Р Е Ш Е Н И Е
№485
гр. Пловдив, 15 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, 29-ти състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1383 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ГЛОБАЛ
ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, „Коматевско
шосе“, местност „Динките“, Комплекс за сортиране, преработка, съхранение и
експедиция на плодове, представлявано от управителя И.Г.П., с посочен съдебен
адрес:***, против Ревизионен акт № Р-16001619004061-091-001 от 24.03.2020 г.,
издаден от А.Д.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията,
и В.К.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 249 от 29.05.2020 г. на Директора на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, с който допълнително
е установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 10 076,49 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 3 048,38 лв.
Твърди се
актът да е незаконосъобразен поради противоречие със закона и необоснованост,
както и поради неправилно прилагане на материалния закон –ЗКПО. Според
жалбоподателя извършените увеличения на СФР със сумите в размер на
31 664,34 лв. на основание чл.26, т.7 от ЗКПО, в размер на 27 622 лв.
на основание чл.26, т.2 от ЗКПО и в размер на 41 478,47 лв. на основание
чл.26, т.2 от ЗКПО са необосновани и направени при неправилен анализ на
представените доказателства, включително при неспазване задължителните указания
на горестоящия административен орган при отмяната на първоначално издаден РА.
Сочи се, че неправилно не е подложен на анализ описаният от дружеството
технологичен процес по пакетиране на плодове в опаковки с определен грамаж, при
който задължително се залага по-голямо количество плодове. На следващо място се
излагат твърдения, че е неправилна констатацията относно извършени покупки на
стоки от гръцкия доставчик по 5 бр.
фактури. В тази връзка се твърди, че изцяло са игнорирани резултатите от
проверки на органи по приходите в дирекция „Фискален контрол“, съгласно които
именно закупените количества стоки са „внесени“ от територията на Гърция на
територията на България. Стоките са закупени на специализиран фермерски пазар в
Гърция и при покупката им са издадени „бележки за закупена стока“, с които се
удостоверявало и извършено от клиента разплащане. Тъй като сделката е извършена
на територията на Гърция, не намирал приложение българският подзаконов
нормативен акт Наредба № Н-18 на министъра на финансите с предмет документиране
на извършени плащания.
Иска се
отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените разноски. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от пълномощника на жалбоподателя адв. А..
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съображения по съществото на спора за изложени в депозирана по
делото писмена защита.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният
ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този
начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван
в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го
е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и
подаването на жалба в рамките на определения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат
извод за нейната допустимост.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Настоящото
ревизионно производство се явява повторно такова, след като с решение № 371 от
18.06.2019 г. е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001618004739-091-001
от 02.04.2019 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001619060411-003-001 от
05.04.2019 г., в частта на допълнително установените задължения за корпоративен
данък и на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е
върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА.
Повторното ревизионно
производство е образувано въз основа на заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001619004061-020-001 от 28.06.2019 г., с която е определен срок до 3 месеца, считано от
връчването й, което е направено редовно по електронен път на 03.07.2019 г. Преди
изтичане на посочения срок ревизионното производство е спряно със заповед №
Р-16001619004061-023-001 от 29.08.2019 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради заболяване на член от ревизиращия екип. След изтичане на срока на
временна неработоспособност на ревизора, ревизионното производство е
възобновено със заповед № Р-16001619004061-141-001 от 11.11.2019 г. След възобновяване
на ревизията е посочен нов краен срок на приключването й до 16.12.2019 г.
Впоследствие този срок е удължен със ЗИЗВР № Р-16001619004061-020-002 от
16.12.2019 г. до 16.01.2020 г. и със ЗИЗВР № Р-16001619004061-020-003 от
16.01.2020 г. до 14.02.2020 г.
Ревизията обхваща определяне
задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
Въз основа на събраните при
ревизията доказателства е съставен ревизионен
доклад № Р-16001619004061-092-001 от 28.02.2020 г., против който в законоустановения срок е подадено
възражение вх. № 70-00-2983 от 10.03.2020 г., с приложена към него заповед (без
номер) от 04.01.2016 г. на управителя на „Глобал транс трейд“ ЕООД (л. 80). Направените
възражения и новопредставеното писмено доказателство са обсъдени от органите по
приходите, издали РА, като са изложени аргументи за неоснователността им. Констатациите
в РД са дали
основание за издаване на обжалвания ревизионен акт №
Р-16001619004061-091-001 от 24.03.2020
г., предмет на настоящото
съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за
нейното изменение, за спиране и възобновяване на ревизионното производство са
издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповеди №№
РД-09-1 от 03.01.2017 г. и РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив. Сроковете за извършването на ревизията са съобразени с
посочените такива по чл.114 от ДОПК. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите и в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото са представени
заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
изменена със заповеди №№ РД-09-2 от 02.01.2019 г. и РД-09-104 от 29.01.2019 г.,
с която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на
ръководители на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – гр.
Пловдив за срок от 01.10.2018 г. до 30.09.2020 г. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от издателите си с валиден квалифициран електронен подпис (оптичен
диск на л. 14 и протокол към него на л. 15). Ревизионният доклад и ревизионният
акт са съобщени на представляващия дружеството, като по този начин е била
осигурена възможност за реализиране на правото на защита в пълен обем.
При ревизията са направени следните
констатации, водещи до допълнително определяне на корпоративен данък за 2016
г.:
1.
- увеличение на декларирания СФР на
основание разпоредбата на чл. 26, т. 7 от ЗКПО със сумата в размер на 31 664,34
лв.:
При ревизията е установено, че през
годината са изписани стоки въз основа на искания за отпускане на материални
ценности (МЦ), в които са отразени изписани количества плодове „купички и мрежи
по 0,100 кг в повече“. Изписванията на стоки се отнасят до плодове – киви,
грозде, портокали, мандарини, лимони, нектарини, праскови, круши (таблици на л.
90 – 91 гръб за всеки вид плодове поотделно). В отговор на ИПДПОЗЛ №
Р-16001619004061-040-004 от 07.02.2020 г. са депозирани писмени обяснения от
РЛ, съгласно съдържанието на които при продажба на стоките, които се предлагат в
големи търговски вериги в купичка и мрежа от 0,5 кг, 1 кг, 1,5 кг и 2 кг се
влагат допълнително по 0,100 кг в зависимост от теглото. Това се налага по
причина, че докато достигнат до крайния потребител теглото на стоките се
намалява от фира. От момента на разфасоването на стоките в съответните опаковки
до момента, в който се доставят до крайния клиент в съответната търговска
верига (Кауфланд, Метро), изтичат няколко дни, през които се „получават“ фири,
в зависимост от вида на стоките (вида плодове). Конкретният размер на фирите е
предмет на правна уредба в Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на
естествените фири, брака и липсите на стоково – материалните ценности при
съхранението им и транспортирането им. Тъй като от търговските вериги се
прилага качествен контрол при приемане на стоките, включително чрез претегляне
на разфасовките на стоки в техните опаковки, при несъответстващ грамаж, посочен
на опаковката (по-малък) санкцията е връщане на цялата стока. Именно поради
минимизиране на загубите за РЛ от връщане на стоката, при разфасоването и
опаковането й „се залагат“ допълнителни количества от 0,50 кг до 0,200 кг
спрямо посоченото на опаковката тегло.
След запознаване с констатациите в
РД, с възражението против него е била представена заповед (без номер) от
04.01.2016 г. на ръководител на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, съгласно която при
продажба в опаковки с фиксиран грамаж (в мрежа или купа) плодовете нектарини,
кайсии, ягоди, лимони, мандарини, киви, портокали, круши, грозде и др. към
посочения на опаковката грамаж следва да бъде добавена допълнително стока с
грамаж между 0,50 кг и 0,200 кг, в зависимост от продукта. Новопредставеното
доказателство е подложено на анализ от органите по приходите, издатели на РА,
при който анализ е констатирана една и съща грешка при посочване на
допълнително вложеното количество плодове за компенсиране на евентуални
естествени фири (посочено е 0,50 кг вместо 0,050 кг). Направена е констатация,
че посоченото в повече количество плодове, вложено в опаковки с фиксиран грамаж,
е в определени рамки, без да са представени утвърдени от дружеството фирмени
стандарти за естествените фири и въведена система за анализ на опасностите и
анализ на критични точки (НАССР), или система за управление на безопасността на
храните и процедури за събиране и съхранение на информацията, дневник за входящ
контрол за регистрация на закупените хранителни продукти, съгласно изискванията
на Закона за храните (ЗХ), дневник за експедиция за продадените стоки и
продукти за контрол.
Направен е извод, че РЛ е отчело
като текущ разход за периода вложените във всяка опаковка с фиксиран грамаж
допълнителни количества плодове, като не е представило доказателства същите да
са вследствие евентуални естествени фири (в доказани количества). При твърдения
за прилагане разпоредбите на Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на
естествените фири, брака и липсите на СМЦ при съхранението и транспортирането
им (Наредбата) не е извършена съпоставка на стойностите на отчетените фири с
нормативно установените стойности. По-конкретно е нарушена разпоредбата на чл.
5 от Наредбата, съгласно която приспадането на естествените фири се извършва по
действителните им размери, които не могат да надвишават установените пределни
норми и не се допуска предварително приспадане. Нарушена е и разпоредбата на
чл.7, т.А от Наредбата, съгласно която нормите за естествени фири не се
прилагат в случаите, когато приемането, превозването и продажбата на СМЦ е
станало без претегляне (не са представени документи за претегляне на стоките
преди разфасоване, след разфасоване и при предаването им на клиентите).
При анализ на заповедта от
04.01.2016 г. и съдържанието на депозираните писмени обяснения са направени и
изчисления на размера на вложените в повече плодове в опаковките с фиксиран
грамаж, при които е констатирано влагане на 10% повече. Този размер, съпоставен
с нормите на Наредбата, надвишава многократно пределните размери на
естествените фири, които са в диапазон от 0,5% до 2,4% в зависимост от сезона
на плодовете (таблица 2 от Наредбата, констатация на л. 71). Констатирано е и
нарушение на чл.10 от Наредбата, съгласно която разпоредба в складовете, в
които не може да се установи точно времето за престояване на всяка стока при
съхраняване и лагеруване, определянето му става въз основа на
стокообращаемостта. От своя страна, стокообращаемостта се изчислява в дни по
пътя на разделянето на средния месечен остатък на дневния оборот за всяка
стока. При ревизията е установено, че не е приложен и този начин за определяне
на естествените фири.
В
решението за потвърждаване на РА горестоящият административен орган е
намерил за правилни изводите на ревизиращия екип. Посочено е и допълнително
основание за регулиране на СФР в увеличение с посочената сума в размер на
31 664,34 лв., а именно разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗКПО.
Предвид значителното неколкократно превишение на количествата влагани суровини
и материали за производство (изчислени от ревизиращия екип на 10%) и други
производствени разходи над обичайните за извършваната от РЛ дейност (в порядъка
между 0,5% и 2,4%) е отчетено, че може да се приеме, че предоставените в повече
количества материални блага на клиента представлява безвъзмездна доставка или
дарение, които отново се третират като сделки в отклонение от данъчно облагане,
съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.
2.
- увеличение на декларирания СФР със
сумата в размер на 41 478,47лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО:
При ревизията е констатирано, че през
м. 01. и м. 06.2016 г. РЛ е декларирало ВОП на стоки от гръцки търговец,
посочен в РД, РА и решението на горестоящия административен орган на обща
стойност 21 433 евро (левова равностойност 41 478,47лв.) по 5 бр.
инвойси (таблица на л. 92). Инвойсите са намерили отражение във вторичните
счетоводни регистри на жалбоподателя по дебита на сметка 304 Стоки и кредита на
сметка 401 Доставчици. Всяка фактура е придружена с международна товарителница
(ЧМР) за извършен международен транспорт на стоки. Разплащанията по доставките
са извършени изцяло в брой, като не са представени доказателства за извършена
обмяна на лева в евро.
При проверката, предхождаща
ревизията, е извършен обмен на информация с компетентните органи по приходите в
Гърция, при който е установено, че гръцкият търговец не е декларирал ВОД на
стоки към българското дружество. При извършена проверка на място на търговския
обект на гръцкия търговец е установено, че на мястото има разнебитен/порутен
склад с площ 10 кв.м и няма инфраструктура и други активи, свързани с
упражняването на дейността (палети, касетки и др.). След надлежно уведомяване
на гръцкия търговец за извършваната проверка и други подобни проверки, същият е
депозирал писмени обяснения (декларация) със съдържание, че през 2016 г. не е
издавал фактури и е започнала проверка на гръцката прокуратура срещу български
и гръцки гражданин за „фалшифициране“. Ревизиращият екип е извършил анализ на
сметка 304 Стоки на българското дружество и е направил констатация, че както
закупените, така и продадените плодове (портокали, мандарини, праскови) са в
многократно по-големи количества и изписването на стоките е извършено не по
партиди, а по среднопретеглена цена. Поради тази причина, не може да се направи
връзка между изписването на стоките и последващите продажби. При анализ на
разпоредби на ЗКПО, ЗСч (чл. 26, ал.1, т.9) и Общи разпоредби към НСС е
направен извод, че стоките, заприходени по фактурите от гръцкия търговец нямат
доказана цена на придобиване, съответно посочената цена в счетоводните регистри
не е надлежно оценена, тъй като заприхождаването е извършено въз основа на
неистински документи. Отчетено е, че в конкретния случай, липсват каквито и да
било доказателства за реалните доставчици на стоките (различни количества
плодове), за които се твърди да са придобити чрез ВОП от Гърция. Приемането и
отчитането на документи за покупка на стоки, които не отразяват реални
стопански операции по доставка на стоки са индиция за недобросъвестно поведение
на РЛ, насочено към осуетяване облагането на печалбите на дружеството. На
основание разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО декларираният СФР е преобразуван в увеличение със сумата в размер на
41 478,47лв. Горестоящият административен орган е намерил за правилни
изводите на ревизиращия екип. Посочено е в решението му, че след като се касае
за заприходени стоки въз основа на първични счетоводни документи, които не
документират реално извършени стопански операции и не са представени
доказателства за действителното им заплащане от РЛ, може да се направи извод,
че посочените стоки (материални запаси) са придобити безвъзмездно. Това
безвъзмездно придобиване, от своя страна, представлява извънреден приход,
подлежащ на облагане по реда на ЗКПО. При анализ на разпоредбите на чл. 78 от ЗКПО и СС 18 Приходи (т.2) е посочено допълнително правно основание за
преобразуване на декларирания от РЛ СФР. Посочено е, че е нарушен принципът на
текущо начисляване, съгласно който приходите и разходите, произтичащи от сделки
и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
отнасят.
3.
- увеличение на декларирания СФР със
сумата в размер на 27 622 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО:
При ревизията е констатирано, че по
дебита на счетоводна сметка 702 Приходи от продажба на стоки срещу кредитиране
на сметка 304 Стоки са отчетени на 31.03.2016 г. сумите в размер на
9 371,93 лв. – портокал и в размер на 18 250,07 лв. – банани. При
направените счетоводни записвания не е посочено основанието, въз основа на
което посочените суми са осчетоводени като текущ разход. В отговор на ИПДПОЗЛ
не са представени документи и писмени обяснения за взетата счетоводна операция.
На основание разпоредбата на чл.26, т.2, във връзка с чл.10 от ЗКПО
декларираният СФР е преобразуван в увеличение със сумата в размер на 27 622
лв. Горестоящият административен орган е намерил за правилни изводите на ревизиращия
екип и по тази част от извършените установявания. Направен е извод, че не са
представени доказателства за твърденията в жалбата за проблем с използвания счетоводен
софтуер, който води до неточности при изписването на стоките. Налице се взети
счетоводни операции без обосновка и документиране, с единствено посочено
„основание“ „изравняване“ или „уточняване“. Въз основа на тези увеличения на декларирания
СФР са определени допълнително задълженията за корпоративен данък, предмет на
настоящото съдебно производство, ведно с прилежащите лихви. По-конкретно, за
2016 г. декларираният отрицателен СФР (загуба) в размер на 22 849,20 лв. е
увеличен със сумата в общ размер на 69 100,47 лв. на основание чл. 26, т.
2 от ЗКПО и със сумата в размер на 31 664,34 лв. на основание чл. 26, т. 7
от ЗКПО. По този начин е изчислен нов размер на данъчния финансов резултат
(ДФР) – печалба на стойност 312 414,65 лв. (таблица на л. 94 – 94 гръб).
Върху данъчната основа в размер на 312 414,65 лв. е изчислен дължим
корпоративен данък в размер на 31 241,47 лв. и след приспадане на отстъпката
по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО в размер на 211,65 лв. и внесения КД в размер на 20 953,33
лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 10 076,49 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 3 048,38 лв.
В хода на съдебното производство са
представени следните писмени доказателства, в хронологичен ред: РА №
Р-16001618004739-091-001 от 02.04.2019г. и РА за поправка на РА №
П-16001619060411-003-001 от 05.04.2019г. за извършена предходна ревизия на
„Глобал транс трейд“ ЕООД за 2016г. (л. 818 – 826); протоколи за извършени
проверки от ГД „Фискален контрол“, касаещи „Глобал транс трейд“ ЕООД, ведно със
събраните при проверките доказателства, описани в придружително писмо на л. 836
(л. 837 – 885).
Предвид тезата на жалбоподателя,
отнасяща се до извършеното увеличение на СФР на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО,
в хода на съдебното производство е прието заключение по съдебно – техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. В.Н., без направени възражения от
страните по делото. След преглед на представените по делото доказателства, посещение
на място на производствения цех на „Глобал транс трейд“ ЕООД и оглед на машина
за разфасоване на плодове и зеленчуци (онагледен със снимков материал на л. 888
– 889), вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: машината за сортиране и
опаковане на плодове и зеленчуци в производствения обект на дружеството е една
– автоматична пакетна машина марка SORMA, модел KBDX 140, фабричен номер 1 037 103/2007, произведена в
Италия. Същата е комплектована с транспортьор ролков PLS 123 фабричен номер 1 036 599/2007, въртяща маса
фабричен номер 038 880/2007 и компресор въздушен PVA 15/EM – 10 N G 165. При огледа на вещото лице машината е подготвена и е
започнала работа по разфасоване на лимони внос от Турция в мрежести опаковки от
500 гр, предназначени за търговската верига Кауфланд. Машината е настроена за
опаковане на плодовете в диапазон минимум 510гр – максимум 560гр. При притегляне
на контролна везна на 3бр. опаковки от разфасовани лимони са измерени
количества от 525гр., 540гр. и 530гр. При доставката към клиента в една каса се
поставят 20 бр. разфасовки с фиксиран грамаж, т.е. по документи в тях се
съдържат 10 кг лимони, а в действителност количеството е с 250 гр – 400 гр
повече. Опаковката на лимоните представлява жълта мрежа от полимерен материал,
завързана на две места с метални скоби и захванат пластмасов етикет с цветно
изображение от едната страна на цитрусов плод и информация на български език от
другата, с бар код на продукта. В етикета на продукта е посочена информация за
доставчик, артикул (вид плод), сорт, произход и нето тегло 0,500 кг. Преди
започване на работа на машината на вещото лице е предоставена информация от
оператора, че най-малкият диапазон за настройване на нейната точност й е 50 гр.,
което представлява фабрична настройка. При опит за настройване на по-малък
минимален диапазон машината не възприема зададените ръчни команди и коригира
настройките на разлика между минималната и максималната стойност от 50 гр. На
вещото лице не е даден конкретен отговор защо при нетна маса на продукта в
опаковката от 500 гр. машината се настройва в диапазон от 510 гр. до 560 гр.
Направено е предположение, че е така „от основната настройка на самата машина“;
-задача 2: технологичният процес на
машината, намираща се в производствения обект на „Глобал транс трейд“ ООД, се
състои от следните етапи:
-захранване с плодове (ръчно
изсипване на плодовете в долния край на ролковия транспортьор);
-транспортиране е едновременно
инспектиране (по време на изкачване към входа на машината работници отстраняват
ръчно негодните плодове от ролковия транспортьор);
-дозиране (основният поток плодове
се разделя на четири по-малки потока и на тегловен принцип, с везни се оформят
дозите). Това става в основната част на машината, която затворена с метални
ламарини и процесът не може да се наблюдава;
-опаковане на дозите (в мрежести
опаковки от полимерен материал);
-транспортиране до въртящата се маса
(с лентов транспортьор напречни греди);
-извеждане от кръглата маса на
опакованите продукти (ръчно се поставят в предварително подготвени каси);
-задача 3: машината дава възможност
за фактическо постигане на точно количество по маса на опакованите плодове. При
настройка на машината за диапазон от 510 гр. до 560 гр., при контролните
измервания на три опаковки са установени количества от 525 гр., 530 гр. и 540 гр.,
т.е. в средата на заложения диапазон. Отклонението, с което работи машината е
+50 гр. над фиксираната минимална стойност от 510 гр. за конкретната опаковка.
Причините за това са технически и „нормативни“ и се свеждат до следното:
-настройката с 10 гр. повече се
обосновава с масата на опаковката и размерът на предполагаемите фири до момента
на закупуване на продукта от крайния потребител; -фабричната настройка от +50гр.
е заложена, тъй като плодовете и зеленчуците не са калибрирани по маса, вид и
форма. При работата на тегловите дозатори не може да се намери абсолютно
точната маса на всяка опаковка, затова те се „настройват на по-голяма маса“.
Съгласно разпоредби от Наредбата за
предварително опакованите продукти (в сила от 2003 г.) диапазонът на толеранс
на масата зависи от големината на номиналната маса на опакования продукт, и то
само в отрицателна посока. Отклонението се нарича „допустимо отрицателно
отклонение“ и се бележи със символа „е“
на опаковките на номиналната маса (например 500 гр). За номинална стойност 500 гр.
допустимото отрицателно отклонение е 15 гр. Това означава, че ако продуктът в
опаковката с номинална стойност 500 гр. е фактически под 485 гр., продавачът
подлежи на санкция „по българското и европейското законодателство“. Това е
причината търговските обекти, които предлагат за продажба продукти на крайни
клиенти, да имат изисквания към доставчиците за поставяне в опаковките на
продукти с по-голяма маса от номиналната.Според заключението на СТЕ друга
причина за по-голяма стойност в опаковките спрямо номиналната маса са фирите,
които представляват „естествени загуби при съхраняване на продуктите“,
по-конкретно на тяхното количество. Фирите зависят от характера на продуктите,
сезона, здравината на опаковката, вида на складовите помещения, срока на
съхраняване и други причини. Основни причини за появата на естествените фири са
„дишане, изсъхване, разпиляване, разливане“ и др. В българското законодателство
има строго регламентирани норми за размера на естествените фири, които за
лимоните са от 0,3% до 0,4% на 48 часа през есента и зимата и на 24 часа през
пролетта. За портокалите размерът на естествените фири е от 0,22% до 0,5% на 48
часа през есента и зимата и на 24 часа през пролетта;
-въпрос 4: вещото лице не може да
даде точен отговор на въпроса при фактическо зададено пълнене при стандартните
параметри (с минимално допустимо отклонение) колко в повече като продукт от
съответния вид плод следва да се влага в опаковките от една партида, извън
стандартното количество на опаковката. Причината за това е, че не знае какво е
количеството на отделните партиди плодове. Според него, приблизително на 10кг.
фактурирана доставка в разфасовки от 0,500 кг., доставените в повече количества
„варират“ между 250 гр. и 400 гр. Изчисленията за една партида могат да се
направят, като количеството на партидата се раздели на 10 и полученото число се
умножи средно по 0,325 кг. (средно аритметично между най-ниската и най-високата
стойност на отклонението). Полученото число ще представлява количеството на
съответния продукт, което е доставено в повече на клиента, но не е фактурирано
за конкретната партида.
В разпита в съдебното заседание по
приемане на заключението вещото лице е направило изявление за допусната
техническа грешка и начинът на коригирането й. В действителност, на 10 кг.
фактурирано количество продукт в разфасовки с фиксиран грамаж към клиента,
доставеното в повече количество ще варира с между 500 гр. и 800 гр. повече.
Грешката е допусната, тъй като се касае за опаковки от 0,500 кг., а при
изготвяне на заключението изчисленията са направени на база опаковки от 1 кг.
Изчисленията за една партида се променят по следния начин: количеството на
партидата се разделя на 10 и полученото число се умножава средно по 0,650 кг.
(средно аритметично между най-ниската и най-високата стойност на отклонението,
които са между 500 гр. и 800 гр). Вещото лице е дало и следните уточнения на
поставени въпроси от страните и съдебния състав: направените изводи, отнасящи
се до плода лимон касаят всички видове цитрусови плодове и картофи и всички други
видове плодове и зеленчуци, които се разфасоват с машината – праскови, кайсии и
др. Наредбата за предварително опакованите продукти фиксира допустимо
отклонение на продукта спрямо неговата номинална стойност, но само в посока
„надолу“, т.е. за продукт в опаковка от 500 гр. допустимото отклонение е 15 гр.
или същият не може да е в по-малко количество от 485 гр. в опаковка с номинал
500 гр. В случай, че се допусне по-високо отклонение „надолу“ доставчикът
подлежи на санкция. Това изискване няма общо с настройките на машината за
сортиране, които са зададени за известни отклонения, тъй като машината не може
да подбере плодовете с абсолютна точност до 0,500 кг. Обяснено е, че по
отношение на фирите, настройките на машината са направени и съобразно тях и тя
е настроена за минимално отклонение от 10 гр. за номинална стойност от 500 гр.,
с толеранс от 50 гр. нагоре. Количеството в повече от заложената стойност от
510 гр. представлява гаранция, че няма да се наруши изискването за минимално
количество от 485 гр., поради „неголямата“ точност на машината. Казано с други
думи, естествените фири следва да се компенсират с допълнително количество
продукт над номиналната стойност на опаковката от 0,500 кг. Разяснено е също и
че, считано от 2003 г. е в сила Наредба за предварително опакованите продукти и
съобразно изискванията й на всяка опаковка със символа „е“ се обозначава допустимото „отрицателно“ отклонение, което за
продукт от 0,500кг е 15гр. За да е качествен предварително опакованият продукт
количеството му следва да е при 500 гр най-малко 485 гр. Законодателят „не се
интересува“ с колко се надвишава количеството над 500 гр, а единствено да „не
падне“ под 485гр. Поради тази причина и поради причина на малка точност,
машината се настройва от производителя на минимално количество в опаковка от
510гр + 50гр толеранс по фабрична настройка и това е един вид и презастраховка
за производителя, тъй като при неспазване на минималния грамаж от продукта по
Наредбата за предварително опакованите продукти, същият подлежи на санкция.
В хода на съдебното производство са приети основно и допълнително
заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице А.Д., с
направено възражение от процесуалния представител на ответника за
необоснованост. След анализ на представените по делото доказателства и
допълнително документи от счетоводството на жалбоподателя, подробно описани на
стр. 2 от заключението (л. 918) вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи по основното заключение:
-през 2016 г. жалбоподателят е извършвал продажби на плодове и зеленчуци на
голям брой клиенти на територията на страната – повече от 400 бр. търговци. Към
клиентите „Метро кеш енд кери България“ и „Кауфланд България“ са извършвани
продажби на плодове и зеленчуци с фиксиран грамаж на опаковката по фактури,
посочени в табличен вид на л. 918 – 922. Основно са продавани плодове в
разфасовки от по 1 кг в купичка или мрежа и лимони в разфасовки от по 0,5 кг.
Изписването на стоките е извършвано месечно, като за целта са съставяни
документи под формата на „искане за отпускане на материални ценности (МЦ) от
склада“. В таблица 3 от заключението (л. 923 – 924) е обобщена информацията за
издадените искания за отпускане на МЦ, а в таблица 3.1 (л. 923 – 924) –
информация за изписаното допълнително количество МЦ от киви, мандарини,
портокали, лимони, нектарини, праскови, кайсии, грозде и круши. Направена е
експертна констатация, че е изписано допълнително количество от по 0,100 кг за
всяка опаковка с фиксиран грамаж, така, както се предлага на крайния клиент. В
таблици 4 и 4.1 (л. 924 – 925) е обобщена информацията за изписаните количества
стоки по видове плодове като водещ признак и по допълнителен признак – искания
за отпускане на МЦ. Съгласно информацията в таблиците, общото продадено
количество киви възлиза на 16 449 кг и същото количество е
изписано от наличните СМЗ. По решение на управителя на дружеството (вероятно се
има предвид заповедта, представена с възражението против РД) приготвените
разфасовки на плодове, предназначени за клиентите „Метро кеш енд кери България“
и „Кауфланд България“ са със завишено тегло, отразено в таблиците.
По-конкретно, всяка опаковка или разфасовка със стока с тегло от 1 кг е допълнена с още 0,100 кг, а тази с тегло 0,500 кг – с още 0,50 кг. При извършените
изчисления вещото лице е установило идентичност на количествата продадени
плодове в повече, съответно тяхната стойност (констатации на л. 923 и л. 925).
Отчитането на СМЗ е извършено в съответствие със СС 2. Разходите по закупуване
на стоките включват покупната им цена, разходите по доставката и други разходи,
които допринасят за привеждане на стоките в готов за тяхното използванe вид, което включва превозването им и товаро –
разтоварни операции. Стоките са изписвани по метода на средно претеглената
стойност, при който средно претеглената стойност за всяка единица СМЗ се
определя от сбора на средно претеглената стойност на наличните сходни СМЗ в
началото на периода и стойността на закупени през периода СМЗ, който сбор се
разделя на количеството на МЗ. Отразено е, че съгласно експертните констатации
в заключението по СТЕ максималното допустимо отклонение в повече на стоките в
разфасовки с фиксиран грамаж варира на 10 кг в порядъка между 250 и 400 гр. или
средно 325 гр. Всъщност, това количество не е фактурирано на клиента, но е
напуснало склада на доставчика – дружеството – жалбоподател. Счетоводното
отчитане е последващо събитие, което отразява вече отминали такива и съответно
документирани. Спорът между страните е относно това как да се третират допълнителните
количества изписани стоки, дали като стоки или като естествени фири, което ако
е уточнено, то документирането и осчетоводяването му ще се извърши при спазване
на съответните нормативни разпоредби. При съобразяване с експертните изводи на
вещото лице по СТЕ процесът, свързан с разфасовка и опаковка на стоките много
наподобява производствен процес и в него е заложен технологичен брак, дефиниран
още при проектирането на самата производствена технология. Произтичащите загуби
от него се включват в себестойността на произведената продукция. В
калкулационната система за такива производствени дейности се включва комплексна
статия Разходи/Загуби от брак. Предвид приблизителните изчисления, извършени от
вещото лице по СТЕ, не може да се даде изчерпателен отговор на поставената
задача по какъв начин от счетоводна гледна точка следва да бъдат отписани
вложените в повече като грамаж плодове/зеленчуци в една опаковка при пълненето
им, когато е фактурирано фиксираното количество в опаковките. По отношение на
стоките, придобити от ВОП от гръцки търговец, на вещото лице са представени
инвойс, ЧМР и фактура за транспорт (изчерпателно изброени на л. 926). Направена
е експертна констатация, че всички разплащания по доставките са извършени в
брой и са предмет на проверка от дирекция „Фискален контрол“, като от
представената в счетоводството на дружеството хронологична ведомост на сметка
304 Стоки за годината се установяват следните заприходени и изписани количества
стоки: -заприходено количество портокали от ВОП 49 550кг; изписано
количество портокали 59 079,66кг; -заприходено количество мандарини от ВОП
13 850кг; изписано количество мандарини 109 488,10кг; -заприходено
количество нектарини от ВОП 19 580кг; изписано количество нектарини 28 208,41кг;
-заприходено количество праскови от ВОП 19 900кг; изписано количество
праскови 20 713,68кг. По отношение взетата счетоводна операция, описана на
стр. 21 от РД съгласно обясненията на счетоводителя на дружеството „взетите
счетоводни операции по дебита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки в
кореспонденция с кредита на сметка 304 Стоки на дата 31.03.2016г. за сумата
9 371,93лв. портокали и за сумата 18 250,07лв. банани са извършени
като такива, за да бъде определена коректно средната пазарна цена на стоката за
съответния месец на база на цялото закупено количество за съответния месец по
издадени първични счетоводни документи или декларации за ВОП или внос. Поради
големия документооборот фактурите за продажби са осчетоводявани преди фактурите
за покупки, тъй като в счетоводството се предоставят периодично през целия
календарен месец. По този начин на действие в определени случаи цената на
изписваната стока се явява с отрицателно число. Счетоводната кантора на
жалбоподателя е предприела подход за ръчно изчисляване на месечни цени на стоки
по средна цена, след което се вземат съответните операции към края на месеца, в
който се установи разминаване с цената, който счетоводната програма генерира
към края на календарния месец. По този начин, определената средна цена на
стоката (приета като метод на изписването) е на база цялото количество закупена
стока, която се определя към края на всеки месец след заприхождаване на всички
документи за покупка на стоката. Експертните изводи са онагледени от записванията
по счетоводна сметка 702 (таблица 6 на л. 927). При преглед на извършена от
жалбоподателя справка по сметка 702 (хронологична ведомост за 2016 г.) вещото
лице е установило и други записвания, свързани с определяне на средната цена,
за които не е извършено регулиране в увеличение на декларирания СФР.
В разпита си в съдебното заседание на 16.09.2021 г. по приемане на
заключението вещото лице е направило следните пояснения и уточнения по него: на стр. 7 от заключението, в таблиците 3 и 3.1 се съдържа обобщена
информация за изписаните допълнително количества плодове към клиенти. Според
вещото лице, допълнително изписаните количества са „50 кг – 50 бр. опаковки,
съответно по 100 гр всяка“. В т. 1 са посочени стойностно допълнително
продадените количества. На стр. 2 – 6 от заключението са посочени
предоставените за преглед на вещото лице първични счетоводни документи, в които
са посочени продадените количества стоки към клиенти. В заключението тези
документи са посочени с индивидуализиращи данни номер на документ, дата на
издаване, стойност и сума, но в тях липсват аналитични записвания „какво
количество е продадено, извън онова, допълнително вписаното“. Поради пропуск
при изготвяне на заключението, продадените количества към клиенти са посочени
само като стойност, не като „количество“. Информация за допълнително изписаните
количества стоки се съдържа в таблици 3 и 3.1, в които са установени и
остойностени. По отношение отговора на въпрос № 8 е уточнено, че се касае за
„стойностна операция, за да се изпише коректно“. Взетата счетоводна операция е
по преценка на жалбоподателя. Причината за така взетата счетоводна операция е
големият документооборот, постоянното извършване на продажби на „пристигнала
обмитена стока“ и извършването на счетоводното обслужване от „външна счетоводна
кантора“, което предполага „известно закъснение“. Не може веднага да се види
средна цена, която се получава разделено на количество, съответно продадената
стока се изписва по сходна пазарна цена и едва след време, в края на месеца се
установява точната пазарна стойност и стоката се заприхождава „правилно“ и се
установява счетоводно именно „към този момент“. Не се променят количествата
стоки, само определянето на средната цена, като това е въпрос на подход и не
може да се говори за допусната грешка. При продажба принципът на изписване е
„според документите“ и се прави еднократно или на два пъти в рамките на
календарен месец. Такива счетоводни операции са вземани през цялата година, не
само през месец март и месец юни, като цялото продадено количество през месеца
е изписано в края му, съобразно „складовата информация“. Според вещото лице, се
касае за „практичен подход“ от страна на жалбоподателя. Не се касае за по-късно
осчетоводяване на покупките, „самата продажба си е действителна, тя е на датата
на събитието, в деня на сделката“. Самата продажба се извършва по установени
продажни цени и не е необходима информация за отчетната стойност на стоките.
Вероятно се касае за проблем в счетоводството на дружеството при осчетоводяване
на покупките. Изписването на продадените стоки се извършва не в деня на
продажбата, а в края на месеца и след като в рамките на месеца вече са въведени
всички покупни документи, се променя и отчетната стойност на стоките, но това
става в рамките на съответния месец. Това означава, че при обработване на
първичните счетоводни документи е „спазен“ данъчният период, което е в интерес
на получателя по доставките, който ползва данъчен кредит и при несвоевременно
осчетоводяване на документите ще загуби това си право. Според вещото лице
всички покупни документи и митнически декларации от внос са своевременно
отразявани в дневниците за покупки на дружеството, т.е. са спазени сроковете за
отразяването им, регламентирани в ЗДДС. Поради тази причина, не може да се
твърди със сигурност, че има нарушение при водене на счетоводството. По
отношение на отговора на въпрос № 4 е уточнено, че се касае за специфичен
технологичен процес по пакетиране на стоки с „разлика в теглото“. Поради тази
причина, от счетоводна гледна точка „не може да бъде установено съвсем точно“,
а следва да се държи сметка и на „допустимите естествени фири“. Количеството в
повече, получено при пакетирането, трябва да бъде изписано като разход, тъй
като при последващата инвентаризация ще се установи, че „по документи се водят
големи количества, а всъщност те не са налични“.
В съдебното заседание на 07.12.2021 г. е прието и допълнително заключение
по ССЕ, изготвено от същото вещо лице, без направени възражения за
необоснованост от страните по делото. При преглед на събраните по делото
доказателства и допълнителна справка в счетоводството на жалбоподателя,
по-конкретно данни от складовата програма, с която са заприхождавани и
изписвани стоките с фиксиран грамаж към клиента „Кауфланд“, вещото лице е
идентифицирало същите по вид и количество по месеци. В таблица 1 (л. 976 – 977)
е извършило съответните изчисления на база на данни за продадените количества
на процентното съотношение между общото продадено количество стоки с фиксиран
грамаж към допълнително изписаното количество, посочено в основното заключение.
В резултат на извършените изчисления са установени „малки разлики“ за месец
01.2016 г. на стоките мандарина мрежа 1 кг – съотношение 0,39% и портокал мрежа
1 кг – съотношение 0,46% и на стоките лимони мрежа 0,500 кг – за месец 04.2016
г. – съотношение 3,52% и за месец 05.2016 г. – съотношение 8,55%. При
направените изчисления се установява средно процентно съотношение между общо
продадените количества стоки и допълнително изписаните количества от 10%.
При използване методиката на вещото лице по СТЕ, се правят следните
изчисления: при посочено в СТЕ допустимо отклонение от 0,325кг на 10кг, за 1кг
се изчислява отклонение от 0,0325кг (32,5гр). Съгласно информацията в колона 3
от таблица 1 от заключението, общото продадено количество по фактури към
клиенти възлиза на 605 892,10кг, от което след допълнителна обработка под
формата на разфасовка и пакетиране, се наблюдава отклонение на 10кг от средно
0,325кг (325гр). Допустимото отклонение, съгласно заключението на СТЕ, се
изчислява на 19 691,49 кг = 605 892,10 кг х 0,0325 кг. Количеството
от 19 691,49 кг., явяващо се допустимо отклонение според СТЕ, представлява
35,78% от 55 039,04 кг – стойността на общото количество на стоките,
изписани в повече по документи искане за отпускане на СМЗ, посочено в колона 4
от таблица 1. В таблица 2 към заключението (л. 977 – 978) са направени изчисления
на съотношението между общо продаденото количество стоки и допълнително
изписаните количества. В констативно съобразителната част на заключението са
посочени представените от жалбоподателя документи, включително допълнителни
такива в счетоводството му, използвани при изготвяне на основното и
допълнително заключение по ССЕ. Към доказателствения материал по делото са
приобщени документи, предоставени за анализ на вещото лице, на носител флаш
памет, заверени с електронен подпис, съгласно опис на л. 940 – 941. По
отношение на част от тези документи, а именно тези от № 1 до № 12 е направено
възражение от процесуалния представител на ответника за приемането им, тъй като
не представляват документи, включително първични счетоводни документи и
вторични счетоводни регистри, а справки и писмени обяснения, предназначени за
вещото лице. В разпита си в съдебното заседание по приемане на допълнителното
заключение, вещото лице е направило следните уточнения и пояснения:
количеството изписани в повече стоки не е установено като фира или брак, а като
изписани допълнителни количества стоки във връзка с извършените продажби към
„Кауфланд“ и „Метро“. Има разлика в килограмите по месеци, като не може да се
посочи причината за това. В основното и допълнителното заключение се съдържа
изрична констатация за констатираната разлика за количествата, посочени в
издадените фактури и количествата, които следва да бъдат изписани. Според
представените по делото доказателства и „според стандарт“ би следвало да се
изпише с 10% повече, но има и изписани в повече количества. На стр. 5 от
допълнителното заключение, под „непълна справка“ и „непълна информация“ следва
да се разбира, че справките, които са предоставени от жалбоподателя, съдържат
обобщени данни, но не са достатъчни за задълбочен анализ. Същите „не биха
свършили работа“ за изготвяне на заключението, ако се вземе информацията от
приложените копия на документи. Направено е това пояснение в заключението,
защото следва да се „даде обяснение“ въз основа на какви доказателства са направени
експертните изводи. Текстът „документи и справки“ е посочен като пояснение, че
описаните документи в таблицата по-горе не съдържат достатъчно пълна
информация, която да бъде подложена на анализ. Фактурите с получатели
„Кауфланд“ и „Метро“ не са представени по делото, в този смисъл и документите,
записани на флаш – паметта, подписани в електронен подпис, представляват
носители на „непълна информация“. За експертните изводи са достатъчни
допълнително проверените документи в счетоводството на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна и с оглед на изложеното относно
събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
На първо място, в жалбата е направено възражение за необоснованост на
констатацията, отнасяща се до увеличение на СФР със сумата в размер на
31 664,34 лв. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Според
жалбоподателя, не е налице нито изписан в повече разход, нито безвъзмездна
доставка на стоки към клиентите – търговски вериги „Кауфланд“ и „Метро“.
Действително се касае за вложени в повече плодове в опаковки с фиксиран грамаж,
но същите не представляват нито естествени фири, нито технологичен брак при
опаковането. Съгласно заключенията на СТЕ и основното и допълнително заключение
по ССЕ, изчислените количества в повече от поръчаните от клиента са на средна
стойност от 10%, която стойност съвпада със стойността по заповедта от
04.01.2016 г.
В тази връзка, следва да бъде съобразено следното: чрез ангажирането
заключение по СТЕ се прави опит да бъде обосновано влагането на допълнителни
количества плодове в опаковки с фиксиран грамаж със спазване изискванията на
подзаконовия нормативен акт Наредба за предварително опакованите количества
продукти (обн. ДВ, бл. 19 от 28.02.2003г., в сила от 08.05.2003г., с актуална
редакция в сила от 09.06.2009г.). Ангажирано е изготвянето на заключение по СТЕ
със задача проследяване на технологичния процес при пакетиране на различни
видове плодове в опаковки с фиксиран грамаж, включително чрез извършено
„пробно“ пакетиране и „контролно“ измерване на опакованите количества.
При анализ на експертните изводи на вещото лице по СТЕ настоящият съдебен
състав констатира, че същите са изключително условни и в голямата си част
„преразказват“ твърдения на жалбоподателя. Следва да бъде отчетен и фактът, че
„контролно“ извършените пакетиране и замерване на опакованите плодове са във
времево отношение значително отдалечени от ревизирания период, по-конкретно са
извършени през 2020 г. и най-малкото е налице амортизация на машината за
пакетиране. Според вещото лице, настройките на машината за пакетиране в
порядъка от 510 гр до 560 гр са направени от една страна поради факта на
естествени фири на плодовете, настъпващи до предлагането им на крайния
потребител и от друга – поради фабрична настройка на машината за пакетиране
+50гр, с цел спазване изискванията на Наредбата за предварително опакованите
количества продукти за максимално отклонение в намаление на продукт в опаковка
с фиксиран грамаж от 0,500кг, което е 15гр – приложение към чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. Настоящият съдебен състав намира експертните изводи на вещото лице
по СТЕ за необосновани и несъответстващи на останалите събрани по делото
доказателства. По отношение конкретните количества на допълнително влаганите
плодове в опаковки с фиксиран грамаж е представена като доказателство
единствено заповед (без номер) от 04.01.2016 г. на управителя на дружеството.
Нито в хода на първоначалното и повторното ревизионно производство, нито при
съдебното обжалване са представени доказателства за извършено контролно
измерване на опаковани различни видове плодове в опаковки с фиксиран грамаж,
въз основа на което са определени стойностите в заповедта „плюс 0,5 до 0,200 кг
в зависимост от продукта“. Действително, може да се предположи, че в заповедта
е допусната техническа грешка при изписване на минималната стойност „плюс 0,5 кг“
и същата следва да бъде 0,050 кг, предвид твърденията на жалбоподателя,
възпроизведени в заключението на вещото лице по СТЕ, че това е „фабрична
настройка“. На следващо място, в заповедта е посочено, че допълнителното
количество плодове се влага „с оглед компенсирането на фири при съхранението и
запазване на продуктите за крайната продажба до тежина, съответстваща на тази,
посочена върху опаковката“. Същевременно обаче, по делото не са представени
каквито и да било доказателства за утвърдени фирмени стандарти за естествените
фири и въведена система за анализ на опасностите и анализ на критични контролни
точки (НАССР). Едва в хода на съдебното обжалване, посредством ангажиране на
СТЕ се прави опит да се обоснове теза на жалбоподателя за по-голямо количество
влагани плодове, с изискванията на Наредба за предварително опакованите
количества продукти. Изложено е твърдение, че настройките на пакетажната машина
са направени така, че да не се допуска по-малко количество от номинално
посоченото на опаковката по причина, че е имало случаи, в които търговските
вериги „Метро“ и „Кауфланд“ са „връщали“ доставени количества стоки „като
дефектни“. В тази връзка, следва да бъде съобразено, че жалбоподателят прави
опити да обоснове по-голямото влагано количество продукти в опаковки с фиксиран
грамаж в порядъка на 10% именно с изискването на посочената Наредба за
предварително опакованите количества продукти, като изцяло игнорира разпоредбите
на Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и
липсите на стоково – материалните ценности при съхранението и при
транспортирането им. Налице е значително разминаване между пределните размери
на естествените фири, регламентирани в Наредба № 13а – 10403 за отделните
видове плодове, които са в диапазон от 0,5% до 2,4%. Следва да бъде изрично
посочено, че в наредбата са посочени пределни размери на естествените фири за
всеки отделен вид плод, докато в заповедта на ръководителя на предприятието
липсва такава конкретика, а само се посочват изключително широки граници на
отклонение „от 0,050 кг до 0,200 кг превишение, в зависимост от продукта“.
Съгласно експертните изводи на вещото лице по СТЕ е заложено допълнително
количество от +10 гр за компенсиране на естествените фири, но не е съобразено,
че се пакетират различни видове плодове в опаковки с фиксиран грамаж от 0,500 кг
и 1 кг, при наличие на диапазон от пределни стойности на естествените фири от
0,5% до 2,4%. Следва да бъде съобразен и условният характер на изчисленията на
вещото лице по СТЕ, предвид обстоятелството, че „не знае количеството на
отделните партиди“. Под това условие са направени изчисления, че при 10 кг общо
доставено количество стоки в разфасовки с фиксиран грамаж, са вложени между
„250 гр и 400 гр повече“ или средно аритметично от 325 гр повече. Именно тези
изчисления са използвани от вещото лице по ССЕ при определяне на допустимото
отклонение от 19 691,49 кг в повече доставени количества плодове в
опаковки с фиксиран грамаж към търговските вериги „Метро“ и „Кауфланд“
(констатация в допълнителното заключение по ССЕ, л. 977). Същевременно, не е
взета предвид направената корекция от вещото лице по СТЕ в разпита му в
съдебното заседание по приемане на заключението, съгласно която при 10 кг общо
доставено количество стоки в разфасовки с фиксиран грамаж, могат да бъдат
вложени допълнително количества в порядъка между 500 гр и 800гр. При наличие на
данни за доставки на плодове с опаковки с фиксиран грамаж от 1 кг за всички
плодове с изключение на плодовете лимони, които са доставяни в опаковки с
фиксиран грамаж от 0,500 кг, би се изчислило различно допустимо отклонение,
спрямо това, посочено в таблица втора на л. 977 – 978, т.е. касае се и за
неточност в изчисленията. Независимо от това,
допустимото отклонение при доставка на стоки в опаковки с фиксиран
грамаж значително се различава от изписаните стоки, което общо количество
възлиза на 55 039,14 кг. В допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ
единствено се потвърждава процентът на средно съотношение между общо
продаденото количество стоки и допълнително изписаните количества по искания за
СМЗ, но, както се посочи, стойността от 10% е определена произволно от
управителя на дружеството, без наличие на каквито и да било доказателства за
извършени контролни измервания и при несъобразяване с изискванията на
подзаконовия нормативен акт, регламентиращ пределните стойности на естествените
фири, който би следвало да се приеме за основен за извършваната от РЛ дейност.
В хода на съдебното обжалване се прави опит за обосноваване на
несъобразените с изискванията на наредбата за естествените фири стойности на
допълнително вложените продукти със завишени стойности на производствените
разходи, направени в хода на технологичния процес по сортиране и опаковане на
плодовете. В този смисъл е направена констатация в основното заключение по ССЕ
(л. 929), че „процесът, свързан с разфасовка и опаковка много наподобява
производствен процес и в него е заложен технологичен брак, дефиниран още при
проектирането на самата производствена технология. Произтичащите от него загуби
се включват в себестойността на произведената продукция и в калкулационната
схема за такива производствени дейности се включва комплексна статия
разходи/загуби от брак“, който начин на осчетоводяване не е прилаган от РЛ.
Посредством тази експертна констатация вещото лице прави препоръка към
жалбоподателя за начина на осчетоводяване на допълнително влаганите количества
стоки в опаковки с фиксиран грамаж, който, обаче, е възприел съвсем различен и
необоснован с изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове
(ЗКПО, ЗСч, СС и наредбата за пределните стойности на естествените фири) и
изписването на стоките е извършено по количество и стойност на продадени СМЦ в
общ размер. Предвид изключително противоречивите и условни експертни
констатации на вещите лица по СТЕ и ССЕ относно приемането на допълнително
вложените количества стоки в опаковки с фиксиран грамаж като един вид
„технологичен брак“ на завишена стойност от 10%, съгласно заповед на
ръководителя на предприятието, несъобразена с изискванията на подзаконовия
нормативен акт, регламентиращ пределните стойности на естествените фири, не
може да се приеме, че поведението на жалбоподателя за изписване на тези допълнително
вложени количества стоки като текущ разход, е съобразен със счетоводното и
данъчно законодателство. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани
доказателства „за върнати количества“ доставени стоки в опаковки с фиксиран
грамаж, поради несъответствие с изискванията на наредбата за предварително
опакованите количества продукти. Твърденията за „презастраховане“ имат изцяло
житейски характер и не заместват неизпълненото задължение за цялостно
проследяване на технологичния процес по сортиране и опаковане на плодовете и
утвърждаване на фирмени стандарти за определяне конкретния размер на
естествените фири за всеки вид плодове, определени след проби, контролни
измервания и инвентаризации. В този смисъл, правилни и обосновани са
констатациите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган за
необосновано изписване на разход на допълнително вложени продукти в опаковки с
фиксиран грамаж, които предвид значителното им количество (10% при пределен
размер на естествените фири в диапазон от 0,5% до 2,4%) могат да се приемат и
за безвъзмезно доставени към търговските вериги „Кауфланд“ и „Метро“. Несъмнено
е налице безвъзмездно предоставяне на допълнителни количества стоки към
клиентите на едро, които са извън фактурираните им количества, което несъмнено
представлява дарение. От ревизиращия екип и горестоящия административен орган
са оспорени именно утвърдените от ръководителя на предприятието допълнително
вложени количества от 10% в опаковки с фиксиран грамаж, което количество е
необосновано завишено и изписването му като текущ разход е необосновано и
несъобразено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската
операция.
Правилно са приложени и правните норми на материалния закон – чл. 26, т. 7
от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на
чл. 26, т. 7 от ЗКПО (в приложимата й редакция) не се признават за данъчни цели
счетоводните разходите за дарения, извън посочените в разпоредбата на чл. 31
(направени в полза на изчерпателно изброени учреждения и организации). Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за сделки, сключени в
отклонение от данъчно облагане, се считат и значителното превишение на количествата
на влаганите материали и суровини за производство и други производствени
разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението
не се дължи на обективни причини и безвъзмездно предоставяне за ползване на
материални или нематериални блага.
В
настоящия случай, несъмнено е налице значително превишение на количествата
влагани СМЦ в опаковки с фиксиран грамаж, необосновано спрямо изискванията на
подзаконов нормативен акт, което може да се разглежда и като безвъзмездно
предоставяне за ползване на материални блага, в количество значително
надвишаващо номиналната стойност на опаковката. Правилно е извършено
преобразуването на декларирания СФР със стойността на изписаните стоки въз
основа на искания за отпускане на СМЦ, която е потвърдена като правилно
изчислена в основното заключение по ССЕ (таблица 3 на л. 923 – 924).
В
жалбата и в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя са изложени
твърдения, че на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за 2016 г., в която не
се съдържат констатации за извършена безвъзмездна доставка на стоки, облагаема
по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и това може да се приеме за непоследователен
подход на органите по приходите и неспазване указанията на горестоящия
административен орган при провеждане на повторното ревизионно производство. В
тази връзка, следва да бъде посочено следното: в жалбата не се посочват
индивидуализиращи данни за РА и РД, с които е приключило ревизионното
производство с обхват данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от мм. 01
до 12.2016 г. В жалбата се посочва единствено предходно издаден РА №
Р-16001618004739-091-001/02.04.2019 г., отменен от горестоящия административен
орган с решение № 371 от 18.07.2019 г. По делото е представено заверено от
процесуалния представител на ответника копие на РА №
Р-16001618004739-091-001/02.04.2019 г. и РА за поправка на РА №
П-16001619060411-003-001/05.04.2019 г. (л. 818 – 826 гръб). Съгласно констативната
част на посочените РА и РАПРА предмет на ревизионното производство са
единствено данъчни задължения за корпоративен данък за 2016 г., т.е. не са
предмет на ревизията твърдените от жалбоподателя данъчни задължения по ЗДДС.
Предвид липсата на индивидуализиращи данни за РА с обхват данъчни задължения по
ЗДДС, по делото не са събрани доказателства за извършена предходна ревизия с
предмет данъчно третиране по ЗДДС на същите доставки, предмет на облагане с
корпоративен данък, по-конкретно по отношение на които е извършено
преобразуване на декларирания СФР на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО и чл. 16,
ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за 2016 г.
На следващо място, в жалбата са направени
възражения за необоснованост на извършеното увеличение на декларирания СФР на
основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на
41 478,47лв., представляваща осчетоводен текущ разход за доставка по ВОП
от чуждестранно лице – гръцки търговец. Сочи се, че според представените
доказателства, е налице добросъвестно поведение на РЛ, което притежава първични
счетоводни документи и документи за извършено разплащане в брой. Доставките са
предмет на проверки от дирекция „Фискален контрол“, при които са събрани съпътстващи
доставката документи при влизането им на територията на България. При ревизията
не е съобразено обстоятелството, че плащанията са извършени към гръцки
търговец, за който не са приложими изискванията на Наредба № Н – 18 от 2006 г.
на министъра на финансите. В подкрепа на тези твърдения, в хода на съдебното
обжалване са ангажирани писмени доказателства – протоколи от извършени проверки
на стоки с висок фискален риск и изготвяне на основно и допълнително заключение
по ССЕ.
По така направените възражения, настоящият
съдебен състав намира следното: в глава Петнадесета „а“ от ДОПК, включваща
разпоредбите от чл. 127а до чл. 127и са регламентирани правомощията на органи
по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на НАП за
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
на територията на Република България. В разпоредбата на чл. 127б, ал. 1 от ДОПК
е регламентиран начинът, по който се осъществява този фискален контрол, а
именно чрез спиране на транспортно средство, превозващо стока на територията на
РБ, проверка дали превозваната стока е стока с висок фискален риск, проверка на
документите, придружаващи стоката, относно вида и количеството й, идентификация
на доставчика/продавача и/или получателя/купувача на стоката, както и мястото
на получаване/разтоварване на стоката. В разпоредбата на чл. 127а, ал. 5 от ДОПК с фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се
установяват задължения за данъци, но могат да се установят определени факти и
обстоятелства от значение за задълженията за данъци.
В настоящия случай, посредством проведените от
органите по приходите действия по фискален контрол на стоки с висок фискален
риск, предмет на ВОП от Гърция, са установени обстоятелства относно продавача и
купувача на стоките, мястото на разтоварване на стоката, превозвача и
придружаващи доставката на стоката документи – инвойс, ЧМР и документ за
извършено разплащане в брой. Именно въз основа на данните, събрани при тази
проверка, в хода на ревизионното производство е инициирана проверка на
чуждестранния търговец, извършена от компетентните органи на гръцката приходна
администрация. Съгласно данните в отговора, на мястото на което гръцкият
търговец се твърди да осъществява дейността си, не е намерена инфраструктура
във връзка с извършването й, а единствено порутен склад. Гръцкият търговец не е
декларирал и отчел доставки по ВОД към българския получател, а в последствие е
обявил, че е налице злоупотреба с негови данни, за което е започнало
разследване от компетентна прокуратура в Гърция.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на компетентните органи
на гръцката приходна администрация. Изложени са единствено твърдения, че
стоките са закупувани от специализирани фермерски пазари в Гърция и купувачът е
действал добросъвестно, като притежава първични счетоводни документи – 5бр.
инвойси и документи за извършено разплащане в брой (документите за извършено
разплащане в брой са представени единствено на гръцки език, без надлежен превод
на български език). В основното заключение по ССЕ се съдържат експертни
констатации (л. 926), че са отчетени разходи за закупуване на стоки от ВОП,
които са разплатени в брой и „са минали през фискален контрол“. От представения
по делото хронологичен регистър на сметка 304 Стоки са заприходени стоки от ВОП
в по-малки количества от изписаните (л. 926), което според вещото лице се дължи
„и на други доставки, освен тези по ВОП“ (л. 929). Направен е извод, че
счетоводните операции по фактурите за ВОП са взети съобразно изискванията на СС
2, отнасящ се до счетоводното отчитане на СМЦ.
При анализ на експертните констатации на
вещото лице, съдържащи се както в констативно – съобразителната, така и в
заключителната част на основното заключение, може да се направи извод, че
същите потвърждават изводите на ревизиращия екип, че закупените и продадените
плодове от всички посочени видове са в многократно по-големи количества. В
заключението единствено е посочено, че при осчетоводяването на разходите са
спазени изискванията на СС 2, без конкретизирането им и без изрично посочване,
че изписването на стоките се извършва по средно претеглена цена, а не по
партиди. Поради тази причина, настоящият съдебен състав намира, че не е
опроверган изводът на ревизиращия екип, че поради начина на изписване не може
да се установи с точност връзката между изписването на стоките и тяхната
продажба.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч са
изчерпателно изброените задължителни реквизити, които следва да съдържа
първичният счетоводен документ. При неопровергана от жалбоподателя констатация,
че посоченият издател на фактурите (чуждестранно лице) отрича издаването им, не
може да се приеме, че същите документират реално извършени стопански операции
между него и РЛ. Наред с това, обратно на твърденията в жалбата, не са
представени доказателства за извършени разплащания в брой по доставките. Единствените
представени от РЛ документи са процесните инвойси, които са на гръцки език (л.
846, 854, 869 и 881), поради което не може да се направи извод за заплащане на
доставките в брой. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, изр. 2
от ЗСч счетоводните документи могат да се съставят и на съответния чужд език в
чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с
чуждестранни контрагенти, но в ал. 2 е регламентирано и условието за превод на
същите на български език, когато това е предвидено в закон. В настоящия случай
жалбоподателят следва да представи документите, от които твърди, че черпи
права, в надлежен превод на български език, което не е направил. Поради тази
причина, не може да се приеме, дори посредством основното заключение на вещото
лице по ССЕ, че е опровергана констатацията на ревизиращите органи по
приходите, че не са представени и доказателства за действителното заплащане на
сумите в брой на издателя на инвойсите.
Предвид
непредставянето от жалбоподателя на първични счетоводни документи за твърдяната
доставка от ВОП, отразяващи вярно стопанската операция и такива за заплащането
им в брой, правилен е изводът, че не е налице документална обоснованост на
разходите по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. От страна на ревизиращите органи
по приходите е оспорено придобиването на стоките чрез ВОП именно от конкретния
гръцки търговец, не и наличието на придобити стоки. Именно поради липсата на
първичен счетоводен документ с коректно попълнени реквизити по смисъла на чл.
6, ал. 1 от ЗСч за придобиване на стоките, съответно за тяхното заплащане,
горестоящият административен орган е направил неопроверган от жалбоподателя
извод за безвъзмездно придобиване на МЗ. В този смисъл, е посочил допълнително
основание за регулиране в увеличение на СФР за 2016 г., а именно разпоредбата
на чл. 78 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на т. 2 от СС 18 приход е нарастването
на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на
активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения
капитал. Приход е и брутният поток от икономически изгоди през периода,
създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води
до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с
вноските на собствениците. Несъмнено, предвид безвъзмездното придобиване на МЗ,
представляващи краткотрайни материални активи, същите представляват извънреден
приход, който следва да намери отражение в текущия ФР за периода и да се обложи
по реда на ЗКПО.
На следващо място, в жалбата са направени
възражения за необоснованост на извършеното увеличение на декларирания СФР на
основание разпоредбата на чл.26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 27 662лв.,
отразена по дебита на сметка 702 в кореспонденция със сметка 304 на 31.03.2016
г., с основание „портокал“ и „банани“. В жалбата са преповторени доводите,
изложени пред горестоящия административен орган за счетоводен проблем, свързан
със себестойността на стоките. Според жалбоподателя, в основното заключение по
ССЕ вещото лице е направило експертен извод, че взетата счетоводна операция е с
цел коректно определяне себестойността на продадените стоки, който не може да
се квалифицира като разход, несвързан с дейността. През годината са взети
множество подобни счетоводни операции, със сумите по които не е извършено
регулиране на СФР.
Настоящият съдебен състав намира направените
възражения за неоснователни. В основното заключение на вещото лице по ССЕ
единствено се „преразказват“ дадени обяснения в счетоводната кантора,
извършваща счетоводното обслужване на жалбоподателя. Същите се свеждат до
обстоятелството, че на 31.03.2016 г. са взети счетоводни операции по дебита на
сметка 702 в кореспонденция с кредита на сметка 304 с цел „коректно определяне
на средната пазарна цена на стоката за съответния месец“. В заключението е
направена експертна констатация (л. 927), че се касае за голям документооборот
и е възможно фактурите за продажби да са осчетоводявани преди фактурите за
покупки, като в определени случаи „цената на изписваната стока се явява
отрицателно число“. Счетоводният софтуер разполага с функционалност за
преизчисляване на месечни цени на стоки по средна цена, но „в кантората е
предприет подход за ръчно изчисляване“, след което се вземат съответните
счетоводни операции към края на месеца. В подкрепа на тази си констатация
вещото лице е направило „извадка“ на хронологичния регистър на сметка 702 за
последните календарни дни на всеки месец от месец май до месец декември 2016 г.
и е посочило, че в края на всеки месец са установени идентични записвания,
свързани с определяне на средна цена, които не са включени в общата стойност на
увеличение на СФР. В разпита си в съдебното заседание по приемане на
заключението вещото лице е уточнило, че става въпрос за действителни продажби
на стоки, които се извършват по правилата на ЗДДС за данъчно събитие, но
изписването на стоките е последващ етап и се извършва в края на месеца. Тъй
като не може веднага да се види стойността, се извършва изписване на стоките по
пазарни цени, които са сходни и след това се прави корекция.
В тази връзка следва да бъде посочено
следното: аналогични възражения са направени и пред горестоящия административен
орган, който им е дал обоснован отговор в постановеното от него решение. В
случая не е спорно, че са направени съответните счетоводни записвания, но не е
посочено правното основание за това, както и не е пояснено по какъв начин са
получени конкретните цифри, както и защо взетите счетоводни записвания са само
за определен вид артикули. В заключението на вещото лице отново не е даден
отговор за начина, по който са изчислени стойностите на стоките „портокали“ и
„банани“, само е преповторена тезата на жалбоподателя и са преразказани
обясненията, дадени в счетоводната кантора. Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че вещото лице няма удостоверителна компетентност и при
изпълнението на поставените му задачи следва да подложи на анализ данните в
определени документи и въз основан на тази анализ да изложи експертни
констатации. В случая спорният въпрос е доколко посочените счетоводни операции
са извършени на основание стопанска операция и са документално обосновани. По
делото не са представени доказателства за изложените твърдения на жалбоподателя
за наличие на счетоводен проблем, свързан с точното определяне на
себестойността на изписваните стоки, поради големия документооборот. В
заключението на вещото лице се съдържа изрична експертна констатация, че
въведеният счетоводен софтуер притежава функционалност за определяне на
„месечни цени на стоки по средна цена“, но тази функционалност е игнорирана по
причина, че ръчното изчисление на цената е по-благоприятно за лицето. Такива
действия, обаче, представляват нарушение на счетоводното законодателство, тъй
като счетоводните записвания са без документална обоснованост и без посочване основание
на стопанската операция. Правилен е и изводът на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, че не е спазен и СС 2. В разпоредбите на посочения СС2 се
съдържа регламентация на реда за оценката и счетоводното отчитане на СМЦ в
съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност).
В стандарта е дадено указание за определяне на историческата цена; последващото
й признаване за разход; всяко намаление на доставната стойност до нетна
реализируема стойност; методите за отписване на отчетната стойност, съгласно
които се определят разходите за СМЗ. Никъде в СС 2 и счетоводното
законодателство няма регламентации за необосновани корекции в изписаната
отчетна стойност на продадени СМЗ именно по начина, описан от жалбоподателя и
използван за определяне на средна претеглена стойност.
Поради изложените аргументи, правилно и
обосновано при ревизията е извършено преобразуване на СФР в увеличени със
сумата в общ размер на 27 622лв. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2
от ЗКПО.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена,
съответно обжалваният РА потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на
делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника,
следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Изчислено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция), същото възлиза на
923,75 лв. (деветстотин двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки).
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГЛОБАЛ
ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
„Коматевско шосе“, местност „Динките“, Комплекс за сортиране, преработка,
съхранение и експедиция на плодове, представлявано от управителя И.Г.П., против
Ревизионен акт № Р-16001619004061-091-001 от 24.03.2020 г., издаден от А.Д.-
началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и В.К.- главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 249 от 29.05.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, с който допълнително е
определена дължима сума за корпоративен данък за 2016 г. в размер на
10 076,49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 048,38 лв.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ
ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
„Коматевско шосе“, местност „Динките“, Комплекс за сортиране, преработка,
съхранение и експедиция на плодове, представлявано от управителя И.Г.П.,
да заплати на Националната агенция за приходите – гр. София сумата в размер на 923,75 лв. (деветстотин двадесет и три лева
и седемдесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: