№ 1233
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501339 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
срещу решение № 26064/19.10.2020г. на СГС, ГО, 14 състав, постановено по
гр.д. № 7600/19г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.274, ал.1 ,т.1,
пр.3 от КЗ/отм/ за законна лихва над сумата от 990, 40 лв. до 17254, 26лв. за
периода от 06.05.2011г. до 11.07.2014г., както и за сумата от 1450 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Срещу същия съдебен акт е подадена насрещна въззивна жалба от Т. А.
М. в частта, в която предявеният иск е уважен.
Жалбоподателят- ищец счита, че в атакуваната от него част съдебният
акт е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че в обхвата на паричното
вземане на застрахователя при реализиране на регресното му право се
включват платените лихви за забава от настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от
КЗ/отм/, правото на вземане на застрахователя възниква от момента на
извършеното от него плащане на пострадалото лице. Последица от
неизпълнението на застрахования да уведоми застрахователя за
обстоятелствата, водещи до възникване на гражданска отговорност създава
1
право за него да претендира от деликвента платените лихви за забава.
Присъдените лихви в производството по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ съставляват
обезщетение в размер на законната лихва. Поради това застрахователят има
право на всичко платено.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск изцяло.
Жалбоподателят- ответник твърди, че в обжалваната от него част
решението е неправилно и незаконосъобразно. Приетата фактическа
обстановка от първоинстанционния съд е необоснована и неправилна.
Липсват доказателства за негово виновно поведение. Съдът не е взел
предвид, че протоколът за ПТП макар и официален свидетелстващ документ,
не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него
механизъм на произшествието и поведението на участниците в него, тъй като
фактите не са се осъществили пред актосъставителя. Сочи, че в констативния
протокол са посочени различни дати за настъпване на ПТП, както и в АУАН.
Затова счита, че става въпрос за друго ПТП, а не за твърдяното от ищеца.
Счита, че относно факта дали той е отказал или не да бъде изпробван за
алкохол, решението, на което се позовава застрахователя, няма
установително действие. От решението по гр.д. № 6021/11г. той е признат за
виновен за настъпилото ПТП, но не и за отказ да бъде подложен на проверка
за алкохол. Приел е за безспорно, че пътният инцидент е настъпил на
25.02.2011г., което не се подкрепя от събраните писмени доказателства.
Съдът е приел, че Т. М. е отказал да бъде подложен на проверка за алкохол. В
първоинстанционното производство ищецът не е доказал предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Жалбоподателят- ответник се позовава на
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд относно
надлежното връчване на решението, както и че не са спазени разпоредбите за
връчване на съдебни книжа и призоваването му.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск.
С депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Т. М. оспорва жалбата на застрахователя.
2
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител ЗК „Лев Инс“ АД оспорва насрещната въззивна жалба.
Съдът след като обсъди събраните доказателства в първоинстационното
и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.274, ал.1, т.1, пр.3 от КЗ/отм/. В исковата
молба ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 26.02.2011г. в гр. София е
настъпило ПТП с участието на ответника като водач на „Опел Астра“. В
резултат на това е пострадал В. С. С.. За настъпилият пътен инцидент е
съставен констативен протокол от 26.02.2011г. След настъпването му Т. М. е
отказал проверка за алкохол. Срещу него е издадено и е влязло в сила
наказателно постановление, в което изрично е записано, че ответникът е
отказал проверка за алкохол. В Постановлението на СРП от 19.04.2011г. по
образуваното досъдебно производството е записано, че Т. М. е употребил и
миришел на алкохол , както и че е отказал проверка с техническо средство и
да му се вземе кръвна проба. За виновния водач на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ****** е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ валидна от 17.04.2010г. до 16.04.2011г. при ищеца. Увреденото
лице В. С. е предявил иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Образувано е гр.д. № 6021/11г. на
СГС, ГО, 7 състав, по което е постановено влязло в сила решение, с което
застрахователната компания е осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв. в едно със законната лихва,
считано от 25.02.2001г. до окончателното плащане на сумата. Решението е
постановено при участието на трето лице помагач Т.М.. Образувано е изп.д.
№ 20147870400205 , по което ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение за главница от 50 000лв., законна лихва от 25.02.2011г. до
плащането -11.07.2014г., която е 17 254, 26лв., разноски по изпълнението от 5
966 лв. и такси по т.26 от Тарифата за такси и разноски на ЗЧСИ- 4 963,
38лв. С преводно нареждане от 11.07.2014г. ищецът е изплатил сумата от 72
417, 64 лв., а с друго от 04.08.2014г. е доплатил още 1 346 лв. Образувано е
друго изп.д. № 20157870400160. По него му е изпратена покана за
доброволно изпълнение за сумата от 1 450лв. главница, представляваща
адвокатски хонорар, разноски по изпълнението от 66 лв. и такси от 126, 20лв.
3
С преводно нареждане от 22.07.2015г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ
сумата от 1679, 20лв. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на деликта.
Затова счита, че са налице предпоставките на чл.274, ал.1 ,т.1 от КЗ/отм/ и
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 68 704, 26лв.,
представляваща - 50 000лв., присъдена главница по съдебно решение, законна
лихва от 17 254, 26 лв. за периода от 25.02.2011г до 11.07.2014г., както и
присъдено адвокатско възнаграждение от 1450 лв., в едно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срок по чл.131 от ГПК ответникът Т. М. не е депозирал писмен
отговор.
Не се спори, а и видно от Констативен протокол № К135/26.02.2011г. и
от влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 6021/11г. е, че на
25.02.2011г. в гр. София е настъпило ПТП, за което виновен е бил Т.М.. С
този съдебен акт на пострадалото при инцидента лице В. С. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, в едно със законната лихва, считано от 25.02.2011г. до
окончателното й изплащане.
Безспорно е, че са образувани две изпълнителни дела с длъжник ЗК
„Лев Инс“ АД за заплащане на процесните суми. Застрахователят е поканен с
две покани за доброволно изпълнение като е заплатил първо сумата от 72 417,
64 лв. на 11.07.2014г., а по- късно сумата от 1450лв., заедно с такси и
разноски или общо 1679, 20 лв. на 22.07.2015г.
Допусната по делото счетоводна експертиза, след извършени справки
при ЧСИ и счетоводството на ищеца, е установила, че застрахователната
компания е платил на 11.07.2014г. сумата от 72 417, 64лв., на 04.08.2014г.- 1
346лв. и на 22.07.2015г.- 1450 лв. Те са постъпили по сметка на ЧСИ.
Съдът приема заключението като компетентно, обективно и
безпристрастно.
Въз основа на събраните доказателства СГС е уважил иска частично.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
4
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.274, ал.1 ,т.1, пр.3
от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-
чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
Преди да разгледа спора по същество следва да се произнесе по
твърдяното в насрещната въззивна жалба процесуално нарушение, допуснато
от първоинстанционния съд по връчване на решението и при разглеждането
на делото. Жалбоподателят М. поддържа, че решението на СГС не му е
връчено надлежно. Видно от приложените книжа е, че неговият настоящ
адрес е различен от постоянния, посочен в исковата молба. Съдът е
установил това след извършена справка в Национална база данни
„Население“. Именно на адреса в ж.к. „Люлин“ му е връчено лично
съобщението за подаване на отговор на исковата молба в едномесечен срок,
както и копие от исковата молба и приложенията към нея. Той е проявил
процесуално бездействие като не е представил отговор на исковата молба и не
е ангажирал процесуален представител. За първото по делото съдебно
заседание е бил уведомен по телефона и се е явил лично. За следващото
съдебно заседание е бил уведомен по реда на чл.142, ал.3 от ГПК. Т. М. не е
поискал назначаването на процесуален представител по реда на чл.95 от ГПК,
а съдът служебно без искане на страна, не може да й назначи такъв. В хода
на разглеждане на спора първоинстанционният съд не е допуснал
процесуално нарушение. Такова е допуснато при връчване на решението, тъй
като неправилно е приложен чл.41, ал.2 от ГПК. Не са били налице
предпоставките за това. Въпреки това, решението е връчено лично на М. на
29.12.2020г. На основание чл.7, л.2 от ГПК не може да бъде уведомен по
телефона за него, тъй като трябва да му се връчи препис от съдебния акт.
Това може да стане чрез съдебен служител по призоваването. Въпреки, че е
приложен макар и неправилно чл.41, ал.2 от ГПК, ответникът е имал
възможност в предвидения срок за въззивно обжалване да подаде жалба, но
него е сторил. Такава е депозирана на 25.02.2021г. Преди това с молба от
5
05.01.2021г. е поискал възстановяване на срока за обжалване, която е
оставена без уважение. Въпреки, посоченото процесуално нарушение
правото на защита на ответника не е нарушено, тъй като същият е имал
възможност по реда на чл.263, ал.2 от ГПК да подаде насрещна въззивна
жалба, което е направил. Сочените процесуални нарушения не оказват
влияние върху валидността, допустимостта и правилността на
пръвоинстанционното решение.
По правилността му.
Предявен е регресен иск от застрахователя, чиято отговорност е
ангажирана по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ от пострадало
лице при настъпил пътен инцидент. Регресната възможност произтича от
закона, а не от застрахователния договор като тя е регламентирана както в
чл. 227 от КЗ/отм/, така и в случаите, посочени в чл.274 от КЗ/отм/.
Регресната претенция възниква от момента, когато застрахователят плати
застрахователното обезщетение на правоимащия. От тогава регресното му
право става изискуемо./ Р № 70/23.06.2011г. по т.д. № 624/10г., ВКС, I т.о./.
Правна норма на чл.274, ал.1 от КЗ/отм/ създава възможност за
застрахователя да получи платеното от него застрахователно обезщетение на
увредения от застрахования при него по задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, при наличието на изчерпателно посочени в закона
основания: когато при настъпването на ПТП той е управлявал МПС след
употреба на алкохол или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от
проверка на алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Жалбоподателят-ищец е посочил като основание за регресното си право отказ
на застрахования деликвент да се подложи на проверка за алкохол.
Основателната на регресната претенция зависи от наличието на
определени кумулативно дадени предпоставки: застрахователят да е платил
застрахователно обезщетение на увредения, да е налице застраховка
„гражданска отговорност между застрахователя и причинителя на вредите,
последният да е причинил ПТП при условията на чл.274, ал.1, т.1, пр.3 от
КЗ/отм/, да се е осъществил фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
всички елементи от основанието, на което предявява регресното си право,
6
тъй като от това произтичат за него благоприятни правни последици. Това
обосновава неговата активна материална и процесуална легитимация като
надлежна страна в процеса.
Пасивно легитимиран да отговора по регресния иск е виновният за ПТП
деликвент, който с противоправното си и виновно поведение е причинил
вреди на трето лице и чиято гражданска отговорност на водач на МПС е
застрахована при платилия обезщетението застраховател. Не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че Т. М. е пасивно
материално и процесуално легитимиран да отговаря по регресния иск. В този
процес той следва да релевира всички възражения- правоизключващи или
правопогасяващи, които го освобождават от отговорност спрямо
застрахователя. Това той трябва да стори в преклузивния срок по чл.131 от
ГПК, в който да депозира отговор на исковата молба. Въпреки, че е бил
редовно уведомен за възможността на подаде писмен отговор и е получил
препис от исковата молба и доказателствата към нея, той не се е възползвал
от тази процесуална възможност.
От друга страна Т. М. е бил конституиран като трето лице помагач на
страна на ЗК „Лев Инс“ АД в процеса по предявения пряк иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ от пострадалия при пътния инцидент В. С..
На основание чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите
на решението си, е задължително за третото лице – помагач в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го
оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната
умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни
на третото лице обстоятелствата или доказателства. В настоящото
производството ответникът М. не е въвел в процеса по регресния иск доводи
за умишлено или при груба небрежност поведение на ищеца в
производството, в което е бил привлечен като трето лице. Т.е. страните по
делото са обвързани от установеното в мотивите на влязлото в сила решение
по гр.д. № 6021/11г. на СГС, ГО, 7 състав. В него е прието, че виновен за
настъпването на ПТП на 25.02.2011г. е Т. М.. По отношение на един от
правопораждащите факти на регресното право, а именно, че ответникът е
отказал проверка за алкохол въззивинят съд счита, че в цитираното решение
няма изложени мотиви относно него, освен при описването на установената
7
по делото фактическа обстановка. В тази връзка следва да се обсъди
представеният констативен протокол К135/26.02.2011г., в което е отразено,
че той е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол , както
и да даде кръвна проба. Този документ има характер на официален по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и обвързва съда с материална доказателствена
сила за фактите, които са възприети непосредствено от актосъставителя.
Фактът на отказ да се подложи на проверка за алкохол е възприет пряко от
съставителя на констативнитя протокол, поради което в тази част той има
обвързваща материална доказателствена сила по отношение на него. От
друга страна разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с
които се установява нарушение по този закон се съставят от длъжностни лице
на службите за контрол, предвидени в закона. Редовното съставените актове
имат доказателствена сила до доказване на противното. Това доказване следва
да бъде проведено от лицето, което оспорва констатациите в протокола, в
случая това е ответникът в процеса по регресния иск. Такива доказателства
не са ангажирани, поради което на основание чл.179 от ГПК и чл.154 от ГПК
следва да се приеме, че Т. М. е отказал да се подложи на проверка за алкохол
с техническо средство и да даде кръвна проба за изследване.
