Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр.
Варна,_______2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХI-ти
състав, в публичното заседание на шести юли две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен
съдия: ТИНКА КОСЕВА
при
секретаря М.П., като разгледа докладваното
от съдията Тинка Косева административно дело N
568 по описа на Административен съд Варна за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.
54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Б.Н.И. ***, против Заповед
№18-11784/05.09.2014г. на началник Служба
по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Варна, с която е одобрено
изменението на кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ
10135, одобрена със Заповед № РД -18 – 92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, по силата на което изменение на името на П.В.И. е попълнена
сграда с идентификатор 10135.2560.296.7
с площ от 40 (четиридесет) кв.м. с предназначение „друг вид сграда за
обитаване“, за която от Община Варна, Район Приморски има издадено Разрешение
за строеж /РС/ № 7 от 28.04.1993г. В жалбата до съда заповедта на началник СГКК
– Варна се оспорва като незаконосъобразно издадена. Твърди се, че не е
съобщавана на останалите съсобственици в имота. Моли съда да отмени заповедта
като незаконосъобразно издадена. В последното проведено по делото
заседание жалбоподателят Б. Н. И. се
явява лично и с процесуален представител. Поддържат жалбата. Претендират
присъждане на сторените по делото разноски, за които представят списък на
основание чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – началник на Службата по геодезия,
картография и кадастър - Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не взема отношение по жалбата. Към придружителното писмо, с което
жалбата е изпратена на съда, е представено и становище, в което тя се оспорва
като неоснователна и недоказана. Иска се от съда да я отхвърли.
Заинтересованите страни – С.И.Г., П.В.В. и И.Х.М. – всички редовно
призовани за датата на съдебното заседание - не се явяват и не се
представляват. Не изразяват становище по повдигнатия правен спор.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Лицата, на които
чл. 54 от ЗКИР признава субективното право да обжалват актовете на
административния орган от рода на процесната заповед, са определени в § 1, ал.
13 от ДР на ЗКИР (ред. до ДВ, бр. 49 от 13 юни 2014 г.), а именно собствениците
и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от
изменението. Жалбоподателят Б.Н.И. е вписан в кадастралния регистър като
собственик на жилище и на 129 кв.м.
идеални части от имот с идентификатор 10135.2560.296 с административен адрес ........, по
отношение на който е одобрено изменението, предмет на оспорената заповед. Твърдението
му за наличие на вещни права в имота се подкрепя от приложения към жалбата НА
№3, том ХL, Дело № 10488 от 11.11.1996г. (лист 7 от делото). От изложеното
следва, че жалбоподателят Б. Н. И. има качество на заинтересувано лице по
смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, съответно е активно легитимиран да оспори
заповедта на началника на СГКК- Варна за одобряване на извършеното изменение в
КК и КР по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2560.296, независимо от
характера на информацията, която се вписва по отношение на този имот. От
приложеното на лист 12 от делото писмо на ответника с.д. № 4155/ 12.03.2016г. е
видно, че за издадената заповед жалбоподателят и останалите заинтересовани лица
в административното производство не са уведомявани. С оглед на изложеното
настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че жалбата на Б. Н. И.
е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от
оспорване на индивидуалния административен акт. Разгледана по същество, жалбата
е и основателна.
Видно от административната преписка, административното
производство е инициирано от заинтересованата страна П.В. В.- С. със заявление
вх. № 01-150495/ 07.07.2014г.до службата по география картография и кадастър
/СГКК/ - гр. Варна. Със заявлението е поискано извършване на различни
административни услуги, подробно изброени в 6 точки. С т.1 от заявлението е
поискано в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ да се нанесат
настъпили промени по отношение на кадастрални обекти в ПИ 10135.2560.296 и
нанасянето на сграда с идентификатор 10135.2560.296.7, а с т.3 от същото
заявление е поискано направените изменения да се отразят в кадастралната карта
/КК/. Пред органа заявителката П. В. се легитимира с нотариален акт №37, том.
ХХІІ, дело № 6646 от 16.09.1992г. като собственик на втори етаж от сграда в
етажна собственост (подробно описан в НА), както и на 169/458 идеални части от
имота, в който е построена сградата, с административен адрес ......... От
правоспособно лице по кадастър е изготвен проект за попълване на кадастралната
карта съобразно исканата промяна –
приложен към административната преписка и като доказателство по делото. В
обяснителната записка към проекта за изменение на КККР е посочено, че предмет
на попълването е сграда, изградена в имот с идентификатор 10135.2560.296 по КК
на гр. Варна. Новият кадастрален обект е с идентификационен № 10135.2560.296.7
и е със застроена площ от 40 кв.м. Според изложеното в записката към проекта, в
документа, легитимиращ заявителката П. В.- С. като собственик в имота, сградата
е отразена като част от описаните в НА „две стопански помещения в двора“. С
проекта в действащата КК, одобрена със Заповед № РД -18-92/14.10.2008г., са
извършени и съответните отбелязвания в регистъра досежно собствеността на
сградата. Изготвена е и скица-проект,
която отразява предлаганата промяна в посочения по-горе смисъл.
Както бе изложено и по-горе, останалите собственици на самостоятелни обекти и на идеални части
от същия имот с идентификатор 10135.2560.296, сред които и жалбоподателя Б.Н.И.,
не са уведомени от административния орган за откриване на административното
производство и за неговия характер и обхват.
Въз основа на заявлението на заинтересованата страна П. В.- С.,
ведно с приложенията към нея, както и на останалите документи от
административната преписка, началникът на СГКК – гр. Варна издал процесната Заповед
№18-11784/05.09.2014г. С нея били извършени исканите изменения и в КККР бил
нанесен нов кадастрален обект – сграда с идентификатор 10135.2560.296.7 с площ
от 40 кв.м., описана като „друг вид сграда за обитаване“, а за собственик на
същия обект е посочено лицето П.В.И.. На заинтересованите лица в административното
производство заповедта не е съобщавана.
За изясняване на фактите по делото съдът е допуснал да се изготви
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. По-късно е изготвена и допълнителна
такава. Експертизите са своевременно представени от вещото лице. Същите не са
оспорени от страните и се кредитират от съда като дадени обективно, компетентно
и безпристрастно. От заключението на експерта по първоначалната експертиза е
видно, че процесният ПИ с идентификатор 10135.2560.296 попада в строителните
граници на гр. Варна и в този смисъл е в урбанизирана територия. Имотът попада
и в обхвата на кадастралния план на гр.Варна от 1965г., както и на действащия
регулационен план за 18 м.р., одобрен със Заповед № 17/ 01.08.1970г. на Председателя
на ГНС – гр.Варна. Със Заповед №6 от 1992г. на Кмета на Община Варна е
изработен проект за регулационен план на имота, съгласно който същият е
обозначен с планоснимачен №2 и е отреден парцел ІІ-2 в кв.12. Съгласно този
план, регулационните граници на имота съвпадат с имотните. Процесният имот
ІІ-2, както и съседните му І-1, ІІІ-3 и ХХІІ-20 в кв.12 попадат в обхвана на
ЧИЗРП, одобрен със Заповед № Г-239/22.08.1995г. на Кмета на община Варна, който
е действащ и към настоящия момент.
При изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило и приетия
със Заповед №РД-02-14-1449/04.06.2012г. и Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г.
на Министъра на РРБ Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Варна, както и
Специфичните правила и нормативи към ОУП, одобрени със Заповед №
РД-02-14-2197/03.09.2012г., одобрени от същия административен орган – Министъра
на РРБ. Съгласно тези планове и специфични правила, процесният имот с
идентификатор 10135.2560.296 попада в зона Жс (жилищна устройствена зона със
средноетажно застрояване) – със застрояване на височина до 15м. Тази зона се
отличава със следните показатели – плътност на застрояване – 50%; Коефициент на
интерзивност на застрояването /КИНТ/ - 2; минимална степен на озеленяване –
40%, от които 1/3 с дървесна растителност; максимална кота корниз – 15м. (за
жилищно строителство) и 20м. (за обществено строителство); начин на застрояване
– свободно, сключено, групово. В първоначалната експертиза вещото лице е
посочило, че за нанесената с изменението сграда с идентификатор 10135.2560.296.7
с площ от 40 кв.м. има издадено РС №7 от 28.04.1993г. на Община Варна, Район
„Приморски“. С изготвената по-късно допълнителна експертиза вещото лице
уточнява, че представените от заинтересованата страна П.В. В.- С. строителни
книжа и по-конкретно РС №7/1993г., не
съответства на извършеното изменение в КК и КР. Съгласно проекта за
изменение и приложената към него обяснителна записка, изготвени за целите на
административното производство пред Началник СГКК - Варна, заинтересованата
страна П. В. В. е собственик на 169/458 ид.ч. от площта на имота, на етаж от
жилищна сграда, както и на две стопански помещения в същия имот, които не са
отразени в КК. Именно последните са
предмет на производството по изменение на КК и КР. Представеното към
документите РС №7/1993г., Строителен протокол №6 от 30.04.1993г. и др. книжа
във връзка със строителството, извършено от заявителката през 1993г., сочат, че
въз основа на посочените документи тя разполага с право да извърши строителство
на перално помещение и баня-тоалет с площ от 19 кв.м. Към представените
документи не са приложени архитектурни проекти, а от другите книжа е видно
единствено местоположението на разрешения строеж и неговите контури. След оглед
на място вещото лице е констатирало, че съществуващата сграда на място, която е
и предмет на изменение в КК и КР, съществено се отклонява по площ и други
технически характеристики от законно извършеното строителство. Вещото лице е
отразило констатациите си в приложение комбинирана скица-извадка, която е
неразделна част от СТЕ. Приложен е и снимков материал.
При така установените факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Правоотношенията в кадастъра възникват по повод на поддържането на
актуални и точни данни за обектите на кадастъра, правата върху тях и техните
носители. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от Закона за кадастъра и
имотния регистър(ЗКИР) ред. до ДВ, бр. 49 от 13 юни 2014 г., измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. В настоящия случай процесната Заповед №18-11784
е издадена на 05.09.2014г., т.е. при действието на тази редакция на приложимата
норма. Имотът с идентификатор 10135.2560.296 е разположен на територията на гр.
Варна, поради което компетентен да издава заповеди от рода на процесната е
началникът на службата по геодезия картография и кадастър /СГКК/ - Варна. Към
административната преписка е приложена заповед № РД-13-212 от 24.07.2014г., по
силата на която на инж. Й.Н.А. са делегирани правомощията на началника СГКК –
Варна за периода от 11.08.2014г. до 05.09.2014г. Въз основа на горното
настоящият състав на съда приема, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган и това обстоятелство не е било спорно между страните в
съдебното производство.
Процесната заповед е издадена и в изискуемата от закона писмена
форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. В нея е посочено, че се издава на основание чл.21 от АПК и на чл.54, ал.4 вр. чл.54, ал.1 от
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. От съдържанието на последната
цитирана правна норма е видно, че тази процедура е предвидена само за случаите,
в които са допълват непълноти или се поправят грешки в актуалните регистри – КК
и КР. Според пар.1, т.16/нова- ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./ от ДР на ЗКИР
"непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите
имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Това административно производство е различно по своя
характер от производството по изменение на КК и КР, разписано в чл.53а от ЗКИР,
които се провеждат в условията на други хипотези. Тези производства се
отличават и с това, че законодателят не предвижда за направените изменения по
реда на чл.53а от ЗКИР да се издаде
изричен административен акт. В настоящия случай производството не е такова. Ето
защо в този случай е приложимо общото правило за форма и съдържание на
административния акт, установено в чл.59 от АПК. В ал.2, т.4 на чл.59 от АПК е
посочено, че един от задължителните реквизити на акта са фактическите и
правните основания за издаването му. Процесната
заповед съдържа правните
основания за издаването ú, но не и фактическите такива. Актът е лишен от
мотиви. Не са посочени фактическите обстоятелства, послужили като основание за
издаване на заповедта. В настоящия случай липсва изрично позоваване на административния
орган кое го е мотивирало да издаде акта. Липсата на такива мотиви е било
задължително и с оглед на констатираното от съда несъответствие между фактическото положение
на нанесената с изменението сграда с идентификатор 10135.2560.296.7 в и
представените за него строителни книжа – различна квадратура, различни контури
на сградата и различно предназначение. В настоящия случай, предвид
гореизложеното, административният орган е пристъпил към отстраняване на
непълнотата и/или грешката единствено въз основа на представената от П. В. В. -
Соколова скица-проект без да е изяснил важни за изхода на административното
производство обстоятелства. Разбира се, мотивите на акта могат да се съдържат и
в друг акт, съставен в хода на административното производство, но само ако
органът се е позовал на същия. В случая липсва такова позоваване, поради което
настоящият състав на съда счита, че за издаване на процесната заповед липсва
други мотиви, освен заявлението на заинтересованата страна и приложенията към
него.
Като
друго нарушение на административно-производствените правила съдът намира
обстоятелството, че заинтересованите лица не са уведомени за неговото
откриване. Към момента на направеното изменение с процесната заповед ЗКИР не
предвижда изрично подписване на акт за непълноти или грешки от страна на
съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Същевременно обаче
продължава да действа разпоредбата на чл. 31 от ЗКИР, препращаща относно
съдържанието, условията и реда за създаването и поддържането на кадастралната
карта и регистри към специално приетата Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /Наредба № 3/2005 г./. Към настоящия момент, както и към момента на
оспореното изменение в Наредба № 3/2005 г. продължава да е уредена и
процедурата по изготвяне на акт за непълноти и грешки. Съгласно чл 62, ал.2 и
ал.3 от Наредба № 3/2005 г. непълнотите или грешките се установяват от СГКК с
акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните
собственици, като при неподписване от заинтересувано лице това обстоятелство се
отбелязва от съставителя и СГКК издава отказ за отразяване на непълнотата или
грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри. В този случай чл. 62,
ал.6 от Наредба № 3/2005 г., в съответствие със ЗКИР, предвижда, че когато
непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаването му по съдебен ред, което разрешение на проблема
кореспондира с разпоредбата на чл. 54, ал.2 от ЗКИР в настоящата си редакция. В
тази връзка следва да се има предвид, че спор за материално право е налице не
само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и всеки път когато твърденията
на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни,
както е в случая. Съдът съобрази, че подадената от жалбоподателя Б.Н.И. е индиция
за наличие на такъв спор, но като не е съставил акт по реда на чл 62, ал.2 и
ал.3 от Наредба № 3/2005 г. ответникът е издал оспорената заповед без да изясни
това обстоятелство.
На следващо място съдът констатира наличието и на друг порок. В
заповедта е вписано, че производството е започнало по заявление вх.№
01-150495/07.07.2014г. на заинтересованата страна П.В. В.- С.. В диспозитивната
част на акта е посочено, че одобрява нанасяне на нов обект в КККР: „сграда с
идентификатор 10135.2560.296.7: пощ : 40 кв.м. (…) собственост на П.В.И.…..“. От становището на ответника, приложено към
писмото, с което жалбата на Б. Н. И. е изпратена до съда, е видно, че към
доказателствата по делото е представена цялата административна преписка. От
съдържанието ú не става ясно, дали заявителката П.В. В.- С. и П.В.И. са
едно и също лице. Органът не е положил нужните усилия да установи това
обстоятелство чрез набавяне на доказателства от трети лица – Община Варна.
Изложеното съдът приема като несъответствие между мотивите и диспозитивната
част на административния акт, което е друго, самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява
основателна, а процесната заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
С оглед изхода на спора основателно се явява направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което
ответникът, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъден да му заплати
такива в доказан размер от 510 лв. /10 лв. държавна такса, 400 лв. – адвокатски
хонорар и 100 лв. депозит за вещо лице/, за които жалбоподателят представя
списък, съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК.
На основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде
отменена, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ХІ-ти състав на
Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №18-11784/05.09.2014г. на
началник Служба по геодезия, картография
и кадастър /СГКК/-Варна.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Варна да заплати
на Б.Н.И. ***, направените по делото разноски в размер общо на 510.00 /петстотин
и десет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: