Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12 121
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 538 от Търговския закон ТЗ/.
Ищецът – „К.т.б.” АД – в
несъстоятелност твърди, че на 24.02.2014г. е издаден от ответника запис на
заповед за сумата от 2 900 000 евро, както и лихва върху тази сума в размер на
9% за периода от датата на издаването му до датата на издължаване на главницата
по него. Във връзка със задълженията на ответника по посочената ценна книга,
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 30 099/2017г. по описа на
СРС, 156-ти състав, въз основа на който е образувано изп.
дело № 343/2016г. по описа на ЧСИ Галин Костов, с рег. № 924. Длъжникът е
възразил своевременно, което е и основанието за предявяване на настоящия
иск. В допълнителната искова молба
ищецът посочва, че ценната книга е издадена във връзка със сключен договор за
банков кредит между „КТБ“ АД и кредитополучателите - „Г.И.“ ЕАД, сегашно
наименование – „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД, ЕИК - ******, по
силата на който, банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 3
400 000 евро. Посочва, че между страните са подписани 10 броя Анекси към
договора за кредит, като с последния анекс № 10 от 14.01.2014г. е определено, че дължимата
главница по договор за кредит е в размер на 2 900 000 евро. Твърди още, че за
гарантиране задължението на предоставения кредит и за обезпечаване вземанията
на банката, кредитополучателят предоставил като обезпечение в полза на банката
договорна ипотека, особен залог върху настоящи и бъдещи вземания, встъпване в
дълг от страна на „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ******и запис на
заповед в размер на 2 900 000 евро, издаден от кредитополучателя и авалиран от ответника. Поддържа, че е предявил вземанията
си по този договор в производството по несъстоятелност, открито по отношение на
кредитополучателя. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
установи, че ответникът дължи на ищеца:
- 2 900 000 евро - главница, по
описания по-горе запис на заповед, заедно със законната лихва от 12.05.2017г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. Претендира присъждане на
разноски в настоящото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист 166 от
делото/.
Ответникът
– Г.П.Г. в депозирания от него писмен отговор, заявява, че основен длъжник по процесния запис на заповед е „Г.И.“ ЕАД, със сегашно
наименование „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД в несъстоятелност, а Г.Г. има качеството на авалист.
Твърди, че по отношение на длъжника „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД,
с решение № 68 от 02.06.2016г., постановено по т.д. № 138/2015г. по описа на
Плевенски окръжен съд, е открито производство по несъстоятелност, като е
определена начална дата на неплатежоспособността – 30.04.2015г. От списъците на
приети вземания в производството по несъстоятелност, „КТБ“ АД /н/, не е
предявил вземане в посочения размер, нито има прието вземане с основание „Запис
на заповед от 24.02.2014г.“ Посочва, че с решение № 10 от 25.01.2017г.,
постановено по т.д. № 138/2015г. по описа на Плевенски окръжен съд, „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД е обявено в несъстоятелност и е постановено
започване на осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността.
Твърди, че от постановяване на решението, в търговския регистър са обявени три
разпределителни сметки, по които ищецът е получило сума в общ размер на 535
478.70 лева. Поддържа, че доколкото ищецът не се е възползвал от правото си да
предяви вземанията си към главния длъжник в образуваното срещу последния
производство по несъстоятелност на основание чл. 739 от ТЗ правата му са
погасени. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:
- сключване на договор за банков кредит
на 19.12.2007г. между ищеца и „Г.И.“ ЕАД, сегашно наименование „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД – кредитополучател за сумата от 3 400 000 евро,
-
издаване на процесния запис на заповед от
кредитополучателя с авалист - ответника, за
обезпечаване на задълженията по посочения договор за кредит и
-
откриване на производство по несъстоятелност на кредитополучателя, във връзка с
което е образувано т. д. №138/2015г. по описа на Плевенския окръжен съд.