По делото не е спорно, че ищецът е платил застрахователното
обезщетение, което е присъдено със съдебно решение на пострадалия от
виновните и противоправните действия на застрахования при него
деликвент. Т.е. осъществили са се всички предпоставки за основателност на
регресния иск. По него ответникът- застрахован деликвент, отговаря за това,
което е платено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Т.е. застрахования деликвент има задължение да възстанови на
застрахователя платеното застрахователно обезщетение, както платените
лихви за забава. Спорен е въпросът за какъв период от време те се дължат- от
настъпване на деликта до плащането или според правилото на чл.227, т.2 от
КЗ/отм/- от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Въззивният
съд приема, че на застрахователят се дължи законната лихва от датата на
застрахователното събитие до датата на плащането. Аргументите за това са
следните: С влязлото в сила решение той е осъден да заплати на третото
увредено лице обезщетение за неимуществени вреди в едно със законната
8
лихва върху него до окончателното му изплащане. Присъдената лихва е по
реда на чл.84, ал.3 от ЗЗД и макар, че е за забава има компенсаторен
характер. Тя се дължи като обезщетение от деня на настъпване на вредата. С
влизане в сила на съдебното решение застрахователят е задължен да плати
както обезщетението за неимуществени вреди, но и присъдената лихва от
датата на деликта до окончателното му плащане. / Р № 176/12.11.2018г. по т.д.
№ 2193/17г., ВКС, I т.о./. Правото на вземане на застрахователя възниква от
момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице. Последица
от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на
застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на гражданска
отговорност по чл.224, ал.1 от КЗ/отм/, е именно възможността
застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования
заплатените от него лихви за забава./ Р № 18/22.03.2017г. по т.д. № 1935/15г.,
ВКС, II т.о./. Следва да се посочи, че застрахователят плаща това, за което е
задължен застрахования деликвент, затова и при субругирането срещу него
той трябва да получи всичко което е платил на третото лице- увреден по
застраховка „Гражданска отговорност“, включително законната лихва от
деликта до плащането.
С оглед на това искът по чл.274, ал.1 ,т.1, пр.3 от КЗ/отм/ следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 17 254, 26 лв. или на ищеца следва да се
присъди сумата от 16 263, 86лв.
Искът е неоснователен за сумата от 1450 лв.
Видно от съдебното решение по гр.д. № 6021/11г. е, че тя е присъдена
на адв. К. Н. на основание чл.38 от ЗАдв. В негова полза е издаден
изпълнителен лист от 09.06.2015г. Във връзка с него е образувано ново
изпълнително дело, различно от това, по което взискател е било третото
увредено лице. Правото да получи сумата от 1450 лв. принадлежи на лице,
различно от увредения и няма общо с обезщетението по прекия иск по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и задължението на застрахователя към пострадалия.
Регресното право не обхваща заплатеното адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв. То не е част от разноските в процеса, присъдени на
пострадалия.
Поради изложеното решението на СГС следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен искът по чл.274, ал.1, т.1, пр.3 от КЗ/отм/ по
9
отношение на законната лихва над сумата от 990, 40 лв. до предявения
размер от 17 254,26лв. и трябва да се потвърди в останалата обжалвана част.
По разноските.
На жалбоподателя ЗК „Лев Инс“ АД се дължат разноски за въззивното
производство в размер на 463лв. и 747, 31лв. за първоинстанционното
производство.
На Т. М. не се дължат разноски за настоящата инстанция поради
неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Воден горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26064/19.10.2020г. на СГС, ГО, 14 състав,
постановено по гр.д. № 7600/19г. в частта, в която е отхвърлен искът на ЗК
„Лев Инс“ АД по чл.274, ал.1 ,т.1, пр.3 от КЗ/отм/ за законната лихва над
сумата от 990, 40 лв. до 17254, 26лв. за периода от 06.05.2011г. до
11.07.2014г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. *,
ет.* и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 84, ет.2,
офис 4 чрез адв. Р. Г. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 16 263, 86лв.
/шестнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки/ на основание чл.274, ал.1, т.1, пр.3 от КЗ/отм/ за периода от
06.05.2011г. до 11.07. 2014г., в едно със законната лихва върху нея, считано от
10.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и 1210, 31лв. / хиляда
двеста и десет лева и тридесет и една стотинки/ разноски пред двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11