№ 1179
гр. ****, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20221110166467 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2593,65 лв., представляваща изплатеното по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
застрахователна полица № BG/02/116003077989, застрахователно обезщетение за вреди по
л.а. „Волво“, модел „С80“ с ДК № *********, собственост на Г. А., в резултат на ПТП,
настъпило на 15.06.2017 г., в района на гр. **** в резултат на противоправното поведение
на ответника – Е. Р. П., като водач на л.а. „Ауди“ модел „А4“, с ДК № ************,
която при движение по бул. „*********“ с посока от бул. „*************“ към бул.
„********* ******“ и поради неизвестни причини губи контрол върху автомобила си и се
удря последователно в пет паркирали автомобила, един от които и л.а. „Волво“, модел
„С80“ с ДК № *********, като е напуснала мястото на ПТП, вследствие на което виновно
е отклонила проверката за алкохол, както и заплатените ликвидационни разноски в
размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че след ПТП при него била заведена щета № **********, а след
това и с 18100289191 от застрахователя по застраховка „Каско“ на собственика на
увредения автомобил. Твърди, че на 03.06.2019 г., ищецът изплатил на застрахователя на
увредения автомобил обезщетение в размер на 2593,65 лв. Претендира платеното
обезщетение в размер на общата сума от 2618,65 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, не се представлява.
Ответникът Е. Р. П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява,
1
представлява се от адвокат м., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От приетия по делото протокол за ПТП с бл. № 1675636/16.06.2017г. и изслушаната
САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че ПТП е настъпило на 15.06.2017г., около
23:50 часа, когато МПС „Ауди А4“ с ДК *************, с неизвестен водач, движейки се
по бул. ********* с посока от бул. „*************“ към бул. „********* ******“, на
кръстовището с ул. „*************“, поради неизвестни причини и обстоятелства
реализира ПТП в МПС с № *******, МПС „Волво С 80“ с ДК № ********* – паркиран, в
МПС с рег. № ******* и МПС с рег. № ********, след което напуска мястото на ПТП и е
изоставено пред ******.
От приетото на л.8 от досието на делото писмо от МВР – СДВР уведомление до
/ФИРМА/, като застраховател по застраховка „Каско“ на увреденото при ПТП ППС –
„Волво С 80“ по застрахователна полица № 4704160300004679, изплатило обезщетение на
собственика на увредения автомобил, се установява, че на виновното за реализираното на
15.06.2017г. ПТП, за което е съставен Протокол с бл. № 1675636/16.06.2017г. лице –
ответникът Е. Р. П., като водач на ППС с ДК № **** е съставен АУАН с №
187072/21.06.2017г. за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и е издадено
Наказателно постановление № 17-4332-014122/17.07.2017г. за установени санкционни
разпоредби на чл. 179, ал.2, пред.1 и чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП, като наказателното
постановление е връчено на лицето на 25.10.2017г. и е влязло с сила на 02.11.2017г.
Не се оспорва твърдението на ищеца, а и се установява от приетия по делото
доказателствен материал, че МПС „Ауди А4“ с ДК № ************ е било застраховано
при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/02/116003077989, валидна към датата на ПТП, както и това, че при ищеца е заведена
щета № ********** от /ФИРМА/, изплатило на собственика на увреденото ППС
обезщетение в размер на 2568,65 лева на 05.07.2017г., като след направен отказ от
изплащане на обезщетението при заведена регресна претенция от застрахователя по
застраховка „Каско“ към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, е
заведена отново щета от застрахователя по застраховка „Каско“ под № 18100289191, и по
която е изплатено обезщетение на застрахователя по застраховка „Каско“ в размер на
2593,65 лева, чрез извънсъдебно прихващане на взаимно ликвидни и изискуеми вземания
на 03.06.2019г.
Изслушаната САТЕ, дава крайно заключение, че размера на обезщетението към
датата на ПТП с ДДС възлиза на сумата от 3549,94 лева.
Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е
изплатил застрахователно обезщетение на встъпилия в неговите права застраховател по
имуществено застраховане, има право на регрес срещу причинителя на вредата. За
възникването на регресното право ищецът следва да докаже следните факти: вредите да
са причинени от виновно и противоправно поведение на делинквента съгласно чл. 45 от
ЗЗД, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и делинквента към датата на
настъпване на застрахователното събитие, изплащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права
лице при настъпване на застрахователно събитие. От изложеното следва, че
непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие, т. е. от осъществен деликт, поради което и в тежест на ищеца по делото по така
предявения иск е да докаже наличието на всички предпоставки на деликта.
2
В тази връзка ответникът оспорва да е осъществен фактическия състав на чл. 500,
ал.,т.1 от КЗ. Оспорва в процесния протокол за ПТП да фигурират данни, делинквента да
е управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно разпоредбата на чл.
500, ал.1,т.11 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т.1 и 2, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил
нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества, която не е твърдяната от ищеца хипотеза, или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества, каквато е твърдяната в случая хипотеза от ищеца. В тази
връзка и по силата на посочената разпоредба регресното право на застрахователя по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" възниква именно на база на вече
установените предпоставки от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД. В конкретиката на случая следва да се вземе предвид, че по силата на
разпоредбата на чл. 500, ал.,т.1 от КЗ, основанието за възникването на регресното право
на застрахователя възниква в случаите, когато виновният водач при настъпването на
ПТП е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества и следователно същото се основава единствено
на факта на отклонение на водача от проверка за алкохол, в каквато връзка са и
твърденията на ищеца. В настоящия случай съдът намира, че посоченото основание е
безспорно доказано в хода на процеса от приетия протокол за ПТП с № 1675636, приетото
Писмо на МВР – СДВР, уведомление до ФИРМА като застраховател по застраховка
имуществена отговорност „Каско“, както и от изслушаната САТЕ. Видно е от писмото, че
на делинквента е ангажирана и административно-наказателната отговорност, в каквато
връзка е издаден АУАН с № 187072/21.06.2017г. за извършено деяние по чл. 123, ал.1,т.1 от
ЗДвП, за което му е наложено и наказание по чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП и в каквато връзка
е издадено НП № 17-4332-014122/17.07.2017г., влязло в сила на 02.11.2017г. От
изслушаната САТЕ се установи и че причинените щети на увреденото ППС при ПТП са в
причинна връзка с механизма на ПТП. Отделно в протокола за ПТП ответника е посоен,
като виновен за така осъщественото ПТП, като изрично е отбелязано, че е напуснал
мястото на произшествието.
Следователно съдът намира, при доказаност на всички елементи от предмета на
доказване, че иска е установен по основание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за
давност. Регресното вземане на ищеца срещу делинквента, изплатил застрахователно
обезщетение на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане,
е изискуемо от момента на извършено плащане – 03. 06. 2019 г., а не както е възразил
ответника – 05.07.2017г., когато е възникнало регресното вземане на застрахователя по
застраховка „Каско“ към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Приложима е петгодишната давност, като с оглед датата на исковата молба депозирана
на 05.12.2022г. същата не е изтекла.
По всичко изложено и доколкото иска е доказан и по размер, съгласно изслушаната
САТЕ, следва да бъде уважен. При уважаване на иска върху процесната сума, следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.12.2022г. до окончателно изпащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
следва да се присъдят заплатените разноски в производството в общ размер на 454,75
лева, от които 350,00 лева – депозит за изслушване на САТЕ и 104,75 лева за държавна
такса. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но няма
представени доказателства за реално заплащане на същото, съобразно изискванията на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдът не присъжда такова. От друга
страна от ищеца не е направено искане за присъждане на юрисконсултско
3
възнаграждение, поради което съдът не присъжда и такова.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
**************, сумата в размер на 2593,65 лв., представляваща изплатеното по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
застрахователна полица № BG/02/116003077989, застрахователно обезщетение за вреди по
л.а. „Волво“, модел „С80“ с ДК № *********, собственост на Г. А., в резултат на ПТП,
настъпило на 15.06.2017 г., в района на гр. **** в резултат на противоправното поведение
на ответника – Е. Р. П., като водач на л.а. „Ауди“ модел „А4“, с ДК № ************,
която при движение по бул. „*********“ с посока от бул. „*************“ към бул.
„********* ******“ и поради неизвестни причини губи контрол върху автомобила си и се
удря последователно в пет паркирали автомобила, един от които и л.а. „Волво“, модел
„С80“ с ДК № *********, като е напуснала мястото на ПТП, вследствие на което виновно
е отклонила проверката за алкохол, както и заплатените ликвидационни разноски в
размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
05.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
**************, сумата в размер на 454,75 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4