По
делото на страница 8 е представен запис
на заповед, издаден на 24.02.2014г. в гр. София, от който е видно, че „Г.И.“ ЕАД,
ЕИК ****** /сегашно наименование „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД/ се
е задължило безусловно и неотменимо, „без разноски и протест“ да заплати на „К.т.б.“АД
сума в размер на 2 900 000 евро, ведно с годишна лихва върху тази
сума в размер на 9%, считано от датата на издаване на настоящия запис на заповед до датата на издължаване на главницата по него. Уговорен е падеж- при
предявяване на записа на заповед в срок до 30.12.2016г. Задължението е авалирано
от Г.П.Г. и „Г.о.“ ЕАД. Налице е отбелязване върху записа на заповед за
предявяване на 22.05.2014г. както на издателя, така и на авалистите.
По
делото на страници 23-29 е
представено Решение № 68 от 02.06.2016 г., постановено по т. д. № 138/2015 г.
по описа на Плевенски окръжен съд, от което се установява, че е открито
производство по несъстоятелност срещу длъжника „Д.Е.Д.Д.И.“
ЕАД с предходно наименование „Г.И.“ ЕАД, с ЕИК ******. По делото е представен Списък
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.Е.Д.Д.И.“
ЕАД по търг. дело № 138/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, от който се установява, че „КТБ“ АД /н/ е
предявила своите вземания по Договор за банков кредит от 19.12.2007г., за
обезпечаването на който е издаден процесния запис на
заповед. /страници 30-33/, като
общият размер на задълженията по този договор е в размер на
3 684 191, 74 евро. С определения от 13.04.2019г., 07.05.2019г. и
23.07.2018г. постановени по т. д. №138/2015г. по описа на Плевенския окръжен
съд, са одобрени изготвените частни сметки от синдика за разпределение на
налични суми в масата за несъстоятелността, киото да
бъдат изплатени на обезпечения кредитор „К.т.б.” АД – в несъстоятелност както
следва:
-
сумата
158 000 лв.,
-
сумата
107 200 лв. и
-
сумата
270 278, 70 лв.
По
делото на страници 44-54 е приложен
Договор за банков кредит от 19.12.2007г. сключен между страни „КТБ” АД /кредитодател/ и „Г.И.” ЕАД - кредитополучател, за предоставяне
на банков кредит в размер 3 400 000 евро, с цел изграждането на
„АПАРТАМЕНТ КОРПУС НА И.В.Т.с разгъната застроена площ 6 383.30 кв.м.,
съгласно одобрен инвестиционен проект на 26.09.2007г. от гл. архитект на Община
Велико Търново и Разрешение за строеж № 718 от 26.09.2007г. на Община Велико
Търново. Крайният срок за усвояване на кредита е 31.12.2009г. - чл.6 от
договора. Съгласно т.9 от договора кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%.
Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Съгласно т.12 от договора, при нарушаване на
срока за погасване или при предсрочна изискуемост, освен договорената лихва, се
начислява върху просрочената главница и наказателна надбавка в размер на
10/десет/ пункта годишно. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят в
отделна сметка и върху тях се дължи неустойка в размер на 10% годишно върху
начислената и неплатена лихва-чл.13. Съгласно чл.17.1 от Договора, крайния срок
за погасяване на всички задължения е 15.12.2011г. Съгласно чл. 17.3 страните се
договарят кредитополучателят да издължи главницата по кредита в размер на 3 400 000
евро на 24 поредни ежемесечни погасителни вноски, първата от които е платима на
15.01.2010г. Съгласно чл.28.1 от договора за гарантиране издължаването на
предоставения кредит и за обезпечаване на всички вземания на банката към
кредитополучателя, кредитополучателят предоставя обезпечение първа по ред
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя от банката и др., включително запис на заповед за сумата от 3 400 000
евро. Между страните са подписани 10 броя Анекси към договора за кредит, като с
последния анекс № 10 от 14.01.2014г. е
определено, че дължимата главница по договор за кредит е в размер на 2 900 000
евро. /страници 55-64/, като падежът
на последната вноска е на 15.07.2015г.
По
делото е постъпил писмен отговор от М.И.Н., в качеството му на синдик на
длъжника „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД /н/. В него е посочено, че
с Определение № 1030/ 14.12.2016 г. на Плевенския Окръжен съд по т.д. №
138/2015 г. са приети вземанията на „К.Т.Б.” АД/н/ по реда на чл. 692 от ТЗ
размер на 50 936 023,04 лева, както следва:
-
вземания
по договор за банков кредит от 19.12.2007 г. в общ размер 3 684 191,74 Евро, а в левовата равностойност 7 205 652,73 лв.
-
вземания
по договор за банков кредит от 21.05.2008 г. в общ размер 705 285,80 Евро, а в
левовата равностойност 1 379 419,13 лв.
-
вземания
по договор за банков кредит от 22.11.2013 г. в общ размер 3 139 085,87 Евро, а в левовата равностойност 6 139 518,32 лв.
-
вземания
по договор за встъпване в дълг от 13.08.2008 г. във връзка с договор за банков
кредит от 11.08.2008 г. в общ размер 3 644 714,89 лв.
-
вземания
по договор за встъпване в дълг от 23.06.2009 г. във връзка с договор за банков
кредит от 23.06.2009 г. в общ размер на 638 922,18 евро, а в левовата
равностойност 1 249 623,16 лв.:
-
вземания
по договор за поръчителство от 07.10.2010 г. във връзка с договор за банков
кредит от 07.10.2010 г. в общ размер на 448 841,11 евро, а в левовата
равностойност 877 856,90 лв.
-
вземания
по договор за поръчителство от 05.10.2010 г. във връзка с договор за банков
кредит от 05.10.2010 г. в общ размер 15 563 324,99 Евро, а в левовата
равностойност 30 439 217,92 лв.
Посочено
е още, че след направената актуализация на вземането на кредитора на „К.Т.Б.”
АД/н/ към настоящият момент е в размер на 50 746 379.30 лева.
От
извършените продажби по реда на чл. 717 от ТЗ на недвижими имоти от масата на
несъстоятелността на „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД /н/ в особената
сметка на дружеството е постъпила общо сумата от 658 778.70 лв. В следствие на
това предходният синдик И.М.е направил разпределения на сумите, както следва:
-
на 13.03.2018 г. е разпределена сума в размер на 158 000 лв. „КТБ”АД /н/;
-
на 22.06.2018 г. е разпределена сума в размер на 270 278.70 лв. на „КТБ”АД /н/;
-
на 08.04.2019 г. е разпределена сума в размер на 107 200 лв. на „КТБ” АД /н/;
-
на 29.08.2019 г. е разпределена сума в размер на 123 300 лв. на „КТБ” АД /н/
.
По
делото на страница 156 е постъпило
писмо изх. № 60813 от 25.03.2021г. на Плевенски окръжен съд, в което е
посочено, че с молба от 04.07.2016г. кредиторът КТБ /н/ е предявил вземания в
производството по несъстоятелност. На 02.08.2016г. пред Окръжен съд – Плевен
синдикът М.Н.е депозирал списък с приети вземания на кредитори, който е
публикуван в Търговския регистър на 05.08.2016г., като вземането на кредитора
КТБ АД /н/ на основание договор за банков кредит от 19.12.2007г. в общ размер
на 7 205 652.73 лева с поредност по чл.
722, ал.1 от ТЗ е прието под номер 1 в списъка. Посочено е още, че с
определение № 1030 от 14.01.2016г., постановено по т.д. № 138/2015г. по описа
на ПлОС е одобрил изготвения Списък на приети,
предявени от кредитори вземания в срока по чл. 685 от ТЗ. Определението е
обявено в търговския регистър на 14.12.2016г.
От
служебно изисканото ч. гр. д. № 30099/2017 г. по описа на СРС, 156 състав се
установява, че на 12.05.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на гореописания запис на заповед срещу Г.П.Г.
за сумата от 2 900 000 евро, представляваща главница по запис на заповед
от 24.02.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане. Заявителят претендира и
направените в производството разноски. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 30099/2017
г. по описа на СРС, 156 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
21.06.2017 г., с които длъжникът Г.П.Г. е осъден да плати на заявителя
горепосочената сума, ведно със законната лихва от 12.05.2017 г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 150 лева възнаграждение за юрисконсулт.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно т. 17 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа
на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи настъпването на
следните факти:
-
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
- предявяване на
записа на заповед,
- съдържание на
каузалната сделка /договора за кредит и анексите към него/ – права и задължения
на страните по нея, във връзка с която е издадена ценната книга,
- изпълнение на
задълженията по сключения и описан по-горе договор за кредит.
С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя
за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е
издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В този
случай в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Т.е.
навеждането на твърдения за наличие на каузално правоотношение, послужило като
причина за менителничното задължаване, задължава съда
да се произнесе относно съществуването на спорното вземане след като изследва
не само формалната редовност на менителничния ефект,
а и валидността на сделката, основание на записа, евентуално погасяване на
задълженията по него. Необходимостта от изследване на каузата е обусловена от
факта, че когато записа на заповед е издаден в обезпечение на задължения на
издателя по каузалното правоотношение, то недействителността на сделката би
довела не само до невъзможността да възникнат права и задължения по
правоотношението между страните, но и препятства упражняването на правата и
задълженията по записа на заповед. От друга страна погасяването на обезпеченото
задължение по предвиден от закона способ води до погасяване на поетото
абстрактно задължение по ценната книга. Когато, наред с абстрактната сделка
съществува и каузално отношение между издателя и поемателя
по записа на заповед и претенцията на поемателя
произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на
основанието и на връзката между менителничния ефект и
паралелно съществуващото облигационно задължение. Съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, в
зависимост от естеството на възраженията на издателят, поемателят
- кредитор ще следва да докаже съществуването на вземането, а издателят-длъжник,
евентуално, че то е погасено.
Юридическият
факт, от който се претендира отговорността на ответника е едностранна правна сделка-авал, по силата на която авалистът
поема задължение да изпълни менителнично задължение
на друго лице хонорат. Авалът
има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение
на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът
е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Едностранното волеизявление на авалиста следва да е обективирано
върху менителничния ефект или върху прикрепен към
него алонж. Липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност на
задължението на авалиста.
В конкретния
случай, представения и приет като писмено доказателство по делото запис на
заповед от 24.02.2014 г. съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, а
пред настоящата инстанция не са релевирани и доказани
възражения за неговата недействителност поради пороци на волята на издателя или
друг правоизключващ факт. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че записът на заповед е действителен, респ. че е
действителна и обективираната в съдържанието му менителнична сделка.
От
доказателствата по делото се установява, че процесният
запис на заповед е издаден на 24.02.2014г., тоест след подписване на последния
анекс към договора за кредит –
14.01.2014г., в който страните са се споразумели, че размерът на главницата е
сумата 2 900 000 лв. и след настъпване на първия падеж за плащане на
вноска по договора в този анекс – 15.02.2014г. С оглед на така установеното
съдът приема, че действително издаденият запис на заповед е свързан с договора
за кредит и обезпечава задължението само относно главницата.
В списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на издателя на записа на заповед
/л. 30/ се установява, че размерът на главницата по процесния
договор за кредит, който е приет като вземане на ищеца в производството по
несъстоятелност на кредитополучателя е 1 242 858 евро и
1 657 142 евро или общо 2 900 000 евро, като останалите
задължения по този договор до общия размер на задължението –
3 684 191, 74 евро – представляват подробно описани по основание и
размер други вземания – лихви, неустойки и разноски.
С оглед на
горното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява
размер на неиздължената главница по договор за банков кредит от 19.12.2007 г. -
2 900 000 евро. Падежът на това задължение е настъпил на - 15.07.2015 г. и
следователно същото е изискуемо.
Съдът намира за
неоснователно въведеното от ответната страна възражение, за това, че ищецът не
се е възползвал от правото си да предяви вземанията си към главния длъжник в
образуваното срещу последния производство по несъстоятелност на основание чл.
739 от ТЗ правата му са погасени. От представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че кредиторът КТБ /н/ е предявил вземания в
производството по несъстоятелност. На 02.08.2016г. пред Окръжен съд – Плевен
синдикът М.Н.е депозирал списък с приети вземания на кредитори, който е публикуван
в Търговския регистър на 05.08.2016г., като вземането на кредитора КТБ АД /н/
на основание договор за банков кредит от 19.12.2007г. в общ размер на 7 205
652.73 лева /от които главница 2 900 000 евро/ с поредност
по чл. 722, ал.1 от ТЗ е прието под номер 1 в списъка. Посочено е още, че с
определение № 1030 от 14.01.2016г., постановено по т.д. № 138/2015г. по описа
на ПлОС е одобрил изготвения Списък на приети,
предявени от кредитори вземания в срока по чл. 685 от ТЗ. Определението е
обявено в търговския регистър на 14.12.2016г.
С отговора на
исковата молба, ответникът е навел твърдение, че от постановяване на решението, в търговския
регистър са обявени три разпределителни сметки, по които ищецът е получил сума
в общ размер на 535 478.70 лева. Това обстоятелство се установява от писмен
отговор на синдика –М.И.Н., който е описан по-горе в мотивите на настоящото
решение. Но липсват доказателства, от които да се установи тази сума кои от
задълженията на кредитополучателя към ищеца е погасила, доколкото извън претендираната главница, общия размер на приетите вземания
на ищеца към настоящият момент е в размер на 50 746 379.30 лева, като същите не
са еднородни. Следователно от събраните по делото доказателства не се
установява погасяване на установеното задължение – главница в размер на
2 900 000 евро по процесния договор за
банков кредит, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер като се признае за установено, че ответинкът
има задължение към ищеца в размер на 2 900 000 евро – представляващо
незаплатена главница по процесния договор за банков
кредит, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.05.2017г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК от ищеца пред СРС/ до окончателното й
изплащане.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата 200 лв., определено по
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правна
помощ юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство на
основание чл. 57, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност. Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден
да заплати на Софийски градски съд сумата от 113 438, 14 лева – държавна
такса за настоящото производство.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения
иск от „К.т.б.“АД /н/, ЕИК - ******, със седалище и адрес на управление:*** с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 538 от ТЗ срещу Г. П. Г., ЕГН - **********, с адрес ***, че Г. П. Г.,
ЕГН - ********** има задължение към „К.т.б.“АД /н/, ЕИК - ****** в размер на 2 900 000
евро – главница по запис на заповед издаден на 24.02.2014г., която сума представлява
незаплатена главница по договор за банков кредит, сключен на 19.12.2007г. между
„К.т.б.” АД и „Г.И.” ЕАД, ЕИК – ******, ведно със законна лихва върху тази сума
от 12.05.2017г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Г.П.Г., ЕГН - **********,
с адрес: *** да заплати на „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност (КТБ АД (н), ЕИК - ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата
от 200 лв.
ОСЪЖДА
Г.П.Г., ЕГН - **********,
с адрес: *** да заплати на Софийски градски съд, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 113 438, 14 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЛЕД
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на съдебното решение, заверен препис от него да се приложи
към ч. гр. д. №30 099/2017г. по описа на СРС, 156-ти състав и делото да се
върне на СРС, 156-ти състав.
СЪДИЯ: