Р Е Ш Е Н И Е № 260567
21.04.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI -ти граждански
състав
На 25.03.2021
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното
от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 566 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 260192 от 20.01.2021 г. постановено по гр.д.№
19639 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX-ти гр.състав, се приема за установено по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на
парично вземане в размер на сумата от 779, 11 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в ***, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.07.2017 г. до 21.05.2019 г. в размер на сумата 148, 68 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 22.05.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в Заповед № 5100/05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II брачен състав, като отхвърля предявените искове за
разликата над 779, 11 лв. до пълния предявен размер от 1 558, 21 лв.,
представляващ задължение за главница и за разликата над 148, 68 лв. до пълния
предявен размер от 185, 58 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които суми
е издадена Заповед № 5100/05.06.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен
състав, както и осъжда К.Г.К. да
заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 45, 16 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, и сумата от 224, 77 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 19369/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
Недоволен е
останал ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, който е подал въззивна жалба против решението в частта, с която са
отхвърлени предявените установителни искове за
разликата над 779, 11 лв. до пълния предявен размер от
1 558, 21 лв., представляващ задължение за главница и за разликата над
148, 68 лв. до пълния предявен размер от 185, 58 лв. – обезщетение за забавено
плащане.
Във въззивната жалба са излагат
оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, относимата
нормативна уредба и съдебната практика. Оспорва се изводът на районният съд за
частичното отхвърляне на претенцията, че ответникът не е едноличен собственик
на топлоснабдения имот, а само на 1/2 ид.ч. от него и следва да дължи
половината от сумите за доставената топлинна енергия /ТЕ/, който извод се
поддържа, че е в нарушение на нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ като специален
закон пред Закона за собствеността. Посочва се, че партидата е открита на името
на ответника и същият като клиент дължи заплащането на доставената в имота
топлинна енергия. В отношенията си с доставчика на ТЕ именно ответникът дължал
начислените суми, а останалото било въпрос на вътрешни отношения между
съсобствениците, при което се позовава
на евентуалното приложението на чл.30, ал.3 ЗС. Поддържа се и за доказаност на
факта, че процесният имот е в режим на СИО, както и се позовава на чл.32, ал.2
от СК за солидарната отговорност на съпрузите за задължения, поети за
задоволяване на нуждите на семейството. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част, както и да се постанови друго, с което изцяло да се уважи
исковата претенция и да се присъдят разноските за заповедното и
първоинстанционното производство в пълен размер. Претендира се и присъждането
на направените пред въззивната инстанция разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К.Г.К., ЕГН **********, чрез адвокат Г.П. - особен представител, с
който жалбата се оспорва като неоснователна с позоваването на ТР № 2/17.05.2018
г. постановено по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Моли се да се потвърди
решението в обжалваната част.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, против К.Г.К., ЕГН **********.
В исковата си молба „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД твърди, че дружеството, в качеството си на енергийно
предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. По силата на
раздел II от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени от КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е длъжно да доставя
в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочва се, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ ответникът К.Г.К. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***,
има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от
ОУ и е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането
на периода, за който се отнасят. Според чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в
срок на задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на
дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение
на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото
дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия разпределил за имота на ответника топлинна енергия в размер на 1 558, 21 лева, представляваща
топлинна енергия за битово - горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода
01.05.2017г. - 30.09.2018 г., както и с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 04.07.2017 г. – 21.05.2019 г. в размер на 185, 58 лева.
За претендираните суми е депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 8048/2019г. на ПРС, II бр. с-в., връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на регистрирания постоянен
адрес. В тази връзка на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на
вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновава
предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е изложил становище за
допустимост, но неоснователност на исковете по съображения, че ответникът не е
единствен собственик на имота и поне
половината от претендираната от него сума се дължи от друго лице. Не е оспорил
дяловото разпределение на топлинната енергия.
С постановеното решение първостепеният съд е приел за безспорно установено, че процесният недвижими
имот е бил топлоснабден и до него ищецът е доставил топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация
през периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. на стойност от 1 558, 21
лв., както и че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния
топлоснабден имот.
В
обжалваната част на решението, за да отхвърли предявения иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца пълната стойност от 1 558, 21 лв. на
доставената до имота топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г., районният съд е приел, че на основание чл.30, ал.3 от ЗС,
ответникът, като съсобственик, притежаващ 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот,
отговаря спрямо кредитора съразмерно с
дела си в съсобствеността. Тези си изводи районният съд е подкрепил със задължителните
разяснения в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС и доводът, че липсват доказателства по делото, че продажбеното
правоотношение за доставка на топлинна енергия е възникнало само с един от
съсобствениците, който да е депозирал заявление за откриване на партида на
негово име. Въз основа на това районният съд е достигнал до извода, че страни по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие в качеството си на клиенти на
топлинна енергия са двамата съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е
заключил, че ответникът дължи заплащането на половината от продажната цена за
доставена топлинна енергия за релевантния период до процесния апартамент и
съответното обезщетение за забава плащането на дължимата главница.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо в обжалваната част. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението в обжалваната част по
изложените във въззивната
жалба доводи, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Във
въззивното производство е безспорно доставянето на топлинната енергия до
топлоснабдения имот и нейната стойност, както и че ответникът притежава 1/2
ид.ч. от имота, като решението, в частта, с която са установени вземанията на
ищеца до посочената квота е влязло в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия. По делото е безспорно, че ответникът К.
притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот, видно
и от представената данъчна декларация по чл.14,
чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, поради което макар същото да не в пълен обем, то
обосновава качеството на ответника като клиент на топлинна енергия.
Задължението
за заплащане стойността на топлинната енергия се основава на договорно
правоотношение при общи условия между топлопреносното предприятие и клиента,
съгласно чл.149 и чл.150 от Закона за енергетиката, които влизат в сила без да
е необходимо изричното им писмено приемане от клиента. Задължено за заплащане
стойността на топлинната енергия е лице, като притежаващо качеството на клиент,
с което е сключен договора, тъй като се касае за произтичащо от договора
задължение. Според задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
Така е и прието, че при постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Касателно задължението на бившите съпрузи за
заплащане стойността на топлинната енергия, доставена до притежаван от тях
недвижим имот, в ТР е прието, че когато ползващият бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот,
тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността.
Възприетото
разрешение в т.1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, налага извод, че релевантният факт за ангажиране
отговорността на ответника да заплати пълната стойност на доставеното
количество топлинна енергия е съществуването на договорно правоотношение между него
и топлопреносното предприятие. Това е така доколкото по делото не се твърди и
не се установява топлоснабдения имот да се притежава в режим на съпружеска
имуществена общност, респективно сключването
на граждански брак между ответника и лицето Х.П.К., подала декларация по чл.14,
чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ за процесния имот, поради което не се обосновава
приложението на чл.32 от СК.
По
делото е представен препис - извлечение от сметка за задълженията за
консумирана топлинна енергия, след изготвянето на изравнителна сметка за съответната
година, според която потребител на имота е ответникът К.Г.К. с клиентски номер
********** за обект на потребление ИТН: *** в ****. Според раздел XIII, чл.58, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество, представени
по делото и публично известни, партидата на топлоснабдения имот се идентифицира
с абонатен номер и потребителски номер на клиента, като същата се открива въз
основа на документи по ал.1 от същата разпоредба. С оглед на това и доколкото в
представеното извлечение от сметка изрично е отразено, че имотът е заведен при
ищеца с посочените данни относно потребител, клиентски номер и обект на
потребление, то безспорно се налага извод, че партидата за имота е открита на
името на ответника под посочения клиентски номер. Преписа - извлечение от
сметка не е оспорено от ответника и не се спори, че индивидуална партида за
имота при ищеца се води на името на ответника като потребител под цитирания клиентски
номер, нито за нарушение на процедурата при откриването й. Обстоятелството, че
партидата за имота е открита на името на ответника е факт с правно значение и обосновава
договорната обвързаност между страните по делото, според Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което като
обстоятелството, доказващо наличието на договорно правоотношение за доставката
на топлинна енергия, се приема откриването на индивидуална партида при
топлопреносното дружество за имота. Следователно се налага извод, че ответникът
е договорно обвързан за заплащане на доставената за имота топлинна енергия и
тази, отдадена от сградната инсталация, поради което дължи пълната й стойност. В
случай, че в имота за процесния период е живял и съответно- ползвал топлинна
енергия и друг съсобственик, то ответникът
следва да насочи претенциите си за заплащане на съответната част от стойността
й към него, но това обстоятелство не касае топлопреносното предприятие, черпещо
правата си от сключения договор.
Изложеното
обосновава основателността на иска за главницата в претендирания размер от
1 558, 21 лева, а така и на иска за обезщетението за забава нейното
заплащане в размер на 185, 58 лева.
Имайки
предвид горното, въззивната жалба следва да бъда уважена като основателна. Решението
на районния съд, в обжалваната част следва бъде отменено като неправилно и вместо това да се уважи искът за главницата за разликата над 779, 11 лв. до
пълния предявен размер от 1 558, 21 лв. и искът за обезщетението за забава
за разликата над 148, 68 лв. до пълния предявен размер от 185, 58 лв.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва да се
присъди пълния размер на направените от него разноските за заповедното и
първоинстанционното производство. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 84, 88 лева, от които районният съд е присъдил 45, 16 лв., при което следва да му се
присъдят още 39, 72 лева. В първоинстанционното производство
ищецът е направил разноски за заплащането на държавна
такса в размер от 77, 45 лв., и депозит за особен представител на ответника в
размер на 245 лв., както и му е определено
юрисконсултското възнаграждение в размер от 100 лв., или общо 422, 45 лева, от които са му
присъдени 224, 77 лв. и поради това
следва да му се присъдят още 197, 68 лева. Тоест за заповедното и
първоинстанционното производство на ищеца следва да се присъдят още 237, 40 лева.
По
разноските във въззивното производство: На
основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК и
предвид искането във въззивната жалба за присъждане на разноските по делото,
включително на юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените в производството разноски за държавна
такса от 56, 16 лева; за депозит на особения представител на въззиваемата
страна от 200 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тоест
общо 356, 16 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260192 от 20.01.2021 г. постановено по
гр.д.№ 19639 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX-ти гр.състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” №
37, искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, да бъде прието за установено по
отношение на К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, е носител на парично вземане за разликата над 779, 11 лв. до пълния
предявен размер от 1 558, 21 лв. - задължение за главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН ***,
находящ се в ***, и на парично вземане за разликата над 148, 68 лв. до пълния
предявен размер от 185, 58 лв. - обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2017 г. до
21.05.2019 г., обективирани в Заповед № 5100/05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II брачен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл.422, във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК, по отношение на К.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на
парично вземане за разликата над 779, 11 лв. до пълния предявен размер
от 1 558, 21 лв. - задължение за главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в ***, и на
парично вземане за разликата над 148, 68 лв. до пълния предявен размер от 185,
58 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 04.07.2017 г. до 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед, а именно - 22.05.2019 г., до окончателното погасяване на задължението,
обективирани в Заповед № 5100/05.06.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен
състав.
В необжалваната част решението на
районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, сумата в общ размер на 593,
56 лева /петстотин деветдесет и три лева петдесет и шест стотинки/, от които: 237, 40 лева - разноски за заповедното и
първоинстанционното производство и 356,
16 лева - разноски за въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.