Решение по дело №18917/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1393
Дата: 23 април 2018 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20175330118917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 1393

 

Номер                            Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 23.04                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 13.04.2018 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 18917 по описа за   2017         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.128 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ. 

Ищецът И.И.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № …/… г. на ответното дружество, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода … г. – … г. в размер на 1 447 лева и сумата 1 286, 92 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец … и месец … … г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Мобилтел” ЕАД – гр. София оспорва обективно съединените искове като недопустими, неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли като такива, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, последно на длъжност „...“, Регион „...“, Зона „...“, Направление „...““ от … г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на … г., на основание чл.186, чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.187, т.8, предл. първо и т.9 във връзка с чл.188, т.3 от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.333 от КТ, на И.П. е било наложено наказание „...“ и прекратен трудовия му договор, считано от датата на връчването на Заповедта. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че през периода … г. – … г. със своето потребителско име и парола … И.П. е създал, отразил и активирал в системата за управление на взаимоотношения с клиентите ...договори за услуги и продажби на изплащане за клиенти на компанията (подробно описани в таблица Приложение 1 в Заповедта) – като договорите са били сключени и подписани без знанието и присъствието на посочените в тях титуляри, а създадените и подписаните документи за действията на ищеца са налични сканирани в архивиращата програма ..., като два от тях не съдържат подписи на абонати (договор от … г., сключен с клиент М. Е. П., и договор от … г., сключен с клиент Х. Б. Е.), а на … г. клиентката П. С. Ч.е посетила магазина, в който работи ищецът и се е оплакала, че е узнала за съществуването на сключени договори за телефон и тарифен план на нейно име, за които не знае, не е подписвала и не е давала съгласие, като на … г. апаратът и услугата са били разплатени от И.П. в магазина веднага след отварянето му; посочено е също така, че от събраните по случая данни и дадените от И.П. на … г. писмени обяснения, е установено, че посочените в Приложение 1 сделки са сключени без клиентите реално да са присъствали в магазина по времето на цялостния процес по сключване на сделката, включително запознаване с условията на сделката, изразяване на намерение за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи – като в писмените си обяснения ищецът е признал, че той лично е разписвал документите във връзка с договорите и е предавал устройствата на свой познат, от когото е получавал информация, че клиенти искат да закупят телефони на изплащане с услуга – с които си действия И.П. е причинил на ответника вреда, представляваща продажната цена на устройствата, посочени в Приложение 1 без сключен договор за услуги, в размер общо на 45 842, 69 лева с ДДС, а освен това с действията си, сключвайки договори с физически лица без присъствието на титуляра, ищецът е нарушил т.4 и т.4.1.1 от Инструкция 1, извършил е измама съгласно действащата в ответното дружество „П. з. п. н. и.“, а освен това наличието на неподписани документи и такива, в които положеният подпис не принадлежи на титуляра или упълномощено от него лице, качени по този начин във ..., създава риск от оспорване събираемостта на вземанията на компанията впоследствие и налагане на имуществени санкции на компанията, като получените от ищеца без правно основание апарати водят до понасяне от работодателя на материални щети в голям размер – като посочените действия на ищеца представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина в условията на системно извършване. С процесната Заповед е било разпоредено и, че ищецът дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за един месец, както и да бъде изплатено на И.П. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, което си задължение ответното дружество прихваща с вземането си по чл.221, ал.2 от КТ.

 Съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради разпореденото с нея прихващане на вземането на ответника за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ с вземането на ищеца за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, доколкото дори да е извършено прихващането, при евентуалното уважаване на иска за отмяна на уволнението му, ищецът може да претендира за заплащането на прихванатата неоснователно сума, поради което посоченото прихващане е ирелевантно за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на И.П. и прекратяването на трудовото правоотношение с него.

Ирелевантно за законосъобразността на процесната Заповед е и обстоятелството, че ищецът е издал в полза на ответното дружество Запис на заповед за сумата от 45 842, 69 лева и е декларирал с Декларация от … г., че признава това си задължение и изразява съгласие доброволно да заплати тази сума на ответното дружество – още повече, че производството по отношение на първоначално предявените с исковата молба искове за прогласяване за нищожни (или – при условията на евентуалност – за недействителни) на Декларацията и Записа на заповед е било прекратено и исковата молба в тази й част – върната с Определение № …/… г., постановено по гр. дело № …/… г. по описа на ПОС – ІV гр. състав, поради неотстраняване от ищеца на нередовностите на исковата молба по отношение на тези искове.

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага – като процесната Заповед съдържа всички тези законоустановени реквизити и в нея подробно са описани конкретните нарушения, извършени от ищеца и времето на извършването им, поради което съдът намира, че Заповедта се явява мотивирана и обоснована. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. Е. Я. (м. на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й в тази насока като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и В. Б., с връчена на И.П. на … г. покана, той е бил поканен от ответната страна незабавно да даде обяснение относно обстоятелствата и причините за сключване на Договорите, посочени в Поканата, както и тези за клиента П. Ч. без знанието и присъствието на титулярите, включително и относно липсващите подписи на посочените документи, като на … г. ищецът е депозирал писмени обяснения, в които признава, че е извършил посочените в Заповедта нарушения – поради което съдът намира, че преди налагането на дисциплинарното наказание и прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, ответната страна е изпълнила задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ (като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на с. Е. Я. – м. на ищеца, в частта им, в която се твърди, че И.П. е бил заплашван със затвор, за да подпише предварително подготвени от ответната страна документи, като след това изпаднал в нервен срив и получил проблеми със сърцето). От събраните по делото писмени доказателства и показанията на с. Б. се установява, че действително ищецът е извършил посочените в процесната Заповед нарушения на трудовата дисциплина, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за липса неизвършване от ищеца на тези нарушения и за липсата на причинени от ищеца на ответника към момента на уволнението имуществени вреди. Процесната Заповед е била издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно – от извършването на нарушенията, а с оглед тежестта на извършените нарушения, системния им характер, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на ищеца, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание се явява съразмерно на извършените от И.П. нарушения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 23.02.2018 г. на в. л. по ССЕ С.К., трудовото възнаграждение на ищеца за месец … … г. в размер като чиста сума за получаване 831, 49 лева е била заплатена на И.П. по банков път на … г., а полагащото се на ищеца нетно трудово възнаграждение за месец … … г. е било удържано от ответника за погасяване на дължимото към ответната страна обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове с правно основание чл.128 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ  също се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. 

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството по делото в размер на 5 лева – платена ДТ за издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.П., ЕГН **********,***, а. Д.А., против „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Ч. н. У. с. А. В. Д. и М. М., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.128 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № …/… г. на ответното дружество, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода … г. – … г. в размер на 1 447 лева и сумата 1 286, 92 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец … и месец … … г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И.И.П., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Мобилтел“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 5 лева И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 27.04.2018 г.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ                                                                              /ПАВЕЛ ПАВЛОВ/