Р Е Ш Е
Н И Е
№66
02.03.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 607 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.40 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е образувано по жалба на С.Г.С.
срещу Решение № ЗДОИ-Р-5/08.07.2021г. на председателя на Български институт по
метрология - С.Г.С., образувано по заявление от 22.06.2021г. и уточнение към
него от 29.06.2021г. на жалбоподателя, с искане да му бъде предоставен достъп
до определена информация.
Жалбоподателят
счита, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Излага
съображения, че достъпът до информация за законово определените дейности на
разпоредителите с бюджетни средства не бил ограничен. Доколкото Българският
институт по метрология бил второстепенен разпоредител с бюджетни средства
„данни за закупуване или даряване на актив като посочения софтуер би следвало
да бъде включено в неговите бюджет и отчет по неговото изпълнение относно
придобити активи“. Моли да бъде отменена Заповед № ЗДОИ-Р-5/08.07.2021г. на председателя
на Български институт по метрология, който да бъде задължен да предостави
исканата информация - С.Г.С.
Ответната
страна, председателят на Български институт по метрология - С.Г.С., чрез
процесуалния си представител, адв.С. С.-АК Пловдив оспорва жалбата като
неоснователна, поддържа становището си, изложено в оспореното решение. Моли
жалбата да се отхвърли и да му се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу годен за оспорване
административен акт, а разгледана по същество, за частично основателна.
Оспореното
решение е издадено в отговор на заявление с вх. № 78-03-6/22.06.2021 г.,
подадено до председателя на Българския институт по метрология по реда на Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с което жалбоподателят е поискал да
му се предоставят: „документите, с които са закупени устройства за софтуерно
четене на електромери“ и „документите, с които са закупени и програмните
продукти, въз основа на които устройствата извършват софтуерно четене на
електромери“.
Направени
са и искания под условие в случай, че закупуването било извършено чрез
обществена поръчка, да се предоставят и договорите с избрания изпълнител и
неговите приложения, както и цялата предхождаща документация по обявяване и провеждане
на обществена поръчка.
В отговор
на направеното искане, председателят на Института е изпратил до заявителя писмо
с изх. № 78-03-6-1/28.06.2021 г. с разяснения, свързани с въпросния софтуер,
както и в уверение, че към момента Институтът не е закупувал устройства за
софтуерно четене и програмни продукти, въз основа на които да бъде извършвано
софтуерно четене на електромери. В писмото си председателят на Института е
пояснил на заявителя, че съвременните електромери са изградени по електронни
технологии с вграден софтуер и представляват многофункционални средства за
измерване, които освен измерване на величината - електрическа енергия, съгласно
техническите спецификации на производителите, реализират измерване и
регистрация и на други величини, функционално свързани с електрическата
енергия. Освен това, чрез вградени модули, с помощта на софтуер се измерват и
регистрират събития, свързани с работата на самите електромери, както и в
случай на външна намеса. Съгласно хармонизираните стандарти за електромерите
БДС EN 50470-1; БДС EN 50470-2 и БДС EN 50470-3 вече били налице изисквания,
относно софтуера и защитата му срещу подправяне на резултатите от измерване.
Съгласно тези изисквания функциите, изпълнявани от софтуера, следвало да бъдат
недвусмислено идентифицирани, а начинът на управлението им задоволително
документиран от производителя. Изисквало се софтуерът да бъде защитен срещу
случайни или преднамерени промени като мерките за защита се осъществявали
посредством хардуерна и софтуерна защита от производителя.
Хардуерната защита
включвала пломбиране на капаците на електромера (горен и към клемите), на
бутона за настройка на параметрите и на бутона за рестартиране. Софтуерната
защита включвала софтуерни ключове на регистрите и паролите, временно блокиране
на електромера при задаване на грешни пароли, брояч на нулиране на натрупаните
в регистъра измерени данни, записи в дневник на параметри, които са променени и
др. През комуникационния вход на електромерите не се давал пълен достъп до
вътрешната памет на електромера. Това се регламентирало чрез описани софтуерни
защити с различни нива на достъп, определени от производителя, които се
изпитват преди пускане на електромерите на пазара. Паролите за този достъп били
достояние единствено на производителя и на органа, който провежда изпитването и
оценява съответствието на електромера .със съществените изисквания към него.
