РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 403/2014 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени
са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е.” ЕООД, представлявано от адв. М.К. от
Адвокатска колегия – гр. Велико Търново (л.
36), за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 569/13.08.2014
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 320/2014 г.
на Районен съд - гр. Тутракан (ТРС), за заплащане от ответника „Б.” ЕООД на
1.1. цената на закупената стока – течно гориво (главница),
дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени договори за
покупко – продажба, въз основа на които от ищеца са издадени фактура №
1049/25.06.2010 г. и фактура № 1058/07.07.2010 г., чиято обща цена възлиза на 16 728,36
лв.;
1.2.
мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД ,
1.2.1. върху сумата по фактура № 1049/25.06.2010 г.
- за периода от 26.06.2010 г. до 01.08.2014 г. и
1.2.2. върху сумата по фактура № 1058/07.07.2010 г.
- за периода от 08.07.2010 г. до 01.08.2014 г.;
възлизаща общо на 6
999,55 лв.;
2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сумата от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.08.2014 г.) до окончателното изплащане на задължението.
2.1. Твърди се, че на 25.06.2010 г. с ответното дружество, управляваното от доверителя ми дружество и ищец по настоящото производство е сключило търговска сделка за покупко-продажба на течно гориво: Течно гориво: Вид 10 - Тежки горива - Гориво за отопление ЕКО, от партида 832/07.06.2010 г., по която търговска сделка „Е.” ЕООД е доставило и продало на „Б.” ЕООД 2 256 литра течно гориво, по единична цена 1,45 лв. или общо на стойност 3 271,20 лв. Като данъчно задължено лице по смисъла на ДДС, дружеството - ищец документално обезпечило сделката със съответната и надлежна данъчна фактура № 1049/25.06.2010 г. за сумата от 3 925,44 лв. Бил съставен приемо- предавателен протокол № 1049 от 25.06.2010 г., с който водачът на МПС СС 7617 СА е предал на Б.” ЕООД.
2.2. На 07.07.2010 г. дружеството - ищец отново е доставило течно гориво: Течно гориво: Вид 10 — Тежки горива — Гориво за отопление ЕКО, количество: 7 358 литра, при единична цена 1,45 лв. или стоката, доставена на и закупена от ответното дружество по тази сделка от 07.07.2010 г. била на стойност 10 669,10 лв. Стоката била предадена с приемо - предавателен протокол № 1058 от 07.07.2010 г.
3. Ответникът „Б.” ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно
Разписка към Съобщение от 23.10.2014 г. на ТРС препис от исковата молба му е
връчена чрез управителя К. Р.Ш. на 27.10.2014 г. Ответникът е упълномощил в
последствие като процесуални представители адв. И. Р.
и адв. Н.И. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 54), които оспорват исковете. Твърди се, че стоката не е
доставена.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
4. На 25.06.2010 г. от ищеца е издадена фактура № 1049 за продажбата на течно гориво на стойност 3 925,44 лв. (л. 14 ), като от продавачът е съставен и Приемо – предавателен протокол от същата дата (л. 15).
5. На 07.07.2010 г. от ищеца е издадена фактура № 1058 за продажбата на течно гориво на стойност 12 802,92 лв. (л. 18), като от продавачът е съставен и Приемо – предавателен протокол от същата дата (л. 19).
6. По
делото е изслушана съдено счетоводна експертиза (ССЕ) (л. 65 до 69), от което се установява, че:
6.1. процесните
фактури са редовно осчетоводени и от двете страни по делото;
6.2. общия
размер на мораторната лихва върху двете фактури за претендираният период е
равен на 6 999,55 лв.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.
По основателността на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ
8. По
делото е безспорно установено, че ответникът е осчетоводил процесните фактури. Само
по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество представлява
недвусмислено извънсъдебно признание по чл. 175 от ГПК на задължението (както
по основание, така и по размер) и доказва неговото съществуване. (В този смисъл
константната съдебна практика Решение №
30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, Решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. №
380/2009г. на ВКС, I т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д.№ 991/2009 г. на ВКС, II т.о.
и Решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010г. на ВКС, II т. о.).
9. Направеното
от ответника признание не се оборва от представените по делото доказателства.
Същото кореспондира и с осчетоводяването на вземането от страна на ищеца
съгласно заключението на ССЕ.
10. В тази връзка съдът приема,
че действително между страните е сключен договор за покупко – продажба, по
който продавачът е изпълнил задължението си за доставка на стоката към датата
на издаването на фактурата (с оглед разпоредбата на чл. 113, ал. 1, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от ЗДДС) и е възникнало на вземането на ответника за заплащането
на продажната цена.
III.
Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (главница)
11. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от деня, в който цената по всеки един от договорите е станала дължима.
12. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ изпълняемостта на задължението за заплащането на цената настъпва в деня на получаването на стоката.
12.1. С изменението на ТЗ (ДВ, бр. 20 от 2013 г.) моментът на настъпването на изискуемостта е отложен с ал. 3 на същата разпоредба, препращаща към глава XXI и в частност към чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, в който е предвидено, че „…Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.”
12.2. Съгласно § 13. от ПЗР към ЗИДТЗ (ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) Параграфи 2 - 5, 11 и 16 не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 г.
12.3. Поради тази причина по отношение на процесните вземания моментът изискуемостта е определена от стария материалноправен ред, а именно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
13. Мораторната лихва е изчислена правилно от ищеца според заключението на ССЕ.
14. В тази връзка и искът за заплащането на мораторна лихва следва да бъде уважен.
Разноски
15. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата) съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ВКС, ОСГТК.
16. Поради тази причина на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца в заповедното производство, в това число адв. възнаграждение (750 лв.) и държавна такса (474,56 лв.), възлизащи общо на 1 224,56 лв.
17. На същото основание следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в настоящото искова производство, в това число адв. възнаграждение (750 лв.), държавна такса (514,56 лв.) и депозит за възнаграждение на вещо лице (150 лв.), възлизащи общо на 1 414,56 лв.
18. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника „Б.” ЕООД, с ЕИК ********, с посочен по делото адрес********, че съществува вземането срещу него на ищеца „Е.”
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, предмет на Заповед № 569/13.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 320/2014 г. на
Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на цената на закупената стока – течно гориво (главница), дължима по сключени договори за покупко – продажба, въз основа на
които от ищеца са издадени фактура № 1049/25.06.2010 г. и фактура №
1058/07.07.2010 г., възлизаща на 16 728,36 лв. (шестнадесет
хиляди седемстотин двадесет и осем лв. и тридесет и шест ст.) и мораторна
лихва върху сумата по фактура № 1049/25.06.2010 г. - за периода от
26.06.2010 г. до 01.08.2014 г. и върху сумата по фактура № 1058/07.07.2010 г. -
за периода от 08.07.2010 г. до 01.08.2014 г., възлизаща общо на 6
999,55 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет
и пет стотинки); законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (12.08.2014 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника „Б.” ЕООД, с ЕИК ********, да заплати на ищеца „Е.” ЕООД, с ЕИК ******** направените в заповедното производство разноски в размер на 1 224,56 лв. (хиляда двеста двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА ответника „Б.” ЕООД, с ЕИК ********, да заплати на ищеца „Е.” ЕООД, с ЕИК ******** направените в настоящото производство разноски в размер на 1 414,56 лв. (хиляда четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки)
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
След влизането в сила на решението препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: