№ 793
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 120594/23.11.2022г. от длъжника ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. ****, чрез процесуален представител -
старши юрисконсулт С.Й., отдел „Съдебно изпълнение", срещу постановление за разноски
от 16.11.2022 г. с изх. № 70906/16.11.2022 г., с което ЧСИ М.П., per. № 851, район на
действие — Софийски градски съд, по изпълнително дело 20228510403214 е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 360 лв с ДДС (триста
и шестдесет лева). Моли съда да отмени постановлението за разноски на съдебния
изпълнител и да определи разноски, както следва: адвокатско възнаграждение по минимума
съгласно Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите, както и да редицира
дължимата т. 26 от ТТРЗЧСИ,
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя –Б.А.Г. с ЕГН **********,
чрез адв. Я.С., САКкойто счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази
насока.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното
действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са
нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
1
качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на
атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид
следното:
Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ М.П., per. № 851, район на действие
— Софийски градски съд въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2022 г. от СРС
на основание съдебно определение по гр.д. № 16423 от 2022 г. на СРС,145 с-в, с взискател
Б.А.Г. с ЕГН ********** и длъжник ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК ****.
На 31.10.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
64092/27.10.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 360 лв с ДДС (триста и шестдесет
лева) лв. за адвокатско възнаграждение.
На 07.11.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 109868/07.11.2022 г. по делото
срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено и
съобразено с размера за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 16.11.2022 г. с постановление за разноски с изх. № 70906/16.11.2022 г. съдебният
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размер на 200 лв.
При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и след анализ на
представените доказателства настоящият съдебен състав стига до следните правни
изводи.
Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на
изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за
сключен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., , изм. и доп.
ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.).
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.- 200лв.
Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10
от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
2
за да се определи допълнително адв. възнаграждение. В конкретния случай на основание
издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе
номер, като в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 360лв. при
формално извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен
изпълнителен лист и платена такса. Ето защо в процесния случай претендираният
адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално
предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004
г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение №
2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. №
517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).
В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.
Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е върху сбора от размера на
адвокатското възнаграждение и сумата, за която е удостоверено правото на принудително
изпълнение - 568 лева, т.е. тази по б. Б /от 100 до 1000 лева- от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10
на сто за горницата над 100 лв. /-56.80лв.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 16.11.2022 г. с изх. № 70906/16.11.2022 г., с което
ЧСИ М.П., per. № 851, район на действие — Софийски градски съд, по изпълнително дело
20228510403214, в частта на адвокатско възнаграждение за размера над 200 лева и в частта
над 56.80лв. за Таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от
15 май 2020г.) възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева); ОПРЕДЕЛЯ съгласно чл.
26. ТТР към ЗЧСИ такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер 56.80лв. (без ДДС).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4