Поради горните обстоятелствата с правата за софтуера, вграден в електромерите
като средства за измерване и управлението му, разполагал единствено
производителят. На заявителя е разяснено също, че поради зачестилите опити за
манипулиране на електромерите чрез софтуерна намеса, БИМ е предприел инициатива
за осъществяване на контакти с производителите, за разрешаване на възникващите
проблеми по време на извършване на метрологичната експертиза. Резултатите,
давани в констативните протоколи, се основавали на информация за съпоставка,
предоставена от производителя. Констатациите относно резултатите от прочита на
енерго независимата памет се правели на база на сертификата за изследване на
типа за електромера и при предоставен софтуер от производителя на електромера,
с ниво за достъп само за четене на записите в енерго независимата памет.
С друго
заявление с вх. № 78-03-6-2/29.06.2021 г. жалбоподателят С. е благодарил за
направените разяснения и е поискал да му се предоставят: документите, с
които на Института е предоставен софтуер за разчитане на всеки марка и модел електромер;
номер от входящия регистър, с който е заведен всеки от тези документи; документа,
с който Институтът е уведомил за предоставените софтуери Министерство на
икономиката.
Поискал е
също да му се посочи изрично дали в Българския институт по метрология се
извършва от устройства за „софтуерно четене", различни от станция за
проверка на електромери / например Zera MTS 320 / или чрез термо - хидрометър и
да ми предоставите технически паспорт и сертификат на тези устройства, за
тяхната възможност да извършват „софтуерно четене".
След
разглеждане на така направеното второ искане, ответникът е постановил
оспореното в настоящото съдебно производство решение, с което е приел, че
заявлението не съдържа описание на исканата информация, не е посочен вида на
информацията, за да се прецени дали тя е обществена. Изложени са и съображения,
че исканата от заявителя информация не съдържа сведения относно обществения
живот. Посочено е и, че исканите документи били част от процедурата по
извършване на метрологична експертиза на средствата за измервания на Българския
институт по метрология по чл.57 и чл.58 от Закона за измерванията, която се
предоставя като административна услуга, а в Института нямало данни заявителят
да е страна в подобно производство.
В резултата
на това, с решението е прието, че не се дължи предоставяне на исканата
информация на заявителя.
В
оспореното решение по същество са изложени съображения, че исканата информация
не е обществена, поради което не се дължи нейното предоставяне. И макар че по
този начин заявлението на жалбоподателя е разгледано по същество и прието за
неоснователно, вместо да постанови изричен диспозитив за отказ да се предостави
информацията, председателят на БИМ е приел, че искането е недопустимо.
Съдът
намира, че неправилно формулираният диспозитив на решението, не може да се
квалифицира като съществено процесуално нарушение. Безспорно е, че с оспореното
решение е постановен отказ по заявлението на жалбоподателя от 29.06.2021 г.
Съдът
намира жалбата за частично основателна.
Нормата на
чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ определя, че задължени субекти, за които се прилага
законът са и юридическите лица само относно извършвана от тях дейност,
финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от
фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и
програми.
В случая
задълженият субект е Българският институт по метрология, чиято дейност се
финансира от държавния бюджет и на когото чл.57 от Закона за измерванията е
възложил задачата да извършва метрологичната експертиза на средствата за
измерване.
По делото няма
данни жалбоподателят да е лице, поискало метрологична експертиза по см. на
чл.58, ал.5 от Закона за измерванията. Независимо от това, той е субект на
правото на достъп до обществена информация по силата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ,
съгласно който всеки гражданин на Република България има право на достъп до
обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен
ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация.
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти.
Решението е
правилно по отношение на постановения отказ за предоставяне на документите, с
които на Института е предоставен софтуер за разчитане на всеки марка и модел
електромер; номер от входящия регистър, с който е заведен всеки от тези
документи; документа, с който Институтът е уведомил за предоставените софтуери
Министерство на икономиката.
