№ 155
гр. Айтос, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100437 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба "ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, ***,
представлявано от К.Х.Ч. — Главен изпълнителен директор и Б.В. — Изпълнителен
директор, срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, Представлявана от и.д.
Председателя на Управителния съвет — инж. И.Д., адрес: ***, с адрес за лризоваване и
съобщения: ***, Областио пътио управление - Бургас
Ищецът "Д3И - Общо застраховане" EAД, ЕИК ***, твърди, че нa 13.07.2020г., в
17,00 часа при движение пo път III-208 посока гр.А. в района на с.Б., водач на л.а. „***" с
peг.№ *** преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с
размера 50/60 и дълбочина 15 см., вследствие на което на MПC-то са нанесени материални
щети. Сочи, че процесният л.а. бил застрахован при ищеца с договор зa застраховка
"Каско+" /застр. полица №440120211008945/, с валидност от 26.04.2020г. до 25.04.2021г. за
застрахователна сума oт 32000 лева. Поддържа, че били нанесени в резултат на ПTП щети
на увреденото MПC, както и че след ПTП-то л.а. бил транспортиран от „СБА". Твърди, че
след като бил отремонтиран, с ППП от 15.08.2020г. процесният л.а. бил предаден на
представител на собственика му. Поддържа, че заплатил за транспортиране на автомобила
на сдружение „СБА" сумата от 372,96 лева, за закупуване на два броя гуми на С.И. сумата oт
400,20 лева и за смяна на гуми и джанти на сервиз „Инсауто Веркщат" EOOД сумата от
248,97 лева, т.е. общо изплатеното обезщетение пo щетата било в размер нa 1022,13 лева.
Поддържа, че отговорността на ответника е да стопанисва пътищата в населеното място, да
го поддържа в изправност, да организира движението пo него така, че да осигури условия за
безпрепятствено предвижване, както и че в случая общината не изпълнила задължението и
причинила вреда, за която отговаря.
Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1
1022,13 лева - изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата
на депозиране нa ИМ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.13 ГПК е постъпил отговор от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ чрез юк.Павлова, която оспорва фактите така ,както са изложени в
ИМ. Оспорва се редовността на ИМ ,като се твърди, че изложението на фактите е
избирателно и непоследователно в резултат на което не става ясна посоката на движение на
автомобила, водача, местополението на дупката, скоростта на движение, дали са били
сигнализирани компетентните органи. На това основание ответникът моли ИМ да бъде
оставена без движение. По същество са наведени възражения, че не е доказан размера и
произхода на изплатеното застрахователно обезщетение, че не са приложени доказателства в
подкрепа на иска. На това основание моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Нa 13.07.2020г., в 17,00 часа при движение пo път III-208 посока гр.А. в района на с.Б.,
водач на л.а. „***" с peг.№ *** преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно с размера 50/60 и дълбочина 15 см., вследствие на което на MПC-то са
нанесени материални щети. Автомобилът за този период от време е застрахован при ищеца с
договор зa застраховка "Каско+" /застр. полица №440120211008945/, с валидност от
26.04.2020г. до 25.04.2021г. за застрахователна сума oт 32000 лева. След ПTП-то л.а. бил
транспортиран от „СБА", за което е заплатена сумата от 372,96 лева.
Не се спори по делото относно наличието на валидно сключена застраховка "Каско+"
/застр. полица №440120211008945/, с валидност от 26.04.2020г. до 25.04.2021г. между
собственика на л.а. „***" с peг.№ *** и ищцовото дружество "ДЗИ — Общо застраховане"
ЕАД.
Няма спор и относно факта, че ищецът е изплатил на собственика на л.а. „***" с peг.№
*** сумата от 1022,13 лева, включваща сумата от 372,96 лева за транспортиране на
автомобила на СБА, 400,20 лева - за смяна на гуми и джанти и 248,97 лева -за труд на сервиз
„Инсауто Веркщат" EOOД
Не е спорно между страните, че процесният път II-208 се намира в района на с.Б. и е
част от Републиканската пътна мрежа, а като такъв е отговорност на ответното дружество по
делото да го поддържа в изправност. По делото е приложена и справка (л.60-169,том 1) в
подкрепа на този факт.
От изготвената по делото счетоводна експертиза е видно, че ищцовото дружество е
заплатило по застр. полица №440120211008945 по щета №44012132018433 сумата от
1022,13лева ( л.239-240,том 1). Като доказателство за извършените разходи ищцовото
дружество е представило приложеното преводно нареждане (л.21-26, том 1).
От заключението на ВЛ по изготвената автотехническа експертиза става ясно, че
причина за щетата е преминаване през пътна неравност, препятствие, представляващо дупка
(л.333-350,том 2). Скоростта на движение на автомобила е била около 30км./ч., от което
2
следва че превозното средство се е движило с позволената за този пътен участък скорост.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Нормата на чл. 410, ал. 1 от КЗ предвижда, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя
на вредата или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта и лицето, което е
било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50
от ЗЗД. В случая правото на застрахования, което застрахователят упражнява посредством
предявяването на тази регресна претенция, е за обезщетение за имуществени вреди срещу
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За да възникне отговорността на ответника по отношение на ищеца-застраховател е
необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на застрахователен договор;
възникване на застрахователно събитие, което да съставлява покрит риск по
застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване,
съобразно закона, както и установяване на противоправно поведение на деликвента, от
което са настъпили вреди; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява наличието на
всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От
писмените доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско+" /застр. полица
№440120211008945/, с валидност от 26.04.2020г. до 25.04.2021г. между собственика на л.а.
„***" с peг.№ *** и ищцовото дружество "ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД. Ищецът в
изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на увреденото
лице обезщетение за причинените от възникналото на 13.07.2020 г. пo път II-208 в района на
с.Б. самостоятелно ПТП с вреди по лек автомобил „***" с peг.№ *** в размер на 1022,13
лева. Видно от приетата като доказателство декларация за щета (л.9,10, 11, том.1), която е
официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и
формална доказателствена сила относно фактите, отразени в него и възприети от
съставителя му, и които не са оспорени по надлежния ред от ответника.
От назначената по делото Съдебна автотехническа експертиза, която не бе оспорена
от страните и се възприема от съда като обективна и компетентно дадена, както и от
гласните доказателства събрани по делото се установи механизмът на ПТП, който сочи като
причина за повредените гуми именно твърде дълбоката и с остри ръбове дупка по пътната
настилка в платното за движение на водача, която е нямало начин да бъде избегната. Вещото
лица и в съдебно заседание бе категоричен в извода си, че не е налице съпричиняване, т.к.
лекият автомобил се е движил със скорост около 30км/ч., което е под максималната
3
позволена за процесния пътен участък. Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства бе установена и причинната връзка между вредите и поверената за поддръжка
на ответника пътна инфраструктура (първокласен път II-208 от републиканската пътна
мрежа). С оглед на горното съдът намира, че задължението да поддържа пътя в изправно
състояние и да го ремонтира е на Агенция "Пътна инфраструктура", а фактът, че процесните
увреждания са настъпили в резултат на преминаването на автомобила през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътя - дупка е достатъчен да се приеме, че на основание чл.
50 от ЗЗД отговорност за вредите носи ответника по делото.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Съгласно чл. 30 от Закон за пътищата Агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Безспорно, пътният
участък, в който се твърди, че е реализирано ПТП, е част от републикански път, за който
Агенцията отговаря. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Такива условия е
следвало да бъдат създадени от ответника, на когото със закон са вменени тези задължения.
Безспорно се установи, че собственикът на застрахованият автомобил е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, за което е образувана щета № 44012132018433 .Щетата
по автомобила се явява в пряка причинно-следствена връзка с даденото произшествие.
Изплатените от застрахователя щети по автомобила „***" с peг.№ *** кореспондират
напълно на механизма на настъпилото произшествие. Стойността на щетата за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 1032,01лв. (659,05лв за гуми и ремонт и
372,96лв за транспорт), съгл. заключението на САТЕ, но предвид диспозитивното начало в
граждански процес искът се явява основателен и доказан до размер на предявеният от
1022,13лв. Тази сума е изплатена от ищцовото дружество на собственика на увредения
автомобил.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът
за заплатена държавна такса в размер на 41 лв., депозит за вещи лица - 500 лв., адвокатско
възнаграждение -360лв. и 60лв-депозит за свидетели. Общата сума за разноски, която следва
да се присъди в полза на ищеца възлиза на сумата от 961 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, Представлявана от и.д.
Председателя на Управителния съвет - инж. И.Д., адрес: ***, с адрес за призоваване и
съобщения: ***, Областно пътно управление – Бургас да заплати на "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК ***, ***, представлявано от К.Х.Ч. - Главен изпълнителен
директор и Б.В. - Изпълнителен директор, сумата от 1022,13лв./хиляда двадесет и два лева
и 13ст./ - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско+" /застр. полица
№440120211008945/, с валидност от 26.04.2020г. до 25.04.2021г.,скл. между С.Л.И.-
собственик на л.а. „***" с peг.№ *** и ищцовото дружество "ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД , ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 12.05.2021 г., до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
Представлявана от и.д. Председателя на Управителния съвет - инж. И.Д., адрес: ***, с адрес
за призоваване и съобщения: ***, Областно пътно управление - Бургас да заплати на "ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, ***, представлявано от К.Х.Ч. - Главен изпълнителен
директор и Б.В. - Изпълнителен директор, разноски в размер на 961 лв /деветстотин
шестдесет и един лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5