№ 80
гр. П., 06.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500010 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец В. А. К. не се явява. За нея се явява адв. Р. З.
назначен за служебен защитник от първата инстанция.
Жалбоподателите ответници Т. и Р. П.и не се явяват редовно призовани.
За тях се явява адв. К. от АК-П.
Адв. З.: - Да се даде ход на делото.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира при условията на чл. 142 ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №1205 от 14.10.2024г.
постановено по гр.д.№20235220103058 по описа на същия съд за 2023г., Е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът С. Т. К. с ЕГН
********** от гр. С., обл. П., ул. „В.Л.“ №1 е собственик на 2/6 ид. части от
баня и тоалетна с площ 2.41 кв.м., разположена на стълбищата площадка на
първия етаж, и 2/6 ид. части от избено помещение с площ 27.53 кв.м.,
1
разположено под първия етаж на сградата с вход от дворното място, които
помещения представляват общи части в сграда етажна собственост,
представляваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м.,
разположена в УПИ ..... - 1045 в кв. 70 по плана на гр. С., с административен
адрес: гр. С., обл. П., ул. „В.Л.“ №1, и на основание чл.108 ЗС СА
ОСЪДЕНИ ответниците Т. Г. П. с ЕГН ********** и Р. В. П. с ЕГН
********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.Л.“ №1 да предадат на ищеца
С. Т. К. владението върху тези идеални части от общите помещения, КАТО Е
ОТХВЪРЛЕН ИСКА по отношение на останалите 4/6 ид. части от двете
общи помещения, както и изцяло по отношение на ищцата В. А. К. с ЕГН-
********** от гр. С., обл. П., ул. „В.Л.“ №1. Със същото решение са осъдени
ответниците Т. Г. П. и Р. В. П. да заплатят на ищеца С. Т. К. съдебни разноски
в размер на 155 лв., а от своя страна ищцата В. А. К. е осъдена да заплати на
ответниците Т. Г. П. и Р. В. П. съдебни разноски в размер на 2065 лв.
Решението се обжалва и от двете страни в производството.
Жалбоподателят ищец В. А. К., ЕГН-********** лично за себе си и като
пълномощник на сина си С. Т. К., чрез пълномощника си адв.Р. З. от АК-П. с
подадената въззивна жалба с вх.№26610 от 28.10.2024г., обжалва решението в
неговите отхвърлителни части-по отношение на отхвърлените 4/6 идеални
части от двете общи помещения по отношение на ищеца С. Т. К. и изцяло
отхвърлената искова претенция за двете помещения предявена от ищцата В.
К., с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
ищците са предявили иск по чл.108 от ЗС, с предмет - признаване
собствеността и предаване на владението върху баня с тоалетна с площ от
2.41 кв.м., и избено помещение с площ от 27.53 кв.м., намиращи се в
приземния етаж на двуетажна жилищна сграда - на първия етаж, обитаван от
ответниците, а на втория етаж - от ищците, като ответниците отнели
владението върху процесните помещенията чрез насилие, което
представлявало всяко действие, извършено против изричната или
предполагаемата воля на владелеца, дори и това действие да не е придружено
от принуда или заплаха и че насилието следва да е насочено срещу владелеца
както било в случая, а не срещу вещта. Твърди се още, че нарушението на
владението е извършено и по скрит начин - отнасяло се за момента на
неговото извършване. Счита, че по делото е доказано, че ищците са владеели
процесните помещения още от построяването на сградата както и в периода
2
след като първият етаж е придобит в собственост на ответниците, които чрез
насилие лишили ищците от владеенето; че успешното провеждане на иск с
правно основание чл.108 от ЗС, е предпоставено от няколко условия: ищецът
да е собственик на процесния имот, същият да се владее от ответника и това
да става без правно основание. Твърди се още, че ищците са собственици на
процесните помещения на база на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по покупка и давностно владение №20 том XII, дело
№ 6218/1975г., на нотариус Виолета Ковачева - РС-П.; нотариален акт за
дарение на недвижим имот №36, том XX, дело №6219/1975г., на същия
нотариус. Считат жалбоподателите, че в тежест на ответниците е да докажат
основанието, на което ползват процесните помещения, но такова доказване не
е проведено. Акцентира се, че и ищците не са дали разрешение на
ответниците да ползват помещенията; че ответниците нямат и качество на
владелци - нито добросъвестни нито недобросъвестни, нямат качество дори и
на държатели; че същите упражняват фактическа власт върху процесните
помещения без правно основание, а ищците са лишени от ползването им, като
фактическа власт е установена от тях по скрит начин и чрез насилие. Сочи се,
че в представения по делото Протокол №1865 от 08.07.2020г., издаден от
Вик-П., е дадено заключение, че ”имота преди е бил еднофамилен и
водопровода на 2-рия етаж минава през „банята на 1-вия етаж”, както и
”лицето В. К. живуща на 2-рия етаж има изградена самостоятелна шахта и
водомерен възел”. Анализира се и отговора № 9400-954-1 от 18.06.2018г. на
Община С., с който е бил констатиран факта, че ”ответниците Т. П. и Р. П. са
преградили стълбищната площадка с ПВС врата и по този начин
възпрепятстват използването на общите части на сградата“. Допълва се, че в
съдебно решение №1039 от 28.12.2016г., по ГД№ 3334/2015г., на Районен съд-
П., по предявен иск от В. К. срещу Т. П. и Р. П. по чл.45 от 33Д, в мотивната
му част било посочено, - цитира се, че ”безспорно се установи по делото, а и
не е спорно, че ответниците са придобили посредством възмездна сделка 1-я
етаж от процесната жилищва сграда, както и че чрез след закупуването му
през 2009г., са лишили ищцата от ползването на процесното санитарно
помещение и са разрушили направените от ищцата подобрения в него. С оглед
на това съда намира, че ответниците дължат възстановяване на щетите на
ищцата причинени в резултат от противоправното им поведение.”
Твърди се още, че през всички години ищцата е декларирала в Община-С.,
3
собствеността върху процесните помещения и е заплащала дължимите за тях
местни данъци и такси, като с плащането на следващите се данъци и такси за
процесните помещения, ищцата манифестирала собственическите си
претенции пред владеещите ги ответници и се противопоставяла на
фактическата власт, която упражняват и че тази фактическа власт е била
прекъсната, а ответниците са нямали намерение за своене по чл.68, ал.1 от ЗС.
Твърди се още, че за изясняване на спора от фактическа страна по делото е
приета единична съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение
относно това дали приземният етаж се намира на нивото на прилежащия терен
или е вкопан в него, като в заключението на вещото лице е посочило в т. 1.3,
че ”под първия надземен етаж е обособено помещение вкопано в земята, като
достъпа до помещението се осъществява от дворното място от външен вход от
югоизток, до който се достига чрез открито вкопано стълбище”, а в т.4 било
посочено, че тоалетната с баня с ПП от 2.41 кв.м., е разположена под
изградената обща стълбищна клетка с от 7.35 кв.м., в стълбищното
пространство на сградата”.
Допълват жалбоподателите, че ищците са собственици на помещенията,
като същевременно ответниците се намират в тяхно владение,
противопоставяйки възражение за настъпил ефект на придобивна давност.
Според жалбоподателите-ищци, от свидетелските показания е било
опровергано, твърдението на ответниците за упражнявано от тях владение за
период, надхвърлящ определеният от чл.79, ал.1 от ЗС. Посочва се, че са
правени ремонти и подобрения от ищцата, като според показанията на
свидетелите ищцата не е престанала да се интересува от собствеността си,
като през годините е подавала множество жалби, за да получи достъп до тях.
Твърди се, че ответниците не са придобили на оригинерно правно основание -
придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, собственост върху помещенията, тъй
като владението не е било спокойно и непрекъснато; че придобиване на
правото на собственост въз основа на изтекла придобивна давност в полза на
позоваващите се на нея, като оригинерен способ може да измести право на
придобилия въз основа на деривативен способ-чрез прехвърлителните сделки,
доколкото обаче съдържанието че фактическия състав на придобивната
давност, като оригинерен способ включва: владение върху вещта чрез
упражнявана върху нея фактическа власт, което да не е било прекъсвано или
обезпокоявано, както и владението да е продължило в определен период от
4
време, в зависимост от това дали лицето разполага с правно основание за
владението, и намерение на упражняващия фактическа власт да свои вещта.
Счита се, че в случая този фактически състав не е налице, тъй като от
събраните по делото доказателства се установило, че ищците ползват
процесните помещения от години, а и периода, в който са завладяни от
ответниците е прекъсван и че манифестираното намерение от ответниците да
своят вещта е било постоянно осуетявано и отричано от страна на
притежаващата законно право на собственост върху тях ищца. Твърди се, че
ищцата е установила правото си на собственост върху процесните помещения,
чрез титули за собственост-нотариални актове, отделно от това са
обективирани и извършвани разпоредителни действия в полза на ответниците
за покупка на първият етаж от сградата. Посочва, че нарушението
представлява действие, което лишава изцяло или отчасти владелеца от
неговата фактическа власт върху вещта, като в случая ответниците с насилие,
чрез поставяне на ПВЦ врата са лишили ищцата от ползване на процесните
помещения, за множество жалби от ищцата до полицията и водени съдебни
дела, както и е било направено и възражение за нищожността на проведената
съдебна делба по ГД 2009/1996г., на Районен съд-П., което би следвало да бъде
разгледано и като индиция по спора. Било установено, че ищцата е обитавала
процесните помещения под първия етаж на сградата за задоволяване на
своите жилищни нужди, непрекъснато в периода след изграждането и че не е
налице, постигнатото съгласие между В. К. и С. К. с праводателят на
ответниците- респективно със самите ответниците, те да ползват процесните
помещенията под първият етаж.
Считат ищците, че основателността на ревандикационния иск следва от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която
установила, че процесните помещения съществуват като самостоятелно
обособени обекти, и представляват част от общо помещение, обединяващо
така наречения подстълбищен обект, като били налице преградни стени
между тях; че тези помещения не са прилежащи към отделните обособени
обекти в сградата - представляващи етажи от къща, като придадени идеални
части към тях от общите части на сградата и че описаната, реално обособена
част от ”приземния” етаж има статут на самостоятелен обект, тъй като
съдържа основните задължителни характеристики, според действащите към
момента на построяване на двуетажната къща, строителни правила и норми.
5
Допълва се, че тази част е проектирана и изградена, като избен етаж и поради
това ответниците, ставайки собственици на първият етаж от сградата, не са
придобили собствеността върху процесните помещения, поради това, че
праводателят на ответниците не е могъл валидно да им прехвърли нещо, което
той не притежава.
Във въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на
присъдените с решението разноски, по което исковият съд се е произнесъл с
определение по чл.248 от ГПК №3446 от 27.11.2024г. с което е оставил без
разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските.
Молят ищците да се отмени обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен изцяло ревандикационния иска по отношение на ищцата В. К.
против двамата ответници, както и иска на С. К. за разликата от 4/6 ид.ч. и се
приеме за установено, че ищците са изцяло собственици на санитарен възел и
мазе, и се осъдят ответниците да им предадат владението върху тях на баня и
тоалетна с площ 2 41 кв.м.: на стълбищната площадка на първия етаж, и 4/6
ид.ч. от избено помещение с площ 27.53 под първия етаж на сградата, които
помещения представляват общи части на сграда етажна собственост,
представляваща двуетажна сграда със застроена площ от 81 кв.м. УПИ-
XXVIII-1045, кв.70, по плана на гр.С., адрес: гр.С., ул.“В.Л.“ №1.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивана жалба на ищците, подаден от насрещната по спора страна Т. и Р.
П.и чрез адв. К. от АК-П. с вх.№28174 от 13.11.2024г. в който жалбата се
квалифицира като неоснователна по същество, като се излагат и доводи за
недопустимост на същата.
Относно твърдението за недопустимостта на въззивната жалба, се
поддържа, че въззивника В. А. К. не е процесуално легитимирана да обжалва
решението на първоинстанционния съд, тъй като не е собственик или
съсобственик на процесния имот. Твърди се, че по делото е представен
нотариален акт №84 от 19.11. 1996 год. том XII, дело 3920/96 год., според
който след смъртта на Т. С.ов К., ищцата — въззивник — негова преживяла
съпруга е продала своя наследствен дял от имота на ищеца С. Т. К.., като по
този начин той е станал собственик на 2/3 идеални части от процесния имот, а
останалата 1/3 идеална част принадлежи на неучастващия в процеса
наследник Силвия Т.а К.; че в случая се касае до липса на предпоставка за
6
предявяването на иска от категорията на абсолютните. Допълва се, че интерес
от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на
твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект; че при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да изложи
твърдения в ИМ, с които да обоснове правния си интерес; че въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца
е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, тоест за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията; че наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат; че съдът бил длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото, а когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Цитира се
Решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК, според което
въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца, е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването и че
ищецът по отрицателния установителен иск за собственост следва да
обоснове правния си интерес от иска, а този интерес винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които се изразява спора, от твърденията за
засегнатата правна сфера на спорещите и че когато ищецът отрича правата на
ответниците, без да обосновава как съдебно отреченото право би
рефлектирало върху личната му правна сфера, отрицателният установителен
иск е недопустим.
Твърди се още, че в депозираната въззивна жалба за първи път се
изтъква обстоятелството, „ че ответниците са отнели владението върху
процесните помещения чрез насилие от ответниците, - което ответниците
квалифицират /цитира се/ като явно недомислие и/или определено безумие.
Сочат се и други обстоятелства от жалбата които се квалифицират като
противоречиви твърдения, както и че всяко следващо изречение изключва
7
по смисъл и значение предходното.
Заключава се, че процесните помещения не са самостоятелен обект, и
ищците не са доказали собствеността върху тях и чу няма как да се плащат
данъци върху тези процесни помещения, тъй като както същите не са
самостоятелен обект, който да бъде облаган с данъци съгласно ЗМДТ.
Твърди се, че ищците не са ангажирали свидетели, не са събрани и
доказателства за извършен ремонт и направени подобрения от страна на
ищцата В. А. К., като се акцентира, че по делото няма спор касаещ
придобиването по оригинерно правно основание на процесните помещения,
тъй като ответниците били собственици по натурален акт, придобити чрез
покупко-продажба.
В някои части въззивната жалба се квалифицира от ответници и като
неразбираема, без конкретен смисъл и съдържание. Ответниците твърдят, че
„изобщо не разбираме какво иска да каже ищцата, но все пак- по делото не
представи документи за собственост на процесните помещения, както твърди,
даже не ангажира гласни доказателства, че ги владее и/или ползва. Относно
ПВЦ - вратата, която визира ищцата — излиза извън предмета на делото. Тя
обслужва входа в сградата и за двата жилищни етажа. Поставянето на врата не
е акт на насилие, както твърди ищцата. Насилието има съвсем друг смисъл и
значение (може да го провери в интернет ). Оспорва се тълкуването на
заключението по назначената СТЕ направено от жалабподтелката К. за
налични самостоятелно обособени обекти, представялащи част от общо
помещение, като се изтъква, че съгласно приетата СТЕ под стълбищното
пространство на първия етаж е обособена процесната баня с тоалетна с площ
2.41 кв.м, като същата е присъединена към жилището на първия етаж
посредством монтирана входна врата на стълбищната клетка. А по отношение
на втория процесен обект в експертизата е посочено, че под първия надземен
етаж е вкопано складово помещение с площ 27.53 кв.м. с вход от дворното
място посредством вкопани външни стълби. Акцентира се, че твърденията на
ищцата са насочени към изопачаване на фактите и обстоятелствата по приети
по делото, както и да бъде изопачена приетата СТЕ. Взето е отношение по
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като последен аргумент се изтъква, че в жалбата няма изложени
доводи и/или твърдения касаещи неправилността и незаконосъобразността на
8
обжалваното съдебно решение и във въззивната жалба не са релевирани
оплаквания за необоснованост на направените от първоинстанционния съд
фактически и правни изводи.
От юридическа страна ответниците поддържат, че при въззивния
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционния съдебен
акт в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства, съвсем обосновано следва да
отчете, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено; че формираната и изложена в мотивите на
решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал по
настоящето процесно дело; че направените във въззивната жалба оплаквания
за неправилност на съдебното решение, следва да се приемат от въззивната
инстанция за неоснователни, тъй като след подробно обсъждане на събраните
в производството доказателства, отново се достига до същите правни и
фактически изводи относно неоснователността на предявения иск, който
изцяло е отхвърлен; че дейността на въззивния съд обаче не е повторение на
първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което
втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция
процесуални действия, а надгражда върху тях, като отстрани пороците чрез
собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на
правото и съгласно задължителните указания по приложение на нормата,
дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.201 З г., постановено по
тълкувателно дело -№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен
до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка
за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Считат ответниците, че въззивната жалба е изцяло бланкетна, тъй като
въззивникът не е релевирал конкретни оплаквания, в какво точно се състоят
твърдените от него пороци на решението; че са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, без да са изложени конкретни доводи, в
какво се състои неправилността на съдебния акт; че не са посочени
конкретните процесуални норми, в нарушение на които се твърди, че е
9
постановен съдебния акт, нито е обосновано поддържаното от въззивника
противоречие на решението с материалния закон и че поради ограничения
характер на въззивното обжалване, съобразно чл.269, изречение второ от ГПК
и предвид пълното отсъствие на доводи в подкрепа на твърдението на
въззивника за порочност на обжалваното решение, ответниците считат, че че
при така заявените оплаквания в жалбата, съдебният акт не може да бъде
проверен досежно неговата правилност. Молят ответниците да се отхвърлите
въззивната жалба като процесуално недопустима, или ако е допустима, да се
отмените частично Решение № 1205 от 14.10.2024 год. в частта, с която ищеца
С. Т. К. е признат за съсобственик на 2/6 идеални части от процесните
помещения, издадено по гражданско дело №3058/2023 год. на Районен съд -
П., а в останалата му част да се потвърди като правилно и законосъобразно,
съобразено с материалния и процесуален закон, както и със константната
практика на ОСГТК на ВКС. Претендират ответниците присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Жалбоподателите ответници Т. и Р. П.и чрез адв.К. от АК-П.,
оспорват решението в неговите уважителни ревандикационния иск части, с
въззивна жалба с вх.№27191 от 04.11.2024г. с доводи за порочност като
неправилно и незаконосъобразно. Анализират се събраните по делото
доказателства , според които от удостоверението за наследници, двамата ищци и
неучастващата по делото Силвия Т.а К. са единствените законни наследници
на Т. С.ов К., както и че те са получили равен дял от наследството — по 1/3
идеална част; че съгласно нот. акт №36 от 16.06.1975 год. том XX, дело
6219/75 год., приживе наследодателят на ищците е придобил по дарение от
своя баща С. Атанасов К. втория жилищен етаж от процесната сграда, ведно с
½ ид. част от дворното място, в което е построена; а според нот. акт №84 от
19.l l.1996 год. том. XII, дело №3920/96 год. след смъртта на Т. С.ов К. ищцата
В. А. К. — негова преживяла съпруга, е продала своя наследствен дял от
имота на ищеца С. Т. К., с което последният е станал собственик на 2/3
идеални части от него, а останалата 1/3 ид. част принадлежи на неучастващия
в процеса наследник Силвия Т.а К.. Допълват още, че първият жилищен етаж от
1
сградата, ведно с останалата /2 ид. част от дворното място принадлежи на
ответниците Т. Г. П. и Р. В. П., според нот. акт №25/19.05.2009 год. том III, рег.
№ 3638, нот. дело № 377 от 2009 год. на Анета И.-нотариус с рег.№423., като в
него е записано, че освен етажа продажбата включва и припадащите се
10
1
идеални части от общите части на сградата мазе с площ 40 кв.м. и /2 ид. част
от тавана на сградата. Посочва се, че в постановление за възлагане на имота, с
което продавачите са се легитимирали като собственици при продажбата, не са
включени мазето и идеалните части от тавана. Акцентира се на приетото по
делото заключение на СТЕ, че процесната жилищна сграда се състои от два
редовни надземни жилищни етажа със застроена площ от 81 кв.м; че на всеки
етаж е обособено по едно жилище, като жилището на първия етаж се състои
от коридор — входно антре, всекидневна и две спални със закрита тераса, а
жилището на втория етаж със състои от коридор-входно антре, три стаи и
тоалетна, която е обособена на външната закрита тераса. Допълва се, че
достъпът до двата самостоятелни обекта се осъществява от вътрешна
стълбищна клетка. Под стълбищното пространство на първия етаж е
обособена баня с тоалетна с площ 2.41 кв.м., като същата е присъединена към
жилището на първия етаж посредством монтирана входна врата на
стълбищната клетка /препраща се към показанията на св. Васил И. П./, а под
първия надземен етаж е вкопано складово помещение с площ 27.53 кв.м. с
вход от дворното място посредством вкопани външни стълби.
Повтарят се в жалбата правните доводи и мотиви на
първоинстанционния съд въз основа на които е уважил частично исковата
претенция срещу двамата ответници, като последните считат, че решението е
недопустимо, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон,
както и със задължителната съдебна практика на ВКС. Считат, че в случая в
процеса следва да участват всички съсобственици в етажната собственост, тъй
като те следва да участват когато спора е дали даден обект е обща част, както
и когато е направено възражение в този смисъл, което възражение същите
направили още с отговора на исковата молба. Препраща се към решение по
в.гр.д.№770/2014 год. на Окръжен съд-П., съгласно което постановеното
първоинстанционно решение е обезсилено, позовавайки се на съдебна
практика съдът е приел, че в процеса следва да участват всички
съсобственици в етажната собственост, тъй като те следва да участват когато
спора е дали даден обект е обща част, както и когато е направено възражение
в този смисъл. Посочва се, че по тези въпроси е налице задължителна съдебна
практика-решения на ВКС №123/2013 г. по гр.д. № 940/2012 год. II г.о. и
№184/2014год. по гр.д. №7419/2013 год., I г.о. Жалбоподателите ответници
11
считат, че според тези решения спорът дали частите на сградата, които
обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, са
общи само на лицата, чиито помещения обслужват, както и спорът дали даден
обект е обща част, следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни
собственици и че в производство по предявен иск за установяване, че
определено помещение в сграда - ЕС представлява обща част, както и при
направено възражение в процеса, че спорният обект е обща част, етажните
собственици са задължителни другари.
Твърди се от жалбоподателите, че в обжалваното решение издадено от
РС-П., съдът е приел, че в процеса не участва наследника Силвия Т.а К., а
съгласно цитираната съдебна практика тя е задължителен другар в процеса и
следва да участва в него, поради което само на това процесуално основание,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено. По въпроса за
доказателствената тежест на предявеният ревандикационен иск,
жалбоподателите ответници сочат, че в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на вещта, както и че ответникът упражнява фактическа власт
върху тази вещ към момента на предявяване на иска. А ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на
ищеца основание за осъществяване на фактическа власт върху веща или че в
хода на производството е предал владението на ищеца. Коментира се, че с иск
по чл. 108 ЗС се търси защита на нарушеното вещно право, като ищецът има
право да иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание. А
по отношение на процесуална легитимация на претендираното право на
собственост на процесното мазе с площ 40 кв.м., както и на баня с тоалетна,
се акцентира, че ищеца не притежава, тъй като в обстоятелствената част на
исковата молба е вписал, че продавачи по н. акт № 25/09 год. порочно и
незаконо без моето съгласие продали цялото общо мазе от 40 кв.м. като имот
по изп. дело № 2101/2008г. бил поставен на продавачи по определение от
25.09.08 год. без мазе, а нотариус №423 рег. И. „….вписала незаконно мазе с
което П.и се обогатили с това, а „ние“ плащаме данък за мазе и сме лишени от
½ ч. от 40 кв.м. мазе. В нашата еднофамилна била само нашата тоалетна под
първи етаж и била построена от нас, тъй като сме били собственици на1/8
ид.ч.. от УПИ и 1/6 ид.ч. от първия етаж като ползвали сме собственици за
баня и тоалетна и било на CИO по н.а.№183/2008г. затова аз останах и без
жилище. Имам баня и тоалетна по Давност с мазе от което ползват и осъдени
12
за тези части г. д. №3334/14 род. на ПРС“.
Навежда се извода, че с оглед твърдяното от ищеца е налице липса право
на собственост върху процесния имот, което обуславяло недопустимостта на
иска, тоест искът на посоченото основание се явявал недопустим. Молят
жалбоподателите ответници, да бъде обезсилено Решение №1205 от
14.10.2024 год. издадено от Районен съд — П.,, по гражданско
дело№3058/2023 год. като недопустимо, или алтернативно- да бъде отменено
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния и процесуален закон, както и в разрез със задължителната
практика на ОСГТК на ВКС, като се постанови ново Решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният осъдителен иск за собственост по чл. 108 от ЗС, а по
отношение на решението, с което е отхвърлен иска предявен от ищцата В. А.
К., да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на разноските за въззивното производство.
Няма направени доказателствени искания от страните пред Въззивната
инстанция.
Адв.З.: - Поддържам жалбата ни. Оспорвам жалбата на ответната
страна. Няма да соча доказателства.
Адв.К.: - Поддържам изцяло жалбата така както е депозирана за
разглеждане в частта обекта касаещ баня и мазе. Оспорвам жабата на
ответната страна, считам за процесуално допустима, но изцяло неоснователна
по съображения, които съм изложил. Няма да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.З.: - Моля да отмените решението в частта, в която ищците са
признати за несобственици на 4/6 ид.ч. спрямо сина С. К., а срещу ищцата В.
К. изцяло не призната за собственик. Подробни мотиви сме посочили във
въззивната жалба, които поддържаме и към настоящия момент. Ние твърдим,
че не става въпрос за етажна съсобственост и не става въпрос за прилежащи
помещения на първия етаж, тъй като при покупката на първия етаж от
ответниците е закупено само първия етаж без баня и мазе и през всички тези
години са били владени от ищците и като такива са собственици, а владението
13
им е било владяно с насилие и по скрит начин както сме посочили във
въззивната жалба. В тази част моля да отмените решението в частта, с която
не са признати за собственици на 4/6 ид.ч. и ги признаете за собственици.
Моля в останалата час да потвърдите решението.
Адв.К.: - На първо място моля да отмените първоинстанционното
решение, което считам за недопустимо като доводи и аргументи съм изложил
подробни във въззивната жалба, но ако счетете, че решението е процесуално
допустимо, то е необосновано и незаконосъобразно в обжалваната от нас част,
а именно в частта, с която ищците са признати за собственици по отношение
на банята и тоалетната както и за съсобственици на идеални части по
отношение на процесното мазе. За да не преповтарям конкретно изложените
подробно факти и аргументи и правни изводи моля да ги приемете ,така както
съм ги описал във въззивната жалба, както и в отговора на въззивната жалба
от страна на ищците. По отношение на първоинстанционното решение то е
правилно и законосъобразно в останалата част и моля да го потвърдите.
Представям списък на разноските и моля да ми бъдат присъдени. Представям
списък и за ответната страна.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 5.03.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14