Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260132
гр.Пловдив,
07.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…седми април…през…две
хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №78 по
описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №138/09.03.2020г.,
постановено по търг. д. №489/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е
признато за установено по исковете на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против „В.Т.К.“
ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г. с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК, съществуването на парични вземания на банката-ищец по договор за
банков кредит от 14.04.2006г., анекс №1 от 24.08.2006г., анекс №2 от
27.03.2008г., анекс №3 от 25.08.2008г., анекс №4 от 28.12.2006г., анекс №5 от
30.06.2010г. и анекс №6 от 26.07.2010г. срещу ответниците „В.Т.К.“ООД с ЕК ***и
Ж.П.Г. като солидарни длъжници, които вземания са част от вземанията по
заповедта от 21.05.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени по
ч.гр.д.№18609/2012г. по описа на Софийски районен съд, и са в следните
размери:10 000 евро - просрочена главница за периода 27.12.2020г.-26.03.2012г.
по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2012г. до окончателното й изплащане; 3 751,68 евро - просрочена редовна
лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 25.03.2012г. вкл.; 1 287,62 евро
- просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до
11.04.2012г. вкл.; 10 лева - държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и
неплатена на 07.03.2011г.; 25лв. - държавна такса за подновяване на вписване в
ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г. и 110лв. - държавна такса доплащане
за издаване на удостоверение от ЦРОЗ.
Отхвърлени са
установителните искове на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против
„В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г. с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за разликата над уважения до предявения
размер от 35 000 евро за главница, до предявения размер от 3 758,56 евро
просрочена редовна лихва и до предявения размер от 1 497,64 евро -просрочена
наказателна лихва, като неоснователни поради недоказана предсрочна изискуемост
на целия дълг по процесния договор за банков кредит преди подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК.
Прекратено е производството по т.д.№489/2018г. по описа на
ОС-Пловдив, в частта на предявените установителни искове по чл.422 от ГПК, с
която е поискано да се признае спрямо двамата ответници съществуването на
вземане на банката-ищец за сумата от 1 577,59лв., представляваща платена
държавна такса в заповедното производство по
ч.гр.д.№18609/2012г. по описа на Софийски РС и за сумата от 1 238лв. - възнаграждение
за защита от юрисконсулт в производството по същото частно гражданско дело. „В.Т.К.“ ООД и Ж.П.Г. са осъдени да заплатят солидарно на „Р. (Б.)“ ЕАД сумата от 591,19лв.,
представляваща разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №18609/2012г.
по описа на Софийски районен съд, както и сумата от 463,93лв. - юрисконсултско
възнаграждение за защита от юрисконсулт в заповедното производство по
посоченото частно гражданско дело, а също да заплатят солидарно на банката и
сумата от 722,04лв. съдебни разноски за исковото първоинстанционно производство,
дължими съобразно на уважената част от исковете, както и сумата от 100лв. - юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78 ал.8 от ГПК. „Р. (Б.)“ ЕАД е осъдено да
заплати на „В.Т.К.“ООД с ЕИК ***сумата от 3751,55лв. съдебни разноски съобразно
на отхвърлената част от исковете. „Р. (Б.)“ ЕАД е осъдено да заплати на Ж.П.Г. сумата от
375,15лв. - съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.
С решение №260168/03.12.2020г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №138/09.03.2020г., както
следва: „в диспозитива на съдебния акт изразът, касаещ периода на просрочената
главница в размер на 10 000 евро от „27.12.2020г. до 26.03.2012г.“ следва
да не се чете и да се счита за несъществуващ.“
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство –„Р. (Б.)“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която установителната искова претенция е отхвърлена. Твърди се, че
решението в обжалваната част е постановено при съществени нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Подробно развитите
съображения се свеждат до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като е изложен подробен
анализ на относимите в тази насока данни по делото. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на друго, с което установителната искова
претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемите страни „В.Т.К.“ ООД и Ж.П.Г..
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство -
„В.Т.К.“ ООД. Във въззивната жалба се съдържа искане решението да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете
против дружеството. В молба – уточнение към въззивна жалба с
вх.№17554/26.06.2020г., са изложени
конкретни оплаквания. Със същата молба са заявени доказателствени искания,
които са оставени без уважение от въззивната инстанция. Претендират се
сторените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от насрещната страна -–„Р. (Б.)“ ЕАД, подадената от „В.Т.К.“
ООД въззивна жалба се оспорва изцяло.
По реда на чл.265 ал.1 от ГПК е допуснато
присъединяване на ответника в първоинстанционното производство – Ж.П.Г., към подадената от „В.Т.К.“ ООД въззивна жалба.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок и от надлежна страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.
Решението е валидно и допустимо.
Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство - „Р. (Б.)“ ЕАД, е изложил фактически
обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от
ГПК, като издадената Заповед от 21.05.2012г. по ч.гр.д. №18609/2012г. по описа на Софийски
РС, съдържаща разпореждане за незабавно
изпълнение, е в срок възразена. С цитираната Заповед ответниците са осъдени да
заплатят солидарно на заявителя сумите: 35 000 евро - просрочена главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2012г.; 3 758,56 евро-просрочена редовна лихва, начислена за периода от
27.12.2010г. до 25.03.2012г. вкл.; 1 497,64 евро - просрочена наказателна
лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 11.04.2012г. вкл.; 10лв. - държавна
такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г.; 25лв. - държавна
такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г.;
110лв.-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ, както и
направените по частно гражданското дело разноски в размер на 1 577,59лв. –
държавна такса и 1 238лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съществуването на вземането се обосновава с наличието
на договор
за банков кредит от 14.04.2006г., сключен между банката - ищец и ответника „В.Т.К.“
ООД - като кредитополучател. По силата на този договор банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро с краен срок за погасяване
15.10.2009г. Сумата е усвоена от кредитополучателя на две дати - 19.04.2006г. и
05.05.2006г. - по 45 000 евро. Ищецът се позовава на клаузи от договора за
кредит: чл.3.1, съгласно който кредитополучателят плаща на банката годишна
лихва в размер на СБР за евро, увеличен с 5 пункта надбавка, а при забава в
плащането на дължими суми по договора, заплаща на банката неустойка - наказателна
лихва за забава в размер на СБР за евро, увеличен с 13 пункта надбавка годишно
върху цялата усвоена и непогасена главница по кредита за времето на забавата. В
чл.4.2. от договора за кредит страните са договорили начин на погасяване на
кредита, като погасителният план впоследствие е бил изменян и допълван
последователно с анекси с №№2, 3 и 4 към договора за кредит, а с анекс №3 от
25.08.2008г. е договорен нов краен срок за погасяване на всички задължения по
кредита до 25.06.2015г. С подписването на анекс №6/26.07.2010г. ответникът Ж.П.Г.
е встъпил в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за
кредит и анексите към него и се е задължил да отговаря солидарно с дружеството -
кредитополучател за изпълнение на задълженията за плащане на всички суми, произтичащи
от договора. След сключването на последния анекс №6/26.07.2010г., ответниците
са погасявали със закъснение задълженията си за лихви по договора за кредит
през август и септември 2010г., а на 25.11.2010г. е последното направено
плащане по главницата, след която дата, считано от 27.12.2010г., ответниците
изпаднали в трайно просрочие по главницата и лихвите. Последното доброволно
плащане за обслужване на дълга по договора за кредит е направено на
25.01.2011г., когато със сума в размер на 317,33 евро е погасено задължение за
лихва, изискуема от и неплатена на 27.12.2010г., представляваща редовна лихва, начислена
за периода от 25.11.2010г. до 26.12.2010г. върху редовна главница. Ищецът е
упражнил правото си по чл.9.3. от договора за кредит, като е обявил всички
усвоени и непогасени суми по кредита за предсрочно изискуеми поради наличие на
случай на неизпълнение по чл.8.1, б.„б“ от договора за кредит, а именно - неплащане
на дължими суми на падеж. Предсрочната изискуемост на вземанията по отношение
на дружеството - кредитополучател е настъпила с получаването на писмото за
предсрочна изискуемост с изх.№140-139/01.03.2012г. по седалището и адреса на
управление на дружеството, като се позовава на начина на оформяне на известието
за доставяне /обратна разписка/ с номер ИД ***. Предсрочната изискуемост на
вземането по отношение на солидарния длъжник - Ж.Г. е настъпила с достигане на
писмо с изх.№140-138/01.03.2012г. до адреса на солидарния длъжник, съгласно
чл.10.1. от договора за банков кредит от 14.04.2006г. и анекс №6/26.07.2010г.
към него, като се позовава на начина на оформяне на известието за доставяне
/обратна разписка/ с номер ***. Искането, с което е сезиран съдът, е
да се постанови решение, с което да се приеме за установено съществуването на
вземането по отношение на ответниците, произтичащо от горепосочения договор за банков кредит и в посочените
размери по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответниците „В.Т.К.“ ООД и Ж.П.Г. са оспорили предявения иск. Възражението по
основателността на иска, възпроизведено в „молба – уточнение към въззивна жалба“ с вх.№17554/26.06.2020г.,
депозирана от „В.Т.К.“ ООД и в „становище“ с вх.№260184/20.08.2020г. относно отговора
на „Р. (Б.)“ ЕАД по подадената от „В.Т.К.“ ООД въззивна жалба, се свежда до
липсата на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост. Това
възражение се основавана твърдения, че кредитът е изцяло погасен с едностранно
задължаване от страна на ищеца на дата 30.12.2009г. на същата разплащателна
сметка, по която сумата по кредита е преведена, като банката е усвоявала от
сметките на дружеството – кредитополучател суми, покриващи в пълна степен претендирания
от банката дълг.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка с оглед
предметните предели на подадените от страните въззивни жалби, прие следното:
Неспорно е наличието на валидно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за банков кредит
от 14.04.2006г. По силата на този договор „Р. (Б.)“ ЕАД предоставя на кредитополучателя - „В.Т.К.“ООД инвестиционен кредит в
размер на 90 000 евро. Съгласно чл.2.1 и чл.4.1 договорът е с краен срок на
погасяване на кредита 15.10.2009г. В раздел 3-ти от договора са договорени
договорните, наказателните лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.3.1
кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер на Стойност на
банковия ресурс /СБР/ за евро, увеличена с 5 пункта надбавка. В чл.3.6 е
уговорено, че при забава в плащането на дължими суми, кредитополучателят дължи
на банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро плюс
13 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита, включително
и върху непадежиралите вноски, за времето на забавата до окончателното
погасяване на забавените вноски. Съгласно чл.4.2 главницата ще бъде погасена на
36 равни последователни месечни вноски, всяка в размер на 2 500 евро, считано
от 15.11.2006г. до 15.10.2009г. включително, като всяка вноска е дължима до
15-то число на съответния месец. В раздел 8-ми от договора са изчерпателно
изброени случаи на неизпълнение от страна
на кредитополучателя, като съгласно б. „б“ – ако кредитополучателят не плати на
падежа свое парично задължение към банката. В раздел 9-ти са регламентирани
правата на банката при настъпване на случай на неизпълнение, като съгласно
чл.9.3 – да обяви всички усвоени по процесния договор, включително и по други –
конкретно посочени договори, за незабавно изискуеми.
Сключването на процесния
договор е последвано от сключването на шест анекса към него, с които са
договаряни различни изменения и допълнения в договора за кредит от 14.04.2006г.,
включително е констатирана непогасена на падежа главница и възнаградителна
лихва, както и начин на изплащането на просрочените задължения.
С анекс №3/25.08.2008г.
е променен крайният срок за погасяване на кредита – а именно – крайният срок за
погасяване на всички дължими по кредита суми, включващи главница, лихва,
евентуална наказателна лихва, такси, комисионни и разноски, се променя, като се
удължава до 25.06.2015г. С този анекс са договорени и нов начин и падеж на
погасяване на месечните вноски по главницата и лихвите по кредита, както и
допълнително обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит.
Относим към спора е анекс
№6/26.07.2010г., сключен между банката-ищец, ответното дружество - кредитополучател
и ответника Ж.Г.. Този анекс съдържа констативна част относно задълженията по
договора за банков кредит – редовен дълг, преструктурирани с предходни анекси
задължения, просрочен дълг. В чл.1 е регламентирано встъпването на Ж.Г., на
основание чл.101 от ЗЗД, в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
договора за банков кредит от 14.04.2006 г. и всички анекси към него, като Ж.Г. се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя /при условията на чл.121 и
сл. от ЗЗД/ пред банката за изпълнение на задълженията на кредитополучателя
така, както са уговорени в договора за кредит и всички анекси към него, включително
и за плащане на всички суми, произтичащи от договора и анексите към него.
