РЕШЕНИЕ
№ 260013
гр. Пловдив, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в публичното
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова,
като разгледа докладваното от мл.
съдия Чипова въззивно гр. дело № 952 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от адв. С.К. в качеството му на пълномощник на
„КАММЕКС“ АД, против Решение № 505 от 14.02.2020 г., постановено по гр. дело №
6215 по описа на РС –Пловдив за 2019 г., с което е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 56784.504.299 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ****, с
площ 6839 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 885, при съседи: 56784.504.293, 56784.504.297,
56784.504.303, 56784.504.1120, 56784.504.300, 56784.504.302, 56784.504.301,
56784.504.257, 56784.504.258, 56784.504.9507, 56784.504.273, 56784.504.259,
56784.504.290, 56784.504.9502, 56784.504.288, 56784.504.788, 56784.504.1083,
56784.504.1084, която да се извърши между: „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, „ВИ И РУС“
ООД, „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД и „КАММЕКС“ АД, при квоти от правото на
собственост – 4105/6839 ид.ч. – за „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, 1028/6839 ид.ч. – за
„ВИ И РУС“ ООД, 1467.66/6839 ид.ч. – за „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД, 238.34/6839
ид.ч. – за „КАММЕКС“ АД, и е отхвърлен предявеният от „КАММЕКС“ АД против
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, „ВИ И РУС“ ООД И „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД иск за делба
на следните сгради – промишлена сграда с идентификатор 56784.504.299.2 със
застроена площ от 854 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.504.299.1
със застроена площ от 145 кв. м.; промишлена сграда с идентификатор
56784.504.299.4 със застроена площ 16 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор
56784.504.299.5 със застроена площ от 293 кв.м. и производствен корпус с
идентификатор 56784.504.299.16 със застроена площ от 2010 кв. м.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт и се отправя молба съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените от страните искове за делба, съобразно претендираните квоти, а в
условията на евентуалност се моли за отмяна на първоинстанционния акт и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, „ВИ И РУС“ ООД и
„МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД, подаден чрез процесуалните им представители адв. П.
и адв. Д. В отговора се взема становище за неоснователност на въззивната жалба
и се отправя искане за нейното отхвърляне. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и провери атакувания съдебен акт в пределите,
очертани в чл. 269 ГПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Производството пред
първата инстанция е образувано по предявен от „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД срещу „ВИ И РУС“ ООД, „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД и
„КАММЕКС“ АД иск за делба на поземлен имот с идентификатор 56784.504.299 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот: гр. ****“, с площ 6839 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 885, с твърдението,
че имотът е съсобствен на горепосочените дружества. В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „КАММЕКС“ АД, в който се посочва, че е налице
съсобственост между страните по отношение на процесния имот.
В срока по чл. 341, ал. 2 ГПК по молба на „КАММЕКС“ АД в делбената маса
са включени следните сгради: промишлена сграда с идентификатор 56784.504.299.2
със застроена площ от 854 кв.м., промишлена сграда с идентификатор
56784.504.299.1 със застроена площ от 145 кв. м.; промишлена сграда с
идентификатор 56784.504.299.4 със застроена площ 16 кв.м.; промишлена сграда с
идентификатор 56784.504.299.5 със застроена площ от 293 кв.м. и производствен
корпус с идентификатор 56784.504.299.16 със застроена площ от 2010 кв. м. В
писмен отговор „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, „ВИ И РУС“ ООД и „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“
АД оспорват искането за допускане до делба на сградите, като твърдят, че те са
индивидуална собственост на отделните дружества.
С решението си по делото първоинстанционният съд е приел, че между
страните е налице съсобственост по отношение на поземлен имот с идентификатор
56784.504.299 и го е допуснал до делба при горепосочените квоти. По отношение
на сградите, чиято подялба е поискана, съдът е приел, че по делото не е
установено между страните да е налице съсобственост и поради това е отхвърлил
предявения от „КАММЕКС“ АД иск.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. На следващо място, съдът
следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт, като
правилността следва да бъде проверена по изложените във въззивната жалба доводи
и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
В настоящия случай въззивният
съд не е сезиран с конкретни оплаквания досежно лицата, между
които е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор 56784.504.299, и изчислената
от съда квота за всяко едно от тях. Въпреки че във въззивната жалба е посочено,
че решението се обжалва в цялост, в нея не са изложени доводи за неправилно
определяне на размера на квотите на съделителите в горепосочения поземлен имот.
В тази връзка от значение е и обстоятелството, че определената от
първоинстанционния съд квота за въззивника напълно съответства на
претендираната от него. Предвид изложеното и с оглед задължителната практика по
приложението на чл. 269 ГПК въззивният съд е обвързан от приетите от първата
инстанция фактически положения и следва да провери само приложението на
материалния закон спрямо установените факти. При извършена проверка в този
обхват въззивният съд не констатира допуснато от първата инстанция нарушения на
императивни материалноправни норми, като намира, че са приложени точно
относимите спрямо установените факти норми. По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта относно лицата и
квотите, при които е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор 56784.504.299, като на основание чл. 272 ГПК следва да се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
Спорът между страните се съсредоточава върху недопуснатите до
делба сгради, попадащи върху горепосочения поземлен имот,
а именно: промишлена
сграда с идентификатор 56784.504.299.2 със застроена площ от 854 кв.м.,
промишлена сграда с идентификатор 56784.504.299.1 със застроена площ от 145 кв.
м., промишлена сграда с идентификатор 56784.504.299.4 със застроена площ 16
кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.504.299.5 със застроена площ от
293 кв.м. и сграда с идентификатор 56784.504.299.16 със застроена площ от 2010
кв.
По делото е представен акт за държавна собственост № 1778/23.01.1987 г.,
от който е видно, че недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 80000
кв.м., е предоставен за оперативно управление на Комбинат „Биотех“ гр. ****.
Със Заповед № РД-17-70/28.06.1991 г. на
министъра на индустрията, търговията и услугите, считано от 30.06.1991 г. фирма
„БИОТЕХИНВЕСТ“ –**** е прекратена, като активите и пасивите ѝ са поети
фирми с държавно имущество, съгласно приложение от 1 до 6. По делото е
представено приложение № 1 към заповедта, от което е видно, че е образувана
фирма с държавно имущество с наименование „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ – ****. Със
Заповед № РД-17-455/05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и
услугите „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ – **** е преобразувано в еднолично дружество с
ограничена отговорност „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“, като в т. 3 от заповедта е предвидено,
че дружеството поема правата и задълженията на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ – ****. Със
Заповед № РД-17-457/05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и
услугите фирма „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ – **** е преобразувана в еднолично
дружество с ограничена отговорност „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“, като в т. 3 от
заповедта е предвидено, че дружеството поема правата и задълженията на
„Мембранни технологии“ – ****.
По делото е представен разделителен протокол
от 20.12.1993 г., от който е видно, че управителите на
дружествата-правоприемници на „БИОТЕХИНВЕСТ“ („БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ ЕООД,
„МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „БИОПРИБОРОСТРОЕНЕ“ ЕООД и „ПИНОТ“ ЕООД) са взели
решение площадката на „БИОТЕХИНВЕСТ“ да се раздели на парцели, в които всяко от
дружествата да има собственост. Същите са уговорили делът на всяко дружество
като процент от общата собственост да отговаря на процентния дял на
имуществото, заложен при осъществяване на първоначалното разделяне на СО
„БИОТЕХИНВЕСТ“, съгласно горепосочената заповед на министъра на индустрията,
търговията и услугите, както следва:
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ ЕООД – 51.15%, за „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД –
17.56%, за „БИОПРИБОРОСТРОЕНЕ“ ЕООД – 17.88%, и за „ПИНОТ“ ЕООД – 13.41 %.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-16-238/22.05.1995 г. разделителният
протокол е одобрен от министъра на промишлеността. По делото е представен
споразумителен протокол от 07.11.1995 г. между „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ ЕООД и
„МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, съгласно който „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ ЕООД поема
експлоатацията на абонатна станция, собственост на дружеството съгласно
разделителен протокол от 27.06.1991 г., като се задължава да заплати
направените от „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД подобрения.
Представен е по делото и договор за продажба
чрез търг на недвижим имот по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП, сключен на
29.11.1994 г. между горепосочените дружества – правоприемници на
„БИОТЕХИНВЕСТ“, от една страна, и „КАММЕКС” АД, от друга, от който е видно, че
последното е придобило недвижим имот, представляващ дълготраен актив, включващ
незавършено строителство – 6 халета, представляващи северната част от общо девет халета на Главен корпус № 1
от строителен обект „Комбинат Биотех“ гр. ****; немонтирани материални запаси;
прилежаща земя със завършен нулев цикъл и комуникации в строителни граници с
площ 38 дка, намираща се в Северната промишлена зона (СИЗ) на гр. ****,
съставляваща част от имот пл. № 4 по плана на СИЗ I част на гр. ****, одобрен през 1973 г. В т. 11
от този договор е уговорено в седемдневен срок от заплащане на първата вноска
да се извърши въвод във владение, за което да се състави двустранен писмен
протокол, който да е задължителна и неделима част от договора. От представения
по делото протокол от 21.12.1994 г. е видно, че „КАММЕКС” АД е въведен в закупения
имот. В протокола е посочено, че въводът е извършен в регулиран недвижим имот в
строителни граници с площ от 38 дка, ведно с подобренията в него, който имот
съставлява част от имот с пл. № 4 по плана на СИЗ I част на гр. ****, одобрен през 1973 г., в
която площ попадат образуваните със Заповед № ОА-975/25.05.1994 г. парцел I с площ 5.31032 дка, парцел II с площ
5.24534 дка, парцел III с площ 15.238 дка, парцел
IV
с площ от 11.968 дка,
предавани в реални граници, и 1/60 идеална част, равняваща се на 238.34 кв.м.
от парцел VII, целият с площ от 14.293
дка, предназначена за общ път, обслужващ продаваните парцели.
По делото е представен Акт № 492 за държавна
собственост от 21.11.1997 г., издаден на основание чл. 148 ППЗДС, вр. §15а от
ПЗР на ЗППДОП, от който е видно, че следният имот: дворно място с площ
4 809.71 кв.м., ведно със сграда – корпус спомагателен с три помещения, е
предоставен за стопанисване и управление на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ ЕАД – ****, и е
включен в капитала на търговското дружество на основание решения № 9975/91 г.,
№ 126/1996 г., № 5538/97 г. на ПОС.
Представен е по делото Акт № 491 за държавна
собственост от 21.11.1997 г., издаден на основание чл. 148 ППЗДС, вр. §15а от
ПЗР на ЗППДОП, от който е видно, че следният имот: дворно място с площ
17532 кв.м., ведно със сградите административно-битова с производствени халета с площ
от 6023 кв.м., склад за полуготова продукция с площ от 292.80 кв.м., склад за
материали с площ от 280 кв.м., пропуск портиерна с площ от 10.23 кв.м., бунгало
с площ от 24 кв.м., е предоставен за
стопанисване и управление на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ ЕАД – ****, и е включен в
капитала на търговското дружество на основание решения № 9975/91 г., № 126/1996
г., № 5538/97 г. на ПОС.
По делото е представен договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****, том І, рег. № 407, дело
№ **** от **** г. на нотариус с рег. № 144 с район на действие РС – Пловдив, по
силата на който „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД и „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД са
продали на „ВИ И РУС“ ООД следния недвижим имот: сграда – „Корпус спомагателен“
с обща застроена площ от 897.76 кв.м. по акт за частна държавна собственост №
492/21.11.1997 г., а по ситуационен план от 04.02.2003 г. – с площ от 875
кв.м., състояща се от абонатна станция с площ от 372 кв.м., авторемонтна
работилница с площ от 151 кв.м., склад готова продукция с площ от 225 кв.м.,
собствени на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, и две съседни самостоятелни помещения в
същата сграда с обща застроена площ от 148.80 кв.м., собствени на
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху земята.
По делото е изслушана съдебнотехническа
експертиза, от заключението по която се установява, че през 1994 г. със Заповед
№ ОА-975/25.05.1994 г. на кмета на Община ****, приложена по делото, е одобрено
изменение отреждането и регулацията на парцел „Комбинат Биотех“, като от него
са образувани осем нови парцела, като един от тях е парцел VІІ. В този парцел
по сега действащата КККР на гр. **** попадат процесният поземлен имот, както и
имоти с идентификатори 504.1120, 504.1121, 504.300, 504.301 и площ от 30 кв.м.
