Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.11.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3846 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 567915 от 20.12.2018 г., постановено по гр.дело №
27379/2018 г. на СРС, Г.О., 61 състав, е отхвърлен предявения
от Б.И.В. ***, с ЕГН ********** и В.И.В. ***, с ЕГН **********, срещу Е.Д.П. ***,
с ЕГН **********, иск за установяване на правото на собственост върху 10,83
кв.м., представляващи складово помещение към недвижим имот представляващ
двуетажна жилищна сграда- работилница, цинкографско ателие, с идентификатор
68134.403.324.2, с площ 121,25 кв.м., брой етажи: два, който обект е построен в
поземлен имот с идентификатор 68134.403.324, с площ 273 кв.м., при съседи:
имоти с идентификатори 68134.403.325, 68134.405.116, 68134.403.323,
68134.403.321, 68134.403.402, като неоснователен. С решението на съда е
отхвърлен предявения от Д.Т.Л. ***, с ЕГН **********, срещу Е.Д.П. ***, с ЕГН **********,
иск за установяване на правото собственост върху 6,56 кв.м., представляващи
складово помещение към недвижим имот недвижим имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда- работилница, цинкографско ателие, с идентификатор
68134.403.324.2, с площ 121,25 кв.м., брой етажи: два, който обект е построен в
поземлен имот с идентификатор 68134.403.324, с площ 273 кв.м., при съседи:
имоти с идентификатори 68134.403.325, 68134.405.116, 68134.403.323,
68134.403.321, 68134.403.402, като неоснователен. С решението на съда са
осъдени Б.И.В. ***, с ЕГН **********, В.И.В. ***, с ЕГН ********** и Д.Т.Л. ***,
с ЕГН **********, да заплатят на Е.Д.П. ***, с ЕГН ********** сумата 1000 лв.
/хиляда лв./, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу решението на СРС, 61 с-в е постъпила въззивна жалба от Д.Т.Л., Б.И.В.
и В.И.В., подадена чрез пълномощника им адв.Й.М.. В жалбата се излагат подробни доводи,
че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби
на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
искове, като основателни и доказани. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Е.Д.П., чрез пълномощниците си
адв.Е.П. и адв.Р.Р. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК, както и в депозирани писмени бележки. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Поддържа и направеното с
отговора на исковата молба възражение, че предявения иск е недопустим, с оглед
на обстоятелството, че такъв иск може да бъде предявен в отделно производство
единствено, когато страната е пропуснала срока по чл.342 от ГПК, което в случая
не било налице, тъй като ответниците по делото за съдебна делба, впоследствие
ищци по настоящия спор са направили възражение за придобивна давност с отговора
на исковата молба. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Предявени за разглеждане от ищците срещу ответницата са установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание
давностно владение на процесните недвижими имоти.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - не е постановено в
нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията
- постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му.
Обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, поради следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че с разпореждане от 19.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 71425/2016 г. по описа на СРС, Г.О., 61 състав, е
отделена предявената от В.В., Б.В. и Д.Л. срещу Е.Д.П. по гр.дело № 71425 по описа
за 2016 г. на Районен съд- София, насрещна искова молба, на основание чл.211,
ал.2 от ГПК. Указано е насрещната искова молба да се докладва на Заместник-
председателя на СРС за образуване на отделно производство по същата. В мотивите
на разпореждането е прието за установено, че настоящето дело/ гр.дело №
71425/2016 г. на СРС, Г.О., 61 състав/ е образувано по искова молба, с която е
предявен иск за делба, като в срока за отговор е постъпил такъв от ответниците В.В.,
Б.В. и Д.Л., като съгласно разпоредбата на чл.211, ал.1 от ГПК, последните са
предявили насрещен иск срещу Е.Д.П.. По насрещната искова молба на В.И.В., Б.И.В.
и Д.Т.Л. е образувано производство по гр.дело № 27379/2018 г. по описа на СРС,
Г.О., 61 състав, с която искова молба са били предявени срещу ответницата Е.Д.П.,
положителни установителни искове за собственост на основание придобивна давност
на две складови помещения/ части от делбения имот, предмет на делбеното
производство/ подробно индивидуализирани в петитума на исковата молба. В
отговора на исковата молба, ответницата Е.Д.П. е направила изрично възражение
за недопустимост на предявения иск, с оглед на обстоятелството, че между
страните по делото имало висящо съдебно производство за делба на цинкографско
ателие в гр.София, бул.“ Дондуков“ № 37, образувано по гр.дело № 71425/2016 г.
по описа на СРС, 61 състав. По това дело, ищците по настоящия иск / ответници в
производството по делба/ били направили възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност за площите от 10,83 кв.м./ за В.И.В. и Б.И.В./ и 6,56
кв.м./за Д.Т.Л./, като били заявили, че следвало да се допусне до делба
цинкографското ателие, като от него се изключат посочените кв.метри. В отговора
на исковата молба е изложен довод, че по това възражение в делбеното
производство/ по гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/ съдът следвало да
се произнесе с решението си по допускане на делба на имота, което щяло да има
установително действие относно имота, лицата и частите на всеки от
съделителите. Това налагало във фазата по допускане на делбата да бъде
установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имота,
респективно съдът да се произнесе по възражението за изтекла придобивна давност
за част/ площи/ от делбения имот. Твърди се също така, че делото за съдебна
делба е образувано преди настоящето дело и било във фаза на допускане на делбата.
С оглед на което установителен иск за собственост, който засягал имот, предмет
на дело за съдебна делба е недопустим. Такъв иск можело да се предяви в отделно
производство само, когато страната е пропуснала срока по чл.342 от ГПК, което в
случая не било така- ответниците по делото за съдебна делба- сега ищци по
установителен иск за собственост били направили възражение за придобивна
давност с отговора на исковата молба. Във връзка с така направеното възражение
с отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответницата Е.Д.П.
за недопустимост на предявените срещу нея от ищците В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., положителни
установителни искове за собственост на процесните части от делбения имот, с
определение по чл.140, ал.1 от ГПК, постановено в закрито заседание по гр.дело
№ 27379/2018 г. по описа на СРС, 61 състав е прието за установено, че
направеното от ответниците/ ищци в настоящето дело/ възражение в делбеното
производство, че са изключителни собственици на имотите не препятства
възможността същите да предявят насрещен иск за собственост на същия имот. Т.е.
СРС, 61 състав е приел за установено по делото, че въпреки обстоятелството, че
ищците по настоящия спор В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., като ответници в делбеното
производство/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/ са направили в
делбеното производство с отговора на исковата молба изрично възражение, че са собственици на основание давностно владение
на части от делбения имот/ склад с площ от 10,83 кв.м. и склад с площ от 6,56
кв.м./, предмет и на делото за делба на този имот, то не съществува пречка за
съда да се произнесе с решение по предявения насрещен установителен иск за
собственост по отношение на същите недвижими имоти/ предмет и на делбеното
производство/. Прието е за установено също така, че направеното възражение/
очевидно с отговора на исковата молба в делбеното производство/ не правело
насрещният иск недопустим, дори същия да е предявен в по-късен момент. От друга
страна обстоятелството, че с отговора на исковата молба в делбеното
производство/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/, ищците по настоящия
спор В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., са направили изрично възражение, че са
собственици на основание давностно владение на процесните части от делбения
имот/ склад с площ от 10,83 кв.м. и склад с площ от 6,56 кв.м./, предмет и на
делото за делба на същите, не се оспорва от тях в производството по настоящето
дело. Т.е., в процесния случай с оглед данните по делото, съдът приема за
безспорно установено по делото обстоятелството, че с отговора на исковата молба
в делбеното производство/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/, ищците по
настоящия спор В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., са направили изрично възражение, че са
собственици на основание давностно владение на процесните части от делбения
имот/ склад с площ от 10,83 кв.м. и склад с площ от 6,56 кв.м./, предмет и на
делото за делба на същия имот. От друга с насрещна искова молба са предявили и
положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на процесните недвижими имот/ части
от делбения имот/, предмет и на делото за делба на същите, които не са приети
за съвместно разглеждане в делбеното производство/ висящо очевидно и към
настоящия момент/, а са отделени в отделно такова, по които е образувано
производството по настоящето дело.
В процесния случай, съдът намира, че за ищците липсва правен интерес от воденето на отделен иск за собственост на процесните части от делбения недвижим имот в отделно исково производство, тъй като всички техни надлежно въведени възражения с отговора на исковата молба срещу правата на ответницата следва да бъдат разгледани в делбеното производство. В практиката на ВКС - определение № 21/2011 г. по гр.дело № 485/2010 г., ВКС, І г.о., е прието, че оспорването правата на съделителите следва да стане в делбеното производство до приключване на първото по делото заседание, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 от ГПК. Правилата са специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл.133 от ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент – първото заседание по делото, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство, като следва да се има предвид и тази особеност, че при делбата всеки от съделителите има качеството на ищец и на ответник. Непредявените възражения не могат да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, тъй като това означава заобикаляне на процесуалния закон в частта му за преклузията, настъпваща в делбеното производство с приключване на първото по делото заседание. В утвърдената съдебна практика на ВКС е прието, че в производството по допускане на съдебна делба в първото по делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност /чл.342 от ГПК/, а при спорна имуществена общност, наред с иска за съдебна делба могат да се съединят за общо разглеждане и други искове /чл. 343 ГПК/.
Разпоредбата
на чл.342 от ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може
да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера
на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва
срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните
спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е
пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск
за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по
допускане на делбата.
Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се
решават не само в делбеното производство. При пропускането на срока по чл.342 ГПК може да се предяви извън делбеното производство установителен иск за
собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК при спазване изискванията за редовна
искова молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК, с което не се заобикаля
процесуалната преклузия по чл.342 ГПК, с настъпването й само се слага край на
възможността оспорването да се направи и устно в делбеното производство, без
спазване на формалните изисквания за подаване на искова молба. Преклудирането
на непредявените в делбеното производство възражения не означава, че правата
върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. Обратното
би означавало, решението по иска за делба да не бъде съобразено с това по
преюдициалния спор и поради това резултатът по обусловеното дело да не отговаря
на действителното правно положение.
Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково
производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд
спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и
съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от
които е споровете за собствеността. В съдебната практика и в правната доктрина
няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената
общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно
производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно
разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не
императивно изискване.
Разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК /от 2007 год./ възпроизвеждат уредбата на
чл.279 и чл.281 ГПК /от 1952 год./, поради което неподаването на отговор на
исковата молба и непредявяването на възраженията по чл.342 ГПК в срока за
отговор, не води до предвидената в чл.133 ГПК преклузия./ в този смисъл е
решение № 120/13.06.2014 г. по гр.дело № 6714/2013 г. на ВКС, Г.К., І г.о./.
Разпоредбата на чл.342 ГПК представлява специално
правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от
сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в
делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в
наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в
делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който
страната може да направи възраженията си. В трайно установената съдебната
практика на ВКС е прието, че за
предявяване на иск за собственост, ищците нямат правен интерес, ако срещу същия
ответник е предявен иск за делба за същия имот, тъй като със сила на присъдено
нещо с решението по допускане до делбата се установяват обема и правата на
всички съсобственици върху вещта – определение № 74 от 31.01.2011 г. по гр.дело
№ 727/2010 г., ВКС, І г.о., определение № 572 от 20.09.2013 г. по ч.гр.дело №
5736/2013 г., ВКС, ІІІ г.о., и други. Такъв е именно и процесния случай. Съдът
приема, че в процесния случай ищците по предявените положителни установителни
искове за собственост нямат правен интерес от предявяването им в отделно
производство при висящо производство за допускане на съдебна делба върху същите
имоти, в което със сила на присъдено нещо ще се установят правата на
съделителите, които следва да се допуснат до участие в делбата и техните квоти,
още повече, че в производството по допускане на съдебна делба в първото по
делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях
да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои
от имотите към имуществената общност /чл. 342 ГПК/, а при спорна имуществена
общност, наред с иска за съдебна делба могат да се съединят за общо разглеждане
и други искове /чл. 343 ГПК/. Следователно в процесния случай единствения
допустим допустим вариант за разглеждане на възражението на ищците за
придобиване по давност на части от делбения имот е в делбеното производство,
където в срок с отговора на исковата молба е направено същото, а не в
настоящето исково производство, образувано по насрещна искова молба, с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици по давност на същите части от делбения
имот/ предмет на делбеното производство/.
Съдът приема, че съгласно диспозитивното начало в гражданския
процес, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, което
определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята
на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от
правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се
преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 от ГПК за наличие на правен интерес от
предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на всички видове искове, включително на
установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен
спор, за разрешаването на който е сезиран.
В
настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
по изложените по-горе съображения, съдът приема, че обжалваното решение е
недопустимо, като постановено по недопустими положителни установителни искове
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС,
тъй като за ищците липсва правен интерес от търсената съдебна защита, респективно липсва
правен интерес от предявяване на положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС срещу
ответницата по делото.
Наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя
допустимостта на производството по предявения установителен иск /чл.124, ал.1 от ГПК/. Съдът следи служебно за
наличието й по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен
интерес предявеният иск е недопустим.
В
настоящия случай, поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е
наличието на правен интерес, образуваното исково производство е недопустимо. От
същия порок страда и постановеното по това производство съдебно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.1 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като
прекратява делото.
Поради изложените съображения за недопустимост на обжалвания
съдебен акт и на основание чл.270, ал.3,
изр.1 от ГПК решението на Софийския районен съд следва да бъде обезсилено изцяло, включително и в частта за разноските, като процесуално недопустимо, а производството
по делото -
прекратено.
Относно разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото – обезсилване
на обжалваното решение изцяло и прекратяването на производството по делото, ищците нямат право на разноски, а
дължат такива на ответницата. С настоящето решение в полза на ответницата
следва да се присъдят разноските, направени пред двете съдебни инстанции за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1700 лв., по повод
прекратеното производство по предявените положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС,
които ищците й дължат на основание чл.78, ал.4 от ГПК, в пълен размер. Пред въззивната инстанция ответницата е направила
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 700 лв.,
а през първата съдебна инстанция е направила разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1000 лв. В заключение -
на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищците дължат и следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответницата разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на
сумата от 1700 лв.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение № 567915 от 20.12.2018 г., постановено по
гр.дело № 27379/2018 г. на СРС, Г.О., 61 състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото .
ОСЪЖДА
В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на Е.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.4
от ГПК, сумата от 1700 лв./ хиляда и седемстотин лева/, представляваща направените
пред двете съдебни инстанции разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.