МОТИВИ
към Присъда № 30 от 17.09.2015 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по н.о.х.д. № 169 по описа за
2015 година.
Районна
прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимия А.К.А., роден на ***г***, обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1
вр. чл. 29 ал.1 б."а" и б."б"от НК, за това, че на 26.02.2015 в
гр.Симеоновград, отнел чужди движими вещи - 1 бр. медна лозарска пръскачка, 1
бр. менгеме голямо, 1 бр. кантар с куки (паланза без
тас), 1 бр. бензинова лампа - бронзова, 1 бр. дамска кожена чанта, 1 бр. клещи,
всички на стойност 135,00 лв., от владението на Т.Д.К. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен
рецидив.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли,
в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено
и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то е
доказано по несъмнен начин. Предлага съдът, при индивидуализация на наказанието,
да отчете като отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно минало на
подсъдимия и лошите характеристични данни от една страна, а от друга - положителното
му процесуално поведение, изразяващо се в съдействие на органите на досъдебното
произовдство, като счита, че следва да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода”
без да се ангажира със срок, което подсъдимият да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така определено
наказанието щяло да спомогне за постигане на целите по чл. 36 НК, а на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия следвало да бъдат
възложени и направените по делото разноски за експертизите, които са извършени.
Пострадалото
лице Т.Д.К. ***, редовно призована, се явява лично,
като не предявява срещу подсъдимия граждански иск за нанесени вследствие на описаното
в обвинителния акт деяние имуществени вреди.
Защитникът
на подсъдимия А.К.А. – адв. Н. *** пледира при произнасянето на присъдата,
съдът да определи наказанието към предвиденият в закона минимум, като приложи
нормата на чл.58а, ал.1 НК и редуцира същото с 1/3. Счита, че като сравнително
млад човек, подсъдимият имал възможност да се поправи, с оглед което моли съда
да постанови присъда, която с оглед вида и размера на наказанието, ще позволи
на подзащитния му по – рано да излезе от затвора.
Подсъдимият
А.К.А. *** разбира обвинението и на съдебното следствие признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, вината си и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник.
В даденото му право на последна дума изразява съжаление за стореното и заявява,
че стореното нямало да повтори.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.К.А. е роден на ***г***, български
гражданин, ром по произход, с начално образование, грамотен, неженен,
безработен, осъждан живущ ***, с постоянен адрес ***,ЕГН **********,
понастоящем изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в Затвора град Стара
Загора.
Видно
от справката му за съдимост (л.57-62), подс. А.А. е осъждан многократно – общо
13 пъти. Сред тях – по пункт 12 от справката му за съдимост по НОХД №
315/2010г. на РС гр.Харманли с присъда № 302/10.11.2010г. на РС Харманли,
влязла в сила на 25.11.2010г. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2
предл.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“
от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1(една) година,
които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Това наказание подс. А.А.
е изтърпял на 16.12.2011г.
По
НОХД № 1260/2012г. на РС гр.Хасково с Присъда № 2/15.01.2013г. на РС
гр.Хасково, влязла в сила на 30.01.2013г. за извършено престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, предл.2-ро и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1(една) година и 6 (шест) месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Това наказание подс. А.А.
е изтърпял на 27.11.2013г.
Видно
от гореописаните предишни осъждания, към 26.02.2015г. не е изминал 5-годишния
срок, предвиден в чл.30 ал.1 от НК с оглед изключване приложението на чл.29 от НК относно престъпната дейност на подсъдимият А.К.А..
В неустановен с точност час, около 18.00-18.30 часа
на 26.02.2015г. обв. А.А. взел решение да влезе в къщата, и да отнеме
намиращите се в нея вещи, за които знаел, че не са негови. Подс. А.А. влязъл в дома на св.Т.К. докато възрстния човек си бил у дома и от различни места по двора
– отнел следните вещи: 1 бр. медна лозарска пръскачка, 1 бр. менгеме голямо, 1
бр. кантар с куки (паланза без тас), 1 бр. бензинова лампа – бронзова, 1 бр.
дамска кожена чанта, 1 бр. клещи,
собственост на св. Т.Д.К. като отнесъл изброените вещи в своя дом и така
установил своя фактическа власт върху тях. Видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза (л.30-32) общата стойност към инкриминирания
период на отнетите вещи възлизала на 135,00 лв., а описани отделно, по вид и
стойност, отнетите вещи били както следва:1 бр. медна лозарска
пръскачка на стойност 54,00 лева;1
бр. менгеме голямо на стойност 45,00 лева;1
бр. кантар с куки (паланза без тас)
на стойност 15.00 лева;1 бр. бензинова лампа – бронзова на стойност 18.00 лева;1
бр. дамска кожена чанта на стойност 2.00 лева; 1 бр. клещи на стойност 1.00
лева.
На следващата сутрин подс. А.А. отнесъл вещите в пункт за изкупуване на цветни
и черни метали стопанисван от „Ивонс метал“ ЕООД гр.Димитровград и намиращ се в
бившия стопански двор на гр.Симеоновград, където като касиер – закупчик
работела св. М.Д.Х. (л.27). Там подс. А.А. предал вещите – собственост на св. Т.К., които
отнел предната вечер, като видно от кантарна бележка (л.29) общото тегло
възлизало на 43,400кг., за което му била заплатена сума в размер на 17,64 лева
видно от покупко-изплащателна сметка (л.28).
Обяснил на св. М.Д., че вещите не са крадени.
На 28.02.2015г. св. Т.Д.К. установил кражбата на
собствените му вещи. На 06.03.2015г. уведомил за случая Участък гр.Симеоновград
РУМВР гр.Харманли. Работата по разкриване автора на престъплението и
инкриминираните вещи била възложена на св. Ц.Б.Г. ***. След проведени
оперативно – издирвателни мероприятия бил установен и подс.
А.А., който пред св. Ц.Б.Г. си признал за
осъщественото деяние и предал с протокол за доброволно предаване (л.9) един
брой дамска кожена чанта, в която св.К. си държал рибарските
принадлежности. След извършване на
необходимите процесуално-следстени действия с тях – оглед на ВД, извършване на
оценъчна експертиза, с приемо-предавателен протокол от 03.04.2015г.(л.45)
вещите са върнати на собственика им - св. Т.Д.К..
По повод на сигнала и след извършване на полицейска
проверка по случая на 17.03.2015г. било образувано и Досъдебно производство №
105/2015г. по опис на РУМВР гр.Харманли.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото оценителна експертиза,
стойността на инкриминираните веки е в
общ размер на 135,00 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: жалба(л.4),протокол за доброволно
предаване (л.9), кантарна бележка (л.29), покупко-изплащателна сметка (л.28),
постановление за назначаване на служебен защитник (л.23), съдебно-оценителна
експертиза (л.30-32), оглед на веществени доказателства с албум (л.35-37),
постановление за предоставяне на правна помощ, писма от АК Хасково (л.42-43),
писмо от АК Хасков0(л.47), приемо-предавателен протокол за връщане на ВД
(л.45), характеристика(л.55), декларация за СМПИС(л.56), справка за съдимост
(л.58-62), от гласните доказателства
- свидетелските показания на Т.Д.К., Ц.Б.Г., М.Д.Х. и от веществените доказателства - един брой дамска кожена чанта, върнати на собственика им - св. Т.Д.К.
видно от приемо-предавателен протокол
от 03.04.2015г.(л.45), от заключението на вещото лице по назначената
оценъчна експертиза, всички преценени във връзка с изявленията на
подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в
съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият подс. А. К.А. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, субсумирано под състава на по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл.194
ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б."а" и
б."б"от НК, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като на 26.02.2015 в гр.Симеоновград, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. медна лозарска пръскачка, 1 бр. менгеме голямо, 1 бр.
кантар с куки (паланза без тас), 1 бр. бензинова
лампа - бронзова, 1 бр. дамска кожена чанта, 1 бр. клещи, всички на стойност
135,00 лв., от владението на Т.Д.К. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив.
От събраните данни е
безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на
осъществяването му, както и авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимия е извършил същото. Обстоятелства, което не се оспорват от него, с
оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му, като се
потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно
следствие по съответния ред доказателствен материал.
Налице
е и квалифициращият признак “опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1 от НК,
тъй като деянието, извършено от подсъдимия за посочения период от време е
довършено преди да изтече срока по чл. 30, ал.1 от НК и след като се отчете, че
по пункт 12 от справката му за съдимост по НОХД № 315/2010г. на РС гр.Харманли
с присъда № 302/10.11.2010г. на РС Харманли, влязла в сила на 25.11.2010г. за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 предл.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1(една) година, които да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор. Това наказание подс. А.А. е изтърпял на 16.12.2011г.
Също така настоящият състав отчете
че по НОХД № 1260/2012г. на РС
гр.Хасково с Присъда № 2/15.01.2013г. на РС гр.Хасково, влязла в сила на
30.01.2013г. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3,
предл.2-ро и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1(една) година и 6 (шест)
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Това наказание подс. А.А. е изтърпял на
27.11.2013г. Цитираните осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната
дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело
обосновават наличието на първата от двете хипотези, при които деянието следва
да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „ б” от Наказателния кодекс, с оглед дадените
разяснения в задължителната съдебна практика по въпроса с Постановление № 2 от
27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983
г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. подс. А. К
А. умишлено, при пряк умисъл, т.е
съзнавал е, че с действията си лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващото
разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална облага.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При определяне вида и
размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият
е с изключително обременено съдебно минало, за него са събрани негативни данни,
характеризиращи личността му. От друга страна съдът не отчете смекчаващи
отговорността обстоятелства. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че
наказанието за подсъдимия А.К.А. следва да бъде определено при условията на чл.
54 от НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 1 НК. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
наложено за срок от 3 година и 9 месеца и като намали така определеното
наказание с една трета,определи наказание “лишаване от свобода” за срок от 2
години и 6 месеца, като същото на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка
целите, визирани в чл. 36 от НК.
С оглед обстоятелството
че подсъдимият А.К.А. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото, като
същият бъде осъден да заплати в полза на на ОД на МВР
- Хасково сумата в размер на 50.00 лева, представляваща напревени
по делото разноски в хода на досъдебното производство
за заплащане на възнаграждение на вещо лице по
назначената оценъчна експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Съдебни заседатели:
1.
2.