Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
06.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 05.03.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 2165/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Електронен фиш серия К, № 1851258 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189
ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
В
подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална материална незаконосъобразност на атакувания
ЕФ, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована чрез директора, не се явява представител
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран
за това, че на 09.12.2017 година, в 08.41
часа, в гр.Пазарджишка, на ул.”Пловдивска”, до бензиностанция „Лукойл”, в посока
към центъра на града, е управлявала л.а.
„Опел Вектра” с ДК № ***, като се е движил с превишена
скорост от 81 км.час, при максимално допустима за движение в населено място от
50 км.час. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТТС/ – мобилна радарна система
TFR1-M с № 521. Системата отчела движение със скорост именно от
84 км. час, т.е. превишение на скоростта от 34 км.час, но от това превишение не
били извадени 3 км. час, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км.час, което
би било в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишение на скоростта от
31 км. час
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 23.10.2019г.
Жалбата против ЕФ бил подадена чрез АНО на 29.10.2019г., т.е. в срока по чл.189
ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
т.к. те са непротиворечиви.
При така
установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е основателна по следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство не се доказа по
безспорен начин, т.е. до изискваната от закона степен на несъмненост, фактът на
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени
императивните изисквания на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. в ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от
16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 година /Наредбата/.
Съгласно разпоредбата на чл.10
ал.3 от Наредбата „При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”, което изискване в
случая не е изпълнено. Това става категорично ясно от изпратеното по делото
официално уведомително писмо от началника на СПП при ОДМВР-Пазарджик. В него е
посочено, че снимков материал за разположението на мобилната радарна система
нямало, т.к. изискването на наредбата за снимка за разположението на АТСС
касаело само временно разположени на участък от пътя АТСС, а мобилното АТСС: TFR1-M с № 521 било прикрепено към
превозно средство- полицейски автомобил.
Това разбиране обаче, по мнение
на настоящия съдебен състав е неправилно. Вярно е, че в § 6, т.65, б.”Б” ЗДП
регламентира два вида мобилни АТСС – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя. Не трябва обаче изисването на чл.10 ал.3 от Наредбата да се тълкува буквално,
защото в него е записано дословно „При работа с временно разположени на участък
от пътя …”. Няма съмнение, че и
прикрепеното към превозно средство АТСС е също временно разположено на участък
от пътя и то за времето, докато с него се осъществява контрол на скоростта.
След това съответният водач на превозното средство – полицейския служител,
който е и оператор на АТСС, потегля с превозното средство и сменя участъка за
контрол на скоростта или се прибира в управлението и т.н. Казано с други думи, прикрепеното
към превозно средство АТСС не е стационарно, т.е. прикрепено трайно към земята/терена и
обслужвано периодично от контролен орган, а напротив. То е временно разположено
на участъка от пътя и то именно там, където е установен съответният полицейски
автомобил, към който е прикрепено АТСС.
От друга страна, към материалите на делото е
наличен протокол по смисъла на чл.10 ал.1 от Наредбата /лист 5 от делото/, но
липсва приложена към същия протокол снимка на разположението
на уреда, т.е. на мобилното АТСС. Такава снимка е неразделна част от
протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се
касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано
техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за
предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното
АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и
къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и
позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от
Наредбата не е самоцелно, т.к. посредством неговото изпълнение ще може да стане
категорично ясно дали е изпълнено и още едно важно изискване, а именно това по
чл.8 от Наредбата – „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта”.
В конкретния случай автомобилът
на жалбоподателят е бил заснет при навлизане в населено място – гр.Пазарджик по
ул.”Пловдивска”, до бензиностанция „Лукойл”, което е в самото начало на града,
идвайки от гр.Пловдив. Автомобилът е засечен при движение в посока към центъра
на гр.Пазарджик, което значи, че е при навлизане в чертите на населеното място.
Липсата обаче на снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се
установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била
разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място.
В самия протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата, както и в ЕФ е посочено ул.”Пловдивска”, до бензиностанция
„Лукойл”, но къде точно до бензиностанцията, респ. на какво разстояние от нея,
в каква посока, т.е. дали към входа на града или обратно, е абсолютно неясно.
В този смисъл, липсата на снимка
на разположението на АТСС не позволява да се установи и на какво разстояние е
била АТСС от пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание” в
случая гр.Пазарджик, при което не може да се прецени дали, когато е бил засечен
автомобилът на жалбоподателя, той вече е бил навлязъл в границите на населеното
място или не, още повече, че АТСС има един сравнително голям интервал на
дистанцията при заснемане – няколко стотин метра. В този смисъл, съдържащото се
в ЕФ твърдение, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място
се явява доказателствено необезпечено, тъй като и от приложените 4 снимки,
изведени от клип № 434 не може да се направи категоричен извод за
местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия
автомобил в момента на засичането на скоростта му.
Всичко това е достатъчно да се
отмени обжалваният ЕФ, но съдът намира, че той е незаконосъобразен и на още
едно основание, а именно защото с него е ангажирана отговорността на
несъществуващ правен субект. В ЕФ нарушителят е изписан с три имена – А. НЕ Н.,
но видно от представеното копие на лична карта на жалбоподателя той има само
две имена – А.Н.. Вярно е, че в ЕФ е изписано превилно ЕГН на жалбоподателя, но
това не санира нарушението свързано с изписването на имената му. Още повече, че
ако бъде потвърден ЕФ в този му вид и с тези имена на жалбоподателя, това ще
доведе до невъзможността за събирането на глобата в последствие, доколкото няма
да може да се образува изпълнително произовдство против несъществуващо лице с
имена А. Не Н..
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в
хода на съдебното производство в предпоследното съдебно заседание, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е
било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. (триста лева).
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 1851258 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на А. НЕ Н., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1,
т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на А.Н., ЕГН ********** разноски в размер на 300
лв. /тиста лева/ - адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: