№ 61
гр. София , 15.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр. чл. 248
ал.1 т.3 от НПК.
С протоколно определение от 15.12.2020 г. на СГС-НО, 21 състав,
постановено по НОХД № 3309/2020 г. по описа на същия съд, е оставено без
уважение искането на защитата /на подсъдимия С. А. Д./ за връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Срещу така постановеното на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК
определение е постъпила въззивна частна жалба от адвокат П. К. от САК,
упълномощен защитник на подсъдимия С. А. Д., с оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че градският съд
неправилно не е приел изложените в разпоредителното заседание доводи, че
във фазата на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване на правата на
подсъдимия С. Д., а именно - да научи за какво престъпление е подведен под
наказателна отговорност. В тази връзка, според защитника, СГС неправилно и
необосновано не е приел, че в обвинителния акт не са посочени всички
признаци на твърдяното от държавното обвинение деяние. Претендира се, че
в обвинителния акт липсва конкретика по отношение на признаците от
обективна страна на твърдяното деяние и че това създава пречка Д. да разбере
1
в какво точно е обвинен, а оттам и да организира адекватно своята защита.
Заявява се в частност, че от внесения от прокуратурата обвинителен акт не
става ясно в какво точно се изразява твърдяната от държавното обвинение
сила, за която се сочи, че подсъдимият е употребил, когато е отнел вещи от
владението на Ц. К.. Изтъква се, че съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от
НПК и т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт следва
да се съдържат всички признаци от обективна и субективна страна на
твърдяното деяние, както и участието на обвиняемия в него. В тази връзка се
излагат доводи, че гореспоменатата липса на конкретика в обстоятелствената
част на обвинителния акт относно посочените действия води до неяснота на
признаците от обективна страна на твърдяното от държавното обвинение
престъпление. Твърди се, че невземайки предвид възраженията на защитата за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
първостепенният съд е създал предпоставки за един незаконосъобразен
процес, в който се нарушава правото на защита на подсъдимия и който би
„хвърлил сянка“ върху последващия краен съдебен акт. Сочи се, че с
внасянето на обвинителния акт в съда обвиняемият трябва точно и ясно да
знае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава, какви са
рамките на търсената от него наказателна отговорност, като в тази насока се
изразява становище, че в настоящия случай това не е сторено от
прокуратурата. Претендира се, че въпреки всичко това посочените неясноти
не са били отчетени от първоинстанционния съдебен състав при
постановяване на атакуваното определение, поради което същото се явява
неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Заявява се становище, че
съдебното производство е следвало да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на СГП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения. Предвид така изложеното подалият жалбата защитник моли да
бъде отменено обжалваното определение на Софийски градски съд и делото
да бъде върнато на СГП за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения.
Апелативен съд-София, след като обсъди изложените в частната жалба
доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери
правилността на атакуваното определение, намери следното:
В случая заявената от защитника на обвиненото лице претенция при
2
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание по чл. 248
ал.1 от НПК, е за допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия С. Д. и изразяващи се в опороченост /във формите на неяснота и
непълнота/ на съдържанието на обвинителния акт в частта му относно
механизма /начина/ на извършване на деянието спрямо пострадалата Ц. Т. К.
и по-конкретно относно описанието на употребената от подсъдимия сила за
отнемането на вещите от владението на пострадалата К.. Претендира се в
частност, че по този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия по
фактите - да научи за какво, респективно в какво точно е обвинен.
Според настоящия въззивен състав относно повдигнатото с
обвинителния акт обвинение срещу С. А. Д. в обстоятелствената част на
обвинителния акт са описани достатъчни откъм обем, съдържание и
конкретика факти, определящи механизма на извършване на твърдяното
престъпно посегателство спрямо пострадалата Ц. К. и същевременно
обосноваващи от обективна страна осъществяването и на двата акта на
изпълнителното деяние - употребата на физическа сила спрямо вещите на
пострадалата /обеците/ и по този начин спрямо самата нея и отнемането на
процесните вещи от владението й в резултат на това физическо въздействие.
Във връзка с изискванията към съдържанието на обстоятелствената част
на обвинителния акт, на първо място, следва да се отбележи, че в тази част
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които той е приел за
установени въз основа на събраните на досъдебното производство
доказателствени материали и които /факти/ да обосновават извършването на
деянието със съответната негова определеност във времето и пространството,
участието на обвиняемия в него и съставомерността на това деяние по
претендирания текст от НК. Въззивният съд счита, че в настоящия случай
прокурорът от СГП е изложил и описал конкретно установени от него факти,
които по своите характеристики и обем се явяват напълно достатъчни да
определят както времето и мястото /по отношение на които не се спори/, така
и начина на извършване на инкриминираната престъпна дейност спрямо
пострадалата К., както и да обосноват изпълнителното деяние и останалите
съставомерни признаци на претендираното престъпление по чл. 199 ал.1 т.4
вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 29 ал..1 б.“а“ и б. „б“ от НК.
3
Що се касае конкретно до начина на извършване на посегателството
спрямо пострадалата Ц. К. АС-София намира, че макар изложените в
обвинителния акт факти да са лаконични и оскъдни, те все пак са достатъчно
ясни по своето съдържание и недвусмислено и безпротиворечиво описват в
логична последователност поведението на подсъдимия спрямо пострадалата
Ц. К.. В тази връзка въззивният съд счита, че използваните в обвинителния
акт словесни форми при описанието на поведението на подсъдимия са с
пределно ясно значение и не създават предпоставки за различно тълкуване и
интерпретиране.
По повод оплакването, че от описаните фактически действия на
подсъдимия, извършени спрямо пострадалата К., не ставало ясно в какво
точно се изразява употребената от него /подсъдимия/ сила при отнемането на
вещите от владението на тази пострадала следва да се отбележи следното: На
стр. 2 от обвинителния акт е посочено, че Д. с две последователни движения
издърпал от ушите на К. 2 броя обеци, и двете от бяло злато с диамантени
камъни, на обща стойност 1044 лв., след което побягнал по посока магазин
„Фантастико“. Едно от общоприетите значения на думата издърпвам /видно
от Български тълковен речник, издателство „Наука и изкуство“, София, 2012
г./ е „с дърпане опъвам, обтягам, разтягам“, като от своя страна най-
популярното и употребявано значение на думата „дърпам“ /съгласно същия
речник/ е в смисъл на „прилагам сила върху нещо, което държа с ръце или по
друг начин, за да го придвижа или приближа към себе си“. Съобразно така
посочените значения на глаголите „издърпвам“ и „дърпам“, преценени в
контекста на описаната фактология относно посегателството спрямо К., се
налага непораждащият никакви съмнения и колебания извод, че изразът „с
две последователни движения издърпал от ушите на К. 2 броя обеци"
обозначава и описва такова поведение на С. Д., при което той последователно
е посегнал и хванал с ръка, респ. е държал с ръка всяка една от обеците, след
което е приложил върху нея физическа сила, за да я вземе със себе си, като по
този начин е опъвал и обтягал самите обеци, както и ушите на пострадалата,
на които те били поставени. Като поради анатомичните особености на
човешките ръце /да се движат и извиват в пространството/ е очевидно, че чрез
използване на двете ръце едновременно е напълно възможно и логично
извършването на такива последователни действия спрямо пострадалата, при
4
които да бъдат издърпани от ушите й и двете обеци. Следователно описаната
фактическа ситуация е напълно възможна и реалистична и ясно сочеща, че
спрямо пострадалото лице последователно са били извършени действия по
издърпване с ръце и на двете обеци. Като тук следва да се отбележи, че за
съставомерността на инкриминираното деяние без значение се явява
обстоятелството точно с коя своя ръка подсъдимият е издърпал всяка една от
обеците на пострадалата, поради което не е необходимо това обстоятелство да
бъде прецизирано и уточнявано в обвинителния акт. С оглед на това и за
въззивния съд не съществува никаква неяснота и непълнота при описанието
на това поведение на подсъдимия спрямо пострадалата К..
А доколкото в случая не се претендира съставомерно увреждане на
ушите на пострадалата К. не е нужно и наложително по-подробно описание
на твърдяното в обвинителния акт обстоятелство, че вследствие издърпването
на обеците едното ухо на пострадалата К. било разранено.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че съдържанието на
обвинителния акт в необходимата фактическа пълнота и яснота е очертало
изпълнителската дейност на подсъдимия както при осъществяването на
цялата продължавана престъпна дейност, така и в частност при извършването
на посегателството спрямо Ц. К.. По този начин обвинителният акт е
определил в достатъчно ясна и разбираема степен фактическите рамки на
обвинението и е очертал предмета на доказване по делото.
С оглед на това правилен и законосъобразен се явява решаващият извод
на градския съд за процесуалната годност на обвинителния акт /поради
липсата на претендираните от защитата на подсъдимия неясноти и
непълноти/, който откъм съдържание напълно отговаря на законовите
изисквания, и че поради това не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване и нарушаване на
процесуалните права на обвиняемия и в частност на правото му да научи за
какво престъпление /като фактическа рамка и правна конструкция/ е
привлечени в това качество.
По тези съображения обжалваното определение на СГС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което Апелативен съд-
София
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.12.2020 г. на СГС-НО, 21
състав, постановено по НОХД № 3309/2020 г. по описа на същия съд, с което
е оставено без уважение искането на защитата /на подсъдимия С. А. Д./ за
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6