Решение по дело №2089/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1360
Дата: 16 октомври 2024 г.
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20244430102089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Плевен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430102089 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЕТ „И.-96-ГЕОРГИ
И.“ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.Гренадирска №39 вх.Г ап.17,
чрез адв.Т.М.-съдебен адрес: Плевен, ул.Ресен №11 против К. И. Г.,ЕГН **********, адрес :
***, в която се твърди следното : Районен съд - Плевен на основание чл.404 т.1 и чл.405 от
ГПК е приел, че Определение №1997/19.05.2014 година по гр.дело №991 от 2014 година по
описа на PC-Плевен, с която е одобрена постигната спогодба, подлежи на изпълнение и
разпоредил да бъде издаден и е издаден Изпълнителен лист от 02.07.2014 година, по силата
на който ЕТ „И. 96-ГЕОРГИ И.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
ул.Гренадирска №39, вх.Г, ап.17 се задължава да изплати на ответника К. И. Г. ЕГН
********** общата сума 7903,30лв., от която: сумата 6968,30, представляваща наемната
цена за стопанската година 2013/2014г. на 139,33дка; сумата от 420 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 25.07.2013г. до 27.02.2014г.; сумата от 350лв. -
адв,възнаграждение,платено от ищеца и сумата от 165лв., представляваща половината от
държавната такса.платена от ищеца.
С молба от 17.04.2014 година на взискателя до ЧСИ Татяна Кирилова с per.№815 по
описа на ОС-Плевен е образувано изпълнително дело №1295/2014 година. Поканата за
доброволно изпълнение по образуваното ИД №1295/2014 година е връчена на Г.И. И.
ЕГН********** в качеството му на търговец и представляващ ЕТ „И. 96-ГЕОРГИ И." ЕИК
*** на 01.08.2014 година. На 28.08.2014 година е изпратено писмо, до Агенцията по
вписванията CB-Плевен, с което е поискано вписване на възбрана на 1/2 ид. част от
1
***/стр.43 от приложеното копие от ИД 1295/2014г./
На 16.02,2017 година са изпратени запорни съобщения до две банки - Първва
инвестиционна банка и „Банка „Пиреос”, с което е поискано и са запорирани два банкови
сметки на длъжника/стр. 79,80,В1,82,84 от приложеното копие от ид -1295/2014г.1 В
отговора си банка „Пиреос” отговаря, че откритата банкова сметка, която се явява спестовен
влог липсват налични парични средства /стр.83 от ИД№1295/2014г./
На 17.04.2018 година по молба на взискателя се налага запор върху трактор Kubota с рег.
№*** с рама №50472,/cтр.88.89 от ИД №1295/2014г.1 Видно от приложения към настоящата
талон е, че към датата на запора въпросната селскостопанска техника не е съставлявала
собственост нито на ЕТ „И. 96- ГЕОРГИ И.” ЕИК *** нито на Г.И. И. като физическо лице.
Описаният трактор от 04.08.2017 година е собственост на дружество с ограничена
отговорност „Елеганс Трейдинг БГООД ЕИК *********, поради което считам, че това не
може да се счита за валидно изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност.
Поради липса на други искания от страна на взискателя по молба на длъжника и ищец по
настоящия правен спор ЧСИ Таня Кирилова №815 с Постановление от 01.09.2023 година на
основание чл.433 т.8 от ГПК е прекратила Изпълнителното дело!стр.100 от приложеното
копие на ИД/1295/2014г..1 Вдигнати са и наложените възбрани и запори.
На 03.04.2024 година при ЧСИ Т.Кирилова per,№815 с район на действие ОС-Плевен въз
основа на същия изпълнителен лист за същото вземане е постъпило искане за образуване на
ново изпълнително дело, което към настоящия момент е с номер ИД №387/2024
година.Съответно е направено искане за налагане на възбрани върху 1/2 ид.част на
недвижимите имущества на Г.И. И., находящи се ***, както и недв.имот, находящ се в ***.
Счита, че ЕТ „И. 96-ГЕОРГИ И.” ЕИК *** не дължи процесиите суми поради
погасяването им по давност. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. №2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност. В конкретния случай от датата на последното валидно
изпълнително действие, което според нас е 16.02.2017 година с налагането на запор върху
банковите сметки до датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение -
05.04.2024 година по новообразуваното ид №387/2024 година, която съдържа искане за
налагане на възбрана са изминали повече от шест години. Дори и на някакво основание да се
приеме, че действието на 17.04.2018 година по налагане на запор на трактор Kubota с рег,
№*** с рама №50472 е валидно, независимо, че въпросният трактор към датата на налагане
на запора не е собственост на длъжника, то от посочената дата до образуване на следващото
изпълнително дело с №387 от 2024 година са изминали пет години и четири месеца, т.е.
настъпила е пълната погасителна давност. В този смисъл от последното валидно
изпълнително действия било то на 16.02.2017 година/налагане на запори на банкови сметки/
или ако се приеме, че на 17.04.2018 година /налагане на запор на описания по-горе трактор/
2
до изтичане на петгодишния период по чл.117,ал.2 ГПК липсват каквито и да са данни за
предприети или извършвани валидни изпълнителни действия т.с. не се установява
прекъсване на давността. Извършените впоследствие изпълнителни действия не могат да
прекъснат давността /Решение№42 от 26.02,2016 година,постановено по гр.д.№1812/2015г.
по описа на BKCJVs.о.,Решение №261486 от 1.12,2020г. на СГС по в.зр.д.№12066/2019г. и
мн.др.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.439, ал.1 от
ГПК да признае по отношение на ответника К. И. Г., ЕГН **********от ***, че ЕТ „И. 96-
ГЕОРГИ И.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.Гренадирска
№39,вх.Г,ап.17 с представител Г.И. И. ЕГН**********-търговец не дължи общата сума
7903,30лв., от която: сумата 6968,30, представляваща наемната цена за стопанската година
2013/2014г. на 139,33дка; сумата от 420 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 225.07.201 Зг. до 27.02.2014г.; сумата от 350лв. -
адв.възнаграждение,платено от ищеца и сумата от 165лв,, представляваща половината от
държавната такса,платена от ищеца поради настъпила пълна погасителна давност.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с която искът се оспорва, като
са наведени доводи.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Т.М., която поддържа иска и навежда доводи в
о.с.з.
В о.с.з. ответникът , редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да
го уважи.
Предмет на разглеждане иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи парични суми, за чието събиране е
образувано изпълнително дело №1295/2014год. и № 387/2024год., и двете по описа на ЧСИ
Т.Кирилова, поради погасяване на вземанията по давност.
Не е спорно, а това се установява от приобщения по делото като доказателство
Изпълнителен лист от 02.07.2014год., издаден по гр.д.№ 991/2014год. на ПлРС, че по
силата на утвърдена спогодба ищецът има следното задължение към ответника, а именно :
6968,30лв., представляваща наемна цена за стопанската година 2013/2014г. на 139,33дка;
сумата от 420 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 25.07.2013г.
до 27.02.2014г.; сумата от 350лв. – адв. възнаграждение, платено от ищеца и сумата от
165лв., представляваща половината от държавната такса,платена от ищеца.
От приетото като доказателство по делото копие на посоченото по-горе изпълнително
дело по описа на ЧСИ Т.Кирилова - № 1295/2014год. се установява, че същото е образувано
въз основа на молба на взискателя на 15.07.2014год. По това изпълнително дело първото
изпълнително действие е налагането на 28.08.2014год. на възбрана на ½ ид.част от
недвижим имот, собственост на длъжника /сега ищец в процеса/ - л.38 от делото, с което
3
изпълнително действие давността не се прекъсва, т.к. по силата на ТР3/2020год. давността е
спряла да тече. Същата започва да тече от 26.06.2015год. С налагането на запор на банковите
сметки на длъжника на 22.02.2017год. в ПИБанка давността се прекъсва/в Банка Пиреос
няма налични средства/ и започва да тече нова 5-годишна погасителна давност.С налагането
на запор на трактор на длъжника/ сега ищец/ на 17.04.2018год. давността отново е
прекъсната, като в случая съдът приема, че това се явява валидно изпълнително действие,
след като чак през 2023год.-27.09.2023год. ЧСИ е изпратил съобщение за вдигане на запора
върху тази движима вещ – л.394 от делото. На тази дата са изпратени съобщения за
вдигането на запорите и наложената възбрана върху имущество на длъжника. С
Постановление от 01.09.2023год. изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Следователно съдът приема, че от последното
изпълнително действие 17.04.2018год. са изтекли 5 години, през които не са извършени
други валидни изпълнителни действия по това дело, респективно второто образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Т.Кирилова № 387/2024год. е образувано след изтичане
на давността – изтекла на 17.04.2023год. Изпълнителното дело е образувано на
03.04.2024год.
С оглед изложеното , предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение разноските по делото: при този изход на делото в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за внесена държавна такса – 316,13лв., 800 лв. –адвокатско
възнаграждение и разноски за попълване на делото с доказателства – 120лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 ал.1 от ГПК, че ЕТ „И. 96-ГЕОРГИ И.”
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.Гренадирска №39,вх.Г,ап.17 с
представител Г.И. И. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на К. И. Г., ЕГН **********от ***,
общата сума 7903,30лв., от която: сумата 6968,30, представляваща наемна цена за
стопанската година 2013/2014г. на 139,33дка; сумата от 420 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 225.07.2013г. до 27.02.2014г.; сумата от 350лв. -
адв.възнаграждение, платено от ищеца и сумата от 165лв., представляваща половината от
държавната такса, платена от ищеца поради настъпила пълна погасителна давност, за които
суми е образувано изпълнително дело №1295/2014год. и изп.дело № 387/2024год., и двете
по описа на ЧСИ Т.Кирилова, с рег. №815 и район на действие ОС - Плевен, като погасени
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К. И. Г., ЕГН **********от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „И. 96-ГЕОРГИ И.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.Гренадирска №39,вх.Г,ап.17 разноски по делото, както следва : 316,13лв., 800
4
лв. –адвокатско възнаграждение и разноски за попълване на делото с доказателства – 120лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5