По никакъв
начин не може да се изведе извод, че исканите от жалбоподателя документите, посочени
по-горе, съдържат данни, позволяващи на гражданите да си съставят собствено мнение
от дейността на задължените по закона субекти. Обстоятелството, че подобни
документи дари и да съществуват не съдържат обществена информация в см. по
чл.2, ал.1 от ЗДОИ, се установява от данните в представената административната преписка, до която жалбоподателят
като страна по делото има достъп. В административната преписка ответникът е
представил на вниманието на съда кореспонденцията
между БИМ и производители на електромери и приемо-предавателни протоколи,
свързани с изчитането на информация от паметта на електромери при извършване на
метрологична експертиза. Видно е, че тяхното съдържание не е от вида на
визираното в чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
От писмото
с изх. № 78-03-6-1/28.06.2021 г., съдържащо разяснения по поставените от жалбоподателя
искания, става ясно, че задълженият субект не е закупувал устройства за
софтуерно четене или програмни продукти, въз основа на които да бъде извършвано
софтуерно четене на електромери. В писмото е посочено изрично, че единствено
производителят на съответните електромери разполага с правата за софтуер,
вграден в електромерите като средства за измервания и че нивото на достъп, с
което разполагат експертите на БИМ е само за четене на записите в
енергонезависимата памет на съответното устройство.
От начина,
по който е формулирано заявлението на жалбоподателя от 29.06.2021 г. до БИМ не
става ясно как може да се определи като обществена информация документа, с
който Институтът е уведомил за предоставените софтуери Министерство на
икономиката, след като от подробните разяснения на председателя на Института в писмо
с изх. № 78-03-6-1/28.06.2021 г. , с което жалбоподателят е запознат, се
изяснява, че не разполага с този софтуер, а само с ограничени права на достъп.
Жалбата е
основателна по отношение на последното искане. В качеството си на задължен
субект по чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ Българският институт по метрология е длъжен
да отговори на искането на жалбоподателя дали измерванията се извършват от
устройства за „софтуерно четене", различни от станция за проверка на
електромери / например Zera MTS 320 / или чрез термо - хидрометър и да ми
предоставите технически паспорт и сертификат на тези устройства, за тяхната
възможност да извършват „софтуерно четене".
Това искане,
макар и формулирано не съвсем ясно, е свързано с предоставяне на обществена
информация, тъй като е явно, че жалбоподателят цели да разбере с какви средства
се извършват замерванията и иска да се запознае с техните технически
спецификации. Ако задълженият субект, т.е. ответника, приеме, че искането е
неясно формулирано, той е длъжен преди да го остави без разглеждане, да укаже
на заявителя, че следва да го уточни съгласно правилото на чл.29, ал.1 от ЗДОИ.
При този
изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е частично
основателно и следва да му се присъди сумата от 5 лева, представляваща част от
половината от платената държавна такса по делото.
Искането на
ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение би било
частично основателно, но по делото не са представени доказателства за извършване
на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №
ДОГ-10/04.02.2022 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение от 500
лева се заплаща по посочената банкова сметка. ***нковата сметка не се
представят, затова разноски на ответника не следва да се присъждат.
Така
мотивиран и на основание чл.41, ал.1 от ЗДОИ и чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173,
ал.2 от АПК, Административен съд- Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Г.С. Решение № ЗДОИ-Р-5/08.07.2021г. на председателя на Български
институт по метрология - С.Г.С., в частта му, с която е отказано предоставяне
на информация относно искането Българският институт по метрология да отговори
дали измерванията се извършват от устройства за „софтуерно четене",
различни от станция за проверка на електромери / например Zera MTS 320 / или
чрез термо - хидрометър и да ми предоставите технически паспорт и сертификат на
тези устройства, за тяхната възможност да извършват „софтуерно четене" и
ВРЪЩА преписката на председателя на Български институт по метрология да се
произнесе по искането, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение
указания.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата част.
ОСЪЖДА Български
институт по метрология да заплати на С.Г.С. сумата от 5 (пет) лева – разноски
по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: