РЕШЕНИЕ

                                                              №  

гр.Радомир, 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 23 септември декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Районен съдия: Антон Игнатов

 

при участието на секретаря В.К., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 163 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.222, ал.3  КТ и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата А.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.З.Л., са предявени обективно съединени искове против ответника „Ф.-.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. Й. и Г.Й., в качеството им на управители, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 1132 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, както и законната лихва върху главницата, смятано от датата на предявяване на иска- 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Ф.-.“ ООД, гр.Р., чрез своята процесуална представителка- В. Й.- управител, е изразила становище, че сумата е платена, като е представила вносна бележка.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Не се спори от страните по делото, че ищцата е работила на трудов договор в ответното дружество, на длъжност „Продавач-консултант“, като същият е прекратен със Заповед № ./16.07.2019 г. за прекратяване на трудов договор, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претенцията на ищцата е свързана с това, че предвид прекратяването на това основание, с оглед разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ, й се дължи обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения. Съгласно посочения текст, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е посочено, че на лицето следва да бъдат изплатени следните обезщетения: по чл.224, ал.1 КТ- за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни в размер на 98.43 лв. и по чл.222, ал.3 КТ- в размер на 1132 лв.

Ответникът не е оспорил дължимостта на претендираната сума, като е придставил платежно нареждане, от която е видно, че сумата от 1132 лв. е преведена на ответницата. Същото се потвърждава от последната с писмена молба от 17.07.2020 г., като твърди, че сумата е постъпила в сметката на ищцата на 17.06.2020 г., т.е.- след датата на предявяване на иска- 28.02.2020 г. Предвид това е направено искане да бъде присъдена лихва върху главницата за периода 28.02.2020 г.- 16.06.2020 г., в размер на 34.59 лв., както и да й бъде присъдени разноски за адвокатско  възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, предвид представеното доказателство и признанието от страна на ищцата за получаване на сумата, че основният иск следва да бъде отхвърлен, По отношение на искът за лихви съдът намира, че такава се дължи за периода 28.02.2020 г.- 16.06.2020 г. От представеното платежно нареждане не може да се направи извод кога е преведена сумата, като по отношение на този факт може да се направи извод единствено от признанието на ищцата. Използвайки общодостъпна система за изчисление съдът достигна до извода, че за процесния период следва да бъде присъдена лихва в размер на 34.59 лв.   

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид факта, че плащането е извършено след датата на предявяване на иска и в този смисъл ответникът е станал причина за предявяването му, същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата А.А.Н. сумата от 240 лв.- направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения платежен документ и списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът „Ф.-.“ ООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РдРС- сумата от 100 лв., представляваща държавни такси за двата иска.

По изложените съображения, районният съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане искът на А.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.З.Л., против ответника „Ф..“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. Й. и Г. Й., в качеството им на управители, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 1132 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

ОСЪЖДА „Ф.-.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. Й. и Г. Й., в качеството им на управители, да заплати на А.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.З.Л., сумата от 34.59 лв. /тридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща изтекла лихва върху главницата от 1132 лв., за периода 28.02.2020 г.- 16.06.2020 г.

ОСЪЖДА „Ф.-.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. Й. и Г. Й., в качеството им на управители, да заплати на А.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.З.Л., сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/- направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ф..“., ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. Й. и Г. Й., в качеството им на управители, да заплати по сметка на Районен съд- Радомир сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  Районен съдия:

                                                                                                     ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

                                                                                                                  /В.К/