Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
Normal;за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 26.03.2013 година, постановено по гр. дело № 2675 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, А. „П. И.”, гр. С. e осъдена да заплати на З. „В.”, гр. С. сумата от 378,27 лв., стойност на заплатено застрахователно обезщетение по полица „каско” на собственика на автомобил „Ауди А3”, регистрационен номер ВТ 1211 АМ за щети от пътнотранспортно произшествие на 21.02.2008 година на републикански път ІІ-55 в посока В.Търново – Гурково, ведно със законна лихва и разноски. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от А. „П. И.”, гр. С. в осъдителната част с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно установена фактическа обстановка – местонахождението на процесното пътно-транспортно произшествие било в село Вонеща вода, не както е посочило вещото лице по делото и както е приел съдът, погрешно приложение на материалния закон – не е обсъдено приложението на чл. 20 от ЗДвП, както и на неправилно установено пасивна материалноправна легитимация – агенцията е изпълнила задълженията си по закон да поддържа пътищата като на 17.04.2006 година за срок от три години е сключила договор за обществена поръчка с предмет текущ ремонт и поддържане и зимно поддържане на републиканските пътища, разположени на територията на Областно пътно управление Велико Търново с дължина от 937,5 км., разположени на територията на Великотърновска област с “. С. В.-О.. Ответникът по жалбата - З. „В.”, гр. С. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Третото лице-помагач на ответника - ПЪТНИ С. В.-О., гр. Т. - становище не е изразило. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 и 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - З. „В.”, гр. С. - излага в исковата си молба, че на 21.02.2008 година на републикански път ІІ-55 е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Ауди А3”, регистрационен номер ВТ 1211 АМ попада в необезопасена дупка на пътното платно. По силата на договор за застраховка ищецът заплатил обезщетение на собственика за нанесените по автомобила повреди. По реда на настоящото производство търси присъждане на сумата от сумата от 378,27 лв., стойност на заплатено застрахователно обезщетение и разходи, законна лихва и разноски. Ответната страна – А. „П. И.”, гр. С. - оспорва исковете с възражение, че протоколът на П. полиция не е придружен със схема на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие. Вредите по автомобила не били в причинна връзка с поведението на Агенцията, а резултат на авария по автомобила, причинена от неправилното му управление. Водачът не съобразил скоростта си на движение, съобразно критериите, посочени в нормата на чл. 20 от ЗДвП. Задълженията по поддръжка на пътя в изправност били изпълнени чрез договор с трето лице - “. С. В.-О., гр. Т.. Позовава се на погасителна давност, според чл. 66 от общите условия на застрахователното дружество-ищец с продължителност от три години, считано от настъпване на застрахователното събитие. Претендира разноски. Третото лице-помагач на ответника - ПЪТНИ С. В.-О., гр. Т. – оспорва исковете с възражения да не е доказан фактическия състав на увредата и връзката й със състоянието на пътното платно. Признава, че е в договорни отношения с ответника, но се позовава на клауза в договора, изискваща нарочно възлагане на конкретна дейност по поддържаните пътища от страна на ответника-възложител, за да се извършат ремонтни работи. Твърди подобно възлагане да не е правено. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения протокол за пътно-транспортно произшествие, осъществяването на процесния инцидент и повредите по автомобила. Няма спор, че автомобилът е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Това е причинило увредите по него, по стойност възлизащи на исковата сума – приетата от първостепенния съд и неоспорена в тази й част съдебно-техническа експертиза. Автомобилът е застрахован – приложената полица, застраховката покрива увредата и е била в сила към момента на транспортния инцидент. Платено е застрахователно обезщетение на стойност над исковата сума – приложените застрахователна полица, платежно нареждане и документите по установяване на увредата от страна на застрахователя. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено валидно застрахователно произшествие, включващо застрахователния риск повреди по застрахования автомобил, осъществяването на процесното пътнотранспортно произшествие и плащането на дължимото по полицата оßезщетение. Въпросните факти запълват фактическия състав на уреденото в нормата на чл. 213 от КЗ регресно право и сочат доказаността на иска по основание. Нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 3, т. 5 от ЗП сочат материалноправната пасивна легитимация на ответника. А. „П. И.” е органът, натоварен с поддръжката, управлението и ремонта на пътищата от републиканската П. мрежа. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 213 от КЗ за ангажиране на гражданската отговорност на ответната страна: тя чрез бездействието си да възложи ремонт на процесния пътен участък е причинила транспортния инцидент: ако дупката на пътя не беше налична, вреди застрахованият автомобил не би претърпял. Доводите на ответника са неоснователни. Не схемата на процесното пътнотранспортно произшествие, приложение към протокола на П. полиция, е основанието за търсената отговорност, а неизпълнението на задълженията по закон по поддръжка и ремонт на пътя – чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 3, т. 5 от ЗП. Доказателства за изпълнение на въпросните задължения не се събраха. Договорът с третото лице-помагач не е изпълнение на тези задължения. За неизпълнение на задълженията по договор с изпълнителя възложителят спрямо Т. лица отговаря като за свои действия – аргумент от чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 3 от ЗЗД. По делото доказателства за несъобразена скорост от страна на водача на автомобила или за други нарушения на правилата за движение по пътищата липсват. Затова и не може презумптивно, хипотетично да се приеме за налично неспазването на нормата на чл. 20 от ЗДВП Голословни и недоказани са твърденията, авария по автомобила, следствие на неправилното му управление, да е довело но увредата. Отводът за погасителна давност е неоснователен. Нормата от общите условия, на която ответникът се позовава, касае отношенията по застрахователното правоотношение. По регресното важат правилата на общата погасителна давност по ЗЗД. Към момента на предявяване на иска визираните в закона пет години от плащането на застрахователното обезщетение - правопораждащ за регресното право юридически факт, не са изтекли. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответникът следва да заплати на ищеца разноски за въззивното производство. По стойност те равнят на сумата от 300 лв., възнаграждение за един юрисконсулт по изготвяне на книжата по делото – отговор на жалба и становище по същество на спора. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.03.2013 година, постановено по гр. дело № 2675 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година. Осъжда А. „П. И.”, гр. С. да заплати на З. „В.”, гр. С. сумата от 300/триста лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |