Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание
на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Евгени
Георгиев
и секретар Юлиана Шулева
разгледа гр. д. № 9 133 от 2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм)
на А.Т.Г. срещу „Д.З.“ ЕАД за 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сестра ѝ В.Т.И., настъпила вследствие на
пътно-транспортно произшествие от 11.05.2016 г.
[2] ОСЪЖДА А.Т.Г. да заплати на „Д.З.“ ЕАД 550,00 лева разноски по
делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
[3] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ищцата
не дължи държавна такса.
[4] Решението е постановено при
участието на третото привлечено лице, помагач на ответника, З. „Л.И.“ АД.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред
първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищцата
[5] А.Г. е заявила в искова молба от 28.08.2020 г., че на
11.05.2016 г. нейната сестра В.И.е участвала в пътно-транспортно произшествие,
предизвикано от Р.С., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при
ответника „Д.З.“ ЕАД (ДЗИ). На 13.06.2016 г. В.И.e починала вследствие
на множеството наранявания, получени от ПТП. От смъртта на сестра си А.Г. е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които тя
оценява на 50 000,00 лева. ДЗИ не ѝ е заплатило обезщетение. Затова А.Г.
моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати 50 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, както и законната лихва върху тях от 11.05.2016 г. до
окончателното изплащане на обезщетението (исковата молба, л. 2-4).
2. На ответника
[6] ДЗИ е подал писмен отговор, с който е оспорил
предявените искове. Той е заявил, че:
1. А.Г. не е сестра на В.И.;
2. дори А.Г. и починалата да са сестри, между тях не е имало
особено близка връзка, която да обоснове правото на А.Г. на обезщетение за
неимуществени вреди;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. трето лице, застраховано при З. „Л.И.“ АД Л.И.), също
е допринесло за настъпването на ПТП;
5. В.И.е допринесла за настъпването на смъртта си, защото
е била без поставен обезопасителен колан. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 25-28).
3. Насрещни твърдения на ищцата
[7] А.Г. е заявила, че:
1. Д.Д., водачът на автомобила,
в който е пътувала В.И., не е извършил забранена маневра и не е допринесъл за
настъпването на ПТП;
2. В.И.не е допринесла за настъпването на смъртта си (допълнителната
искова молба, л. 41-45).
4. На третото привлечено лице, помагач на ответника
[8] Л.И.е подал писмен отговор, с който е оспорил
предявения иск. Л.И.е заявил, че:
1. А.Г. не е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение от смъртта на техен близък;
2. между А.Г. и В.И.не е била налице трайна емоционална
връзка, която да обуслови получаването на обезщетение за неимуществени вреди;
3. не се е осъществило ПТП, а дори да се е осъществило,
то е било причинено от Р.С., чиято ГО е била застрахована при ДЗИ;
4. дори Д.Д. да е съизвършил
ПТП, приносът на Р.С. е по-голям;
5. В.И.не е починала вследствие на ПТП;
6. А.Г. не е претърпяла неимуществени вреди, а дори да е
претърпяла такива, за тях се дължи по-малко обезщетение от търсеното;
7. В.И.е допринесла за настъпването на смъртта си, тъй
като е била пътувала без поставен обезопасителен колан. Затова Л.И.моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 58-66).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[9] В.И.е била родена на *** г., а нейната сестра А.Г. е
била родена на *** г. Те са имали още три сестри, които са били родени
съответно: М.Ч.през 1935 г.; Ж.Д.през 1940 г.; Ж.А.през 1947 г. (удостоверението
за родствени връзки, л. 47).
[10] А.Г. се е омъжила и заживяла в село Ветрен до гр.
Казанлък, а В.И.се е омъжила и заживяла в гр. Асеновград. През 1981 г. е
починала сестра имЖ.А.. През 80-те години В.И.се е
развела със съпруга си и заедно с двете си деца се е преместила да живее при
сестра си А.Г. ***, където е останала няколко години.
[11] След това В.И.се е омъжила за втория си съпруг. С него
и децата ѝ са заживели в гр. Р.. А.Г. и семейството ѝ са посещавали
В.И.в Р.. А. И. и съпругът ѝ са помагала на сестра В.И., а когато
съпругът на А.Г. се е разболял, няколко седмици В.И.е помагала на сестра си в
село Ветрен (показанията на свидетелитеД. и Г., л.
259-261 и л. 327-328).
[12] От 1998 г. до 2013 г. В.И.е живяла в село Яна,
Софийско. След това до април 2015 г. тя е живяла в село Гранитово, Елховско, а
след това до смъртта си, в село Долно Дряново, Гърменско (удостоверението, л.
326). През 2010 г. е починала сестра им М.Ч.(удостоверението, л. 48).
[13] На 11.05.2016 г. около 23:10 часа Р.С. е управлявал
лек автомобил „Мерцедес“ по бул. „Ботевградско шосе“ в крайна лява лента с
86,00 км/ч при разрешена скорост от 50,00 км/ч с посока от ул. „Челопеченско
шосе“ към ул. „8-ма“. По същото време пред автомобила „Мерцедес“ Д.Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ по бул.
„Ботевградско шосе“ в същата посока на движение, но в средната лента (присъдата
и решенията на САС и ВКС, л. 152-177, 224). В него без обезопасителен колан на
задната седалка е пътувала В.И.(стр. 12 от заключението на вещите лица доц. Х.
и д-р М., л. 338-366; показанията на д-р М., л. 385-386; заключението и
показанията на вещото лице д-р Ш., л. 421-429, 437-438).
[14] Д.Д. е навлязъл в крайната
лява лента, за да предприеме обратен завой, въпреки че това не е било позволено.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ и времето за реакция не са
позволили на Р.С. да спре. Така е настъпил удар между двата автомобила в района
на номер 431. ПТП е причинило смъртта на В.И.(присъдата и решенията на САС и
ВКС, л. 152-177, 224). Не се спори, че към този момент ГО на Р.С. е била
застрахована при ДЗИ, а на Д.Д. при Л.И..
[15] Ако В.И.е била с правилно поставен обезопасителен
колан, тя не би получила смъртоносни увреждания (отговор на въпрос седем, стр.
12-13 от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М.; показанията на д-р М.,
л. 385-386; заключението и показанията на вещото лице д-р Ш., л. 421-429,
437-438). С присъда, която е влязла в сила, и Р.С. и Д.Д.
са били признати за виновни в извършването на престъпление. Първият поради
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а вторият поради нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП (присъдата и решенията на САС и ВКС, л. 152-177, 224).
[16] А.Г. е приело тежко смъртта на сестра си В.И.. Тя е
страдала от смъртта на сестра си, трудно ѝ е било да повярва, че стра ѝ е починала (показанията на свидетеля Д., л.
259-261). Непосредствено след смъртта на В.И., А.Г. е преживяла емоционален
стрес, а впоследствие е изпитвала напрежение, безпокойство, безсъние. Тя е
имала реакция на скръб. А.Г. все още има травматичен спомен от загубата на
сестра си (заключението на вещото лице Златарева, л. 201-204).
[17] Съдът е освободил А.Г. от заплащането на държавна
такса (л. 14). Тя е заплатила: 70,00 лева за разпит на свидетел (л. 56); 2 250,00
лева възнаграждение за вещо лице (л. 57). А.Г. е била представлявана безплатно
от адвокат (л. 7). ДЗИ е заплатил 550,00 лева за вещи лица и разпит на свидетел
(л. 250) и е бил представляван от юрисконсулт.
2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени
[18] Съдът не
приема за установено, че:
1. А.Г. и съпругът
ѝ са дали на В.И.по-голяма част от цената за покупката от В.И.на
апартамент в Р.;
2. докато В.И.е
живеела в село Долно Дряново, тя и сестра ѝ А.Г. са се виждали всеки
месец. Първото обстоятелство е било споделено от свидетелитеД.
и Г.. Второто обстоятелство е било заявено от свидетелката Г..
[19] Съдът не
възприема тези две обстоятелства, защото доказателствената стойност на
показанията на свидетелите не е достатъчна, за да го убеди напълно в това. Това
е така, защото свидетелятД. е син на ищцата, а
свидетелката Г. е нейна племенничка, което обуславя заинтересоваността им от
изход от делото, благоприятен за А.Г..
[20] Нещо повече,
за обстоятелството, че В.И.е закупила апартамент, за който е получила пари от
сестра си и съпругът ѝ, липсват каквито и да е писмени доказателства.
Житейски оправдано е да няма такива документи за даването на парите, предвид
близките родствени отношения, но не и за покупката му. Също толкова съществено,
неправдоподобно е 62-годишната В.И.на всеки един два-месеца да е пътувала по
цял ден с автобус от село Долно Дряново до село Ветрен. Ето защо съдът не
приема за установени тези обстоятелства.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ
ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[21] А.Г. е предявила иск по чл. 223, ал. 1
от КЗ (отм). Съдът намира, че искът е частично основателен.
1.
По иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.)
[22] Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), с
договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди в
границите на застрахователната сума, определена в договора. Увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу
застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Право на обезщетение имат:
- родителите, децата, съпругът на починалия,
лицето, с което той е живял на съпружески начала, отглежданите от него деца,
отгледалият го (ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г.);
- лицата, с които починалият е имал трайна и
дълбока емоционална връзка, но при условие, че те търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания (ТР от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС).
[23] Следователно предпоставките за
уважаването на иска са:
1. сестрата на А.Г. да е участвала в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е
причинило смъртта на сестрата на А.Г.;
3. виновно за настъпването на това
застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;
4. ГО на третото виновно лице да е била
застрахована при ДЗИ;
5. А.Г. да е имала трайна и дълбока
емоционална връзка със сестра си;
6. вследствие на смъртта на сестра си А.Г. да
е търпяла продължителни болки и страдания;
7. ДЗИ да не е изплатил на А.Г. обезщетение
за тези вреди.
[24] Съдът установи, че:
1. В.И., която е била сестра на А.Г., е
участвала в ПТП, покрито от застраховка ГО;
2. ПТП е причинило смъртта на В.И.;
3. виновен за настъпването на ПТП е бил Р.С.,
чиято ГО е била застрахована при ДЗИ. Налице са първите четири предпоставки за
уважаването на иска. Съдът следва да прецени наличието на петата предпоставка –
А.Г. да е имала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата ѝ сестра
В.И..
[25] Наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка се преценява от съдилищата за всеки конкретен случай. Такава
връзка би могла да съществува:
-
при
наличието на изключително близки отношения между близки близнаци;
-
съвместно съжителство
между братя и сестри, които нямат отделни семейства;
-
полагане на грижи за непълнолетни брат или
сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива
грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други
(решение на ВКС 60133-2021-II Т. О. по т. д. 1902/2020 г.).
[26] В случая съдът приема, че макар двете
сестри да са били близки, тяхната връзка не е била дълбока и емоционална. Това
е така, защото много отдавна, още през 70-80-те години те са създали свои
семейства. Макар преди около 40 години те да са живели известно време заедно,
след това А.Г. ***, а В.И.е живяла в: гр. Р.; село Яна, Софийско; село
Гранитово, Елховско; село Долно Дряново, Гърменско. Всички тези населени места
са на разстояние повече от 200 км от село Ветрен, което неминуемо е затрудняло комуникацията
между тях и то в продължение на над 30 години. Ето защо съдът приема, че между А.Г.
и В.И.не е била налице трайна и дълбока емоционална връзка, по-силна от тази
нормална за братята и сестрите.
[27] Съдът не установява А.Г. да е претърпяла
и продължителни болки и страдания от смъртта на В.И.. Такива, които са над
обичайните, които се търпят от смъртта на брат или сестра.
[28] Не са налице две от предпоставките за
уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля. Понеже съдът прие, че не са
налице предпоставки за уважаването на иска, не е необходимо съдът да се
произнася по възраженията на ответника за съизвършителство и съпричиняване,
каквито несъмнено са налице, и определяне на техните проценти.
2. По разноските
[29] ДЗИ търси
разноски. Той е направил такива за 550,00 лева и е бил представляван от
юрисконсулт.
[30] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло.
Затова съдът осъжда А.Г. да заплати на ДЗИ 550,00 лева разноски по делото и
300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: