№ 2
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600063 по описа за 2021
година
и с участието на прокурора полк.Красимир Колев,
образувано по въззивна жалба от адв. Д. Дж. – защитник на подсъдимия Р.
ХР. Б. – бивш сержант от в.ф. ..... – К. срещу присъда № 5/27.10.2021 г. по нохд
№ 236/2021 г. на Военен съд – София.
С обжалваната присъда подсъдимият Р. ХР. Б. – бивш сержант от в.ф.
..... – К. е признат за виновен в това, че на 09.09.2020 г., около 10.00 ч., в
местността „.....“, в ляво от асфалтов път № ... от гр. К. към гр. С., в ливада,
собственост на наследодателите на Е.Л. Б.а (майка на Р.Б.), причинил на АТ.
ИВ. Ш. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се счупване на 7-мо, 8-
мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична линия, представляващо
трайно затруднение на движението на снагата за срок, повече от 30 дни, и
нараняване, лезия на пристенната и обвиваща бял дроб плевра, довели до
хемо-пневмоторакс в ляво с тотален колабс на левия бял дроб,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота,
поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1
1
НК и чл. 54 от НК му е определено наказание в размер на 2 (две) години
лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът е
намалил така определеното наказание с 1/3 и му е наложил наказание в
размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване
от свобода е отложено за срок от 3 (три ) години.
Подсъдимият Р. ХР. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец АТ.
ИВ. Ш., сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието – 09.09.2020 г., до окончателно
изплащане, като за разликата до 50 000 лева искът е отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът е постановил
вещественото доказателство - метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов
инструмент“ - да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимия Р. ХР. Б. да заплати в полза на държавата, в
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд, сумата от 1
200 (хиляда и двеста) лева, представляващи 4 % държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал. 4 НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати
на държавата съдебно-деловодните разноски в размер на 387,49 лева (триста
осемдесет и седем лева и четиридесет и девет ст.) – по сметка на РС „Военна
полиция“ – София, както и, при липса на доброволно изпълнение в
седмодневен срок от влизане на присъдата в сила - сумата от 5 (пет) лева по
сметка на СВС за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Р. ХР. Б. е осъден да
заплати на АТ. ИВ. Ш. сумата от 500 (петстотин) лева, за направените от него
разноски за повереник.
В жалбата срещу присъдата защитникът на подсъдимия сочи, че Военен
съд - София е направил превратен, повърхностен и пристрастен анализ на
събрания доказателствен материал, като е стигнал до неправилен и
незаконосъобразен извод за вината на подсъдимия. Твърди се, че неправилно
Б. е осъден за престъпление по чл. 129 от НК докато правилната
2
квалификация на извършеното от него би следвало да е по чл. 132, ал. 1, т. 2
от НК, тъй като той е причинил средните телесни повреди в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови близки. Раздразнението му е от това, че
животни от стадото, водено от пострадалия, са навлезли в имот, собственост
на семейството му. В тази насока защитата моли за преквалификация на
деянието с всички последици от това. Защитата твърди, че съдът неправилно
е преценил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и макар
да е приел, че е налице неправомерно действие от страна на пострадалия, не
го е отчел като изключително смекчаващо вината обстоятелство и оттам е
приел незаконосъобразно, че не са налице основания за приложението на чл.
55 от НК при определяне на наказанието. В тази насока се прави искане ако
се приеме, че няма основание за преквалификация на деянието, то да се
наложи наказание при условията на чл. 55 от НК. Прави се искане и за
намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като пострадалият е допринесъл съществено за причинените му телесни
увреждания.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната
жалба. Отново се изтъква, че правилната квалификация е тази по чл. 132, ал.
1, т. 2 от НК, тъй като подзащитният му Б. е причинил телесните повреди в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
противозаконни действия, а именно посегателство срещу имуществото му, за
което е налице и тълкувателно решение № 2/1993 г. по н.д. № 2/1993 г. на
ОСНК на ВС. Именно пострадалият бил вкарал животни от стадото в имота
му, за да опасат „отавата“, а не да наторяват тревата.
Алтернативно се иска прилагане на чл. 55 от НК, като въззивният съд
приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
налагане на наказание пробация.
Подсъдимият поддържа защитника си и сочи, че от действията на
пострадалия Ш. е унищожен трудът на баща му. Изтъква, че семейството му
полага огромни грижи за тази ливада и според него умишлено животните са
пуснати да пасат в нея. Изтъква, че не е имал намерение да влиза в конфликт с
двамата овчари, но тъй като те не реагирали на подадения сигнал с
3
автомобила, се ядосал и нещата се развили за секунди. Бил раздразнен, че
двамата овчари тръгнали срещу него. Иска съдът да му наложи такова
наказание, че да може да се върне да служи в армията.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.Ш. – адв. Анг.
Ил. от САК иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт, тъй като
присъдата е обоснована, мотивирана, размерът на наказанието е съразмерен и
обезщетението, макар и частично уважено, е справедливо по отношение на
причинените две средни телесни повреди. Не счита, че постановление №
2/1993 г. следва да се приложи в настоящия случай, тъй като там е посочено,
че увреждането на имуществото трябва да е значително, а това не е така при
инцидента от 09.09.2020 г. Изтъква , че инцидента е станал, тъй като е имало
предварително натрупан гняв към пострадалия и подсъдимият, нанасяйки
ударите, неслучайно му е заявил „Това е за баща ми“. Изтъква , че
подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение.
Гражданският ищец и частен обвинител А.Ш. поддържа казаното от
адвоката си.
В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че обжалваната
присъда е законосъобразна, обоснована и правилна. Наложеното наказание е
справедливо и в съответствие със степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Иска се присъдата да бъде потвърдена. Не се е установило
пострадалият да е извършил противоправно действие спрямо подсъдимия
или негови близки, от което да настъпят или да е могло да настъпят тежки
последици. Сочи се, че в момента, в който Ш. е видял, че овцете са влезли в
ливадата, е тръгнал да ги вади от там и точно в този момент е нападнат от
подсъдимия. В настоящия случай не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, а така също и основания за преквалификация на деянието.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното
производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи
следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимно лице (защитника на
подсъдимия) и е процесуално допустима.
Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа
4
обстановка:
На 09.09.2020 г., около 09.30 ч., подсъдимият бивш серж. Б. се
освободил от дежурство във военно формирование ..... и прибирайки се към
дома си в гр. К., с автомобила си ..... - пикап, се движил по път № ..., с посока
на движение от гр. С. към гр. К..
Около 10.00 ч. наближил местността „.....“, в землището на гр. К. до
река Ш., където от дясната страна по посока на движението му, на около 200 -
300 м. от главния път, семейството му и техни близки роднини притежавали
имот от около 15 декара и 100 ара, собственост на П.И.Ш. (починала през
1974 г. - баба по бащина линия на Е.Л. Б.а, майка на Р.Б.). Имотът не бил
разделен между наследниците документално, но според вътрешно им
разделение семейството на Р.Б. поддържали тяхната част от 2 декара и 2 ара
като ливада за косене, т.нар. ливада с „отава“ (второ сено) в средата на общия
парцел. Подсъдимият забелязал, че в имота има стадо, като по-голямата част
от животните били в съседния парцел, а няколко овце и кози били в
границите на имота на Б.и. Подсъдимият видял, че стадото се придружава от
двама пастири - свидетелите М.Д. и А.Ш., по прякор „М.“, от гр. К.. Бивш
серж. Б. отбил автомобила си от пътя и спрял отстрани на около 200 м. от тях,
като ги наблюдавал, без да им казва нищо от колата. Те си говорели един
срещу друг на разстояние около 50 - 60 м., подпрени на тоягите си, като
двамата били в съседната ливада, а няколко животни в „отавата“ на Б.и.
Докато пастирите си говорили, още няколко животни преминали през
канавката, която деляла „отавата“ на Б.и и съседния имот и навлезли в
„отавата“. За да привлече вниманието на свидетелите Д. и Ш., подсъдимият
натиснал клаксона на автомобила си няколко пъти, след това излязъл от него,
качил се на каросерията на пикапа и започнал да вика: „М., изкарай овцете от
ливадата, че като дойда ще ти еба путката майна“. Никой обаче от двамата
пастири не реагирал и те продължили да си говорят.
Междувременно пред колата на подсъдимия спрял с колата си
свидетелят С.А. от гр. К.. На А. му направило впечатление, че серж. Б.
изглежда ядосан и го попитал какво гледа, и защо се ядосва, но той не му
обърнал внимание. Качил се в автомобила си, запалил и върнал назад по
асфалта. След това, минавайки през две ливади, се отправил към „отавата“ на
неговото семейство.
5
В същото време, виждайки, че животните са влезли в „отавата“ на Б.и,
свидетелят А.Ш. тръгнал след тях, за да ги изгони от оттам. Едва в този
момент свидетелят Ш. видял, че подсъдимият се приближава към него с
автомобила си. Бивш серж. Б. спрял на около 2 м. от свидетеля Ш. и,
излизайки от колата си, извадил метална лопата с дървена дръжка от дясната
страна на колата, и тръгнал към Ш.. Пастирът Ш. останал на мястото си,
държал в ръката си овчарската тояга. Обърнал с лице към него и го попитал
какво става, а подсъдимият му казал: „Ей сега ще ти кажа какво става“.
Сержант Б. държал лопатата в дясната си ръка и замахнал към Ш., като
двамата били един срещу друг, насочвайки лопатата напречно към врата му.
А.Ш. успял да отбие удара с лявата си ръка. Подсъдимият веднага замахнал
отново и нанесъл удар с металната широка част на лопатата, който попаднал
под лявата „лопатка“ откъм гърба на Ш., в момента, в който си бил вдигнал
лявата ръка отблъсквайки първото замахване на Б. с лопатата. От удара
пострадалият паднал на земята, на дясната си страна, и не можел да си поеме
въздух. Усетил много силна болка на мястото на удара. Уплашил се, мислел
си, че Б. ще го пребие. През това време свидетелят М.Д., който бил на около 6
метра, се затичал към тях, като се опитал да защити Ш.. Той посегнал да
удари веднъж подсъдимия с тоягата по гърба или по ръката, викайки му да
спре и да се успокои, но тогава Б. замахнал с лопатата и към него, като
крещял, че ще му счупи главата. Свидетелят Д. се дръпнал назад. Отишъл да
върне животните, а подсъдимият направил няколко стъпки, като че ли да го
гони. След като видял, че Д. избягал, подсъдимият се върнал при лежащия на
земята А.Ш., който едва дишал. Подсъдимият го ритнал два - три пъти с крак
в седалището и като видял, че не може да се изправи, взел бутилка вода от
колата си и го залял по главата, казвайки му: „Това е от бай ти Р.“ (бащата на
Б.).
Отдалечавайки се, свидетелят М.Д. се обадил по телефона на свидетеля
Л.Т., собственик на стадото, и му казал, че Р.Б. е ударил с лопата А.Ш.. След
около 5 мин. свидетелят Т. пристигнал на мястото и видял, че пострадалият
Ш. лежи на земята свит. Били извикани полиция и спешна помощ. Дошъл и
бащата на Р.Б. – свидетелят Х. Б.. Пристигналият на място екип на ФСМП -
П. прегледал пострадалия и лекарят – свидетелят д-р К.Т. установил, че под
лявата лопатка има насинено място около 5 см. и болезненост на по-голяма
площ — около 20 см. Д-р Т. препоръчал консултация с хирург и рентген.
6
Най-близките били в болницата в гр. П., където пострадалият бил откаран от
свидетелката П. Т.а - майка на Л.Т.. В МБАЛ – „....." ООД, гр. П., след като му
била направена рентгенова снимка, лекарите установили, че пострадалият Ш.
има счупени ребра, едното от които е пробило плеврата, и се налагало
животоспасяваща операция. Пострадалият бил оставен на болнично лечение.
С протокол за доброволно предаване от 09.09.2020 г. за нуждите на
започналото досъдебно производство подсъдимият предал на служител на
РУ- П. метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов инструмент“, с
дължина около един метър, като в протокола е посочил, че „това е лопатата
която е моя, с нея ударих пастира с прякор „М.“.
В хода на досъдебното производство е извършен оглед и е назначена
техническа експертиза на вещественото доказателство - метална лопата с
дървена дръжка. Установено е, че същата е с обща дължина 84,3 см., тегло 1,2
кг., дължина на дървената дръжка - 64,2 см. и размери на металния елемент -
дължина 32 см. и широчина 22 см.
С оглед установяване на характера и степента на телесните увреждания
на пострадалия по досъдебното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Видно от заключението на вещото лице е, че в
деня на съобщения инцидент - 09.09.20 г., при проведения преглед и
изследвания на АТ. ИВ. Ш., е установена тежка гръдна травма, изразяваща се
в контузия с подкожен хематом и охлузване в долна 1/3 на ребрата в ляво
отзад подкожен емфизем в ляво аксиларно (по мишнична линия); счупване на
7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична линия, като
счупването на задната дъга на 8-мо ляво ребро е на две места, а счупването на
9-то и 10 -то ребра е с фрагменти, водещи до лезия, нарушена цялост на
плевралния лист и парциален хемо-пневмоторакс (излив на кръв 200 мл. и
натрупване на въздух в плевралната кухина) в ляво с колабиране на левия бял
дроб.
Сама по себе си травмата на меки тъкани - охлузване и хематом
ангажиращи кожа и подкожие в областта на гръдния кош е с характер да
причини на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Установените счупвания на четири леви ребра, в съвкупност
причиняват на пострадалия трайно (за повече от 30 дни от датата на
7
инцидента) затруднение на движението на снагата.
Нараняване, лезия на пристенната и обвиващата бял дроб плевра са
довели до хемо-пневмоторакс (излив на кръв 200 мл. и натрупване на въздух
в плеврална, кухина) в ляво с тотален колабс на левия бял дроб. Това
увреждане е с характер да реализира критериите на медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В случая, благодарение на проведеното по спешност, своевременно и
адекватно хирургично и реанимационно лечение, е била избегната пряката
опасност за живота на пострадалия, обусловена от получената травма.
Видът, локацията и характера на установения комплекс от увреждания
позволява извода, че се касае за директно травмиране по механизъм на
нанесен удар с голяма травмираща сила с или върху твърд предмет. Подобна
травма може да бъде причинена по време и по начин, съобщени от
пострадалия и свидетелите по досъдебното производство, а именно от удар с
широката, метална част на описаната лопата, като удрящата част е попаднала
в областна на гръдния кош, в ляво странично и отзад в долната му трета.
Фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, изцяло
кореспондира с фактическата обстановка по обвинителния акт.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел, че с описаното деяние подсъдимият Р. ХР. Б. – бивш сержант от в.ф.
..... – К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като
на 09.09.2020 г., около 10.00 ч., в местността „.....“, в ляво от асфалтов път №
... от гр. К. към гр. С., в ливада, собственост на наследодателите на Е.Л. Б.а
(майка на Р.Б.), причинил на АТ. ИВ. Ш. от гр. К. средна телесна повреда,
изразяваща се счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна
мишнична линия, представляващо трайно затруднение на движението на
снагата за срок, повече от 30 дни, и нараняване, лезия на пристенната и
обвиваща бял дроб плевра, довели до хемо-пневмоторакс в ляво с тотален
колабс на левия бял дроб, представляващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
За да стигне до този извод основният съд е обсъдил и се е позовал на
признанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
(доколкото производството пред първата инстанция е преминало по
8
правилата на съкратеното съдебно следствие) и всички останали писмени и
гласни доказателства, приобщени на основание чл. 374, вр. чл. 283 от НПК,
както следва:
- от том 1-ви на досъдебното производство: л.10 - докладна записка до
началника на РУ - гр. П., л.11 - докладна записка до началника на РУ - гр. П.,
л. 12 – жалба от А.Ш., л. 17 - Заповед за задържане на лице, л.18 - 19 -
протокол за доброволно предаване, л. 20 - протокол за разпит на свидетел М.
Б. Д., л. 21 - протокол за разпит на свидетел К.Т. Т., л. 22 - протокол за разпит
на свидетел П. Л. Т.а, л. 23 - протокол за разпит на свидетел АТ. ИВ. Ш., л. 24
- протокол за разпит на свидетел Л.К. Т., л. 25 - 28 - копие от епикриза на
А.Ш. от отделение по гръдна хирургия, „.....“ - гр. П., л.101 - 102 - протокол
за разпит на обвиняем Б., от л.103 до л.107 - протоколи за разпит на свидетеля
АТ. ИВ. Ш., л.108-109 - протокол за разпит на свидетел Л.К. Т., л.110 -
протокол за разпит на свидетелката П. Л. Т.а, л.111 - протокол за разпит на
свидетел К.Т. Т., л.112 - 113- протокол за разпит на свидетел М. Б. Д., л. 114 –
115 - протокол за разпит на свидетел Р.В.А., л. 116 – 117 - протокол за разпит
на свидетел Б.А.Г., л. 118 - 119 - протокол за разпит на свидетел И.И.П., л.120
- 121- протокол за разпит на свидетел Р. ХР. Б., л. 126 -127 - протокол за
разпит на свидетел С.А. А., л.128 - протокол за разпит на свидетел Л. К. Т.,
л.129 - протокол за разпит на свидетел П. Л. Т.а, л.130 - протокол за разпит на
свидетел Р.В.А., л.131- протокол за разпит на свидетел Б.А.Г., л.132 -
протокол за разпит на свидетел И.И.П., л.133- протокол за разпит на свидетел
М. Б. Д., л.134-135 - протокол за разпит на свидетел Е.Л. Б.а и
- от том 2-ри на досъдебното производство: л. 5 - протокол за разпит на
свидетел Н.И. Б., л. 6 - протокол за разпит на свидетел Х. Р. Б., л. 7 - протокол
за оглед на веществено доказателство, л. 8 – 11 - фотоалбум, л. 12 - докладна
записка, л. 14 - докладна записка, л. 15 - 19 - техническа експертиза –
протокол № 35/2020 г., л. 21 – докладна записка, л. 23- докладна записка, л. 24
- 27- техническа експертиза – протокол № 40/2020г., л. 30 – 38 -
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П-7/2021 г., л. 48 – 49 -
докладна записка, л. 50 - писмо, л. 51- докладна записка, л. 54 - писмо, л. 56 –
скица; л. 57 - писмо, л. 58- докладна записка, л. 59 - писмо до МБАЛ “.....“
ООД - П., л. 61 - 111 – заверени копия от медицинска документация за А.Ш.,
л. 113 - писмо, л. 114 - писмо, л.116 - 118 - писма, л. 119- кадрова справка на
серж. Р.Б., л. 120 - служебна характеристика на Б., л. 121 - 122 - заверено
9
копие от служебен картон на Б., л. 123 - 124 - писма, л.125 – 126 - заверено
копие от Заповед № ФСД-10/2.02.2021 г. на началника на в.ф. ....., л. 127 - 128
- заверено копие от Заповед № ЛС-1/14.01.2021 г. на началника на в.ф. ....., л.
129 - писмо, л.130 - копие от писмо, л. 131- копие от характеристика № 347р-
6242/12.07.2021 г. Р. ХР. Б., л. 132 - писмо от община К., л. 133 - писмо, л.134-
характеристика на Р.Б., л. 135 - 136 – справка за съдимост на Р.Б.;
- вещественото доказателство, предявено на страните на основание чл.
374, вр. чл. 284 НПК - метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов
инструмент“, с дължина около един метър.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства настоящият състав намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в
жалбата и пледоарията на адв. Д. за неоснователни.
По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали
възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е
отразено в мотивите. Те от своя страна са обосновани, изчерпателни и
кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика.
Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по
убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция
да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.
Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Още повече, че подсъдимият е заявил в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК,
че: „Разбирам написаното в обвинителния акт, така е и го потвърждавам. Не
желая да се събират доказателства. Признавам изцяло фактите и искрено
съжалявам за извършеното.“.
Правилно първоинстанционният съд не приема доводите на защитата на
подсъдимия за преквалификация на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 от
НК, а е приел, че то е извършено в състояние на обикновено раздразнение, а
не на силно такова. Доколкото подсъдимият Б. е признал изцяло фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт и е заявил, че не желае да се
събират нови доказателства, въззивната инстанция счита, че в случая следва
да се приложи и тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВС по
10
отношение на правилата за съкратено съдебно следствие, а именно: т. 8 –
„при процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният
съд и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по
обвинителния акт. Също така при проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивния съд да реши делото на
основа на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявленията на подсъдимия по
чл. 371, т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на
съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК“. Никъде в обстоятелствената
част на обвинителния акт (признат изцяло от подсъдимия) не е посочено, че
той е бил в състояние на силно раздразнение, а напротив, само е посочено, че
е бил ядосан (л. 3 от обвинителния акт, първи ред). От друга страна е
неприложимо в случая тълкувателно решение № 2/1993 г. по н.д. № 2/1993 г.
на ОСНК на ВС, доколкото дори и да се приеме, че е налице противозаконно
действие, насочено срещу субективни права, които имат имуществен
характер (вкарвайки част от стадото в ливадата на семейството на
подсъдимия), то за да се приложи привилегирования състав на чл. 132, ал. 1,
т. 2 от НК е необходимо от деянието да са настъпили тежки последици за
виновния или неговите близки или е било възможно да настъпят такива. Това
в случая не е налице. За много кратък период от време няколко животни от
стадото на пастирите Ш. и Д. са влезли в ливадата на семейството на
подсъдимия и в момента, в който това е било констатирано от пострадалия
Ш. той е тръгнал, за да ги изгони от там. Всичко това е посочено в
обстоятелствената част на акта, която подсъдимият изцяло е признал и
потвърдил при проведеното съкратено съдебно следствие. От изложеното
следва да се направи извода, че в случая не е било налице състояние на силно
раздразнение у подсъдимия, предизвикано от пострадалия Ш. , нито е било
налице противозаконно действие от страна на Ш., от което са настъпили
тежки последици от имуществен характер или е било възможно да настъпят
такива по отношение на подсъдимия Б..Подобни обстоятелства не фигурират
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По изложените съображения въззивната инстанция счита, че няма как
да приеме исканата от защитата преквалификация на извършеното деяние от
11
подсъдимия Б. и счита доводите на първоинстанционния съд в тази насока за
правилни.
С оглед изложеното въззивната инстанция игнорира твърденията на
подсъдимия, изложени в негова защита при пледоариите по НОХД 236/21г. на
СВС за това колко бил травмиран и афектиран при вида на овцете и козите в
ливадата му и това, че едва ли не е бил нападнат от двамата пастири Ш. и Д. и
се е отбранявал.
По отношение на алтернативното искане на защитата на подсъдимия за
прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК в случая поради наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства и налагане на наказание пробация
въззивната инстанция счита, че и това искане не следва да се уважава. В
случая няма налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на
подсъдимия. Първоинстанционният съд е изложил доводи в тази насока,
които въззивният съд счита за правилни и ги подкрепя изцяло. Смекчаващите
обстоятелства в случая са чистото съдебно минало и добрите положителните
характеристични данни, видно от изготвената характеристика и кадрова
справка от местоработата на подсъдимия. Правилно основният съд е
игнорирал характеристиката, издадена от началника на РУ „Полиция“ – гр.
К., доколкото в нея са изложени декларативно неподкрепени и
неконкретизирани отзиви за това, че подсъдимият и роднините му са хора,
незачитащи особено установения правов ред. Тези две смекчаващи
отговорността обстоятелства не могат да се приемат за многобройни, а
първоинстанционният съд правилно при определяне размера на наказанието е
приел, че в случая е налице превес на смекчаващите обстоятелства спрямо
отегчаващите такива. Въззивната инстанция съобрази и обстоятелството, че
след нанасянето на телесните повреди подсъдимият Б. не е оказал никаква
помощ на пострадалия Ш., а го е оставил да лежи на земята. Видно от
материалите по делото – техническа експертиза, том 2, л. 25-27 от
досъдебното производство е, че от дежурната на РУ на МВР – гр. П. са се
обадили на телефон 112, за да извикат линейка за пострадалото лице, след
което в болницата в гр.П. му е била извършена животоспасяваща операция.
Определеното от първоинстанционния съд наказание е правилно и
законосъобразно и е съобразено с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК,
като двете години лишаване от свобода са намалени с една трета до една
12
година и четири месеца лишаване от свобода.
Законосъобразно основният съд е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за минималния срок от три години.
Отчетено е, че подсъдимият Р.Б. не е личност с висока степен на обществена
опасност, същият е с чисто съдебно минало и деянието му е изолиран случай
в неговия живот.
Настоящият състав също счита, че с условното му осъждане ще се
постигнат целите на наказанието и поправянето на дееца.
Основният съд е присъдил като обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди на гражданския ищец и частен
обвинител А.Ш. сумата от тридесет хиляди лева, ведно със законната лихва
от датата на деянието – 09.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираният размер от петдесет хиляди лева искът е
отхвърлен като неоснователен. Обезщетението, което следва да плати
подсъдимият на Ш. е определено по справедливост в този размер, като
основният съд подробно е изложил мотиви в тази насока, които въззивната
инстанция споделя изцяло. Действително първоначално претендираните
50 000 лв.като обезщетение са прекалено висока сума за причинените две
средни телесни повреди и основния съд правилно е редуцирал тази
претенция. От друга страна искането на защитата на подсъдимия за
намаляване на присъденото обезщетение от 30 000 лв. ,въззивната инстанция
счита за неоснователно, доколкото едната средна телесна повреда причинена
на Ш. е застрашила временно живота му и само ефективното лечение в
болницата в гр.П. и проведената операция са предотвратили още по-тежки
последици за здравето му след нанесения побой.
Подсъдимият законосъобразно е осъден да заплати в полза на
държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд - София
сумата от 1200 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Правилно основният съд е възложил на подсъдимия да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Ш. сумата от петстотин лева за
направените от него разноски за повереник на досъдебното производство.
Пред въззивната инстанция такива не са претендирани.
Законосъобразно и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК
13
основният съд е постановил подсъдимият да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски, като е определил техния размер.
Правилно и обосновано основният съд се е произнесъл и по отношение
на вещественото доказателство по делото – лопатата, с която подсъдимият е
нанесъл ударите на Ш., като е постановил същата да бъде унищожена след
влизане на присъдата в сила.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция намери, че
при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правата на
страните по делото и че липсват основания за отменяне или изменяне на
присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/27.10.2021 г. по нохд № 236/2021 г. на
Военен съд – София.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред
Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14