Протокол по дело №87/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 87
Дата: 4 април 2024 г. (в сила от 4 април 2024 г.)
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20245000500087
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 87
гр. Пловдив, 03.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно гражданско
дело № 20245000500087 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Б. А. Г. се явява лично и с адв. Л. с пълномощно
по делото.
За жалбоподателя-ответник П.Р.Б. се явява прокурор Атанас Янков от
Апелативна прокуратура Пловдив.
Адв.Л.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
Делото е образувано по две въззивни жалби, подадени срещу решение
№ 1/3.01.2024 г., постановено по гр.д. № 182/2023 г. на ОС-П..
Първата въззивна жалба е подадена с вх. № 515/16.01.2024 г. от
ответника по спора П.Р.Б.-гр.С.. С нея решенето на окръжния съд се обжалва
1
в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Б. А. Г. на основание
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 21 700 лв., от която 20 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди и 1 700 лв. обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и предаване на
съд за престъпление по чл.220,ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и да му заплати разноски по делото в размер на 410 лв.,
както и сумата 1 960,49 лв., представляваща платено възнаграждение за един
адвокат, изчислено съразмерно с уважената част от иска.
В жалбата не са заявени доказателствени искания.
Решението се обжалва като неправилно в посочената част по
съображенията, изложени в жалбата.
От ответника по тази жалба Б. А. Г. не е подаден писмен отговор.
Втората въззивна жалба е подадена с вх. № 688/22.01.2024 г. от ищеца
по спора Б. А. Г.. С нея решението на окръжния съд се обжалва в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от него против П.Р.Б.-гр.С. иск за присъждане
на обезщетение за присъждане на сумата над 20 000 лв. до 60 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл.220,ал.1 от
НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от
17.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, съответно, и в
частта му за разноските.
Решението в тази част се обжалва като неправилно по съображенията,
изложени в жалбата. Не са заявени доказателствени искания.
От ответника по тази жалба П.Р.Б. гр.С. не е подаден отговор.
Адв. Л.: Поддържаме жалбата. Според мен жалбата на прокуратурата е
абсолютно неоснователна. Нямам доказателствени искания. Няма да
представям списък на разноските.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам подадената въззивна жалба само в частта,
с която се иска ревизиране на размера на присъденото обезщетение в насока
неговото намаляване. По отношение на жалбата на другата страна, оспорвам
искането за завишаване на размера. Нямам доказателствени искания.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на
2
доказателства, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че решението
на Окръжен съд П. по гр.д. № 182/2023 г. е неправилно в обжалваната от
ищеца Г. част, поради допуснати нарушения на материалния закон,
необоснованост при определяне на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Моля да оставите без уважение като неоснователна
жалбата на П.Р.Б.. Според мен съдът не прецени задълбочено и всестранно
изключително отрицателното отражение на незаконното обвинение върху
обществения, професионалния и личния живот на ищеца и неговото здраве и
психическото му състояние също. Не беше оценен също високия социален
статут, който е имал ищецът в обществото, който според мен и него е
провален завинаги. Съдът не изпълни задължението си подробно да обсъди и
да изложи в мотивите си съответните съображения, както и да присъди
съответен паричен еквивалент за всяко от конкретните увреждания, което
последица от незаконното обвинение. Съдът беше длъжен да обсъди в
мотивите си и да даде оценка на всички негативни преживявания и
увреждания на ищеца от причинените не само от незаконното обвинение
вреди, но и от незаконното осъждане на първа инстанция на Окръжен съд П.
по наказателното дело. Не бяха обсъдени в достатъчна степен и негативните
отражения от протестирането на оправдателната присъда от окръжната
прокуратура, както и протестирането на потвърдителното решение на
Апелативен съд Пловдив. И в двата случая прокуратурата изложи
съображения, които бяха абсолютно голословно и несъстоятелни. Неправилно
не бяха взети предвид исканията на прокуратурата ищецът Г. да бъде осъден
от ВКС за извършено престъпление вече обаче не по чл. 122, а по чл.219 НК,
т.е. престъпление има, но е друго престъпление. Твърдя и моля и да
приемете, че негативните преживявания на осъденото лице са много по-
големи от такива изживявания само във връзка с незаконното обвинение.
Защо, защото във всички случаи особено когато обвиняемият е невинен, той
очаква от съда една справедлива присъда. Вместо това се получи осъдителна
3
присъда. При определяне размера на неимуществените вреди трябва да се
вземат предвид и обществените критерии за справедливост като обща
икономическа среда, жизнен стандарт, общоприето разбиране за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Има редица обстоятелства, които съдът трябваше да вземе предвид, за
да присъди много по-голямо обезщетение до претендирания размер. Искам да
ги изброя съвсем накратко: обвинението на ищеца е за тежко престъпление;
видът и характерът на неимуществени вреди - болки и страдания,страх,
опетняване завинаги на доброто име, което е изградил и имал в обществото
ответникът; продължителността на наказателното производство, която според
мен е повече от 6 год., а той е разбрал още в началото, не говоря за
привличането като обвиняем, а той е разбрал още в началото. Той още в
началото е разбрал, че срещу него има такова досъдебно производство. Има
практика, както на ВКС, така и на ЕСПЧ, която е в смисъл, че когато
обвиняемият е разбрал и преди да бъде привлечен като обвиняем, че срещу
него е образувано наказателно производство трябва да се счете, че срокът,
когато надвишава 6 год. е неразумен срок.
Следва да се вземе предвид сложността на наказателното производство.
Някои магистрати от Пазарджишкия окръжен съд го направиха доста сложно,
а всъщност още от самото начало беше ясно, че извършено престъпление
няма. Мярката за неотклонение е Подписка, но независимо от това тя е
пречила на неговото свободно придвижване, което също трябваше да се вземе
предвид. Броят на съдебните инстанции - в окръжен съд, две в апелативен съд
и ВКС- общо 5. Да се вземе предвид и това, че е трябвало да бъде оправдаван
ищецът още на първата инстанция, но това не е станало. Постановена е
осъдителна присъда от окръжния съд. Има влошаване на здравословното
състояние, което е безспорно, вие сте го видяла в заключението на вещото
лице. Вярно е, че има и други фактори, но това обвинение е повлияло на
здравословното му състояние. Освен това незаконното обвинение се е
отразило и на професионалното му развитие. Той през цялото време е останал
без работа. На последно място, незаконното обвинение е разгласено в местния
вестник на област П. и е станал достояние в цялата област, най-вече във В.,
който е малък град и всичко се разбира веднага. Във въззивната жалба
посочих две решение на Софийски градски съд и на Софийски апелативен
4
съд. Става сума за окръжния прокурор на гр. П., който за престъпление, което
се наказва също с от една до шест години лишаване от свобода, каквото се
предвижда и по чл. 220, ал. 1 НК. Ясно е, че е присъдено обезщетение в
размер на 200 000 лв. Записал съм също, че това решение е потвърдено от
Софийски градски съд, вече е влязло в сила, защото П.Р.Б. не е обжалвала и
това решение е влязла в сила. Моля да прецените, възможно ли е за едно и
също наказание ,горе долу идентичен период от време, веднъж да се присъди
на магистрата 200 000 лв., а на ищеца, който е бил на високо обществено ниво
във В.. Бил е не само председател на Общинския съвет, но член на общинския
съвет и други неща, които съм описал. Според мен това нещо е недопустимо.
Не казвам, че неправилно е присъдено обезщетение за пострадалия прокурор.
Казвам, че за нас е несправедливо такова обезщетение. Искам да посоча и
решение № 5/2019 на Окръжен съд П., което е минало по инстанциите, но в
крайна сметка пострадалият, това е кметът на О.Б., обл. П. е получил
обезщетение в размер 100 000 лв. Коректно е да кажа, че обвиненията там са
били повече от едно и малко по-дълъг е срока, но пак питам къде са 20 000
лв., къде са 100 000 лв. Смятам, че имате всички основания да увеличите
размера на претендираното обезщетение до 60 000 лв., като ни присъдите
разноските направени по делото. Искам да кажа, че с нищо ищецът Г. не е
допринесъл с виновно поведение както за образуването на наказателното
производство, така и за осъждането от окръжния съд.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, всеизвестно е че
вследствие на незаконно наказателно преследване и следващо се от това
обвинение винаги настъпват неимуществени вреди, които ако са обичайни не
подлежат на някакво особено доказване, поради което и това обяснява моето
разграничение от позицията, която считам за определено неудачна на
Окръжна прокуратура П., с която се оспорва като цяло неимуществената
претенция от страна на ищцовата страна. Що се касае до солидарността ми с
претенцията за по-малък размер на обезщетението. Принципно нямам
особени критики към акта на първата инстанция, освен в един неин сегмент.
За мен определено е твърде неудачен подходът, при който е определена
продължителността на времетраене на наказателното преследване спрямо
ищеца, при което не е взет моментът от неговото придобИ.е качеството на
обвиняем, т.е. от повдигане на обвинение, а от образуването на наказателното
производство. Всеизвестно е, че наказателното преследване започва с акта на
5
привличане на дадено лице като обвиняем, т.е. процедура по чл. 219 НПК, а и
самия закон ЗОДОВ чл. 2, ал. 1, т. 3 борави с термина обвинение в
извършване на престъпление. Няма как ако едно лице не е обвинено в
извършване на престъпление и има качеството на свидетел да се третира, че
той е субект на наказателно преследване. Това е тотален оксимором и аз
считам, че следва по някакъв начин да бъде ревизирано от ваша страна и това
да бъде предпоставка и за ревизия на размера на обезщетението, защото по
този начин първият съд изкуствено е увеличил с повече от една година
продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца. В тази
връзка считам, че намаляване на неимуществената претенция с между 3 000
лв. и 5 000 лв. би било справедливо. Що се касае до претенцията на ищеца за
завишаване на размера на неимущественото обезщетение. Аз не считам, че в
случая се доказаха някакви вреди над обичайните, за да се претендира такъв
завишен размер. На първо място не е спорно, че ищецът е имал най-леката
действаща мярка за неотклонение по отношение на него. Същият не е бил
задържан, не е бил обект на някакви ограничения, възпрепятстващи
придвижването му в страната и чужбина, а делото, с оглед и характера на
обвинението като отчетем, че е било в съдебна фаза и то при двукратно
гледане на делото е продължило малко повече от 4 години. Напълно разумен
срок, с оглед естеството и характера на повдигнато обвинение. Даже е много
по-бързо от обичайните за такъв род дела. В заключение за мен примерите,
които се опита да представи процесуалния представител на ищеца с други
ситуации на значително по-завишени размери на обезщетението са абсолютно
неудачни. Освен, че казус с казус не си приличат. Очевидно е, че там ищците
са заемали съвсем други качества когато са били обект на незаконно
обвинение. Да се твърди, че един управител на търговско дружество може да
бъде приравнен с магистрат и то на доста високо ниво, който по силата на
закона е орган не само на властта, но и блюстител на закона, осъществяващ
противодействие и борба с престъпността, поради което и привличането му
към наказателна отговорност влияе много по-негативно в емоционалната му
сфера и върху бъдещата му реализация за мен е доста странно. Същото важи
и с приравняването му с лице, което заема висши публични длъжности от
характера на кмет, зам.-кметове, областни управители, ръководител на
агенции, министри. Няма как да бъдат сравнявани двете качества, поради
което и тези примери не могат да бъдат основание да бъде завишен размера
6
на обезщетението, защото последиците от незаконното обвинение в случая не
могат да бъде еднакви.
Адв. Л. /реплика/: Никога не сме твърдели, че в обществото Г. е бил на
нивото на окръжния прокурор и няма как да твърдим. Но ние твърдим, че сме
поискали съвсем скромна сума в сравнение със сумата и по други дела,
присъдена на окръжния прокурор.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 07.05.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.07 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7