Решение по дело №639/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 36
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20211800600639
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. С., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора Д. ФР. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600639 по описа за 2021 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба от подсъдимия Б. Д. Б. по НОХД
№101/2021г. по описа на РС К..
По силата на присъда от 30.09-2021г., постановена по НОХД
№101/2021г. по описа на РС К. съдът е признал подсъдимия Б. Д. Б.,
ЕГН **********, роден в гр. М. на ..................год.., българин, с българско
гражданство, женен, средно бразование, безработен, неосъждан, с настоящ
адрес: гр. М., ул. „Н. Р." №. ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 27.02.2019 г. около
18.10 ч., на път ВП -81, разклона за с. Г., землището на община К., с посока на
движение от гр. К. към гр. М. е управлявал МПС- лек автомобил „БМВ" с
регистрационен № ......., след употреба на наркотични вещества, а именно -
ТНС /тетрахидроканабинол/, включен в Списък № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата, като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, установено по надлежния ред, съгласно Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
1
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Check
3000", с фабричен № ARLF-0361 и химическа експертиза, протокол №
4611/24.04.19г. за химико -токсикологично изследване за определяне
употребата на наркотични вещества или техни аналози на ВМА - С., поради
което и на основание чл. 343б ал.3, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на
„лишаване от свобода" шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на това наказание за срок от три години и е наложил
на подсъдимия глоба в полза на държавата в размер на 500 (петстотин)
лева.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил
подсъдимия Б. Д. Б., ЕГН ********** от правоуправление на МПС за срок от
една година, като е приспаданал срока, считано от датата на фактическото му
отнемане.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК с присъдата е постановено
вещественото доказателство един брой техническо средство „Drug Check
3000", с фабричен № ARLF-0361, приложено по ДП на л.39 ДА БЪДЕ
УНИЩОЖЕНО.
В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.
Присъдата е атакувана от подсъдимия с оплакване за допуснати
съществени процесуални нарушения, но в зависимост от конкретизацията в
действителност се касае за неправилно приложение на материалния закон –
разпоредбата на чл.343б,ал.3 НК, вр. с Наредба №1 /19.07.2017г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и / или наркотични вещества и
техните аналози, като при установяване на нарушението с техническо
средство „Drug Check 3000“, служителят на реда не използва ръкавици, с
което компрометира показанията на същото, както и кръвната проба е иззета
от лице, което няма статут на медицинско лице.
В съответствие с оплакванията и доводите, жалбоподателят не отправя
конкретно искане за отмяна на постановената осъдителна присъда или за
връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС, поради допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал
въззивно съдебно следствие с разпит на трима свидетели- двама полицейски
служители, осъществили проверката на подсъдимия като водач на МПС и по
2
искане на подсъдимия- на пътуващия заедно с него – Св. Л.. М., а също така-
разпит на вещите лица, изготвили заключението по СХЕ, поради констатиран
пропуск на първия съд да бъде прието същото с изслушване на експертите в
съдебно заседание, с което е създадена непълнота на доказателствата.
В съдебно заседание жалбоподателят –подсъдимият Б.Б. поддържа
жалбата си, ведно с всички доводи, които я обосновават.
В последната си дума моли съда да отмени атакуваната с жалбата
присъда и да постанови нова такава, по силата на която да го признае за
невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото против него обвинение за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Представителят на СОП застъпва становище да бъде потвърден изцяло
първостепенният съдебен акт, контролиран от настоящата инстанция като
правилен и законосъобразен.Присъдата е постановена при спазване на
процесуалния закон, в съответствие с материалния закон, наложеното
наказание е справедливо.
Съдът като разгледа жалбата на заявените основания и по свой почин
осъществи цялостен служебен контрол по чл.314, ал.1 НПК, прецени
доказателствата, събрани пред РС гр. К., както и в хода на въззивното съдебно
следствие, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:
Производството пред първостепенния съд е протекло в пълно
съответствие с изискванията на процесуалния закон, съдът е обезпечил
надлежно равенството на страните в процеса, като е предоставил еднакви
възможности за упражняване на техните процесуални права в съответствие с
принципа на чл.12, ал.2 НПК, както и надлежното и всеобхватно упражняване
на правото на защита от страна на подсъдимия, който се е защитавал сам – без
упълномощен защитник- професионален юрист.
Доколкото в хода на съдебното следствие са осъществени пропуски-
създаващи до известна степен непълнота на доказателствата, то в настоящото
съдебно заседание същите бяха преодоляни посредством личен разпит на св.
Д.Г.-полицейски служител, установил извършване на деянието, на свидетелят,
който е пътувал заедно с подсъдимия Б.Б. по време на проверката, преразпит
на св. С.Г. и изслушване на вещите лица –В.А. и И.И., изготвили
заключението по назначената СХЕ с предмет- установяване на забранени за
употреба наркотични вещества.
3
По този начин, събраните в хода на въззивното съдебно следствие
доказателства, в пряка кореспонденция с доказателствата, събрани пред
първия съд, устойчиво, еднопосочно и във взаимно допълване описват
фактическата обстановка, възприета от РС К., която настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло, а именно – следната фактическа обстановка:
На 27.02.2019 година, около 18:10 часа, подсъдимият Б. Д. Б.
управлявал лек автомобил марка ,,БМВ" с per. № . на път ВП 81 е посока на
движение от гр. К. към гр. М.. Около 18,10 часа служителите на РУ-К. -
свидетелите С. и Н. спрели за проверка движещия автомобил, управляван от
подс. Б. Д. Б.. До него пътувал Св. Л.. М., като и двамата не посели документи
за самоличност. Свидетелите С. и Н. се усъмнили в поведението на водача на
МПС и поискали съдействие от служители пътен контрол, за да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол. На място се отзовал друг
полицейски екип -св. Д. Г. и В. Ц.. Св. Г. изпробвал подс. Б. за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", като пробата била
отрицателна. След това го изпробвал за употреба на наркотични вещества е
техническо средство „ Drug Check 3000" с № ARLF - 0361. Пробата била
положителна и отчела веществото ТИС - тетрахидроканабинол в издишания
от подсъдимия Б. въздух.

Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0048206, като
подсъдимият- водач на МПС бил съпроводен до ФСМП гр.К., където дал
кръвна проба и урина за изследване. Резултатите на пробите и тези от
извършената химико-токсикологична експертиза установили, че подс. Б.
е употребил наркотично вещество - тетрахидроканабинол.
На тази доказателствена основа съдът е изградил верния – в съответствие
със закона правен извод, за осъществяване на съставомерните признаци на
инкриминирано деяние по чл.343б ал.3 от НК от страна на подсъдимия : от
обективна страна – като на 27.02.2019 г. около 18.10 часа, на път ВП -81,
разклона за с. Г., землището на община К., с посока на движение от гр. К. към
гр. М. е управлявал МПС- лек автомобил „БМВ" с регистрационен № ., след
употреба на наркотични вещества, а именно - ТИС /тетрахидроканабинол/,
включен в Списък № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата, като наркотични, издадена на основние чл. 3, ал. 2 от Закона за
4
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по
надлежния ред, съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „Drug Check 3000", с фабричен № ARLF-0361 и
химическа експертиза, протокол № 4611/24.04.19г. за химико -
токсикологично изследване за определяне употребата на наркотични
вещества или техни аналози на ВМА – С., както и от субективна страна като,
в качеството си на водач на МПС, управлявано по пътищата на
републиканската мрежа, е съзнавал, че управлява инкриминираното МПС
под въздействието на забранени субстанции- посочените по горе наркотични
вещества.
Сред възраженията, които се отправят с жалбата, най- същественото е
съмнението, което изразява подсъдимият Б., че се е намирал под въздействие
на наркотично вещество, по време на управлението на посочения по-горе
автомобил, е доказано по несъмнен начин- в съответствие с презумпцията за
невиновност по чл.16, представляваща основно начало в наказателния процес.
В хода на въззивното съдебно следствие, това обстоятелство,
обосноваващо съществен за обвинението по чл.343б,ал.3 НК, съставомерен
признак, беше установено по един категоричен начин след изслушване на
експертите по назначената комплексна СХЕ, имаща за задача –изследване и
установяване на наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия
при управлението на автомобила / в момента , когато е бил спрян и му е била
осъществена проверка от полицейските служители Д.Г. и С.Г.- разпитани като
свидетели по делото/. Така, в зависимост от заявеното от в.л. А. /който
докладва от името на двамата експерти/ в с.з. от 4.04.2022г. пред настоящия
съд става ясно, че концентрация на наркотично вещество е установена вън от
всякакво съмнение, защото при изследването на кръвната проба, взета от
подс. Б. са използвани два независими аналитични метода- първият- който
има насочващ характер- чрез имуно-аналитичен тест и вторият- който има
доказателствен характер, който категорично и еднозначно идентифицира
фрагменти от конкретна молекула в пробата, като се ползва методът на
газовата хроматография с мас-спектрометрия. Това изследване доказва с
категоричност, че в кръвта на лицето е постъпило веществото
тетрахидроканабинол, което под въздействие на реактива е претърпяло
метаболизъм до продукта, установен в кръвната проба. Вещите лица в своето
5
заключение са категорични, че никое друго вещество не може да образува
идентифицирания метаболит.
При предварителното изследване на проба-слюнка, която има сходен
профил с кръвната проба, откриването на наркотични вещества в същата,
предполага с голяма вероятност, че същите ще бъдат открити и в кръвната
проба. Принципът на теста е имунно-аналитично разпознаване между
антитяло и на теста, което разпознава наркотичното вещество на принципа
„ключ-ключалка“.При този тип тестове е възможно, вещества, които имат
структура до търсеното вещество да бъдат погрешно разпознати от
антитялото върху теста и да покажат положителен резултат. Именно поради
тази причина в протокола на лабораторното изследване е предвидено да се
използва доказателствен метод газова или течна хроматография, който
инструментален метод вече категорично и еднозначно отговаря на въпроса за
присъствие на веществото.
С оглед направеното в жалбата възражение против резултата, отчетен с
техническото средство, при първоначалното изследване на подсъдимия от
страна на полицейските служители, а именно – че резултатът, отчетен от
техническото средство е недостоверен, защото е компрометиран от липсата
на използване на ръкавици от страна на полицейския служител, извършил
изследването, вещите лица обясняват, че дори и да не са използвани ръкавици
/каквото задължение отсъства в Наредба №1/19.07.2017г./, това обстоятелство
не би имало значение и респ.- повлияване върху отчетения резултат, ако
служителят не докосва с ръце зоната на колекторния тампон, която е
предвидено да бъде поставена в устната кухина по време на изследването.
Дори и да бъде докосната с ръце тази зона, при внесено върху ръцете
наркотично вещество, то също няма как да бъде открито в кръвната проба под
формата на метаболит, без да е било прието от човешкия организъм.
Вещите лица са внесли допълнителна яснота по конкретния случай, като
заключават, че при установената концентрация ТСН 150 ng/mL, може да се
предположи, интервал на употреба на лице без зависимост- с инцидентна
употреба, прием на наркотичното вещество до 24 часа преди изследването.
От изслушването на вещите лица в с.з. се опровергава защитната
версия на подсъдимия, че изплашен от предстоящата полицейска проверка е
сдъвкал и погълнал цигара с марихуана, с цел да не бъде открита у него при
6
проверката: Вещите лица са обяснили, че при оралната употреба на
растителна дрога в зависимост от нейната форма, е малко вероятно да се
установи наличие на тетрахидроканабинол в период до един час след нейното
поглъщане, но е възможно да се установи такова, само ако растителната
субстанция е дъвкана продължително време, или същата е с високо
съдържание /над 20 %/ на активното вещество- тетрахидроканабинол- такива
конкретни данни в защитната позиция и в цялост от доказателствата по
настоящото дело не се установяват, отсъстват.
В обобщение- РС К. е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия Б. по чл.343б,ал.3
НК.
При цялостния контрол по отношение на обжалваната присъда,
въззивният съд констатира, че при правилно приложение на разпоредбата на
чл.55, ал.1 НК, съдът е определил неправилно наказанието като първото от
двете наказания е определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 НК, но
незаконосъобразно- кумулативното наказание глоба е определено по чл.54
НК, макар и в минимален размер.
Съдът, като взе под внимание изминалият срок от датата на деянието –
м.02.2019- повече от три години, икономическата ситуация в страната,
характеризираща се с ексалираща инфлация в съчетание със стагфлация,
засягаща предимно младите хора от населението, както и личната невисока
степен на обществена опасност на подсъдимия, който е млад човек,
неосъждан, липсват регистрирани противообществени прояви, с оглед на
което се налага извода, че настоящото деяние е по-скоро инцидентна проява
на фона на цялостното му константно поведение като правомерен гражданин
на обществото, счита, че са налице предпоставките за приложение на
чл.55,ал.3 НК и не следва да се налага по-лекото наказание- глоба, като в
този смисъл следва да бъде изменена присъдата на РС К..
При цялостния контрол над обжалваната присъда, въззивният съд не
констатира основания за отменяването и и други основания за нейното
изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена в останалата и
част.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.3, вр.чл. 337,ал.1 т.2
НПК съдът
7

РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 6 /30.09.2021г., постановена по НОХД
№101/2021г. по описа на РС К., в частта по отношение на кумулативно
наложеното наказание глоба, като на осн.чл.55, ал.3 НК ОТМЕНЯВА
наложеното наказание глоба в размер на 500 лева на подсъдимия Б. Д. Б.,
ЕГН-**********.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8