Решение по дело №153/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№ 64

гр..........Русе, 31.05.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито................................

заседание.........девети май ……........................................................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................

^{Членове:}........Петър Балков.........................................................................

........Ралица Герасимова.....................................

при секретаря..............Недялка Неделчева..................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Георги Георгиев.............................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х....дело №...153...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:....................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 145, постановена на 11.12.2018г. по НОХД № 1331/2018г., Районен съд - Русе, признал подсъдимата Б.В.И., родена на ***г***, ЕГН ********** за виновна в това, че в периода 12.12.2014г. - 13.12.2014г. в Ру­се, при условията на посредствено извършителство, чрез адв.Х. А., съзнателно се ползвала пред Служба по регистрация - Русе при Агенция по вписванията, от следните неистински документи:

- Покана по чл.139 от Търговския закон ТЗ), за свикване на Общо събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ ООД, от 03.12.2014г., с адресати С. Д., С. И. и Б.И., на която била придаден вид, че е съставена и подписана от С. Д., в качеството му на съдружник в дружеството,

- Протокол № 2/12.12.2014г. за проведено Общо събрание на съдружниците на същото дружество, на който бил придаден вид, че е подписан от С. Д. в качеството му на съдружник и от

- Дружествен договор на „Грийн Арена“ ООД от 12.12.2014г., на който бил придаден вид, че е подписан от С. Д. в качеството му на съдружник, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр., чл.309 ал.1 от НК ѝ налага наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Със същата присъда Районен съд - Русе признал подсъдима­та Б.В.И. за виновна и в това, че на 12.12.2014г. в Ру­се, при условията на посредствено извършителство, чрез адв.Х. А., потвърдила неистина - че покана по чл.139 от ТЗ за свикване на Общо събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ ООД, от 03.12.2014г., с адресати С. Д., С. И. и Б.И., протокол № 2/12.12.2014г. за проведено Общо събрание на съ­друж­ниците на „Грийн Арена“ ООД и дружествен договор от 12.12.2014г., представени със заявление вх.№ 20141212150556/12.12/2014г., са истин­ски - подписани от С. Д., в писмена декларация по чл.13 ал.4 от Закона за търговския регистър (ЗТР), която по силата на чл.13 ал.4 от с.з., се дава пред орган на властта - длъжностно лице по регистра­цията в Служба по регистрацията - Русе при Агенция по вписванията, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание чл.313 ал.1, вр.чл.36 и чл.54 от НК ѝ наложил наказание лишаване от свобода за осем месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал така определените наказания и наложил като общо най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за осем месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години.

С присъдата, подсъдимата Б.И., била осъдена да заплати и направените разноски в общ размер 1094,52 лв.

Недоволен от присъдата останал адв.Я.П. от АК - Ру­се, упълномощен защитник на подсъдимата Б.И., който я об­жал­ва с молба да бъде изменена, като в частта, с която е призната за виновна по чл.316, вр. чл.309, вр. чл.313 ал.1 от НК, същата бъде призната за невинна. Алтернативно предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл.78„а” от НК. Оплакванията в жалбата и постъпилите впоследствие допълнителни съображения, могат да се свържат с необоснованост като отменително основание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимата Б.И., редовно призована, не се явява и не взема становище. Защитникът ѝ, поддържа изцяло жалбата на наведените в нея основания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­бата е частично основателна и предлага присъдата да се измени, ка­то подсъдимата бъде призната за невинна за престъплението по чл.313 ал.1 от НК, след което на основание чл.78„а” от НК, бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Съображенията, развити в съдебно заседание сочат необоснованост като отменително основание.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимата Б.В.И. ЕГН ********** е родена на ***г***. Притежава българско гражданство. Завършила е висше образование, но не работи. Не е омъжена и няма родени деца, които да издържа. Не е осъждана.

Бащата на подсъдимата, В. З. И. бил съдружник със свид.С. Д. в „Грийн Арена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *******. Първоначално и двамата били управители, но от юли 2012г. такъв останал само В. И., който оттогава придобил дружествен дял в размер 90% от капитала на дружеството. Свид. С. Д. останал миноритарен собственик с 10% и от следващия месец се преселил в Германия. Съдружникът му В. И. поел изцяло ръководството и дейността на „Грийн Арена“ ООД, което осъществявал до 19.10.2014г., когато починал. След смъртта му бил наследен от съпругата - свид.С. И. и дъщеря си - подс.Б.И..

Подсъдимата искала заедно с майка си да станат съдружници и управители на „Грийн Арена“ ООД и в края на октомври - началото на ноември 2014г. се срещнали със свид.Р. Й.. Той им обяснил, че за това е необходимо да се проведе Общо събрание на съдружниците на, на което да бъдат приети и избрани. Свидетелят изготвил необходимите документи за свикване и провеждане на Общо събрание и ги изпратил по елекронен път в офиса на свид.П. Н., който *******. След като били подписани от подсъдимата, а които било необходимо и нотариално заверени, били сканирани и по същия начин върнати на свид.Р. Й.. Поканата за свид.С. Д. била изпратена на последния му адрес в България и съответно върната невръчена, със забележка, че лицето не е открито.

Общото събрание било насрочено за провеждане 28.11.2014г. в офиса на свид.П. А.. Тъй като по никакъв начин не бил уведомен, свид.С. Д. не се явил на събранието. Подсъдимата и майка ѝ решили да изчакат и го провели на следващия ден - 29.11.2014г. Отразили в протокола, че свидетелят е редовно призован, но не се явил и не е изпратил упълномощен представител, след което взели решение да станат управители на дружеството. Приели нов дружествен договор, в който било отразено, че притежават по 45% от капитала на дружеството или по 225 дяла от 500.

След като получил по електронна поща от сканирани копия на всички необходими документи, на 02.12.2014г. свид.Р. Й. подал заявление в Търговския регистър за вписване на исканите промени. То било изготвено отново в електронен вариант и подадено по електронна поща. Свидетелят използвал електронния подпис на съпругата си М. Д.. В отговор, на 03.12.2014г. получил указание, че трябва да се представят доказателства, че свид.С. Д. е получил покана за проведеното Общо събрание. Свид.Р. Й. информирал подсъдимата за това и я предупредил, че ще бъде постановен отказ за вписване, ако не намери начин да връчи покана на свидетеля или да го накара да подпише протокол от неприсъствено заседание на Общото събрание на съдружниците в „Грийн Арена“ ООД.

На неустановена дата през месец декември 2014г., тя се сдобила със следните документи: покана по чл.139 от ТЗ за свикване на Об­що събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ООД, от 03.12.2014г., с адресати свидетелите С. Д. и С. И. и подсъдима­та Б.И., на която бил придаден вид, че е съставена и под­пи­сана от С. Д., в качеството му на съдружник в дружеството; про­токол № 2/12.12.2014г. за проведено Общо събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ООД, на който бил придаден вид, че е подписан от свид.С. Д., в качеството му на съдружник в дружеството, дружествен договор на „Грийн Арена“ООД от дата 12.12.2014г., на който бил придаден вид, че е подписан от свид.С. Д., в качеството му на съдружник в дружеството и молба от С. И. и Б.И. до Общото събрание на „Грийн Арена“ ООД от дата 04.12.2014г. за приемането им като съдружници в дружеството. В поканата, било посочено, че се свиква общо събрание на 12.12.2014г. от 11 часа на следния адрес: *******. В Протокол № 2/12.12.2014г. за проведено Общо събрание на съдружниците било посочено, че на 12.12.2014г. е взето решение С. И. и Б.И. да бъдат приети за съдружници в дружеството, както и че са избрани за негови управители.

След като били подписани от двете, на 12.12.2014г. подс. Б.И. се свързала със свид.П. А. и го информирала, че има всички необходими документи, за да бъдат вписани тя и майка ъ като съдружници и управители на „Грийн Арена“ООД в Търговския регистър. Подсъдимата поискала от него да ѝ препоръча адвокат, който след като ги прегледа да ги подаде в Търговския регистър. Той я свързал със свид.Х. А., когото подсъдимата посетила по обяд на същия ден в кантората му. Предала му подписани: покана по чл.139 от ТЗ за свикване на Общо събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ООД, от 03.12.2014г., протокол № 2/12.12.2014г. за проведено Общо събрание на съдружниците, дружествен договор на „Грийн Арена“ООД от 12.12.2014г. и молба от С. И. и Б.И. до Общото събрание на „Грийн Арена“ООД от 04.12.2014г. за приемането им като съдружници в дружеството. Когато свидетелят ѝ казал, че са необхо­дими още документи, включително подписана декларация по чл.13 ал.4 от ЗТР, подсъдимата му обяснила, че тези документи могат да се из­теглят от интернет страницата на Търговския регистър, тъй като вече е подавана. Свид.Х. А. проверил и установил, че действително са подавани документи на 02.12.2014г. Разбрал, че е бил постановен отказа за вписване на заявените обстоятелства, поради липса на доказателство за надлежно уведомяване на свид.С. Д. за проведеното Общо събрание на съдружниците. Попитал подсъдимата дали е успяла да се свърже със свидетеля, тъй като представените от нея документи вече били подписани от него. Подс.Б.И. го уверила, че документите са изрядни и са подписани лично от свид.С. Д.. След тези уверения, свид.Х. А. изтеглил от страницата на Търговския регистър останалите необходими документи, включително декларацията по чл.13 ал.4 от ЗТР, подписана от подсъдимата. С нея тя декларирала, че представените документи са истински. Докато била в кан­тората на свидетеля подсъдимата му подписала само адвокатско пъл­номощно, за подаване на документите в Търговския регистър. Свид. Х. А. сканирал представените от нея четири документа и пълномощното, след което ги приложил към попълнено от него заявление. Използвайки своя електронен подпис, ги подал по електронна поща в Службата по регистрация - Русе при Агенция по вписванията - Русе. За това получил входящ № 20141212150556/12.12.2014г.

На следващия ден, след указания от длъжностно лице по регистрацията, свидетелят сканирал отново протокол № 2 от 12.12.2014 год. за проведено Общо събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ ООД и отново подал целия комплект документи. Това извършил пак по електронен път, използвайки собствения си подпис. Този път искането било уважено и на 17.12.2014г. в Търговския регистър били вписани подс.Б.И. и свид.С. И., като съдружници и управители на „Грийн Арена“ООД.

След известно време свид.С. Д. узнал за това и упъл­номощил свид.П. Р. да подаде жалба в Районна про­­ку­ра­тура - Русе. Свидетелката подала и искова молба в Окръжен съд - Русе за установяване несъ­ществуването на вписаните на 17.12.2014г. обстоя­тел­ства в Тър­гов­ския регистър. С решение № 160/07.10.2015г. по т.д № 5/2015г. по описа на Окръжен съд - Русе, влязло в сила на 24.10.2015г., било признато за установено несъществуването на вписаните в Търговския регистър обстоятелства, а именно, че свид.С. И. и подс.Б. И. са приети за съдружници в „Грийн Арена“ООД, както и че двете са избрани за управители на дружеството.

Настоящото наказателно производство било образувано по по­вод подадената от свид.П. Р. жалба до Районна прокуратура - Русе. В хода на разследването, от заключението на изготвената графо­ло­гична експертиза се установило, че подписите, положени: срещу името „С. Н. Д.“ в покана по чл.139 от ТЗ за свикване на Об­що събрание на съдружниците на „Грийн Арена“ООД, от дата 03.12.2014 год.; в протокол № 2/12.12.2014г. за проведено Общо събрание на съдруж­ниците; и в дружествен договор на „Грийн Арена“ООД от 12.12.2014 год., не са идентични с подписите на свид.С. Д..

От изготвената криминалистическа експертиза на подпис би­ло установено, че подписът, положен за „декларатор”: в декларацията по чл.13 ал.4 от ЗТР, е изпълнен от подсъдимата Б.И..

Поради недостатъчната обоснованост на назначената техни­ческа експертиза на документи била назначена повторна, с чието заклю­чение се установило, че листите, на които са отпечатани: Поканата по чл.139 от ТЗ за свикване на Общо събрание на съдружниците на „Грийн Аре­на“ООД, от 03.12.2014г., протокол № 2/12.12.2014г. за проведено Об­що събрание на съдружниците на дружеството, дружествения договор от 12.12.2014г. и молбата от свид.С. И. и подс.Б.И. до Общото събрание на „Грийн Арена“ООД от 04.12.2014г. за прие­мането им като съдружници в дружеството, са с еднакъв размер и сходни по вид, структурни и оптични свойства, както и че четирите документа са отпечатани на едно и също печатащо устройство.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­воинстанционният съд обосновано приел, че подс.Б.И. осъ­ществила обективните признаци на престъпните състави по чл.316 вр., чл.309 ал.1, тъй като в периода от 12.12.2014г. до 13.12.2014г. в Русе, при условията на посредствено извършителство, чрез адв.Х. А., съзнателно се ползвала пред Служба по регистрация - Русе при Агенция по вписванията, от неистински документи, като от нея за са­мо­то им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както и по чл.313 ал.1 от НК, тъй като на 12.12.2014г. в Русе, при условията на по­­средствено извършителство, чрез адв.Х. А., потвърдила не­истина, в писмена декларация по чл.13 ал.4 от ЗТР, която по силата на чл.13 ал.4 от с.з., се дава пред орган на властта - длъжностно лице по регистрацията в Служба по регистрацията - Русе при Агенция по впис­ванията, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са осъществени от подсъдимата при условията на пряк умисъл.

От съдържанието на въззивната жалба и допълнителните съображения, както и от защитната реч на адв.Я.П. следва, че фактите, приети за установени са безспорни. Единственото несъгласие се отнася до начина, по който съдът приел, че подсъдимата се е сдобила с инкриминираните документи. Като възразява срещу употребените в мотивите глаголи „решила”, „сдобила” и др., защитникът повтаря становището на подсъдимата, че получила документите по пощата, без каквато и да било инициатива от нейна страна. Отделно, защитникът възразява, че в обвинението по чл.316, вр. чл.309 ал.1 от НК, респективно в мо­тивите на присъдата, не било посочено какво правно задължение или пра­воотношение се създава, потвърждава или отрича с трите инкримини­рани документа.

Тези оплаквания не се споделят от въззивната инстанция. Подс.Б.И. е обвинена единствено за ползване на неистински документи. Интегрална част от състава по чл.316 от НК е обстоятелството, че от дееца за самото им съставяне не може да се търси отговорност. Следователно дори да се приемат за доказани твърденията на под­съдимата, за начина по който се сдобила с тях, това по никакъв начин не може да се отрази върху съставомерността на извършеното. В същото време, макар и недостатъчни за да обосноват обвинение по чл.309 ал.1 от НК, в делото се съдържат данни, които могат да свържат подсъдимата със съставянето им.

Недостатъчно конкретизирани са оплакванията на защитника, по отношение правната конструкция на това обвинение. Процесните документи са удостоверителни и са използвани точно в подкрепа на отразените в тях обстоятелства, а именно, че при спазване на установения ред е проведено Общо събрание на акционерите, при което са взети благоприятни за подсъдимата и свид.С. И. решения.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд и досежно субективните елементи на състава по чл.316 от НК. Използването на процесните документи е безспорно, поради което от значение за съставомерността на деянието единствено значение има знанието на подсъдимата, че са неистински. По делото е разпитан като свидетел пострадалият С. Д., чиито показания не са оборени. В същото време твърдението на подс.Б.И., че по неустановен начин получила неистинските документи точно, когато била заплашена да получи отказ, е не само недоказано, а и лишено от всякаква житейска логика. Поканата до свид.С. Д. е датирана към 3.12.2014г. - денят, в който е постановен отказ по искането, подадено от свид.Р. Й.. В разговор с подсъдимата, проведен след това, той безуспешно се опитвал да се свърже със свид.С. Д. на предоставените от нея телефонни номера. Странно и нелогично е предположението, че по същото време, докато двамата се чудели какво да предприемат, вече е било насрочено общо събрание, с точно същия дневен ред, а липсващият свид.С. Д. дори вече е уведомен.

Оплакванията в жалбата, досежно обвинението по чл.313 ал.1 от НК, които в съдебно заседание на въззивната инстанция се споделят и от представителя на Окръжна прокуратура - Русе се състоят в следното: Според защитника, инкриминираната декларация е подписана и подадена преди деянието от свид.Р. Й.. Описаното в обвинителния акт не било съставомерно, тъй като тя още тогава била вписана по партидата на дружеството и на 12.12.2014г. не била подадена от свид.Х. А.. Аналогично становище заема и представителят на Ок­ръжна прокуратура - Русе пред настоящата инстанция.

Това възражение е формално и се основава единствено върху технологичните особености на производството пред Службата по ре­­гистрацията при Агенция по вписванията.

Действащата и в момента Наредба № 1 от 14.02.2007г. за во­дене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в сила от 1.01.2018г. предоставя избор на лицата искащи вписване на правно значими обстоятелства, дали да предоставят необходимите документи в оригинал в офиса на службата или да ги изпратят по електронен път, заверени с квалифициран електронен подпис. Във втория случай, длъжностните лица решават дали да впишат исканите обстоятелства единствено според изпратените електронни версии на необходимите документи. Тези промени в работата на администрацията, наложени от развитието на техниката и обществения живот въобще, са дали отражение и върху и формите на изпълнителното деяние по чл.313 ал.1 от НК, който изрично включва и електронната кореспонденция. В случая, подписаният от подсъдимата лист с декларация, дори е останал у нея и не е предаден физически нито на свид.Р. Й., нито на свид.Х. А.. Съответно въобще не е постъпвал в Службата по регистрация при Агенцията по вписванията. Следователно, невярното деклариране ще се изрази в използването (в правния смисъл) на декларацията, съществуваща само в електронна форма. Нейното съдържание, според разпечатката, приложена по делото, е формулирано общо и не може да се свърже с първоначално подаденото от свид.Р. Й. заявление. Затова е използвана и от свид.Х. А., който приложил файл с нейното съдържание към второто подадено от него заявление. Реалното използване на декларацията, следва както от техните показания, така и от самото решение за вписване на исканите обстоятелства. След като уважила искането, подадено от свид.Х. А., с вх.№ 20141212150556 от 12.12.2014г., Службата по регистрацията при Агенция по вписванията очевидно счела, че пакетът документи е пълен и съдържа декларация по чл.13 ал.4 от ЗТР. В противен случай би трябвало отново да бъде постановен отказ. Точно към този резултат се домогвала и подс.Б. И.. Видно от показанията на свид.Х. А. тя била добре запозната с технологията на вписването и възможността за повторно използване на вече заведени документи.

Престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по този начин. Те тряб­ва да са известни на декларатора, който заявява както това, така и тях­ната истинност. В случая, подсъдимата е заявила, че получила от не­ус­тановен изпращач, по куриер процесните документи, което не може да се приеме за знание, относно тяхната истинност. Пред свид.Х. А. тя заявила увереност, че подписите са на свид.С. Д., но в настоящия процес се въздържа от такова твърдение. Следователно, към момента на подаване (12.12.2014г.) подсъдимата не е знаела обсто­я­телствата, за които декларирала, че са ѝ известни. Впрочем, нейните обя­снения са убедително оборени в мотивите на обжалваната присъда, къ­дето Районният съд приел, че деянието е извършено умишлено.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.Б. И. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 145 от 11.12.2018г. на Районен съд - Русе, постановена по НОХД № 1331/2018г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.