№ 12
гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601162 по описа за 2020 година
С присъда № 9 от 30.06.2020г. по НОХД № 139/2020г. Врачански окръжен съд, НО е
признал подсъдимия С. М. Т. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на
15.06.2019г. към 09:50 часа в с. ***, обл.Враца на нерегулирано кръстовище на
ул.“Червена армия“ и ул.“Ангел В.Костов“ при управление на МПС - лек автомобил марка
„Опел Астра“ с рег.№********, негова собственост, с посока на движение по ул.“Ангел
В.Костов“ от север на юг е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.48, ал.1 от
Закона за движението по пътищата, като не е пропуснал движещият се и приближаващ по
равнозначния път по ул.“Червена армия“ от дясната му страна пострадал Ц. К. Ц. от с. ***,
ЕГН **********, управляващ мотоциклет марка „Хонда 919“, без регистрационни табели и
при последвалия удар между двете превозни средства по непредпазливост е причинил
смъртта на Ц., като последният от своя страна е съпричинил вредоносния резултат,
нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се със
скорост от 90.65 км/ч. при разрешена такава за категория „А“ в населено място от 50 км/ч.,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342,ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК го е
осъдил на две годишни лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание от две години лишаване от свобода, за срок от пет години, от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия С. М.
Т. от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия С. М. Т. да заплати
в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Враца направените деловодни разноски
на ДП, в размер на 2 054.37лв.
1
С присъдата си съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от К. Ц. М. и Й. К. Ц., чрез адв.Н. Д. и мл. адв. Г. Р..Претендира се да
бъде постановен съдебен акт, с който да се измени наложеното наказание на подсъдимия в
по-тежко, тъй като същото било явно несправедливо, очевидно не съответствало на
обществената опасност на деянието, на дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Относителната тежест на
отегчаващите вината обстоятелства следвало да мотивират съда за индивидуализация на
наказание в по-висок размер за конкретния престъпен състав. Предвид характера на
производството /съкратено съдебно следствие/ съдът, отчитайки редуциране на
определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК, следвало да определи
наказание в размер на четири години лишаване от свобода. С оглед реализиране целите на
наказанието, предвидени в чл.36 от НК и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, характера на деянието и събраните данни за личността на
подсъдимия, съдът следвало да приеме, че са налице предпоставките за приложение на по-
тежко наказание и да ангажира отговорността на подсъдимия, съобразно степента на
обществена опасност на конкретното деяние и лично неговата такава. Съдът следвало и да
приеме, че подобен вид наказание няма да допринесе в пълна степен за превъзпитанието и
поправянето на подсъдимия. Съображения следвало да има и в насока за реализиране на
генералната превенция, чиито цели се постигат чрез индивидуалната такава, а не с
абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. С
оглед признанието на подсъдимия на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт,
съобразно с доказателствения материал по делото, безспорно било установено, че
подсъдимият е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на вредоносния резултат, което
се обосновавало със заключението по тройната КСАТЕ пострадалият Ц. Ц., който според
експертите се е движил с 90,65 км/ч., не е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то
при скорост над 74,20 км/ч, т.е. въпросната разлика от 16,45 км/ч. е критичната за
съпричиняване при настъпване на произшествието. Сочи се, че не бил допуснат свидетел за
установяване на личността на подсъдимия, неговото поведение на пътя, в обществото и
отношението му към настъпилото пътнотранспортно произшествие. Считат, че справката за
наложените административнонаказателни санкции не била достатъчна да характеризират
поведението на подсъдимия. Акцентират на мъката и страданието, които пострадалите
търпят вследствие причиняването на смъртта по непредпазливост на техния син и брат, тъй
като след процесното ПТП и до настоящия момент подсъдимият по никакъв начин не бил
показал състрадание, съпричастност, разкаяние и съболезнования за случилото се. Считат,
че не са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК молят, след отчитане на съответната
редукция на определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК с една трета,
да бъде изменена постановената присъда, като бъде определено наказание в размер на
четири години лишаване от свобода.
С жалбата и допълнението към нея не се сочат доказателства, не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати разпит на
подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частните обвинители К.