С представената по делото Заповед № ОА-1002/21.07.2000 г. на кмета на Община ****
е одобрено попълване на кадастралната основа на имоти с пл. № 882, 883, 884,
885 по плана на СИЗ І част и изменение на регулацията на парцели І, V, VІІ,
като от тях са образувани нови парцели І-882 „КАММЕКС“ АД, V-883
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, VІІ-„МЕМБРАННИ
ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „СТИКО-90“, ХІХ-847, 844, 884, 885 „АГРИ М“ ООД,
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, „МЕМБРАННИ
ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, БИОПРИБОРОСТРОЕНЕ“ ЕООД, „КАММЕКС“ АД и ХVІІІ-758. Със
Заповед № ОА-2758/27.09.2007 г. на кмета на Община **** е одобрено изменение на
ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ І-882, V-883 и УПИ Ф Пловдивска
консерва и се образуват нови УПИ. Със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК е одобрена действащата кадастрална карта на гр. ****.
Вещото лице посочва, че имот пл. № 885, образуван със Заповед №
ОА-1002/21.07.2000 г. на кмета на Община ****, е с площ от 6893 кв.м., като
участва в УПИ ХІХ-847, 844, 884, 885 с площ от 3869 кв.м., УПИ V-883, 752, 756,
885 с площ от 1401 кв.м и в УПИ ХХ-885 с площ от 1574 кв.м., а останалата част
от 49 кв.м. остава извън регулационните граници на тези УПИ. Съгласно
заключението на вещото лице имот пл. № 885 попада към сега действащата
кадастрална карта на гр. **** изцяло в процесния имот с идентификатор
56784.504.299, покривайки границите му, и с площ от 53 кв.м. в имот с
идентификатор 56784.504.273.
По делото е представена схема на поземлен имот
с идентификатор 56784.504.299, от която е видно, че в имота попадат следните
сгради – сграда 56784.504.299.1 с площ 145 кв.м., сграда 56784.504.299.2 с площ
854 кв.м., сграда 56784.504.299.4 с площ 16 кв.м., сграда с идентификатор
56784.504.299.5 с площ 293 кв.м., сграда с идентификатор 56784.504.299.6 с площ
174 кв.м.
По делото е изслушана и друга съдебнотехническа
експертиза, от заключението по която се установява, че в поземлен имот с
идентификатор 56784.504.299 са построени, както следва:
1/ едноетажна сграда с идентификатор
56784.504.299.1 по КККР на гр. **** със застроена площ от 145 кв.м. Сградата е
разположена в два поземлени имота – ПИ с идентификатор 56784.504.299 и
56784.504.293. Същата не е самостоятелна, а част от сграда на метален склад за метали – с обща стоманена
конструкция, които по кадастрална карта са разделени на две сгради. Построена е
с разрешение за строеж № 148/23.07.2004 г., изменено по време на
строителството, като за нея има подписан акт обр. 15 за установяване на
годността за приемане на строежа на 13.08.2014 г. Вещото лице посочва, че във
всички документи като инвеститор е посочено „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД. Сградата е
електрифицирана и водоснабдена;
2/ едноетажна масивна сграда с идентификатор
56784.504.299.2 по КККР на гр. **** със застроена площ от 897.96 кв.м по акт за
собственост, а по скица: 854 кв.м. Сградата е разположена в един поземлен имот
с идентификатор 56784.504.299. Същата е самостоятелна, едноетажна, масивна.
Построена е с разрешение за строеж № 87/26.05.1987 г. на ОНС – **** като
спомагателен корпус с три помещения: абонатна станция, авторемонтна работилница
и склад за готова продукция. Според вещото лице сградата е построена през
периода 1987 – 1993 г. Сградата е електрифицирана и водоснабдена;
3/ едноетажна сграда с идентификатор
56784.504.299.4 по КККР на гр. **** със застроена площ от 16 кв.м. Сградата е
разположена в един поземлен имот с идентификатор 56784.504.299. Същата е
самостоятелна, едноетажна, тип павилион от стоманена конструкция. Монтирана е
върху бетонова основа, но според вещото лице може да се демонтира и премести на
друго място. По строителни документи е построена през периода 1988 г., но е
монтирана на място през 1997 г. Сградата не е електрифицирана и водоснабдена;
4/ едноетажна масивна сграда с идентификатор
56784.504.299.5 по КККР на гр. **** със застроена площ от 293 кв.м. Разположена
е в два поземлени имота с идентификатор 56784.504.299 и 56784.504.301. Сграда е
самостоятелна, едноетажна, масивна от стоманобетонова конструкция. Същата
представлява незавършено строителство – построена е на груб строеж, без
инсталации, дограми и довършителни работи. По строителни документи строежът
ѝ е започнал през 1988 г., но до момента не е довършен. Същата е била предназначена
за помпена станция. Сградата не е електрифицирана и водоснабдена;
5/ едноетажна масивна сграда с идентификатор
56784.504.293.16 по КККР на гр. **** със застроена площ от 2010 кв.м.
Разположена е в три поземлени имота – ПИ с идентификатор 56784.504.299,
56784.504.293 и 56784.504.258. Същата не е самостоятелна, а представлява
разширение на производствена сграда – производствен корпус на
„БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД с идентификатор 56784.504.299.15. Разширението е
едноетажно, масивно, със стоманена конструкция. Построено е с разрешение за
строеж № 583/30.12.2008 г. и е въведено в редовна експлоатация с разрешение за ползване от ДНСК №
СТ-05-1125/31.08.2012 г. Сградата е електрифицирана и водоснабдена.
В поземлен имот с идентификатор 56784.504.299
е построена и едноетажна масивна сграда с идентификатор 56784.504.299.6, която
не е предмет на делбата.
От събраните по делото доказателства се
установява, че сграда с идентификатор 56784.504.299.1 е построена въз основа на
издадено на 23.07.2004 г. от главния архитект на Район „Северен“, Община **** в
полза на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“
АД разрешение за строеж,
като впоследствие на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ със заповед за допълване на
издаденото разрешение е допуснато изменение в одобрения проект. По делото е
представен акт за установяване годността за приемане на строежа от 13.08.2014
г., представляващ преустройство и разширение на навес № 1 в складове за метални
изделия“. Установява се, на следващо място, че сграда с идентификатор
56784.504.293.16 е построена въз основа на издадено на 30.12.2008 г. от главния
архитект на Община **** в полза на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД разрешение за строеж за следния обект: „Разширение на производствен
корпус на Биомашиностроене АД – Първи етап“. По делото е представен и акт за
установяване годността за ползване на строежа от 30.08.2012 г.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите В. и В., **** съответно на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД и „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД. Св. В. посочва в показанията си, че сграда 16
е собственост на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“
АД и представлява
разширение на основния корпус. Посочва още, че строителството на разширението е
започнало през 2010 г. и е приключило през 2012 г., а стойността му е 2215000
лв., като е финансирано от „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ” АД. Свидетелката разяснява в
показанията си как се осъществява охраната на сградите на горепосоченото
дружество, като посочва, че същите се заключват и запечатват всеки ден. Не знае
някой да има претенции за собственост по отношение на сградите на дружеството.
Св. В. посочва в показанията си, че в процесния поземлен имот, продълговат по
форма, има сгради, собственост на „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ” АД, представляващи
недовършено строителство, в които са поставени машинни съоръжения. Сградите са
ползвани от „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ” АД, заключени са, като свидетелят отрича да
знае друг да е претендирал право на собственост по отношение на тези сгради.
Въззивникът „КАММЕКС“ АД излага доводи, че е
придобил права върху горепосочените сгради по силата на приращението. Съгласно
чл. 92 ЗС собственикът на земята става собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По своя характер
приращението е оригинерен придобивен способ, който има автоматично действие –
за да настъпи придобиване на право на собственост не е необходимо изявление на
собственика на земята.
Съгласно практиката на ВКС прехвърлянето на
правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички
постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването
на договора, т.е. ако постройките не са изключени от предмета на разпореждане.
В този случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята,
като прехвърлителят го запазва за себе си. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че при сключването на договора за продажба чрез търг на недвижим
имот по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП страните са уговорили нещо различно. Както
бе посочено по-горе, предмет на договора е следният недвижим имот: дълготраен
актив, включващ незавършено строителство – шест халета, представляващи северната част от общо девет
халета на Главен корпус № 1 от строителен обект „Комбинат Биотех“ гр. ****,
немонтирани материални запаси, прилежаща земя със завършен нулев цикъл и
комуникации в строителни граници с площ 38 дка. В приложения по делото протокол
за въвод изрично се посочва, че площта от 238.34 кв.м., представляваща 1/60
идеална част от парцел VII, която се прехвърля на приобретателя „КАММЕКС“ АД, е предназначена за
общ път, който да обслужва продаваните с договора парцели. Това изявление,
обективирано в протокола за въвод, с който купувачът е въведен в закупения имот,
определя целта, с която се прехвърля горепосочената идеална част от парцел VII, а именно да послужи за път. Предвид горното,
съдът намира, че страните по договора са установили в отношенията си „друго“ по
смисъла на чл. 92 ЗС и по този начин са изключили постройките от предмета на
разпореждане. По изложените съображения неоснователни се явяват доводите на
въззивника за придобиване по силата на приращението на сграда с идентификатор
56784.504.299.2 и сграда с идентификатор 56784.504.299.5.
По отношение на сграда с идентификатор
56784.504.299.2 по делото се установи, че правото на собственост върху нея е
придобито от „ВИ И РУС“ ООД по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 9, том І,
рег. № 407, дело № 9 от 07.02.2003 г. на нотариус с рег. № 144 с район на
действие РС – Пловдив.
Постройките и насажденията, доколкото са
трайно прикрепени към земята, не са отделни вещи и съответно не могат да са
обект на отделна собственост от собствеността на собственика на земята, освен
ако е установено друго. Ако обаче постройката не е трайно прикрепена към земята
и може да се вдигне, без да бъде разрушена, тя е отделна движима вещ и
принадлежи на лицето, което я е закупило или изградило. В този случай
собственикът на земята не става собственик на постройката по приращение. От
заключението по изготвената и приета по делото съдебнотехническа експертиза се
установи, че сграда с идентификатор 56784.504.299.4 представлява павилион от
стоманена конструкция, монтиран върху бетонова основа, който може да се
демонтира и премести. От посочените характеристики може да се направи извод, че
тази постройка, доколкото е преместваема и не е трайно прикрепена към земята,
представлява движима вещ. По изложените съображения съдът намира, че
въззивникът „КАММЕКС“ АД не е придобил по силата на сключения договор договора
за продажба чрез търг на недвижим имот по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП идеални
части от тази постройка.
По отношение на останалите недопуснати до
делба сгради, а именно: сграда с идентификатор 56784.504.299.1 и сграда с
идентификатор 56784.504.293.16, следва да се посочи следното: От заключението
на вещото лице по изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза се
установи, че и двете сгради не са самостоятелни, а представляват части –
разширения на други сгради, които не са обект на делбата. Извод за горното може
да се направи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, от
които се установява, че строежът и на двете сгради представлява разширение на
вече съществуващи такива. От изложеното следва, че тези сгради, не са придобити
от собствениците на земята по приращение.
По отношение на възражението на въззивника, че
от страна на първоинстанционния съд не е обсъден въпросът дали процесният застроен
поземлен имот
не е придобил статут, аналогичен на обща част, следва да се посочи, че съгласно
практиката на ВКС ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава
отделна сграда или право на строеж, реализируемо при условията на чл. 183, ал.
4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил
обслужващо спрямо сградите значение, поради което делбата му е допустима.
По изложените съображения
съдът намира, че между страните не съществува съсобственост по отношение на
горепосочените сгради, поради което същите не следва да бъдат допускане до
делба.
Предвид горното и доколкото правните
изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло
потвърдено, а въззивната жалба – да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, основателно е
искането на въззиваемите страни „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“
АД, „ВИ И РУС“ ООД и „МЕМБРАННИ
ТЕХНОЛОГИИ“ АД за присъждането на разноските в производството. Видно от
представените списъци на разноските и договори за правна защита и съдействие, от
въззиваемите са сторени разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство, както
следва: „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД –
400 лв., „ВИ И РУС“ ООД – 400
лв. и „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД –
400 лв. На въззивника „КАММЕКС“ АД не следва
да се присъждат сторените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 505
от 14.02.2020 г., постановено по гр. дело № 6215 по описа на РС – Пловдив за
2019 г.
ОСЪЖДА „КАММЕКС“ АД, ЕИК: ****, да заплати на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: ****,
сумата от 400 лв. – разноски във въззивното производство, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КАММЕКС“ АД, ЕИК: ****, да заплати на „ВИ И РУС“ ООД, ЕИК: ****,
сумата от 400 лв. – разноски във въззивното производство, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КАММЕКС“ АД, ЕИК: ****, да заплати на „МЕМБРАННИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД, ЕИК: ****,
сумата от 400 лв. – разноски във въззивното производство, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.