Тези неспорни установени отношения между страните по
делото, произтичащи от договора за банков кредит и анексите към него, са
относими, както по отношение въззивната жалба на жалбоподателя – ищец, така и
по отношение на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник - „В.Т.К.“ ООД и присъединилия се към тази жалба солидарен
длъжник по договора за банков кредит - Ж.Г..
По въззивната жалба на
пасивно легитимираната по иска страна:
Както се посочи,
подадената от „В.Т.К.“ ООД въззивна жалба вх.№13272/28.05.2020г. е бланкетна –
същата съдържа единствено изявлението „Моля да отмените посоченото решение като
неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете против
дружеството“. Тази въззивна жалба е депозирана в срок с оглед разпоредбата на чл.3 ал.1 от Закона за мерките и действията по време
на извънредно положение /ЗМДВИП/, /обн.
ДВ бр.28/24.03.2020г./ и пар.13 ал.1 от ЗИД Закона за здравето, съгласно който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“ /ДВ бр.44/13.05.2020г./, при
което сроковете, спрени по силата
на чл.3 ал.1 от ЗМДВИП, продължават да текат, считано от 21.05.2020г. Решение №138/09.03.2020г.
е съобщено на „В.Т.К.“ ООД на 13.03.2020г., при което двуседмичният срок за
обжалването му изтича на 04.06.2020г. Въззивна жалба вх.№13272/28.05.2020г. е
оставена без движение, с указания за представяне на преписи за другата страна и
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, като е указан едноседмичен
срок от връчване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности.
В указания срок за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба, но след
изтичане на срока за обжалване на решението, е постъпила горецитираната молба – уточнение към въззивна жалба с
вх.№17554/26.06.2020г., с която са изпълнени указанията на съда за представяне
на преписи от жалбата и внасяне на държавна такса и са изложени конкретни
оплаквания. Когато обаче въззивната жалба е оставена без движение на друго
основание, а не защото е бланкетна /какъвто е настоящият случай/, подаденото
уточнение на основанията за въззивно обжалване, ако е след изтичане на срока по
чл.259 ал.1 от ГПК, но при спазен срок за отстраняване недостатъците по жалбата
не обвързва въззивния съд, доколкото според разпоредбата на чл.269 изр. 2-ро от ГПК, въззивната проверка е ограничена от посоченото в жалбата. /По тази причина
и съдържащите се във въпросната молба доказателствени искания са оставени без
уважение/. В молба – уточнение към въззивна жалба с вх.№17554/26.06.2020г. не
се съдържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението
поради неправилно приложение на императивна правна норма. Решението е валидно,
в обжалваната му част е допустимо и в същата обжалвана от жалбоподателя –
ответник част, с която установителната искова претенция по чл.422 от ГПК е
уважена, решението не е постановено при неправилно приложение на императивна
правна норма. Идентични са процесуалните последици по отношение на
присъединилия се жалбоподател – Ж.Г., доколкото присъединяването по реда на
чл.265 ал.1 от ГПК е осъществено по отношение на депозираната в срок, но
бланкетна въззивна жалба. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за
наличие на обективния елемент на предсрочната изискуемост на задълженията,
произтичащи от договора за банков кредит към момента на развилото се заповедно
производство по реда на гл.37-ма
от ГПК.
При правилно приложение на разпоредбата на чл.202 от ГПК първоинстанционният съд се е позовал на заключението то съдебносчетоводната
експертиза и допълнително такова. Съгласно основното
заключение, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -12.04.2012г., от
усвоената главница по кредита от 90 000 евро, /усвоена на 19.04.2006г. и на
05.05.2006г. - по 45 000 евро/ са били погасени 55 000 евро, а непогасеният към
този момент остатък от главницата е в размер на 35 000 евро. Към 01.03.2012г.,
/когато банката е изготвила писма за предсрочна изискуемост/, са били
просрочени 15 вноски по главницата на кредита, всяка от по 625 евро, като падежът
на първата просрочена вноска е 27.12.2010г., а на последната такава е на датата
27.02.2012г. Т.е. – към тази дата са спрели всички плащания по кредита. Към датата 12.04.2012г.,
на която дата е подадено заявлението по чл.417 от ГПК, общият размер на
задълженията по договора за кредит е 40 256,20 евро и 145лв., по пера, съвпадащи
със задълженията, отразени в заповедта за изпълнение на парично задължение.
Що се отнася до основно
поддържаното възражение, че отпуснатият по договора кредит е погасен изцяло,
основано на твърдения, че от сметките на кредитополучателя в банката-ищец, са
усвоявани суми, покриващи по размер в пълна степен претендирания от банката
дълг - по сметка на банката е
постъпила сумата от 62 496 евро и сумата от 66 400лв., платена от трето лице в
полза на ответното дружество, чрез които суми задълженията по процесния договор
са били изцяло покрити – като компетентно изготвено, следва се възприеме
заключението от допълнителната съдебносчетоводна експертиза. Съгласно същото на
датата 11.08.2010г. в счетоводството на „В.Т.К.“ ООД по сметка 152 3 „Р. 90 000 EUR
14.04.2006г.“,
по която е отчитана главницата по процесния кредит, е осчетоводено погасяване
на дълга по кредита в размер на 31 875 евро, представляващи 51 вноски по 625
евро. Сумата е осчетоводена на основание „прехвърлени средства по буфер“ на
стойност 47 372,43 евро съгласно отчет 39/0.12.2009г., като съгласно
счетоводството на ответното дружество, с тази сума са погасени вноски по два
договора за кредит, единият от които - процесния договор и към него е отнесена
част от посочената сума до размера от 31 875 евро. Еквивалентно счетоводно
отразяване досежно процесния кредит не е отразено в счетоводството на банката.
Съгласно заключението на вещото лице, кредитът е погасяван през три сметки:
разплащателна сметка на „В.Т.К.“ ООД в евро – в период 19.04.2006г. –
25.01.2011г.; разчетна сметка на „Р. (Б.)“ ЕАД в евро –
погашения на дати – 15.05.2008г., 26.11.2008г., 30.12.2009г. и 04.01.2010г.;
разчетна сметка на „Р. (Б.)“ ЕАД в евро –
погашения на 30.09.2010г. Данните по делото /заключението от сдебносчетоводната
експертиза, представени съдебни решения/, а и клаузите от процесния договор за
кредит /чл.9.3/ сочат, че между страните са съществували и правоотношения,
произтичащи и от други договори за банков кредит, като, според
непротиворечивите твърдения на страните, обслужването на всички тях е
извършвано през идентични сметки. Счетоводното отразяване само в дружеството –
кредитополучател на пълно погасяване на кредита не е доказателство за действително
налично такова. Счетоводните търговски регистри са вторични счетоводни
документи, съставени на база първични такива, като в случая, освен че липсва
счетоводно отразяване на пълно погасяване на кредита при кредитодателя, липсват
и първични счетоводни документи, които да са представени от кредитополучателя,
подкрепящи твърдението му за пълно погасяване на кредита. Следва да се допълни,
че независимо че в счетоводството на „В.Т.К.“ ООД е осчетоводено пълно
погасяване на кредита към дата 11.08.2010г., то съгласно горепосочените
констатации от заключението на ССЕ, суми за погашение на процесния кредит са
постъпвали и след тази дата /30.09.2010г./. Допълнителен
аргумент в тази насока са неидентичните твърдения на ответниците относно
момента и начина на погасяване на кредита – на дата 30.12.2009г., с едностранно
задължаване от страна на ищеца; със постъпване на сумата от 62 496 евро и
сумата от 66 400лв., платена от трето лице в полза на ответното дружество, а
счетоводно в дружеството погасяване на кредита е отразено на дата 11.08.2010г.
Доколкото при
първоинстанционното разглеждане на делото от страна на ответника – солидарен
длъжник - Ж.Г., е въведено възражение за нищожност на процесния договор поради
нарушаване на чл.58 от ЗКИ, дори и да се касае за възражение за неравноправни
клаузи, което предполага произнасяне по приложението на императивни правни
норми, освен посоченото от първоинстанционния съд, че ЗКИ е неприложим /тъй
като е обнародван в ДВ бр.59/21.07.2006г., в сила от 01.01.2007г., т.е. – след
сключването на процесния договор/, следва да се допълни, че потребителската
защита е неприложима по отношение на пасивно легитимираните страни, тъй като
кредитополучател е търговско дружество, а солидарен длъжник е неговият законен
представител.
По изложените
съображения въззивната жалба на жалбоподателите – ответници се явява
неоснователна. При пълен и изчерпателен анализ на всички възражения на пасивно
легитимираните страни, при правилно приложение на материалноправни и
процесуалноправни норми, първоинстанционният съд е достигнал до извод за основателност
на установителната искова претенция за сумите, за които същата е уважена.
По подадената въззивна
жалба от жалбоподателя – ищец:
За да отхвърли
установителната искова претенция, първоинстанционният съд е приел, че
волеизявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост на кредита не е
надлежно достигнало до кредитополучателя и солидарния длъжник. Прието е, че тъй
като не е настъпила предсрочна изискуемост на
остатъка от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги на
банката.
Изцяло се
споделят изводите на първоинстанционния съд относно липсата на субективния
елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, но само досежно момента на
предявяване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.04.2012г.
При предявен
установителен иск по чл.422 от ГПК, съдът
следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и период на
предявените искови претенции. Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченият в чл.422 ал.1 от ГПК момент не следва да се
тълкува стеснително - че съществуването на материалното право се установява
само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо –
приключване на съдебното дирене. Според приетото в т.9 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 от ГПК
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК намира приложение по отношение
на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Това правило е изведено и в мотивите на ТР №8/02.04.2019г. по тълк.д. №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС - че решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват. Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение
към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към
датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл.235 ал.3 от ГПК и в
този смисъл – и фактите, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение. Съдът, разглеждащ установителния иск по чл.422 от ГПК, не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като моментът, към
който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на
съдебното дирене в исковия процес. И в този смисъл, когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.
Такъв е и настоящият случай. Както се посочи, налице
са предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Към исковата молба
са приложени писмо за предсрочна изискуемост с изх.№140-139/01.03.2012г., адресирано
до дружеството – кредитополучател и писмо с изх.№140-138/01.03.2012г., адресирано
до солидарния длъжник, получени от същите заедно с връчване на препис от
исковата молба.
Освен това и преди
всичко, отново с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, следва да се посочи,
че към момента на приключване на устните състезания изискуемостта на кредита е
настъпила, поради настъпване на основание, посочено в договора за кредит, а
именно – поради настъпване падежа на цялото задължение, поради което наличието
на субективния елемент не е от значение. Както се посочи, с анекс
№3/25.08.2008г. е променен крайният срок за погасяване на кредита – а именно –
крайният срок за погасяване на всички дължими по кредита суми, включващи
главница, лихва, евентуална наказателна лихва, такси, комисионни и разноски, е
до 25.06.2015г. Правното
основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил
падеж към момента на заявлението по чл.417 от ГПК, така и на останалата част от
главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита – със заявлението
по чл.417 от ГПК, съответно – с иска по чл.422 от ГПК, е сключеният договор за
кредит. При настъпване на крайния падеж на
цялото задължение с изтичане на срока на договора, установителната искова претенция
се явява изцяло основателна.
Ето защо въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец се явява основателна. Обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която са отхвърлени
установителните искове на „Р. (Б.)“ ЕАД против „В.Т.К.“
ООД и Ж.П.Г. за разликата над уважения до предявения размер от
35 000 евро за главница, до предявения размер от 3 758,56 евро просрочена
редовна лихва и до предявения размер от 1 497,64 евро - просрочена наказателна
лихва. Следва да се уважи установителната искова претенция за сумите: 25 000 евро – главница
по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2012г. до окончателното й изплащане; 6.88 евро - редовна лихва; 210,02
евро - просрочена наказателна лихва.
По разноските, направени в първоинстанционното
производство:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Р. (Б.)“ ЕАД е осъдено да заплати на „В.Т.К.“ ООД сумата от 3 751,55лв. и на Ж.П.Г.
сумата от 375,15лв. - разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на
ищеца се дължат разноски в пълен размер, както сторените в заповедното
производство, така и в исковото производство. В заповедното производство, а и
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищецът е сторил
разноски – 1 577,59лв. – държавна такса и 1 238лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Или, освен присъдените разноски от първоинстанционния съд за
заповедното производство - 591,19лв. за държавна такса и 463,93лв. - юрисконсултско
възнаграждение, следва да се
присъдят допълнително 986,40лв. за държавна такса и 774,07лв. – юрисконсултско възнаграждение
– или общо разноски за заповедното производство – 1 760,47лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е сторил разноски за исковото производство в размер на
2 026,78лв., включващи и юрисконсултско възнаграждение 100лв. Следователно,
освен присъдените от първоинстанционния съд разноски - 722,04лв., както и
100лв. - юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят допълнително
разноски за исковото производство в размер на 1 204,74лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
жалбоподателя – ищец се дължат разноски в пълен размер /и такива не се дължат
на жалбоподателя – ответник и присъединилия се жалбоподател/. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от „Р. (Б.)“ ЕАД страната е сторила
разноски общо в размер на 1 186,40лв. /200лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 986,40лв. – държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№138/09.03.2020г., постановено по търг. д. №489/2018г. по описа на Пловдивския
окръжен съд в частта, с която са
отхвърлени
установителните искове на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против
„В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г. с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за разликата над уважения 10 000 евро до предявения размер от 35 000 евро за главница, над
уважения размер 3 751,68 евро до предявения размер от
3 758,56 евро - просрочена редовна лихва и над
уважения размер 1 287,62 евро до предявения размер от
1 497,64 евро -просрочена наказателна лихва, както и в частта, с която „Р. (Б.)“ ЕАД е осъдено да заплати
на „В.Т.К.“ ООД сумата от 3 751,55лв. и на Ж.П.Г. сумата от 375,15лв. –
разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по исковете на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против „В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г.
с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК,
съществуването на парични вземания на „Р. (Б.)“ ЕАД по договор за
банков кредит от 14.04.2006г., анекс №1 от 24.08.2006г., анекс №2 от
27.03.2008г., анекс №3 от 25.08.2008г., анекс №4 от 28.12.2006г., анекс №5 от
30.06.2010г. и анекс №6 от 26.07.2010г. срещу ответниците „В.Т.К.“ООД с ЕК ***и
Ж.П.Г. като солидарни длъжници, които вземания са част от вземанията по заповед
от 21.05.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№18609/2012г. по описа на
Софийски районен съд, в следните размери: 25 000 евро – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. до
окончателното й изплащане; 6.88 евро - редовна лихва; 210,02 евро - просрочена
наказателна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№138/09.03.2020г., постановено по търг. д. №489/2018г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, ведно с
постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение
№260168/03.12.2020г., в частта, с която е признато за установено по исковете на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против „В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г.
с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК,
съществуването на парични вземания на банката-ищец по договор за банков
кредит от 14.04.2006г., анекс №1 от 24.08.2006г., анекс №2 от 27.03.2008г., анекс
№3 от 25.08.2008г., анекс №4 от 28.12.2006г., анекс №5 от 30.06.2010г. и анекс
№6 от 26.07.2010г. срещу ответниците „В.Т.К.“ООД с ЕК ***и Ж.П.Г., като
солидарни длъжници, които вземания са част от вземанията по заповедта от 21.05.2012г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№18609/2012г. по описа на Софийски
районен съд, и са в следните размери:10 000 евро - просрочена главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2012г. до окончателното й изплащане; 3 751,68 евро - просрочена редовна
лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 25.03.2012г. вкл.; 1 287,62 евро
- просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до
11.04.2012г. вкл.; 10 лева - държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и
неплатена на 07.03.2011г.; 25лв. - държавна такса за подновяване на вписване в
ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г. и 110лв. - държавна такса доплащане
за издаване на удостоверение от ЦРОЗ.
ОСЪЖДА „В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и
Ж.П.Г. с ЕГН ********** да заплатят на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***допълнително
разноски за заповедното производство в размер на 1 760,47лв.; допълнително разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на 1 204,74лв., както
и разноски за въззивното
производство в размер на 1 186,40лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: