Присъда по дело №917/2021 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 2 |
| Дата: | 19 януари 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20214110200917 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД 917/2021 год. по описа на ВТРС
Великотърновската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу
КР. Г. СТ. - роден на *****, български гражданин, със средно образование,
неженен, земеделски стопанин, неосъждан, с постоянен адрес ****** и адрес
за призоваване с. ****, общ. Трявна, с ЕГН **********27, затова, че :
1. В периода 02.05.2021 год. - 16.05.2021 год. в гр. Велико Търново, на
ул. „Никола Габровски“ № 50, при условията на продължавано престъпление,
с две деяния, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за
защита № 1 от 09.01.2020 год. по описа на Районен съд гр. Велико Търново,
издадена на основание Решение № 57 по Гражданско дело № 3628/2019 год.
по описа на Районен съд - гр. Велико Търново, с която се задължава да се
въздържа от извършване на домашно насилие над М. М. ЯНК. от гр. Велико
Търново, като:
- на 02.05.2021 год. хванал с ръце в областта на подмишниците М. М.
ЯНК. от гр. Велико Търново, след което я стиснал и блъскал и
- на 16.05.2021 год. хванал за ръцете М. М. ЯНК. от гр. Велико Търново,
след което я блъскал и дърпал
- престъпление по чл. 296, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
2. В периода 02.05.2021 год. - 16.05.2021 год. в гр. Велико Търново, на
ул. „Никола Габровски“ № 50, при условията на продължавано престъпление,
с две деяния, в условията на домашно насилие, причинил на М. М. ЯНК. от
гр. Велико Търново, леки телесни повреди, както следва:
- на 02.05.2021 год., чрез хващане с ръце в областта на подмишниците,
стискане и блъскане, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане с оток на меките тъкани в областта на двете мишници, довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с
болка и страдание за срок около 8-10 дни и
- на 16.05.2021 год., чрез хващане с ръце, блъскане и дърпане, причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток по дясна
предмишница довело до болка и страдание за срок около 7 дни и лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузна рана па лява китка, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок около 10 дни
- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото не е предявяван граждански иск от пострадалата.
В съдебно заседание, представителят на РП поддържа обвинението.
Счита за несъмнено доказано, че подсъдимият С. е извършил описаните в
1
обвинителния акт престъпления. Позовава се на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и устни доказателства. Престъпленията били
извършени в условията на домашно насилие, което е квалифициращ признак
за причинената лека телесна повреда и съставомерен признак при нарушаване
заповедта за домашно насилие. Представителят на прокуратурата счита, че за
престъплението по чл. 296, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на подсъдимия
следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година
и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, а по отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а
във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК да бъде наложено
наказание"Лишаване от свобода" за срок от една година, което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Счита, че
наложените на С. наказания за двете престъпления следва да се групират на
основание чл. 23 от НК и да се определи едно общо наказание "Лишаване от
свобода" изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, като моли съдът с оглед личната превенция на
подсъдимия съдът да постанови пробационна мярка през изпитателния срок
по чл. 42а, ал.- 2, т. 4 от НК - курсове за професионална квалификация и
курсове за обществено въздействие.
Подсъдимият С. дава обяснения. Твърди, че не е извършил
престъпленията, в което е обвинен. Заявява, че е предпазвал детето от
действията на майката и от нейното агресивно поведение и никога не е
упражнявал физическо насилие над нея. Моли да бъде признат за невине и да
бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б. от ГАК, счита, че обвинението не е
доказано и внесения обвинителен акт не отговарял реално на събитията
отразени в него. Излага доводи, че подсъдимия няма как да взема и да
предава детето на майката без да я доближава, а освен това детето само не
иска да слиза от колата и да отива при майка си. Сочи и противоречия при
освидетелстването на пострадалата М.Я., както и неточност в обвиненията,
като не било конкретизирано в обвинението точното време на извършване на
деянията, поради което моли подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът с оглед събраните доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият КР. Г. СТ. е роден на *****. Същият е с постоянен адрес
гр. ******. С. не е осъждан за престъпления от общ характер.
Св. М.Я. живеела в гр. В. Търново, ***** и имала връзка с подсъдимия
К.С. от гр. Трявна, която продължила няколко години. По време на същата
двамата не са живели на съпружески начала, но си ходели на гости, съответно
в гр. В. Търново и в гр. Трявна. В резултат на тяхната връзка, на 21.12.2017 г.
се родил синът им Х.К. С.. По-късно те се разделили. Тъй като между тях
често възниквали спорове и подсъдимия упражнявал спрямо нея насилие,
2
В тази връзка Я. подала молба във ВТРС, където било образувано
гражданско дело № 3628/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново
за защита от домашно насилие. На основание Решение № 57 по гражданско
дело № 3628/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, била
издадена Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. по описа на Районен съд гр.
Велико Търново, с която на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, подсъдимият
К.С. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.
М. ЯНК. от гр. Велико Търново. С решение № 574/26.06.2020 г. по
гражданско дело № 966/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново,
влязло в законна сила на 26.06.2020 г., било утвърдено постигнатото между
М.Я. и подсъдимият К.С., споразумение с правно основание чл. 127, ал.1 от
СК, според което родителските права по отношение на синът им **** С. били
присъдени на майката М.Я., като за бащата бил определен режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от
10.00часа в събота до 18.00ч. в неделя, с пренощуване при бащата, който
взема и връща детето по местоживеенето му в гр. В. Търново, всяка нечетна
година - за Коледните празници - от 10,00 ч. на 24 декември до 18,00 ч. на 25
декември; всяка четна година за Великденските празници- от 10,00 ч. в
събота до 18,00 ч. в неделя, една седмица през лятото, когато майката не е в
отпуск. С решението било определено, че местоживеенето на детето е при
неговата майка св. Я., по нейното местоживеене в гр. В. Търново. Със същото
решение, бащата К.С. се задължавал да изплаща на малолетното си дете ****
С., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.03.2020 г. При
осъществяване на режима на лични контакти между бащата К.С. и неговия
син ****, основно при предаването на детето в гр. В. Търново, възникнали
множество конфликтни ситуации между подсъдимия и майката М.Я.. В хода
на същите, подсъдимия С. не изпълнил издадената Заповед за защита № 1 от
09.01.2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с която бил
запознат.
На 02.05.2021 год. при връщане на детето след поредното му вземане
съобразно определения режим на отношения, за пореден път възникнала
ситуация и спор между него и Я., при който С. хванал с ръце в областта на
подмишниците майката на детето М. М. ЯНК., след което я стиснал и
блъскал. Я. се отскубнала и се прибрала в дома си, откъдето се обадила на
тел. 112 и съобщила за инцидента. Малко след това на място пристигнал екип
от служители на РУ - В. Търново. Свидетели и очевидци на случката били
близките на Я. - нейната майка - св. П.В. и нейните синове - свидетелите Р.Р.
и В.Я.. Брата на Я. - св. В.В. също бил свидетел, но не видял случилото се
между сестра му и подсъдимия, а сам чул разправията между тях. След
инцидента Я. показала пред роднините си синини и отпечатъци от пръсти по
ръцете си вследствие на действията на подсъдимия. През следващите дни Я.
посетила и съдебен лекар, който я прегледал и издал съдебно-медицинско
удостоверение.
На 16.05.2021 год. отново при връщане на детето от страна на
3
подсъдимия С., отново възникнал спор между него и св. М.Я., при което
подсъдимия хванал за ръцете Я., след което я блъскал и дърпал. Свидетел
очевидец на случката била отново майката на Я.. През следващите дни Я.
посетила и съдебен лекар, който я прегледал и издал съдебно-медицинско
удостоверение.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи относно извършените от подсъдимия КР. Г. СТ.
деяния:
От събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено и доказано, че със своите дейния подсъдимия К.С. е осъществил
от обективна страна престъпния състав на чл. 296, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, доколкото в периода 02.05.2021 год. - 16.05.2021 год. в гр. Велико
Търново, на ул. „Никола Габровски“ № 50, при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 год. по описа на Районен съд
гр. Велико Търново, издадена на основание Решение № 57 по Гражданско
дело № 3628/2019 год. по описа на Районен съд - гр. Велико Търново, с която
се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие над М. М.
ЯНК. от гр. Велико Търново, като:
- на 02.05.2021 год. хванал с ръце в областта на подмишниците М. М.
ЯНК. от гр. Велико Търново, след което я стиснал и блъскал и
- на 16.05.2021 год. хванал за ръцете М. М. ЯНК. от гр. Велико Търново,
след което я блъскал и дърпал.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха
разпитани пострадалата М.Я., нейната майка П.В., синовете й Р.Р. и В.Я.,
както и полицейските служители посетили двата инцидента на 02.05.2021 год.
и на 16.05.2021 година. Св. Я. потвърждава напълно в показанията си пред
съда, че на посочените дати подсъдимия е упражнил спрямо нея физическо
насилие, като я сграбчил с ръце за горната част на нейните ръце, като я
стискал и блъскал. В показанията си пред съда свидетелите П.В., и Р.Р.
заявяват категорично, че са били очевидци на случката на 02.05.2021 год. и
лично са възприели спречкването между подсъдимия и Я., при което са
видели как той хваща М.Я. за ръцете и започва да я дърпа и блъска. Тези
свидетели и свидетеля В.В. твърдят пред съда, че непосредствено след
инцидента лично са възприели и синините по ръцете на Я., получен
вследствие на действията на С.. В тази насока са и показанията на
полицейския служител - св. Б. М. Б., който в показанията си пред съда
заявява, че в един от случаите, когато е посещавал сигнал подаден на тел. 112
от Я., същата се е оплакала пред полицейските служители, че спрямо нея е
било упражнено физическо насилие от страна на подсъдимия С., като смътно
си спомня, че Я. е заявила пред служителите, че е била стискана за ръката от
С..
4
От показанията на тези свидетели и основно на пострадалата М.Я. се
извеждат времето, мястото и фактическите обстоятелства. Съдът счита, че не
представлява процесуално нарушение непосочването на точния час на
извършване на деянията в обвинителния акт, каквито доводи се излагат от
защитата на подсъдимия. Посочените обстоятелства са конкретизирани
достатъчно пълно по място и време с дата, месец и местоизвършване.
Налице са и обективни данни за упражненото над Я. физическо насилие,
а именно извършените впоследствие прегледи от съдебен лекар и
обективираните в издадените медицински удостоверения данни за причинени
телесни увреждания.
Подсъдимият КР. Г. СТ. е осъществил деянието чрез действия,
изразяващи се в упражняване на физическо, психическо и емоционално
насилие спрямо пострадалата М. М. ЯНК. по смисъла на чл. 2 от Закона за
защита от домашно насилие, съгласно който: „Домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.“ Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК: „Престъплението
е извършено "в условията на домашно насилие", ако е предшествано от
системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие,
поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се
намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с
което живеят или е живяло в едно домакинство.“
От субективна страна подсъдимият К.С. е извършил инкриминираните
деяния виновно, при форма на вина - пряк умисъл, тъй като е съзнавал всички
фактически обстоятелства на престъпния състав. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Посочените две деяния са извършени през непродължителен период от
време - в рамките на около две седмици, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината - пряк умисъл, поради което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, което
води до квалификацията на деянията извършени при условията на
продължавано престъпление, а именно по чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е предвидено в Раздел III
„Престъпления против правосъдието“ на Глава VIII „Престъпление против
дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи
обществени функции“ от особената част на НК. Престъпленията против
5
правосъдието засягат комплекс от обществени отношения, свързани с
правилното функциониране на правосъдието като специфична сфера от
държавната дейност, призвана да осъществява специфични само за нея
функции. Обектът на посегателство специално на това престъпление са
обществените отношения свързани с осигуряването на безпрепятственото
изпълнение на вече взетите от органите на съдебната власт решения и
издадени въз основа на тях заповеди за защита. Престъплението е формално,
на просто извършване и като такова, неговата обществена опасност се
определя с оглед степента на засягане на обекта на посегателство - степента
на застрашаване на обществените отношения. Правнозначими обстоятелства,
определящи конкретното деяние като такова, притежаващо по-висока от
типичната за този вид престъпни прояви висока обществена опасност, са
обстоятелствата, при които е било осъществено, както и личността на дееца.
Подсъдимият С. е извършил отделните деяния спрямо М.Я., майка на общото
им дете, като упражняваното от него физическо, психическо и емоционално
насилие пряко са поставили в риск психиката и здравето на Я., което е видно
от приложените по делото доказателства, вкл. назначените медицински
експертизи. В случая фактическите данни за упражняването на насилието, са
основание да се приеме, че застрашаването на здравето и психиката на Я. е в
причинна връзка с деянието и е от съзнаваните от подсъдимия и настъпили в
резултат на престъплението, несъставомерни вредни последици. Ето защо
така настъпилите вредни последици съставляват отегчаващи отговорността
обстоятелства, подлежащи на оценка наред с останалите отегчаващи
обстоятелства и имащо значение за определянето на престъплението като
тежък случай.
Предвид горните мотиви, настоящия съдебен състав счете, че са налице
основанията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия КР. Г.
СТ., който е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 296,
ал. 1 в р. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен в
извършването на това престъпление.
Причини за извършване на престъплението - ниска правна култура у
подсъдимия, несъобразяване с правови ред и незачитане физическата
неприкосновеност, здравето и личното достойнство на човека.
Като призна за виновен подсъдимия С. за виновен за извършеното
престъпление по чл. 296, ал. 1 в р. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът съобразно чл. 54
от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е предвидено в Раздел III
„Престъпления против правосъдието“ на Глава VIII „Престъпление против
дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи
обществени функции“ от особената част на НК. Престъпленията против
6
правосъдието засягат комплекс от обществени отношения, свързани с
правилното функциониране на правосъдието като специфична сфера от
държавната дейност, призвана да осъществява специфични само за нея
функции. Обектът на посегателство специално на това престъпление са
обществените отношения свързани с осигуряването на безпрепятственото
изпълнение на вече взетите от органите на съдебната власт решения и
издадени въз основа на тях заповеди за защита. Престъплението е формално,
на просто извършване и като такова, неговата обществена опасност се
определя с оглед степента на засягане на обекта на посегателство - степента
на застрашаване на обществените отношения. Правнозначими обстоятелства,
определящи конкретното деяние като такова, притежаващо по-висока от
типичната за този вид престъпни прояви висока обществена опасност, са
обстоятелствата, при които е било осъществено, както и личността на дееца.
Подсъдимият С. е извършил отделните деяния спрямо М.Я., майка на общото
им дете, като упражняваното от него физическо, психическо и емоционално
насилие пряко са поставили в риск психиката и здравето на Я., което е видно
от приложените по делото доказателства, вкл. назначените медицински
експертизи. В случая фактическите данни за упражняването на насилието, са
основание да се приеме, че застрашаването на здравето и психиката на Я. е в
причинна връзка с деянието и е от съзнаваните от подсъдимия и настъпили в
резултат на престъплението, несъставомерни вредни последици. Ето защо
така настъпилите вредни последици съставляват отегчаващи отговорността
обстоятелства, подлежащи на оценка наред с останалите отегчаващи
обстоятелства и имащо значение за определянето на престъплението като
тежък случай.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
агресивността и постоянството на извършените деяния, както и лошите
характеристични данни за подсъдимия.
Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът счете, че на подсъдимия за това престъпление следва да бъде наложено
наказание над предвидения в закона минимум, като наложи на К.С. наказание
лишаване от свобода за срок от една година. С оглед чистото съдебно минало
на подсъдимия, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече
за поправянето на осъдения, не е наложително той да го изтърпи, поради
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така
наложеното на С. наказание за това престъпление за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
7
върху него.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
От събраните в хода на делото доказателства, съдът счете за безспорно
установено и доказано, че със своите дейния подсъдимия К.С. е осъществил
от обективна страна и престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130,
ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото в периода 02.05.2021 год. -
16.05.2021 год. в гр. Велико Търново, на ул. „Никола Габровски“ № 50, при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, в условията на
домашно насилие, причинил на М. М. ЯНК. от гр. Велико Търново, леки
телесни повреди, както следва:
- на 02.05.2021 год., чрез хващане с ръце в областта на подмишниците,
стискане и блъскане, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане с оток на меките тъкани в областта на двете мишници, довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с
болка и страдание за срок около 8-10 дни и
- на 16.05.2021 год., чрез хващане с ръце, блъскане и дърпане, причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток по дясна
предмишница довело до болка и страдание за срок около 7 дни и лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузна рана по лява китка, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок около 10 дни.
Тези две деяния 02.05.2021 г. и 16.05.2021 г., включени в
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК са
извършени в условията на идеална съвкупност с деянията във връзка с
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
Тези деяния се доказват от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, а именно пострадалата М.Я., нейната майка
П.В., синовете й Р.Р. и В.Я., както и полицейските служители посетили двата
инцидента на 02.05.2021 год. и на 16.05.2021 година. Св. Я. потвърждава
напълно в показанията си пред съда, че на посочените дати подсъдимия е
упражнил спрямо нея физическо насилие, като я сграбчил с ръце за горната
част на нейните ръце, като я стискал и блъскал, вследствие на което тя е
получила описаните телесни увреждания. В показанията си пред съда
свидетелите П.В., и Р.Р. заявяват категорично, че са били очевидци на
случката на 02.05.2021 год. и лично са възприели спречкването между
подсъдимия и Я., при което са видели как той хваща М.Я. за ръцете и започва
да я дърпа и блъска, а впоследствие лично са възприели и показаните от Я.
синини и охлузвания, получени вследствие действията на С.. В тази насока са
и показанията на полицейския служител - св. Б. М. Б., който в показанията си
пред съда заявява, че в един от случаите, когато е посещавал сигнал подаден
на тел. 112 от Я., същата се е оплакала пред полицейските служители, че
спрямо нея е било упражнено физическо насилие от страна на подсъдимия С.,
8
като смътно си спомня, че Я. е заявила пред служителите, че е била стискана
за ръката от С..
От показанията на тези свидетели и основно на пострадалата М.Я. се
извеждат времето, мястото и фактическите обстоятелства. Съдът счита, че не
представлява процесуално нарушение непосочването на точния час на
извършване на деянията в обвинителния акт, каквито доводи се излагат от
защитата на подсъдимия. Посочените обстоятелства са конкретизирани
достатъчно пълно по място и време с дата, месец и местоизвършване.
Налице са и обективни данни за упражненото над Я. физическо насилие,
а именно извършените впоследствие прегледи от съдебен лекар и
обективираните в издадените медицински удостоверения данни за причинени
телесни увреждания, както и изготвените в хода на ДП съдебно-медицински
експертизи, потвърдени от вещите лица в съдебно заседание. Вещите лица
поддържат напълно изготвените от тях писчени заключения по тези
експертизи, като са категорични, че установените телесни увреждания могат
да бъдат получени по време и място както се съобщава от пострадалата Я.. От
заключенията на вещите лица, които съдът приема за пълни, компетентни и
верни, се установява по безспорен начин, че на 02.05.2021 год. на Я. са
причинени следните телесни увреждания - кръвонасядане с оток на меките
тъкани в областта на двете мишници, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание за срок около
8-10 дни и на 16.05.2021 год. са причинени следните телесни увреждания -
кръвонасядане с оток по дясна предмишница довело до болка и страдание за
срок около 7 дни и лека телесна повреда, изразяваща се в охлузна рана по
лява китка, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
за срок около 10 дни. Телесните увреждания причинени на пострадалата на
02.05.2021 год. по смисъла на закана се явяват лека телесна повреда
осъществяваща състава на чл. 130, ал. 1 от НК, а тези от 16.05.2021 год. се
явяват лека телесна повреда осъществяваща състава на чл. 130, ал. 2 от НК.
Подсъдимият КР. Г. СТ. е осъществил това престъпление в условията на
домашно насилие чрез действия, изразяващи се в упражняване на физическо,
психическо и емоционално насилие спрямо пострадалата М. М. ЯНК. по
смисъла на чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие, съгласно който:
„Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т.
31. от НК: „Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие",
ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
9
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от
което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство.“ С оглед изложеното причинените от подсъдимия К.С. на М.Я.,
от която има дете, леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от
НК, са предшествани от системно упражняване на физическо, психическо и
емоционално насилие, поради което съдът счита, че престъплението е
извършено в условията на домашно насилие.
От субективна страна подсъдимият КР. Г. СТ. е извършил
инкриминираните деяния виновно, при форма на вина - пряк умисъл - имал е
съзнание относно всички фактически обстоятелства на престъпния състав,
разбирал е общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е
техните общественоопасни последици и е искал настъпването им. Двете
деяния са извършени през непродължителен период от време - около две
седмици, при една и съща обстановка, при еднородност на вината - пряк
умисъл, поради което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, което води до квалификацията по
чл. 26, ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от
НК е предвидено в Раздел II „Телесна повреда“ на Глава II „Престъпления
против личността“ от особената част на НК. Обектът на посегателство
специално на това престъпление са установените в държавата обществени
отношения, свързани с осигуряване на конституционното право на
неприкосновеност на личността - на правото на телесната неприкосновеност и
недопускането на домашно насилие. Въпреки общата му насоченост, в
определени случаи престъплението може да намери проявление в засягане на
правата на отделната личност или на имуществени права на физически или
юридически лица, като от това засягане могат да бъдат причинени
материални и морални вреди. Правнозначими обстоятелства, определящи
конкретното деяние като такова, притежаващо по-висока от типичната за този
вид престъпни прояви висока обществена опасност, са обстоятелствата, при
които е било осъществено, личността на извършителя и причинените с него
материални и морални вреди, както следва:
Подсъдимият К.С. е извършил деянията спрямо майката на общото им
дете- пострадалата М.Я., като това се явява пореден акт на насилие спрямо
нея, поради което е оставил и трайни негативни промени в психиката й освен
причинената физическа болка и страдание.
Обвинението по отношение на двете престъпления, съответно по чл. 296,
ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК се доказва както от гласните доказателства събрани в
хода на съдебното следствие, така също и от следните доказателства и
доказателствени средства: Заверени преписи на Заповед за защита № 1 от
10
09.01.2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, издадена на
основание Решение № 57 по гражданско дело № 3628/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Велико Търново и на Заповед за защита № 16 от 23.11.2020 г.
по описа на Районен съд гр. Велико Търново, издадена на основание Решение
№ 797 по гражданско дело № 2518/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико
Търново; Заверени преписи на Решение № 57 по гражданско дело №
3628/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, на Решение №
574/26.06.2020 г. по гражданско дело № 966/2020 г. по описа на Районен съд
гр. Велико Търново и на Решение № 797 по гражданско дело № 2518/2020 г.
по описа на Районен съд гр. Велико Търново; Справка по преписка №
3195/2020г. от 30.11.2020 г. на ВТРП за водените във ВТРП преписки,
образувани по жалби на М.Я. срещу К.С.; Социални доклади от на Дирекция
„Социално подпомагане“ - В. Търново по случая на детето **** С.; Справка за
съдимост, характеристична справка и др. писмени доказателства.
Предвид горните мотиви, настоящия съдебен състав счете, че са налице
основанията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия КР. Г.
СТ., който е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 131,
ал. 1, т. 5а вр. Чл. 130, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което го
призна за виновен в извършването на това престъпление.
Причини за извършване на престъплението - ниска правна култура у
подсъдимия, несъобразяване с правови ред и незачитане физическата
неприкосновеност, здравето и личното достойнство на човека.
Като призна за виновен подсъдимия С. за виновен за извършеното
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. Чл. 130, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на
деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на
престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Деянията са
извършени при условията на домашно насилие, като посегателствата над
здравето на пострадалата са нееднократни.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
агресивността и постоянството на извършените деяния, както и лошите
характеристични данни за подсъдимия.
Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът счете, че на подсъдимия за това престъпление следва да бъде наложено
наказание над предвидения в закона минимум, като наложи на К.С. наказание
лишаване от свобода за срок от девет месеца. С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето на осъдения, не е наложително той да го изтърпи,
11
поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така
наложеното на С. наказание за това престъпление за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките предвидени в разпоредбата
на чл. 23 от НК, поради което определи на основание чл. 23, ал. 1 от НК
подсъдимия КР. Г. СТ. да изтърпи едно общо наказание - най-тежкото
измежду наложените му с настоящата присъда, а именно една година
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
се отлага за срок от три години.
Настоящият състав счита, че не следва да се налага пробационна мярка
през изпитателния период, тъй като определеното наказание е достатъчно
тежко. Касае се за леки престъпления по смисъла на НК. Не следва да се
ограничава възможността подсъдимия да се придвижва свободно, вкл.да
упражнява дейността си като земеделски производител.
Няма основание за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като липсва едно
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия К.С. да заплати на
пострадалата М. М. ЯНК., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. Търново, у*****,
сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за
упълномощаване на процесуален представител - повереник, както и го осъди
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер
на 314.50 лева (триста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), както и
сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
12