МОТИВИ:
Подсъдимият В.С.А. - роден на xxxгxxx, с постоянен и
настоящ адрес с. Мърчево, област Монтана, ул. "Четиредесет и трета"
№16, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, с
ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в тава, че на 22.12.2009 год. в землището на с. Мърчево,
обл. Монтана от горски участък отдел 319, подотдел Ф без редовно писмено
позволително отсякъл 1 куб. метър дървета от видовете дъб и цер от горския фонд
на обща стойност 25.00 лв. - престъплението по чл. 235, ал. 1, предл. 1 от НК.
Представителят на обвинението заявява, че установената в
съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в
обвинителния акт, намира същата за доказана по несъмнен начин, поради което
поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като
при определяне на наказанието, съдът определи същото при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Предвид вида на проведеното съдебно следствие и
разпоредбата на чл. 58а от НК, действала към момента на извършване на деянието,
наложи на подсъд. А. наказание „пробация”, чрез налагане на пробационните мерки:
задължителна регистрация по настоящия адрес на подсъдимия А., с определена
периодичност и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
по една година, както и мярка- ограничение в свободното придвижване, като му се
наложи забрана за срок от три години да посещава гори от ГФ на ДГС –Монтана. Предметът
на престъплението на основание чл. 235, ал. 7 от НК да бъде отнет в полза на
държавата и иззетото веществено доказателство по делото, послужило за
извършване на престъплението бъде отнето в полза на държавата. Счита, че така
определено същото би изпълнило целите на наказанието.
Подсъдимият по делото прави самопризнание, като изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП -
Монтана, като е изразил становище, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти. Съзнава извършеното и съжалява. Защитникът на подсъдимия
предлага на съда да постанови присъда с която го признае за виновен, като
определи по отношение на същия наказание „пробация”, чрез налагане на
пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящия адрес на подсъдимия и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете мерки за срок от
шест месеца. Счита предложеното наказание от представитела на РП – Монтана за
несъразмерно тежко. Определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Счита, че така определено наказанието би изиграло превантивна
роля по отношение на подсъдимото лице.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъд. В.С.А. е многократно осъждан,
като последно е изтърпял наказание пробация на 12.04.2007 год. за управление на
МПС след употреба на алкохол.
От изготвената справка -
характеристика на подсъд. А. е видно, че същият живее в с. Мърчево, обл. Монтана
и от години не работи, склонен е да извършва престъпления и се препитава чрез
продажбата на незаконно добити дърва за огрев.
На 22.12.2009год. около 18.30 часа
горските надзиратели в ДГС Монтана св. Н.Г.Т. и св. Л.Т.Л. извършили проверка
за незаконен добив на дървен материал в землището на с. Мърчево, обл. Монтана. В
горския участък отдел 319 подотдел Ф установили подсъд. В.С.А. в момента, в който товарил на конска
каруца прясно отрязани с моторен трион дървета, нарязани на трупчета с дължина
от 1 метър. На мястото установили и неговия брат Г.С.А. също с конска каруца, а
неизвестно лице с моторен трион успяло да избяга.
Поискали от подсъд. В.А. да представи позволително за сеч, но той не
разполагал с такова. От разговора с него разбрали, че конската каруца в която
той товарил отрязаните дървета е негова собственост.
Измерили дърветата от видовете дъб и цер и установили, че са 1 куб. м. и на
тях не били поставени горски марки. Конфискували конската каруца и натоварените
в нея дървета от подсъд. А. и му съставили АУАН №215/22.12.2009 год. за
добиването на дървета без редовно писмено позволително. А. отказал да даде
обяснения по акта и да го подпише.
Конфискуваните веществени доказателства били предадени за отговорно пазене
на ДАНО ИЛИЕВ - домакин в ДГС Монтана.
Св. Н.Т. е категоричен в показанията си, че добре познавал подсъд. В.А., тъй
като и друг път същият е извършвал нарушения на разпоредбите на Закона за
горите, знаел, че той не притежавал гори в землището на с. Мърчево и не му е
издавано позволително за сеч.
Чрез писмо изх. №402105/26.02.2010 год. от Директора на Дирекция социално
подпомагане – Монтана е установено, че подсъд. А. не е подпомаган през
отоплителния сезон 2009/2010 год. по Наредба №РД-07-05/16.05.2008 год.
От писмо изх. №РПУ 362/2009 год. на директора
на ДГС Монтана е установено, че срещу В.С.А. няма съставени други актове за
установяване на административни нарушения, а от писмо с изх. № 206/19.07.2010
год. - че отдел 319, подотдел Ф попада в местността „Гарван дол” в землището на
с. Мърчево и обхваща имоти, възстановени на физически лица.
Според заключението на вещото лице по изпълнената по делото съдебно –
оценъчна експертиза стойността на 1 куб. м. дърва за огрев от видовете дъб и
цер определена чрез Постановление на Министерски съвет №8 6/30.04.2004 год. е 25.00
лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанието на подсъдимия по делото. Производството по делото е
разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на
подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП - Монтана. Самопризнанието му се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в
съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – Монтана, на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото и се
подкрепят от събраните по досъдеб. производство № 642/2010год. по описа на РУП
– Монтана писмени доказателства.
С горното подсъд. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1,
предл. първо от НК: на 22.12.2009 г. в землището на с. Мърчево област Монтана
от горски участък отдел 319 под отдел Ф без редовно писмено позволително
отсякъл 1 куб/метър дървета от видовете дъб и цер от горския фонд на обща
стойност 25.00 лева, като случаят е маловажен.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за
извършване на деянието са - желание за облагодетелствуване по непозволен начин,
ниско обществено и правно съзнание, желание
неправомерно да се сдобие с дърва за огрев.
При определяне на наказанието съдът
взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие
за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – многобройните осъждания на подсъдимото лице.
Съдът призна подсъдимия А. за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1, предл. първо от НК и замени предвиденото в закона наказание „Лишаване
от свобода” с пробация. Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, преди
изменението с ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010год., когато в производството по чл. 372, ал.
4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието при
условията на чл. 55 от НК. Тъй като редакцията на текста действала към момента
на извършване на деянието се явява по – благоприятна за дееца, то и настоящия
състав на основание чл. 2, ал. 2 от НК приложи нея. Съдът на основание чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1, предл. първо от НК,
във вр. с чл. 58а от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" предл.
първо във вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 3 и ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложи на
подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на пробационните мерки:
задължителна регистрация по настоящия адрес на подсъдимия А.:xxx6 с
периодичност два пъти седмично, всеки вторник и четвъртък от седмицата за срок
от 6/ШЕСТ/ месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6/ШЕСТ/ месеца, като го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление
по чл. 235, ал. 1 предл. първо от НК.
Съдът прие, че е налице маловажен
случай на това престъпление, тъй като последното с оглед на незначителността на
причинените вредни последици, както и с оглед на другите събрани по делото
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид.
На основание чл. 235, ал. 7 от НК
отне в полза на Държавата и предмета на престъплението - 1 куб/метър от
видовете дъб и цер.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и
характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като
го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат
предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото
съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на ВИШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата в размер на 45.00
лева