезщетението за забава върху главницата.
В границите на предоставения срок и за изпълнение на указанията е
депозирана молба вх. № 11484/11.02.2022 г., в която е посочено, че
обезщетението е формирано от сумарно начислените: 1. „допълнително“
възнаграждение за срока на забавата в размер на договорен лихвен процент,
съгл. чл. 9.1 – 21.46 % и 2. Обезщетение за забавено плащане в размер на
ОЛП + 10 пункта, т.е. сумарно възлиза на 31.46 % от стойността на
преведената на кредитополучателя сума.
С ново Разпореждане № 6748/25.02.2022 г. на заявителя са дадени нови
указания досежно конкретизиране предмета на сключените застраховки.
В границите на срока е постъпила уточняваща молба вх. №
20038/25.03.2022 г., в която заявителят е посочил, че претендираното
обезщетение за забава общо в размер на 336.30 лв., се състои от 270.86 лв.,
обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя
сума, 27.01 лв., върху застраховката „Пакет 1 кредит“ и 0.93 лв., върху
застраховката „Пакет 1 уред“.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е
постановил атакуваното Разпореждане № 16172/11.05.2022 г., с което е
отхвърлил искането за издаване на заповед за сумата 336.30 лв., така както е
била конкретизирана по основание и размер от заявителя. За останалите суми
индивидуализирани в представено извлечение от счетоводни книги Заповед
по чл. 417 ГПК, е издадена. В отхвърлителната му част разпореждането е
обосновано с доводи, че обезщетението има мораторен характер, а
2
приложения от заявителя при начисляването му лихвен процент – 31.46 %,
надхвърля по размер законната лихва, което противоречи на разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение, чрез издаването на изпълнителен лист се
допуска ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна
страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Освен на специфичните изисквания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, заявлението следва да отговаря и на общите
изисквания за редовност, визирани в чл. 410, ал. 2 и чл. 411, ал. 2 ГПК.
Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основано на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК - документ и извлечение от счетоводни книги, с
които се установява вземания на банка по Договор за потребителски кредит.
Досежно претендираното обезщетение за забава в размер на 336.30 лв.
пред първоинстанционния съд, заявителя е твърдял, че обезщетението за
забава е начислено и се дължи върху целия размер на претендираната
главница като се състояло от посочените два компонента договорна лихва и
законна лихва и било дължимо за периода 25.01.2021 г. – 06.01.2022 г.
С частната жалба са въвеждени нови твърдения, че потребителят е
забавил свои плащания по анюитетни вноски. Допълнителните дни забавяне в
плащането на вноската водели до: 1. Начисляване на договорна лихва върху
непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не
е бил заложен в погасителната вноска и 2. Начисляване на законна лихва за
забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска.
Тези фактически твърдения на заявителя не кореспондират със
съдържанието на заявлението му, допълнено с коментираните по-горе
уточняващи молби и освен това са вътрешно противоречиви, което в крайна
сметка е довело до правилен краен правен извод за неоснователност на
заявлението досежно това вземане.
Налице е неяснота на първо място върху какъв размер главница е
начислено претендираното обезщетение за забава – цялата главница или тази
по анюитетни вноски. Тази неяснота поражда и друга – досежно периода на
начисляването, чиято начална дата съвпада с падежа на първата погасителна
вноска. На следващо място, въззивния съд констатира, че е налице частично
съвпадане в периодите на претенцията за възнаградителна лихва и
претенцията за обезщетение за забава, при формирането на което също се
твърди да участва възнаградителна лихва. Налага се извода, че за един и същ
период се претендира двукратно възнаградителна лихва. Посочените
неясноти в правопораждащите вземането факти и в неговия размер,
представляват отхвърлително основание по чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал.
2 ГПК.
От друга страна следва да бъде споделен и извода на
първоинстанционния съд, че двукомпонентния размер на претендираното
обезщетение за забава, част от което е и възнаградителната лихва, възлизащо
общо на 31.46 %,, влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 ЗПК,
поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповед за това вземане
не може да бъде издадена, което е самостоятелно основание за отхвърляне на
заявлението.
В заключение съставът на въззивния съд намира, че постановеното
3
Разпореждане в атакуваната му част като правилно и законосъобразно ще
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Варненски Окръжен Съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 16172/11.05.2022 г., по ч.гр.д. №
575/2022 г., на ВРС, XX с. в частта, с която е отхвърлено заявление "ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Димитър Хаджикоцев", № 52-54 за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ОСМ. М.
М., ЕГН **********, с местожителство в ****, за сумата 336.30 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
25.01.2021 г. – 06.01.2022 г., дължимо по Договор за потребителски кредит №
**** г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4