М. и Й. Ц.а - адв.С., поддържа жалбата с изложените в нея доводи.Твърди, че подсъдимият
2
не бил демонстрирал разкаяние, което тежало на доверителите й. Моли да бъде изменена
присъдата и определено наказание в по-голям размер.
Частния обвинител М. поддържа казаното от повереника си.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура в пледоарията си по
същество поддържа, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Т. - адв.К., моли да не бъде уважавана жалбата на
частните обвинители като необоснована и немотивирана. Оспорва изложеното в жалбата
относно наложените наказания на подсъдимия за нарушения на ЗДвП, за които е изтекъл
давностния срок много преди ПТП. Твърди, че подсъдимият е показал състрадание и
съпричастност, което е отразено в съдебните протоколи. Счита, че ефективно изтърпяване
на наказание лишаване от свобода от 76 годишния подсъдим не би допринесло за постигане
на целите по 36 от НК.Моли да бъде потвърдена присъдата на първия съд.
Подсъдимият Т. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
Подсъдимият Т. в последната си дума изразява съжалението си за случилото се.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени изложените в
жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК,
намери следното:
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в
чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред,
предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е признал изцяло фактите по
възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния
акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства.
Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от
подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в
избраната от подсъдимия форма.
При така признатите факти от подсъдимия, които съдът е намерил за подкрепени с
доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената
възможност да приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и
описана в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият С. М. Т. е роден на ******** год. в с. К., обл. Л., с постоянен адрес
гр.***, ж.к.„***“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.** и настоящ адрес с. ***, ул.“***“ №**, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер. Същият е
правоспособен водач от 1964 год., притежава свидетелство за управление на МПС със срок
на валидност до 02.12.2021 год., с придобити категории „С“, „Д“, „М“ и „АМ“. Наказван е за
извършени от него нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за периода от 2006г., два пъти през
2007г., 2008г. и 2013г. Притежава МПС лек автомобил, марка „Опел Астра“, с per. с рег.
3
№********.
На 15.06.2019 год. към 09.30ч. подс.Т., решил да отиде с лекия си автомобил марка
„Опел Астра“ с рег.№******** до магазина в с. ***, за да си купи препарат за растителна
защита. Магазинът се намирал на ул.“Ангел В. Костов“ в селото. Изкарвайки автомобила,
той потеглил по улица „Ангел В. Костов“ и когато стигнал до кръстовището, където
ул.“Ангел В. Костов“ се пресича с ул.“Червена армия“, спрял, огледал се за други МПС и
потеглил напред, на юг, преминавайки през кръстовището, без да забележи приближаващия
отдясно на него, по улица „Червена армия“ мотоциклет, управляван от пострадалия Ц. К. Ц.
от с. ***. Подс.Т. не се съобразил със задължението си да пропусне пътните превозни
средства приближаващи от дясната му страна, произтичащо от разпоредбата на чл.48 от
Закона за движението по пътищата. В същото време, пострадалият Ц. управлявал
мотоциклет марка „Хонда 919“/ без регистрационни табели/. Той се движел вляво от
мислената осева линия на пътя със скорост от 90,65 км/ч., въпреки че разрешената скорост в
случая за населено място била - 50 км/ч. В момента, когато пострадалият забелязал
навлизащия в кръстовището лек автомобил, управляван от подсъдимия, разстоянието между
двете превозни средства било 51,82 м., като в този момент подс.Т. предприел пресичане на
кръстовището, когато пострадалият се е намирал на посоченото разстояние. Кръстовището
било нерегулирано, а видимостта добра /около 200 метра от двете страни/. Навлизайки в
кръстовището, подсъдимият пресякъл траекторията на движение на мотоциклета и
достигайки около осевата линия на ул.“Червена армия“ със скорост от 36,9 км/ч. бил ударен
отдясно в областта между предната и задната врата /средната дясна колонка/. Вследствие на
удара лекият автомобил се отклонил леко вляво, продължил движението си напред и се
установил в покой след кръстовището. Часът бил 09.50 ч.
Пострадалият мотоциклетист, възприемайки навлизащия в
кръстовището отляво надясно пред него лек автомобил, управляван от
подс.Т., реагирал с аварийно спиране, но поради липса на време и разстояние,
при достигане на мястото на удара с предна гума се ударил челно в средната
дясна колонка на лекия автомобил. Вследствие на удара, предната гума на
мотоциклета била увлечена вдясно от движещият се лек автомобил, обърнала
се надясно, а мотоциклетът се плъзнал въртеливо по дясната странична част и
се установил в покой. При удара, тялото на пострадалия Ц. Ц., който бил с
предпазна каска, запазвайки направлението на ударния импулс, се ударило в
дясната странична част, челно, с глава в ръба на тавана, отделило се от
мотоциклета и паднало на асфалтовата настилка.
Инцидентът е настъпил на кръстовището, намиращо се в близост до двора на
Кметството на с. ***, поради което на мястото бързо пристигнали хора и бил подаден
сигнал на телефон 112. Екипът на ЦСМП - Козлодуй констатирал смъртта на пострадалия
Ц. Ц..
На досъдебното производство е назначена съдебно медицинска експертиза на труп
№83/2019 год., от което заключение е установено, че причината за смъртта на пострадалия
Ц. е съчетана травма, довела до състояние несъвместимо с живота и изразяваща се в:
черепно-мозъчна травма, кръвонасядане на меките тъкани на черепа, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, розов ликвор. Гръдна травма - белодробна контузия. Косо, открито
счупване на лява бедрена кост в далечната й трета. Охлузвания на двете подбедрици и дясно
коляно. Кръвонасядане на дясно рамо и гръдния кош вдясно. Трупна картина на бързо
настъпила смърт. Не е открито наличие на алкохол в кръвта. Смъртта е в пряка причинна
4
връзка с посочената съчетана травма и е настъпила бързо. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и по начин и време
посочени от разследващите органи, т.е в условията на ПТП-мотоциклетна травма.
От заключението на назначената в досъдебното производство тройна
автотехническа експертиза се установява, че ПТП-то е станало в с. ***, общ. Хайредин, път
III 133, на кръстовището, образувано от ул. „Червена армия“ и ул. „Ангел В.Костов“, при
дневна светлина, слънчево, топло, сухо, със суха пътна настилка. Мотоциклетът, марка
„Хонда 919“ /без регистрационни номера/ се е движил по ул. „Червена армия“, в посока
Запад-Изток към кръстовището й с ул.„Ангел В.Костов“, а лек автомобил „Опел Астра“ с
per. №******** се е движил по ул.“Ангел В.Костов“ към кръстовището от Запад на изток,
по наклон от около 8-10%, в ляво от мислената осева линия на около 1 м. от нея. Скоростта
на движение на мотоциклета „Хонда 919“ в условията на настъпилото ПТП била 90,65км/ч.
В един момент, наближавайки кръстовището и намирайки се на разстояние от около 51,82м.
от мястото на удара, водачът на мотоциклета е видял и възприел навлизащият в
кръстовището от ляво надясно пред него лек автомобил „Опел Астра“, с per. №********,
като опасност от ПТП. Мотоциклетистът е реагирал с аварийно спиране, за което са
установени отпечатъци от единична спирачна следа, преминаваща впоследствие в
странично приплъзване, вследствие на навиване на ръчката за управление, първо надясно,
след това наляво, за да избегне удара, но поради липса на време и отстояние, при достигане
на мястото на удара с предна гума се удря в средна дясна колонка на лекия автомобил
„Опела Астра“ с per. №********. Според заключението на вещите лица опасната зона за
спиране на мотоциклет, марка „Хонда 919“ при движение със скорост от 90,65км/ч в
условията на настъпилото ПТП е била около 70,65 метра, а отстоянието, на което
мотоциклетистът е могъл да възприеме лекия автомобил като опасност за ПТП, е 51,82 м. В
заключението е посочено още, че условието за съществуване на техническа възможност
водачът на мотоциклета да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране, е опасната
му зона на спиране да е по-малка от отстоянието, на което се е намирал от мястото на удара
в момента на реагиране на възникналата опасност. В случая, условието не е изпълнено и
водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотвърти настъпилото ПТП
чрез аварийно спиране при движение със скорост от 90,65 км./ч. Мястото на удара е
попаднало в опасната зона за спиране. Посочено е също, че ако водачът на мотоциклета е
бил със разрешената скорост на движение от 50 км/ч, същият е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране. Експертите са посочили, че
водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ с per. №******** се е движел по ул.“Ангел
Костов“ в посока Север-Юг към кръстовището й с ул. „Червена армия“. Достигайки до
кръстовището, водачът на лекия автомобил е спрял за оглед на движение на ППС по
ул.“Червена армия“ и в момента, в който мотоциклетът, марка „Хонда 919“ се е намирал на
около 53,28м. от мястото на удара, при видимост от около 200 метра, водачът на лекия
автомобил тръгва да пресича кръстовището и достигайки до мястото на удара със скорост от
36,9 км/ч. е ударен в средна колонка с вертикална проекция на средата на пътя от
движещият се по ул.“Червена армия“ мотоциклет. Според заключението на вещите лица,
водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ с per. №******** е имал техническа възможност
да предотврати ПТП, като при спряло положение в началото на кръстовището, удължи
престоя си с около 2 секунди и осигури предимство на мотоциклета, след което да премине
през кръстовището.
По делото е била назначена химическа експертиза, за установяване алкохолното
съдържимо в кръвта на пострадалия, като в заключението е установено, че същия не е бил
употребил алкохол.
При съпоставката на тези фактически положения, идентични с описаните в
5
обвинителния акт и признати от подсъдимия, с доказателствата, събрани в досъдебното
производство чрез гласните доказателствени средства - показанията на св.В. В. Х. /ДП
л.31-33/, св.К. И. П. /ДП л.34- 36/, св.К. Ц. М. /ДП л.47-49/, св.Й. К. Ц. /ДП л.51-52/, св.А. Г.
В. /ДП л.144-146/, св.М. Й. Я. /ДП л.148-151/, св.Ц. Х. Н. /ДП л.267-268/, св.А. А. А. /ДП
л.271-272/, обяснения на подс.С. Т. /ДП л.246-247/; писмени доказателствани средства -
протокол за оглед на местопроизшествието /ДП л.7-17/; фотоалбум /ДП л.19-25/; фиш за
спешна медицинска помощ /ДП л.26-27/; копие от документи, удостоверяващи
правоспособността като водач на МПС на подс.С. Т. /ДП л.28-30/; акт за смърт и
удостоверения за наследници и за родствени връзка /ДП л.43-45/; справка за адм.нарушения
по ЗДвП и ППЗДвП /ДП л.60-61/; свидетелство за съдимост /ДП л.238/; характеристични
данни /ДП л.262/; експертно решение №2301-124 от 12.07.2013г. от ТЕЛК гр.София, II
МБАЛ и медицинска документация, касаеща здр.състояние на подс.Т. /ДП л.263-265/,
препис извлечение от акт за смърт /ДП л.100/; способи на доказване - съдебно-техническа
експертиза /ДП л.66-77/; съдебно химико-токсилогична експертиза /ДП л.83-84/;
съдебномедицинска експертиза на труп №83/2019г. /ДП л.89-90/; тройна автотехническа
експертиза /ДП л.154-172/ и веществено доказателство - диск /ДП л.65/, се установява
пълно покритие. Правилна е преценката на първостепенния съд, че действията по
разследването в предходната процесуална фаза са извършени при спазване на закона и
е възможно да се ползват, без да бъдат повторно провеждани пред съда.
Въззивният съд подложи на самостоятелна преценка всеки от
доказателствените източници и съпоставяйки помежду им съдържанието,
намери за правилен изводът на Врачански окръжен съд за обоснованост на
направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението от тези
доказателства, респ. изводите му относно факта на настъпилото на процесната
дата пътнотранспортно произшествие, авторството на подсъдимия, механизма
на настъпване на произшествието, както и настъпилите съставомерни
последици – смъртта на Ц. К. Ц.. Всички доказателствени материали са
съобразени от съда, правилно са преценени като непротиворечиви, съответно
не е допуснато игнориране на части от доказателствената маса или превратно
възприемане на доказателствена информация.
Вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да
направи и правилен правен извод, свързан с обективната и субективната
страна на престъплението чл.343, ал.1, бук. „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК, за
което се е признал подсъдимия за виновен.
Врачански окръжен съд е приел, че подсъдимият Т. е осъществил състава на
посоченото престъпление по транспорта, тъй като на инкриминираните дата, час и място
при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ ********, е нарушил
правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.48, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. К. Ц..
Изпълнителното деяние на водача на ППС при осъществяването на състава на
престъпление по чл.343, във вр. чл.342, ал.1 от НК се изразява в конкретно нарушение на
правилата за движение по пътищата. В тази връзка следва да се отбележи, че нормите,
определящи съставите на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК, са бланкетни и че те се
запълват от съответните правила, които уреждат движението по пътищата, като съдът е
длъжен да изясни кое/кои от предявените на подсъдимия правила за движение по пътищата
виновно са били нарушени от него в качеството му на водач на МПС и едновременно са в
6
причинна връзка с произшествието и с неговите последици. Правилно първостепенният съд
е приел за установено от обективна страна, че подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство, като е боравил с лостовете и системите за привеждане в работен режим на
автомобила. В процесния случай при управлението на автомобила подсъдимият е нарушил
правило за движение на чл.48, ал.1 от Закона за движението по пътищата постановяващ, че
„На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна,… “. По делото е установено, че подс.Т. не е пропуснал движещият се и
приближаващ по равнозначния път по ул.“Червена армия“ от дясната му страна мотоциклет
марка „Хонда 919“, без регистрационни табели, управляван от Ц. К. Ц. в резултат на което е
последвал удар между двете превозни средства. В мотивите на присъдата си
първостепенният съд правилно е квалифицирал и поведението на пострадалия Ц. като
участник в движението, който от своя страна е съпричинил вредоносния резултат,
нарушавайки правилото за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е
движил със скорост от 90,65 км/ч. при разрешена такава за МПС категория „А“ в населено
място от 50 км/ч. Посредством изготвената на досъдебното производство автотехническа
експертиза е установена непредотвративостта на ПТП за пострадалия Ц., респ.
предотвратемостта от страна на подс.Т., който след като е спрял в началото на
кръстовището, е следвало да удължи престоя си с още около 2 секунди и така да пропусне и
осигури предимство на движещия се мотоциклет, едва след което да премине през
кръстовището. В тази връзка правилно ВрОС е приел наличие на съпричиняване на
престъпния резултат, обстоятелство, което в случая е релевантно единствено при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено виновно, по
непредпазливост. Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че
непропускането на движещия се по път с предимство мотоциклет съставлява
нарушение на правилото на чл.48, ал.1 от ЗДвП. След като е предприел
пресичане на кръстовището, той сам се е поставил в невъзможност да
предотврати удара, и така е причинил/съпричинил съставомерния резултат -
смъртта на Ц..
Изложените до тук съображения дават основание на настоящия състав да
приеме, че по същество присъдата, предмет на въззивна проверка, е законосъобразна и
обоснована.
В жалбата на поверениците на частните обвинители се релевират единствено
доводи за несправедливост на наложеното по отношение на подс.Т. наказание
лишаване от свобода.
За определяне размера на наложеното на подс.Т. наказание лишаване
от свобода, ВрОС на първо място се е съобразил с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, приложима в диференцираната процедура на Съкратеното
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, както и чл.372, ал.4 от
НПК, задължаващ го да редуцира определеното наказание по начина,
предвиден в чл.58а от НК.
7
Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на
релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, с който настоящата
инстанция се съгласява.
Отмереното наказание от три години лишаване от свобода, преди редукцията му по
чл.58а, ал.1 от НК, е в пълна степен съобразено със степента на обществена опасност на деянието
и дееца, и най-вече с изключителния принос за настъпване на транспортното произшествие от
страна на пострадалия Ц., който е управлявал мотициклета си със скорост почти два пъти по-
висока от разрешената за конкретното място. Правилно ВрОС не е отчел като налични отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Т.. В тази връзка, аргументите на
жалбоподателя, свързани с профила му като водач на МПС, не могат да бъдат споделени. По
делото е приложена справка за нарушител/водач, видно от която подс.Т. е бил
санкциониран общо пет пъти по административен ред за извършени от него нарушения на
ЗДвП. Настоящият състав внимателно проучи съдържанието на посочената справка и
констатира, че издадените против Т. наказателни постановления са с една значителна
давност – от 2006г., 2007г. и 2008г., последното от които е от 2013г. за нарушение по чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Освен, че нарушенията, за които е санкциониран не са тежки, респ.
наложените му наказания са били глоби в минимален размер, изтеклият период от време
налага извода, че за санкциите с наказателни постановление е настъпила реабилитация по
отношение на подсъдимия. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият състав намери
за неоснователен поддържания довод, че подсъдимият последователно е пренебрегвал
правилата за движение и не се е повлиял от прилаганите спрямо него механизми за
превъзпитателно въздействие. Данните за предходни нарушения на правилата за движение
по пътищата по принцип следва да се взимат предвид при индивидуализиране на
наказанието му, но в случая те не са от естество да завишат съществено степента на
обществена опасност на дееца.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства с
основание ВрОС е възприел необремененото му съдебно минало, наличието
на положителни характеристични данни за него, изразеното съжаление и
искрено разкаяние за случилото се, напредналата възраст и тежкото му
здравословно състояние. Поведението на пострадалия /починал от ПТП/
правилно е отчетено като смекчаващо отговорността на подсъдимия, при това
с една не малка тежест.
В тази връзка САС намира за необходимо да посочи, че направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК в конкретния
случай не може да бъде отчетено и като облекчаващо наказателната му
отговорност обстоятелство в духа на приетото в т.7 на Тълкувателно решение
№ 1/2009г. на ОСНК на ВКС. Внимателното запознаване с материалите,
приложени в кориците на досъдебното производство, и най-вече на
протоколът, в който обвиняемият е давал обяснения сочи, че първоначалната
негова процесуална позиция не е била насочена, и не е спомогнала по някакъв
съществен начин за своевременното разкриване на обективната истина по
делото. Тъкмо обратното, обв.Т. при упражняване на предоставените му от
закона права, е изграждал защитна теза според която е предприел пресичане
8
на кръстовището след като се е уверил, че на пътното платно, което
възнамерява да пресече, няма други участници в движението. С оглед на
това, правилно и законосъобразно процесуалното поведение на подсъдимия
Т., извън формалното му изявление по реда на чл.371, т.2 от НПК, не е
интерпретирано от ВрОС като правнозначим факт за смекчаване на
наказателната му отговорност.
При тези мотиви, обосноваващи размера на наказанието, което
следва да понесе подс.Т. за извършеното от него престъпление, в заключение
САС счете, че правилно същото е отмерено към минималния, предвиден в
закона размер, на три години /преди редукцията по чл.58а от НК/. Същото
напълно съответства на критериите за справедливост и е съобразено с целите,
визирани в нормата на чл.36 от НК. Съгласно посочената разпоредба размерът на
наказанието се определя преди всичко да поправи и превъзпита дееца към
спазването на закона, да се въздейства предупредително върху него, а освен
това и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите
членове на обществото. Във връзка с жалбата на частното обвинение с
претенция за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода на
подс.Т., следва да се посочи, че генералната превенция във връзка с
престъпленията по транспорта действително е от особено значение през
последните години поради завишения брой на ПТП, особено на тези с тежки
и фатални последици. В контекста на променената обществена обстановка са
и промените в наказателния закон към утежняване на санкционната част на
съставите на чл.343, ал.1 от НК, респ. по-тежката наказуемост на деянията за
най-честите и тежки нарушения на правилата на ЗДвП. В принципен план
обаче, следва да се отбележи, че наказанието не може нито да е формално,
нито пък да се нагажда спрямо да е съответно на степента на обществена
опасност на интересите на обществото, а конкретното деяние и деец.
Внимателната преценка на наличните и релевантни за отговорността на Т.
обстоятелства доведе САС до извод, че несъответно на тези критерии би било
увеличаването му, както се претендира от жалбоподателите, при това при
ефективното му изпълнение. Определеното наказание от две години е
справедливо. Както бе посочено по-горе, по делото не се констатират
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, разбира се извън
високия ръст на тежките престъпления по транспорта през последните
години. Същевременно, смекчаващите отговорността му обстоятелства, без да
са многобройни, не са малко и могат да обосноват извод за налагане на
наказание на подсъдимия към минималния му размер, както е приел и ВрОС.
При така определения на подс.Т. размер на наказанието лишаване от
свобода и при наличие на формалната предпоставка по чл.66, ал.1 от НК,
правилно първостпенният съд е отложил изпълнението му за срок от пет
години. Т. е лице с ниска степен на обществена опасност и към момента на
извършване на деянието не е бил осъждан, т.е. това осъждане му е първо по
ред и е очевидно изолирана проява в живота му. Обсъдените по-горе
9
смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, и действителното
отсъствие на отегчаващи я такива, доведе и САС до извод, че за неговото
поправяне не е наложително той ефективно да изтърпи така наложеното му
наказание лишаване от свобода. Престъплението, за което е осъден, е
трагичен инцидент в живота му. Същевременно, Т. е възрастен човек, с
професионална, социална и лична реализация. Същият е с увредено
здравословно състояние. Имал е безупречно процесуално поведение,
менифестирано и чрез избрания от него ред за приключване на
производството. Изразил е искреното си и дълбоко съжаление за случилото
се. Проследявайки процесуалната му позиция, САС счете, че воденото до
момента против него наказателно производство вече е започнало да изиграва
своята възпитателна и поправителна роля. Отчитайки все пак степента на
обществена опасност на деянието, при което е загинал млад човек, при което
дълбоко и непоправимо са засегнати неговите близки, респ. конституираните
по делото като частни обвинители К. М. и Й. Ц.а, въззивният съд намери, че
правилно ВрОС е определил по-висок размер на изпитателния срок, а именно
– максималния такъв от пет години, през което време ще продължи
предупредителното и възпиращо действие на присъдата по отношение на
подсъдимия.
В съгласие с изискването на чл.49, ал.2 от НК, според което срокът на
наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност
/чл.37, ал.1, т.7 от НК/, когато се налага заедно с лишаване от свобода, може да
надминава наложеното наказание лишаване от свобода най-много с три години
/Постановление № 1/82г.Пленум на ВС/, правилно по отношение на подсъдимия Т. е
отмерено лишаването от право да управлява МПС за срок от две години.
По възраженията на жалбоподателите:
В жалбата единствената претенция се отнася до справедливостта на
наложеното по отношение на подс.Т. наказание лишаване от свобода. С решението си
настоящият състав на САС изложи съображенията си, поради които не може да уважи
искането на частното обвинение за увеличаване размера на така наложените му
наказания, както и да отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК. Наложените такива
напълно са съобразени с изискванията на чл.54 и чл.36 от НК, при адекватно отчитане
на всяко едно от релавантните за отговорността обстоятелства, и най-вече с личността
на дееца, отличаваща се с действителна ниска степен на обществена опосност. Не
кореспондира на събраните по делото доказателства твърдението на жалбодателите, че
подсъдимият не бил показал съжаление за извършеното, респ. не бил проявил
съчувствие и съпричастност към мъката на близките на пострадалия. Тъкмо
обратното, както пред първия съд, така и пред настоящата инстанция, в предоставената
му последна дума Т. е изразил искреното си съжаление за загиналото момче.
10
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите, според които Т. е недисциплиниран
водач на МПС. Обсъдената по-горе справка от КАТ по обективен начин отразява
конкретните извършени от него нарушения, които като брой и тежест, и най-вече като
отдалеченост на извършването им във времето / от преди повече от 7 години/, не могат
да обосноват извод за недисциплинираност на Т. като водач на МПС и респ. висока
степен на обществена опосност на дееца, налагаща по-висок размер на наказанието
лишаване от свобода, при това при ефективното му изтърпяване. Справката от КАТ
като писмено и удостоверително по своя характер доказателство, не може да бъде
опровергавано посредством гласни доказателствени средства, както се претендира от
жалбоподателя, и в този смисъл не е налице доказателствена непълнота по делото
относно характеристиката на подсъдимия като водач на МПС. Не е налице такава и по
въпроса за действителното отношение на извършителя към престъплението. В
процесуалния закон са предведени способи, посредством които обвиненото в
престъпление лице може да изрази отношението си към обвинението, респ. да признае
вината си или да организира защитата си. Всякакви други доказателствени източници,
касаещи данни за отношението на обвиненото лице към деянието и неговия резултат,
нямат правно значение, тъй като биха подменили преки такива, каквито са обясненията
на самия извършител.
При извършената служебна проверка на присъдата САС не намери
други основания за изменението или отмяната й.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 30.06.2020г. по НОХД №
139/2020г. на Врачански окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12