Номер 143909.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXI наказателен състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
Секретар:Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330205387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Алпи - 2010“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "***" №**, представлявано от
управителя П. Н. С. , ЕГН: ********** против Електронен фиш серия Г №
0011935 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди при ангажирането на
административнонаказателната му отговорност да са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което ЕФ да е незаконосъобразен, а правото
му на защита да е било неправомерно ограничено. Моли електронният фиш
да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. С. А. , която поддържа жалбата и претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Алпи - 2010“ ООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на
1
жалбоподателя на 29.07.2020 г., установено от разписка на лист 13 от делото,
а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
07.08.2020 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 26.11.2019 г. в 09:31 часа в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“ до № 126 с автоматизирано техническо средство – пътна
радарна система тип m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011, било заснето
движението на лек автомобил с марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ****.
Собственик на лекия автомобил било търговското дружество „Интерлийз
Ауто“ ЕАД - клон Пловдив, а жалбоподателят „Алпи - 2010“ ООД бил негов
ползвател. Превозното средство било регистрирано на територията на
Република България с рег. № **** и към 26.11.2019 г. не било спряно от
движение. Към момента на заснемането му от мобилната система за
видеоконтрол m*SpeeDet 2D с фабр. № SD2D0011 за процесния лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № **** нямало сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1
от КЗ против жалбоподателя „Алпи - 2010“ ООД бил издаден електронен
фиш серия Г № 0011935, с който му била наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол тип m*SpeeDet
2D не бил попълнен протокол съгласно приложението към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6
от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и
допълнение с № 18.07.5133.1 към него се установява, че процесното
техническо средство тип m*SpeeDet 2D е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5133.
От Протокол № 31-С-ИСИ/10.08.2018 г. (лист 11 от делото) се изяснява,
че процесното средство за измерване пътна радарна система тип m*SpeeDet
2D с фабричен № SD2D0011 е преминало последваща периодична проверка
на 10.08.2018 г. със заключение, че същото съответства с одобрения тип и са
2
налични всички необходими надписи и означения.
От писмо с вх. № 53219/06.10.2020 г. от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че за
използването на дата 26.11.2019 г. на процесното техническо средство
m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011 не е съставен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № **** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към дата 26.11.2019 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** (лист 14 от делото) се
установява, че същото е собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД - клон
Пловдив, а жалбоподателя „Алпи - 2010“ ООД е регистриран като ползвател
на автомобила.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
описаните в ЕФ време и място – на 26.11.2019 г. в 09:31 часа в гр. Пловдив,
бул. „Цар Борис III Обединител“ до № 126, е бил управляван процесният лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ****, който е регистриран на територията
на Република България и не е спрян от движение, но без собственикът да е
изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за притежаваното моторно превозно
средство. Установява се и че собственик на превозното средство е
дружеството „Интерлийз Ауто“ ЕАД - клон Пловдив, а жалбоподателят е
негов ползвател.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да се санират едва във въззивното производство, а същевременно
влекат незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и обуславят
неговата отмяна.
На първо място съдът намира, че неправилно за извършеното нарушение
е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 638, ал. 4
от КЗ ясно посочва, че когато деянието е установено с автоматизирано
техническо средство или система, субект на нарушението е единствено
собственикът на МПС. По делото обаче се доказа, че не жалбоподателят е
собственик на процесния автомобил, а само негов регистриран ползвател.
Собственик, а следователно и лицето, срещу което е следвало да бъде издаден
електронният фиш, е дружеството „Интерлийз Ауто“ ЕАД - клон Пловдив.
Този извод изцяло се подкрепя и от правилото на чл. 647, ал. 3 от КЗ,
съгласно която разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
3
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ. Член 189, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата не се прилага. Следователно изрично е изключена
възможността за предоставяне в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи на писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, при което първоначално издаденият ЕФ да
бъде анулиран – така Решение от 24.08.2020 г. по к.а.н.д. № 10130/2020 г. на
Административен съд – Велико Търново. При реализирането на
административнонаказателната отговорност по реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ
чрез издаване на ЕФ за нарушение, установено с АТСС, е ирелевантен
въпросът кой е бил действителният водач на МПС, както и кой е бил негов
ползвател, тъй като субект на нарушението е собственикът на превозното
средство. Тъй като в настоящия случай с обжалвания ЕФ е наложена
имуществена санкция не на собственика, а на ползвателя на лекия автомобил,
при чието управление е извършено нарушението, то съдът приема, че
неправилно е определено авторството на деянието. Отговорността за
извършеното нарушение е трябвало да понесе собственикът, а не
жалбоподателят, поради което процесният ЕФ е незаконосъобразен.
Допуснатият порок на самостоятелно основание обуславя отмяна на ЕФ и не
може да бъде саниран във въззивното производство.
На следващо място по делото се доказа, че не е попълнен протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което представлява
самостоятелно нарушение на процедурата по установяване на нарушението и
неговото санкциониране с електронен фиш. От своя страна по необходимост
това влече и следващ порок – липса на доказателство за спазването на чл. 6 от
Наредбата, поради което кумулативните изисквания за законосъобразно
използването на мобилно АТСС не са спазени по делото. Не всеки реквизит от
протокола е със съществена значимост, но отсъствието на протокол въобще
води до извод за недоказано административно нарушение. След като АТСС е
мобилно и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата не съдържа
предпоставки за изключения, следва, че отсъствието на протокола е
съществен пропуск – така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по
к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е въведено
задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да
съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като
4
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът трябва да
се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда (чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки
въведеното императивно задължение за съставянето на протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., то за използването на процесното
мобилно АТСС такъв протокол липсва. Изискването за съставянето на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той
изпълнява важна доказателствена функция в процеса. Липсата на редовно
съставен протокол означава и липса на доказателство по делото за спазването
на нормативно предвидения ред за установяване на нарушението чрез
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Същевременно доказателствената
тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия орган,
поради което той следва да понесе и последиците от доказателствената
непълнота за законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото
изискването за попълване на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент от процедурата при използване
на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява
процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че това
нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече
незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така опорочената
процедура. Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица съществени за
преценката за законосъобразното провеждане на производството
обстоятелства, които не могат да бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и къде
е разположено техническото средство, с какво по вид АТСС е заснето
нарушението, дали техническото средство е използвано от служител,
оправомощен да борави с такива средства, къде то е било разположено – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във
време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден
различен ред за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се
твърди, че заснемането е извършено с АТСС, монтирано върху служебно
моторно превозно средство, но информация относно мястото на контрол не би
могла да се изведе и по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., т.е. от снимката на разположението на уреда, тъй като
такава също липсва. С разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
регламентирано изрично задължение за директора на съответната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, в съпроводителното писмо да посочи определени в закона
обстоятелства, сред които разположението на автоматизираното техническо
5
средство, но така също и да представи доказателства за тези обстоятелства.
При липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата се явяват
незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като
осъществени при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи
условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за
контрол на правилата за движение.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши
преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения:
1) от статични АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя и 3) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно средство и
във време на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено
единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС във време на
движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен
случай се установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол липсва в
обективната действителност, то може единствено да се предполага дали
процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние,
попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би съставлявало
съществено процесуално нарушение. Досежно и това обстоятелство при
липса на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. надлежното изпълнение на процедурата по установяване на
нарушение с мобилно автоматизирано техническо средство не може да бъде
установено по друг начин, а доказателствената непълнота - да бъде санирана.
Това отново доказва съществения характер на допуснатото процесуално
нарушение. В този смисъл Решение № 1412 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. №
1253/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказа и да е спазено изискването по чл. 6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо средство да е било
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Нормативната уредба предписва
спазването на редица технически изисквания към монтажа и експлоатацията
на АТСС, регламентирани с Наредбата и инструкцията за експлоатация, като
тяхното съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното
използването на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. В тази връзка законодателят е предвидил улеснен ред
за доказване надлежното изпълнение на тези изисквания, като в съдържанието
на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. следва да
бъде удостоверено чрез попълване на нарочно поле и полагане на подпис, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните
6
изисквания, установени в инструкцията за експлоатация. При липса на
надлежно попълване в протокола спазването на техническите изисквания,
явяващи се гаранция за изправност на техническото средство, не може да се
презюмира. В съдебната практика е изяснено, че дори ненадлежното
попълване на протокола в тази му част - когато липсва удостоверяване или
подпис на извършилото го лице, то отново не може да бъде извършена
проверка за спазване изискванията на чл. 6 от Наредбата, поради което е
допуснато съществено процесуално нарушение – така Решение № 4424 от
27.06.2019 г. по к.а.н.д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София;
Решение № 541 от 18.03.2019 г. по к.а.н.д. № 277/2019 г. на
Административен съд – Варна. На още по-силно основание, когато протокол
въобще не е съставен, то нарушението на процесуалните правила отново
следва да се квалифицира като съществено.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол. Неясно остава по делото дали са били извършени необходимите
първоначални настройки и от кое лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било други
доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би
почивал единствено на предположения. Административнонаказателната
отговорност от своя страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на
предположения. По тези съображения ангажирането на отговорността на
жалбоподателя, но без по делото да е доказано, че са били спазени
предвидените изисквания при монтажа и експлоатацията на процесното
АТСС, съществено нарушава правото на защита на наказаното лице.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Противното би обезсмислило
съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от попълването за в
бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС за
контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Същевременно трайна е съдебната практика на административните съдилища
в страната относно характера на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално нарушение - така
Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2827/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от
22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. № 146/2017 г. на
7
Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по
к.а.н.д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 533 от
08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по к.а.н.д. № 97/2019 г. на
Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по
к.а.н.д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира за
неоснователни останалите възражения по жалбата, но това не променя
крайния извод за незаконосъобразност на ЕФ поради констатираните
съществени процесуални нарушения.
По тези съображения обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен
и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. Присъждането на такива е поискал единствено
жалбоподателят, като с оглед изхода на делото претенцията му се явява
основателна. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото,
надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
По делото не е направено възражение по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.
Следователно искането на жалбоподателя за присъждането на разноски е
основателно и следва да бъде уважено в пълния си заявен размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса ОД на МВР – Пловдив, която е
юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0011935 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
„АЛПИ - 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
8
гр. С., ул. "***" №**, представлявано от управителя П. Н. С. , ЕГН:
********** на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на „АЛПИ - 2010“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "***" №**,
представлявано от управителя П. Н. С. , ЕГН: ********** сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9