Решение по дело №10/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Л. С. Й.,регистриран като ЕТ „М.-Л. Й.,чрез адв. Е. С., против решение № 281 от 19.12.2023 г. на директора на ОДОП-гр.Варна при ЦУ на НАП. С последното е потвърден ревизионен акт № Р-03001923001507-091-001 от 13.10.2023 г.,с който са определени публични задължения по ЗДДС в размер на главница 16 541,29 лв. и лихва от 4 226,17 лв, данък по чл.48 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 6 829,91 лв., лихва 2 667,63 лв. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 3 483,59 лв.

Жалбоподателят счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила при развитие на административното производство, оспорва констатациите за действителната фактическа обстановка и изводите за преминаване към облагане по особения ред. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.Сочи, че органите по приходите не са се съобразили с обстоятелството, че едноличният търговец(ЕТ), като вид търговец по смисъла на ТЗ, не представлява отделен субект от физическото лице, поради което неоснователно при съставяне на баланса на касовата наличност не са взети под внимание общите суми - не само от доходи и спестявания на физическото лице, но и средствата, с които разполага ЕТ.Обобщава, че след като ЕТ не е ползвал данъчен кредит, то по закон не следва и да се начислява ДДС.В съдебно заседание и чрез писмени бележки претендира за отмяна на потвърдителното решение и за присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт К. Д., оспорва жалбата, претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище са изложени доводи за неоснователността на жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено следното:

Въз основа на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 20.03.2023 г. и последващите я заповеди за изменение на ЗВР на жалбоподателя е извършена ревизия за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2017 г.- 31.12.2021 г .

Фактическите и правните изводи на органите по приходи са обективирани в ревизионен доклад № Р-03001923001507-092-001 от 13.09.2023 г./РД/,връчен на ревизираното лице на 18.09.2023 г.,съдържащ удостоверяване на процесуалните действия в хода на ревизията.Със съответен протокол са присъединени документи, събрани при извършена предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства на Л. С. Й..В отговор на връчени пет искания за представяне на документи и писмени обяснения от жалбоподателя са представени документи, справки и писмени обяснения.

В хода на ревизионното производство е установено, че Л. С. Й. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал 1, т.1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в Република България. За периода 2017 г. - 2021 г. той е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК -данни за укрити приходи/доходи,респ декларираните и/или получените доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. С писма по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2017 г. - 2021 г., както и годишният и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2017 г. - 2021 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. Предоставена му е възможност да ангажира доказателства, което жалбоподателят е сторил чрез представяне на декларации, документи и обяснения.

По отношение на облагане на доходите с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 във вр, чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ:

Органите по приходите са извършили съпоставка за съответствие между стойността на имуществото и направените разходи и декларираните и/или получените доходи за всяка от ревизираните календарни години, онагледени в нарочни таблици (2017г.*стр.20-82 or РД; 2018г.-стр.2!-22 от РД: 2019г.-стр.22-23 от РД; 2020г.-стр.24-25 и 2021 г .-стр.25 26 от РД). Същите съдържат данни за документално установените реализирани доходи и извършените разходи за всеки отчетен период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната.

При извършената съпоставка е установено следното:

Относно налични парични средства в началото и края на всяка отчетна година. Жалбоподателят е декларирал налични средства и такива „в брой“ към 01.01.2017 г. в размер на 18 000,00 лв., като не са представени документи, доказващи твърденията му. В хода на извършената ревизия е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице и неговото семейство към 01.01.2017 г. и към началото и края на всяка ревизирана година. Л. С. Й. не е представил доказателства за наличието на декларираните 18 000 лв. в брой. Ревизиращият екип е приел, че лицето е разполагало с налични парични средства в брой към 01.01.2017 г. в размер на 5 000,00 лв.

Относно нарастване на имуществата и получени доходи /постъпления,приходна част/, органите по приходи са съобразили:

• Получен приход от рента за 2017 г. в размер на 1 590,71лв., за 2018 г. - 595,74лв., за 2019 г. - 1 073,35лв. и 2021 г. – 1 852,16 лв;
• Върната сума от ЕТ за 2017 г. в размер на 2 140,00 лв.;
• Получен доход от депозит от „Юробанк България” АД за 2017 г. в размер на 5690,20 лв.

Относно намаляване на имуществото и извършените разходи са съобразени следните суми:

• Извършени разходи за придобиване на недвижими имот /НИ/ за 2017 г. в размер на 7 000,00 лв.; за 2019г. в размер на 2 500,00 лв.

Извършени разходи за придобиване на МПС за 2018 г. в размер на 18 431,33 лв., за 2019 г. в размер на 8 084,12 лв.; за 2020 г. в размер на 10 008,62 лв. и за 2021 г. в размер на 8 278,46 лв.;

• Извършени разходи за придобиване на друго движимо имущество за 2019 г. в размер на 157,20лв.;

2019. платени местни данъци и такси към Община Силистра за 2017 г. в размер на 1 532,44 лв., за 2018 г. в размер на 911,82 лв., за 2019 г. в размер на 62,50 лв. и за 2020 г. в размер на 1729,21 лв.

• Платени банкови такси за 2018г. в размер на 6,00 лв., за 2019 г. в размер на 1,50 лв. и за 2020 г. в размер на 12,31 лв.
• Извършени разходи за ВиК услуги за 2017 г. в размер на 463,64 лв., за 2018 г. в размер на 487,79 лв., за 2019 г. в размер на 354,47 лв.; за 2020 г. в размер на 306,80 лв.; за 2021 г. в размер на 508,30лв.;
• Извършени разходи за тел.услуги за 2017 г, в размер на 850,71 лв., за 2018 г. в размер на 1 204,76 лв., за 2019 г. в размер на 797,44 лв. за 2020 г в размер на 180,07 лв. и 2021 г. в размер на 1674,91 лв.;
• Извършен превод на парични средства към Е. Н. - дъщеря за 2017 г. в размер на 38 100,00 лв.;

Извършени разходи за ЗОВ и др. публични вземания по сметки на НАП за 2017 г. в размер на 2 393,56 лв., за 2018 г. в размер на 2 188,16 лв.; за 2019 г, в размер на 626,00 лв.; за 2020 г. в размер на 1 793,89 лв.; за 2021 г. в размер на 6,00 лв.;

• Извършени разходи за захранване на сметка от собственика на ЕТ ;
• Извършени други разходи: за 2017 г. в размер на 24,67 лв., за 2018 г, в размер на 6,00 лв.; за 2019 г. в размер на 2 766,71 лв. и за 2020 г. в размер на 12,31лв.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на Л. С. Й. е установено превишение на годишна база на извършените разходи спрямо получените доходи, както следва:За 2017 г. е определена годишна данъчна основа в размер на 14 248,23 лв., представляваща установено превишение на разходите над приходите. Определен е дължим данък за внасяне в размер на 1 424,82 лв. и лихви за просрочие;За 2018 г. е определена годишна данъчна основа в размер на 18 035,27 лв., представляваща установено превишение на разходите над приходите. Определен е дължим данък за внасяне в размер на 1 803,53 лв. и лихви за просрочие;За 2019 г. е определена годишна данъчна основа в размер на 14 211,09 лв. представляваща установено превишение на разходите над приходите. Определен е дължим данък за внасяне в размер на 1 421,11 лв. и лихви за просрочие;За 2020 г. е определена годишна данъчна основа в размер на 13 189,38 лв., представляваща установено превишение на разходите над приходите. Определен е дължим данък за внасяне в размер 1 318,94 лв. и лихви за просрочие;За 2021 г. е определена годишна данъчна основа в размер на 8 615,06 лв., представляваща установено превишение на разходите над приходите. Определен е дължим данък за внасяне в размер на 861,51 лв. и лихви за просрочие.

В резултат е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 6 829,91 лв.и лихва в размер на 2 667,63 лв.

По отношение на облагане доходи за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ:

Л. Й. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2017 г. - 2021 г. В подадените годишни данъчни декларации той е декларирал в приложение № 2 - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, стопанисващ търговски обект за производство и продажба на тестени закуски.

Извършено е посещение в обекта на търговеца ( протокол от 20.07.2023 г).и е било установено, че липсват инвентаризационни описи на стоково - материалните запаси към 31 декември на всяка от ревизираните години, което обстоятелство е било потвърдено от Л. Й..

Ревизиращите органи са установили, че жалбоподателят е подал коригиращи СД по ЗДДС, като в отчетните регистри „дневник покупки" е включил посочените в покана по чл. 103 от ДОПК фактури. Поканата е връчена в хода на приобщената проверка за установяване факти № П-03001922217137-073-001/23.02 2023 г. Посочените в поканата фактури са включени без право на данъчен кредит в СД за ДДС за м. 12.2021 г. Същите са били осчетоводени в счетоводна сметка 302 „материали" и 304 „стоки" в годините, в които са издадени.

В писмени обяснения жалбоподателят е заявил, че не може да предостави аналитични регистри на горепосочените материални счетоводни сметки. Установено било, че жалбоподателят не води счетоводна сметка 303 „продукция". Счетоводна сметка 611 „Разходи за основна дейност" се приключвала директно със счетоводна сметка 701 „приходи от продажби на продукция”, 702 „Приходи от продажба на стоки" и 123 „Печалби и загуби от текущата година". Липсвала информация за себестойността на произведената продукция по видове артикули.

Л. Й. не ангажирал доказателства, че стоките и материалите, закупени през 2018 г., 2019 г„ 2020 г. и 2021 г. са налични към 31.12 на всяка отчетна година, нито, че към 31.12.2021 г. са били бракувани.

В резултат на извършения анализ органите по приходите са приели, че са налице недекларирани приходи от продажба на стоки и продукция от ЕТ „Мега - Л. Й." (табличен вид на стр. 11 от РА). Стойността на процесните фактури, умножена с 20 % надценка е формирала продажната стойност на стоките, с която е било извършено увеличение на счетоводния финансов резултат. Стойността на неосчетоводените фактури е приета за отчетна стойност и с нея е бил намален счетоводният финансов резултат.

Въз основа на същата покана са включени фактури, издадени от търговеца и неотразени в дневника за продажби през съответния период. /98-100/. Вследствие на горното ревизиращият екип е установил, несъответствие между декларираните от търговеца приходи в отчетен регистър „Дневник продажби" и отчетените приходи в подадените от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 122, ал. 4 във връзка с чл. 122, ал. 1. т. 2 от ДОПК. след извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК на жалбоподателя е била определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък, както следва:

За 2018 г. - загуба в размер на 34 007,02лв., представляваща:

1. ) Приходи общо в размер на 186 905,48 лв., формирани като към приходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- 180 676,64 лв.. са прибавени неотчетени приходи от продажби на стоки - 4 941,70 лв. и неотчетени приходи от издадени фактури от ЕТ „Мега-Л. Й.“ - 1 287,14 лв.
2. ) Разходи общо в размер на 220 912,50 лв., формирани като разходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ - 216 794,42 лв. и увеличени с признати разходи за данъчни цели - отчетна стойност на продадените стоки и материали в размер на 4 118,08 лв.;

За 2019 г. - загуба в размер на 64 235,82лв., представляваща:

1. ) Приходи общо в размер на 193 772,28 лв., формирани като към приходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- 182 665,89 лв., са прибавени неотчетени приходи от продажби на стоки - 9 546,85 лв. и неотчетени приходи от издадени фактури от ЕТ „Мега-Л. Й.“ - 1 559,54 лв.
2. Разходи общо в размер на 258 008,10 лв., формирани като разходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ – 250 052,39 лв. и увеличени с признати разходи за данъчни цели - отчетна стойност на продадените стоки и материали в размер на 7955,71 лв.;

За 2020 г. - загуба в размер па 6 317,65лв., представляваща:

1. ) Приходи общо в размер на 175 389,15 лв., формирани като към приходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- 155 505,72 лв., са прибавени неотчетени приходи от продажби на стоки - 16 850,45 лв. и неотчетени приходи от издадени фактури от ЕТ „Мега-Л. Й.“ - 3 032,98 лв.;
2. ) Разходи общо в размер на 181 706,80 лв., формирани като разходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ - 167 664,76 лв. и увеличени с признати разходи за данъчни цели - отчетна стойност на продадените стоки и материали в размер на 14042.04 лв.

За 2021 г. - загуба в размер на 22 000,92лв., представляваща:

1. ) Приходи общо в размер на 243 725,33лв., формирани като към приходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- 184 984,42 лв., са прибавени неотчетени приходи от продажби на стоки - 58 740,91 лв.;
2. ) Разходи общо в размер на 265 726,25 лв., формирани като разходите, декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ - 219 106,48 лв. и увеличени с признати разходи за данъчни цели - отчетна стойност на продадените стоки и материали в размер на 46619,77 лв.

По ЗДДС :

Ревизиращите органи са установили, че жалбоподателят е декларирал доставки на стоки и продукция по чл. 6 от ЗДДС, с получатели български дружества и население.

На основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, върху формираната по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК основа е начислен ДДС за извършените от търговеца доставки по години, подробно описани в табличен вид на стр. 14 от РА.Допълнително е начислен ДДС за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер, както следва: 851,09лв., 1 581,59лв., 2 758,17лв. и 11 350,44 лв. Прието е, че процесните стоки са били реализирани през месец декември на всяка отчетна година.

Етапът от ревизията приключил с РА № Р-03001923001507-091-001 от 13.10.2023 г.,с който са определени вземания по ЗДДС в размер на главница 16 541,29 лв. и лихва от 4 226,17 лв, данък по чл.48 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 6 829,91 лв.и лихва 2 667,63 лв. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 3 483,59 лв.

Срещу РА било подадено възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дублирани от възраженията в жалбата до административен съд Силистра.

В отговор директорът на ОДОП -Варна при ЦУ на НАП постановил оспореното решение № 281 от 19.12.2023 г. , с което по реда на административния контрол, потвърдил РА.

В съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза и съответно допълнителна такава, със задачи, поставени от жалбоподателя, а именно:

1. С какви парични средства е разполагал жалбоподателят отделно като едноличен търговец и отделно като гражданскоправен субект, като се вземат предвид твърденията и доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в жалбата си и в молби вх. № № 541 / 08.04.2024 г. и 738 / 17.05.2024 г.?
2. Какво е началното салдо на паричните средства, приходите, разходите, крайното салдо, евентуалното превишение на разходите, дължимите лихви и данъци на жалбоподателя в качеството му гражданскоправен субект за всяка от годините през периода 2017 – 2021 г.?
3. На въпрос № 2 да се отговори в два варианта, като се отстранят евентуалните математически грешки в изчисленията на страните: а/ съобразно твърденията и доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в жалбата си, в молба вх. № 738 / 17.05.2024 г. (вкл. т. 3 от молбата) и в молба вх.№ 541 / 08.04.2024 г.; б/ съобразно приетото в ревизионния акт.
4. Във връзка с фактурите, описани на стр. 18 – 19 от жалбата:
   • 4.1. включени ли са тези фактури в ГДД?
   • 4.2. налице ли е твърдяното от жалбоподателя двойно включване на фактурите в изчисленията на ревизионния акт?
   • 4.3 При положителен отговор на въпрос № 4.2 да се преизчислят определените в ревизионния акт като дължими от едноличния търговец данъци и лихви.

С допълнителна задача в съдебно заседание от 13.02.2025 г. е била поставена допълнителна задача:

-„Като се приеме, че 2021 г. е била последната година, в която едноличният търговец е работил, вещото лице да прибави паричните потоци от дейността на едноличния търговец към паричните потоци на физическото лице;

-Вещото лице да посочи паричните потоци в сбор за всичките процесни години, като вземе под внимание счетоводни записи за движение на средства между едноличния търговец и физическото лице Л. Й. към датата, в която определя началото на салдото за 2017 г.“

В заключението си вещото лице по първия въпрос от основната експертиза сочи, че общият размер на сумите е 200 194,55 лв.( л.1755 и сл. от том VI )

В заключението си вещото лице по втория въпрос от основната експертиза препраща към отговора на трети въпрос и сочи, че ,въз основа само на твърденията на жалбоподателя, тезата му би била основателна за данък върху данъчна основа за облагане по реда на чл.122,ал.4 от ДОПК в размер на 2 657 лв. и съответна лихва от 741 лв..

В заключението си вещото лице по втория въпрос от основната експертиза препраща към отговора на трети въпрос и сочи, че ,въз основа на констатациите в ревизионния акт данъкът върху данъчна основа за облагане по реда на чл.122,ал.4 от ДОПК е в размер на 5 525 лв. и съответна лихва от 1 912 лв.

В заключението си вещото лице по четвърти въпрос от основната експертиза сочи, че:

- фактурите, описани на стр.18 – 19 от жалбата , а именно – фактура № 4872 от 31.05.2018 г. и ф-ра № 4828 от 31.05.2018 г., не са включени в ГДД;

-налице е двойно включване само на някои от фактурите,платени в брой,посочени в таблица № 12 (л.1768 );

-ако се коригират данъчните основи посредством невключените фактури, жалбоподателят няма да дължи нов размер съответен данък, тъй като търговецът отново е на загуба(л.1756).

В заключението си вещото лице по първи въпрос от допълнителната експертиза сочи, че разполагаемите парични средства на ЕТ и физическото лице към 31.12.2021 г. е „минус 1 059 лева.(л.1936 )

В заключението си вещото лице по втория въпрос от допълнителната експертиза сочи, че общата разполагаема сума парични средства на физическото лице Л. Й. и едноличният търговец ЕТ „МЕГА- Л. Й.“ към 01.01.2017 г. въз основа на приложената оборотна ведомост и изготвената таблица № 14 ,е 250 729.48 лв.

В конкретния случай, органите по приходите са съобразили основните принципи за облагане по ЗДДФЛ и при наличието на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122, ал.1,т. 2 от ДОПК, правилно са определили основа за облагане за спорните ревизирани периоди. Спрямо така определените данъчни основи са приложени данъчните ставки по ЗДДФЛ, в резултат на което правилно са определени следващите се задължения за жалбоподателя. Жалбоподателя е декларирал горепосочените обстоятелства с подаване на СД по ЗДДС на 20.03.2023 г. за периодите посочени в поканата по чл. 103 от ДОПК, връчена в хода на приобщената проверка за установяване факти № П-03001922217137- 073-001/23.02.2023 г.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че в приходната част на подадените по чл. 50 от ЗД ДФЛ декларации не са отчетени само фактурите плащането, по които е извършено по банков път, не са ангажирани доказателства че е извършено отразяване в касовите апарати, фискални бонове, отчети от ЕКАФП, счетоводни регистри и други, доказващи, че посочените фактури са отчетени на приход.

Обясненията на задълженото лице могат да бъдат разглеждани като обвързващи доказателства единствено ако удостоверяват неизгодни за страната факти и обстоятелства. В противен случай същите следва да бъдат потвърдени и от други доказателства, каквито не са представени.

С оглед установеното съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна поради следните съображения:

По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесната ревизия е възложена въз основа на правомощия, изведени от заповед № Д – 1261 от 03.07.2023 г. спрямо Р. С. - началник сектор "Ревизии" (чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК ,л.1543, том 1). Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена А. С. – главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена Р. М. – главен инспектор по приходите.

Неоснователно е възражението за нищожност на акта, респ. за нарушение по отношение на формата:

Във връзка с направеното оспорване на валидността на електронните подписи, с които са подписани процесните документи по делото с молба вх. № 724/17.04.2025 г. е представен ел. носител, със съдържащи се в него електронни документи, а именно: заповед № Д-1261/03.07.2023 г. на директора на ТД на НАП Варна; заповед № 31424/22.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на правоотношението на С. А. поради пенсиониране; заповед № 5344/29.03.2023 г. на изпълнителен директор на НАП за разрешаване на платен годишен отпуск на В. Н.; заповед № З-ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП за оправомощаване и заповед № Д-150/01.02.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна.Същите са приети по делото в проведено открито съдебно заседание на 24.04.2025 г. От приетите доказателства се установява съответствие на оспорените от ревизираното лице в рамките на съдебното производство електронни подписи с изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Цитираната разпоредба предвижда, че "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. При действието на чл. 28, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО квалифицираните удостоверения за електронни подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение I, а правилото на чл. 28, § 2 от Регламента е, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение I. Съгласно Приложение I не е част от съдържанието на квалифицираното удостоверение включването на данни в електронна форма, които свързват други данни в електронна форма с конкретен момент във времето и представляват доказателство, че последните данни са съществували в съответния момент, което е понятието за електронен времеви печат по чл. 3, т. 33 от Регламента, като с арг. от чл. 28, § 2 от същия Регламент въвеждането на допълнителни изисквания към удостоверението е недопустимо.

Тези обстоятелства налагат извод, че възражението за нищожност на РА е неоснователно. Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи.Съдът намира, че РА е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа необходимите реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Всички писмени доказателства, представени в административното производство, са анализирани от административните органи. Обстоятелството, че изводите не съответстват на тезата на жалбоподателя, не означава липса на преценка.

По материалноправната законосъобразност на акта:

Съдът възприема за обосновано възражението на ответника, че твърдението на жалбоподателя за налично салдо на парични средства в брой в размер на 180 000.00лв. е несъстоятелно.

Л. Й. не е ангажирал доказателства, установяващи приемането или предаването на заявената сума в размер на 16 000,00лв. от дъщеря си Е. Л. Н..В хода ревизионното производство с ИПДПОЗЛ от Е. Н. са поискани доказателства за произхода на предоставените на Л. Й. парични средства. От нейна страна са представени договори за заем, подробно описани на стр. 15 от РД, в които е посочено, че предоставените средства са получени от А. А., в качеството му на заемодател.При извършена проверка и анализ на декларирани от А. А. доходи, както и установени разходи за придобиване на недвижим имот, е било установено, че А. А. не разполага с парични средства, които да бъдат предоставени в заем на Е. Н., /стр. 16 - 19 на РД/.Доказателства, относно твърденията за налични парични средства в брой не са представени и в хода на съдебното дирене, поради което и заключението на допуснатата по делото ССчЕ, в частта с което е прието начално салдо в размер на 18 000.00лв. не следва да бъде кредитирано.Следва да се отбележи и че експертизата подава заключение на база само на твърденията в жалбата, а не на писмени доказателства, удостоверяващи предаването на сумата.

Съдът намира за основателно възражението на ответника, че не следва да се кредитира допълнителното заключение на ССчЕ.Действително, неоснователно е изложеното в уточняващата молба искане за включване в паричните потоци на Л. Й. на недекларираните в ЕТ „Мега - Л. Й.“ приходи, предвид факта, че имуществото на предприятието на ЕТ е обособено от останалото имущество на физическото лице. В този смисъл, както имуществото, така и доходите, реализирани от стопанска дейност като ЕТ, не следва да се вземат предвид при извършването на съпоставка между имуществото и доходите на физическото лице. Формираната счетоводна печалба/загуба от дейността на лицето като едноличен търговец не следва да намери отражение като източник на доход при извършване на тази съпоставка, тъй като печалбата не представлява реален паричен доход, получен от физическото лице (в случая ЕТ декларира загуба за ревизираните години,която се запазва и след извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат и едноличния търговец не дължи данъци по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Също така, във връзка с връчено ИПДПОЗЛ, Л. Й. е представил справка за получени заеми, като в нея е направено разграничение и конкретно е посочено, кои заеми са ползвани от едноличния търговец и кои отфизическото лице, т.е. самият жалбоподател прави разграничение между парични средства на предприятието и паричние средства на физическото лице.

Предвид изложеното, съдът намира, че законосъобразно органите по приходите са приели, че началното салдо на ревизираното лице е в размер на 5000.00лв.

По ЗДДС.

Съдът възприема позицията на ответника, че е неоснователно изложеното в жалбата твърдение, че при извършване на доставка на стоки, за които не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, не следва да бъде начисляван ДДС. Това е така предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, съгласно които текстове регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Същевременно съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява за данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите 12 данъчни периода. Според чл. 72, ал. 2 от ЗДДС упражняването му се извършва чрез включване на размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период и посочване на фактурата в дневника за покупките по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период. Нормите в ЗДДС, отнасящи се до правото на данъчен кредит и неговото упражняване, са категорични спрямо срока, в който жалбоподателят може да го упражни. Основен принцип в правото е, че притежаващият дадени права, може да ги упражни в определен времеви период, след което правото се погасява.

Срокът е преклузивен и след изтичането му, лицето не може да упражни правото на данъчен кредит, за фактурите, които са включени в дневниците за покупки. Пропускането на визирания срок не може да се санира по реда на чл. 126 от ЗДДС и чл. 103 от ДОПК.

При постановяване на решението си във връзка с връчена по реда на чл. 103 от ДОПК покана за включване на издадени на търговеца фактури, без право на данъчен кредит е установено, че от ЕТ „М. Й.“ е подадена коригираща СД по ЗДДС с вх. № 19001322187/23.02.2023 г. и в същата са включени посочените в поканата фактури без право на данъчен кредит в СД за ДДС за м. 12.2021 г., т.е. в случая не е налице спор между страните, че стоките са получени.

Ревизираното лице не е ангажирало в производството достатъчно доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване, установените с РА фактически констатации.

Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно оспорване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които да се опровергаят фактическите констатации в акта. За да приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1-7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и воденото счетоводство на РЛ не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

В обобщение, съдът намира, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за порочност на оспорения акт. Последният се явява законосъобразен, постановен при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което оспорването следва да се отхвърли.

По разноските е направено искане от страните за тяхното присъждане. Съобразно изхода от спора такива се дължат на ответника на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за юрисконсултско възнаграждение.

Изчислени съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултското възнаграждение възлиза на 3 349,89 лв.

По изложените мотиви и на осн. чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. Й., регистриран като ЕТ „Мега-Л. Й.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.Силистра, [улица],********* против решение № 281 от 19.12.2023 г. на директора на ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден ревизионен акт № Р-03001923001507-091-001 от 13.10.2023 г.

ОСЪЖДА Л. С. Й., регистриран като ЕТ „Мега-Л. Й.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.Силистра, [улица],********* да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 3349,89 /три хиляди триста четиридесет и девет лева и осемдесет и девет/лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.